Р Е Ш Е Н И Е
№ 159/10.1.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 6444 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца П.С.Т. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „УНИКА" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** осъдителни искове с правно основание чл.405 от Кодекс за застраховането
за осъждане на ответника да заплати на ищеца , както следва:
сумата в общ размер
от 3000,00 лв. , представляваща частичен иск от сумата в общ размер на 6000,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди , изразяващи се в
увреждане на облицовка предна броня , фар десен ксенон, фар за мъгла преден десен, лайсна хром , предна броня дясна около фар за
мъгла , калник преден десен по застраховка "Каско на МПС" (№
18001110583/24.04.2018г.) за лек автомобил "Мерцедес Бенц", модел
,.****“, рег.№ *****, рама № **********за настъпило на 19.12.2018г. в гр. Варна ПТП, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се сторените по делото съдебни и
деловодни разноски.
На основание
чл.214 ГПК е допуснато изменение
в размера на предявения иск посредством увеличаване на размера на същия, като
същият се счита за предявен за сумата в размер на 6176,02 лв., представляваща окончателен
иск.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: излага
,че с ответното застрахователно дружество ищецът има сключен договор за
застраховка "Каско на МПС", клауза ..А - пълно каско" със
специална договореност „Официален сервиз" за собствения му лек автомобил
марка "Мерцедес Бенц", модел „****** " рег.№*******,
рама № *********със срок на застрахователното
покритие 25.04.2018г. - 24.04.2019г. съгласно полица № 180011 10583/24.04.2018г.
Застрахователната сума била определена от застрахователя
в размер на 26 730 лв., а дължимата застрахователна премия 2 232.99 лв., платима на 4 разсрочени вноски, от които при
сключването на договора била заплатена първата - в размер 558. 25 лв., а останалите били прихванати от застрахователя от
дължимото обезщетение по предходна щета № 18110010092 на 23.07.2018г.
На 19.12.2018г около 11:30ч., докато се движел по път с предимство от с.
Орешак в посока Варна с гореописания автомобил, Б.И. на
кръстовището преди с. Кичево се блъснал в неспрелия на знак „СТОП" и отнел
предимството му л.а. „Фолксваген Голф". рег.№ В5262РТ,
управляван от Юлиян Динев Влаев. Съприкосновението настъпило в предната дясна
част на мерцедеса и предната лява част на фолксвагена. Водачите нямали спор за вината, нито имало пострадали лица. поради което съставили Двустранен протокол за ПТП.
За настъпилото застрахователно събитие бил
уведомен застрахователя, при когото била образувана щета №
18110010276/19.12.2018г. Същият ден бил извършен оглед на
процесния автомобил от застрахователна комисия и били констатирани следните
увреждания по вид и размер: облицовка предна броня - за подмяна + боя, фар
десен ксенон - за подмяна, фар за мъгла преден десен - за подмяна; лайсна хром
предна броня дясна около фар за мъгла - за подмяна; калник преден десен - първа
степен + боя.
Вместо да изплати дължимото застрахователно
обезщетение с писмо из.х.№ 3220418 ответното дружество уведомило ищеца, че е
постановен отказ с мотива, че щетите не са настъпили по декларирания механизъм. Отказът е незаконосъобразен и бланкетен - израз на
недобросъвестността на длъжника да изпълни задължението за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Излага се, че до настоящия момент застрахователят
не е заплатил дължимото обезщетение, което по цени на официален сервиз, каквато
е договорената клауза.
В депозираната по делото уточнителна молба се
излага, че ищецът претендира сумата в общ размер от 3000 лв. като 1/2
частичен иск от 6 000 лв. - застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско на МПС" (№
18001110583/24.04.2018г.) за модел „***“ рег.№ ****, рама №*********за
настъпило на 19.12.2018г. в гр. Варна
ПТП, равно на необходимите средства за нови части, материали и консумативи и
труд за възстановяване на автомобила.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен
предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в
който се излага, че искът е допустим , но
неоснователен.
Не се оспорва
обстоятелството, че между З. „У." АД и застраховането лице, П.С.Т., е имало валидно
сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №
18001110583, с покритие за периода 25.04.2018 г. до 24.04.2019 г., в рамките на
който е настъпило застрахователното събитие.
Въпреки това, се счита иска за
неоснователен, като се оспорва същия както по основание, така и по размер, поради следните съображения:
Твърди се, че
описаните щети не кореспондират с механизма на настъпилото ПТП. Счита се, че при страничен
удар, реализиран по начина, по който е описано на схемата в Двустранния
констативен протокол за ПТП, увреден следва да е не само ксеноновият фар/фарът
за мъгла, а изцяло следва да е повреден и предният десен фар. Също така, при такъв удар следва да са настъпили сериозни
увреждания и по предния капак. Такива не са посочени в
описа на щети, а и не са налице, видно от приложените към отговора на исковата
молба снимки, направени при огледа на автомобила след инцидента. Счита се и че щетите по предния десен калник на процесното МПС е
следвало да бъдат по-тежки от видимите по снимките, доколкото в описа на щетата
е посочено, че степента на щетата е такава, че последната може да се отстрани
само с боядисване на детайла. Ето защо, намирам, че
отказът, постановен от застрахователя и обективиран в писмо с наш изх. №
5150419/12.02.2019 г., посочващ като причина за
неизплащане на застрахователно обезщетение несъответствие между механизма на
ПТП и нанесените щети, е основателен и законосъобразен. Той е
базиран на събраната и анализирана документация по щетата и постановен в
съответствие с т. 6.5.5 от Общите условия на застрахователя по застраховка
„Каско на МПС".
Излага се, че е налице разпоредбата на т.6.5.5 от Общите условия,
която гласи, че всички заявени щети, които не са настъпили или са настъпили по
друго време или при други обстоятелства, както и с механизми, различни от тези,
декларирани от застрахованото лице или неговите представители".
Оспорва се наличието
на тотална щета за процесния автомобил. За да е налице такава, е необходимо
да са настъпили увреждания, при които стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност (чл. 390, ал. 2 от
Кодекса за застраховането). От описаните в исковата молба повреди по
МПС, както и от посочените в Описа на щетите, изготвен на 11.04.2019 г.,
увреждания е видно, че те не увреждат до степен негодност купето или двигателя
на процесния лек автомобил, нито пък извършените ремонтни дейности биха
надхвърлили 70 % от действителната стойност на лекия автомобил към датата на
събитието.
Вследствие горепосоченото се
моли, да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като
се присъдят
направените разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
приобщеното по делото Свидетелство за
регистрация част I, ищецът П.С.Т. е собственик на процесния лек автомобил
марка "Мерцедес Бенц", модел „***“ рег.№ ****, рама №*********.
Представено е Удостоверение за технически преглед на
процесния лек автомобил марка "Мерцедес Бенц", модел Е200 , рег.№**********.
От представената
по делото Застрахователна полица № №**********/*********г.
е видно , че ищецът П.С.Т. е застраховал по Застраховка „КАСКО“ на МПС
процесния лек автомобил при ответното дружество със срок на действие от 00:00
часа на 25.04.2018г. до 24:00 часа на 24.04.2019г.
Приети по делото
са Общи условия към застраховка „Каско на
моторно превозно средство", приложими към застрахователна полица №
18001110583/25.04.2018г.
За безспорно установено и и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че 1/ между ищеца и ответника е сключен
валиден договор за имуществена застраховка "Каско на МПС", обективиран в застрахователна полица №
18001110583/24.04.2018г. за лек автомобил "Мерцедес Бенц", модел „***“
рег.№ ****, с покритие за периода 25.04.2018 г. до 24.04.2019 г., в рамките на
който е настъпило застрахователното събитие, както и 2/ че ищецът е изправен по отношение на поетите от него задължения
по договора за застраховка; на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Приобщен по делото
е Двустранен констативен протокол за
транспортно произшествие за настъпилото процесно ПТП на 19.12.2018г. От
същия е видно, че водачът на лек автомобил Фолксваген с рег.№ *****РТ – Юлиян
Влаев, роден 1966г., движейки се на път без предимство, не е спрял на знак
„Стоп“ и се е блъснал в движещия се на път с предимство водач на лек автомобил
Мерцедес Бенц", модел ,,*** ", рег.№*********– П.Т.. Водачът Юлиян
Влаев е посочил, че същият е виновен за
настъпилото ПТП. Двустранният констативен протокол е подписан от двамата
водачи.
Прието по делото е
Уведомление от 19.12.2019г. за щета по
застраховски „Каско“ по застрахователна полица № 18001110583/24.04.2018г.
от ищеца до ответника.
Представен по
делото е Опис на щета по процесната
застрахователна полица относно
настъпилото процесно ПТП на 19.12.2018г., в който са описани настъпилите увреждания на процесния
лек автомобил. Посочени са следните констатирани и описани увредени детайли на
процесния автомобил: облицовка предна броня , фар десен ксенон, фар за мъгла преден десен, лайсна хром , предна броня дясна около фар за
мъгла , калник преден десен.
По делото са допуснати
гласни показания посредством разпит
на водения от ищцовата страна свидетел И.В.С., родена 1974г., без родство и дела със страните по делото.
Свидетелката Серкеджиева излага, че процесното ПТП е настъпило „Преди Коледа,
миналата година. Беше студен ден , валеше сняг, беше заледено, бяхме трима
човека и пътувахме черен Мерцедес–комби, управляван от Б.И.. Движехме се бавно
към Варна , т.к. беше много заледен пътят, на кръстовище –разклон през Кичево,
на това кръстовище чух да казва: „този май няма да спре на стопа“ . Поглеждайки
напред, т.к.стоях отзад, видях вдясно
кола бяла, която просто ни удари. Това беше и стана за част от секундата от
дясно. Не можахме да избегнем това произшествие, т.к. вляво имаше една голяма
кола , може би джип, и нямаше как да се
избегне, в насрещното движение беше.
Спряха колите, аз не излязох, обадиха се на тел.112 , предполагам , че са
разбрали, после коментираха, че са подписали двустранен протокол.“ Свидетелката
излага, че техният лек автомобил се е движил бавно, с не повече от 30 км/час,
т.к. е бил много заледен този пътен участък.
Посочва, че е имало знак „ Стоп“ от страна на Каменар за другия
автомобил.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение на вещото лице И.Г.И. по допуснатата
съдебна авто-техническа експертиза, неоспорено от
страните, констатираните и описани увредени детайли на процесния автомобил, са
в причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. Вещото
лице посочва, че общата стойност на настъпилите увреждания на процесния лек
автомобил възлиза на 6176,02 лв. В заключението изрично се посочва, че
стойността на ремонта не надхвърля 70 % от действителната стойност на процесния
лек автомобил.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс
за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест
на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:
наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на
увредения автомобил и ответното дружество;
изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на
поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както
и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и
настъпилата вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на
ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за
факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната
дължимост.
В
процесния случай съдът намира за установено, че между ищеца П.С.Т. и ответника З.
„У.“ АД е сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско” по отношение на притежавания от първия лек
автомобил марка "Мерцедес Бенц“, модел ,.***“, рег.№ В****ВТ, обективиран
в застрахователна полица № №**********/*********г., като срокът на действие на договора е от 00:00
часа на 25.04.2018г. до 24:00 часа на 24.04.2019г., която застраховка е валидна
към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 19.12.2018г.,
както и че ищецът е заплатил в полза на ответника дължимата по договора
застрахователна премия.
Съдът
намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата
съдебна автотехническа експертиза, твърдения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП на процесната дата 19.12.2018 г.
В
резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния лек
автомобил, собственост на ищеца. Доказването на посочения механизъм на
настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се установяват от
приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото
МПС, както и от събраните по делото гласни доказателства. Следователно
съвкупния анализ на експертното заключението с писмените доказателства
обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП и причинната
връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила.
Застрахователят
е мотивирал своя отказ да заплати застрахователно обезщетение , на основание
клаузите на т.6.5.5 от Общи условия към застраховка „Каско на моторно превозно
средство", приложими към застрахователна полица №**********. - Изключения
от застраховката- „всички заявени щети, които не са настъпили или са настъпили
по друго време или при други обстоятелства, както и с механизъм, различни от
тези, декларирани от застрахованото лице или неговите представители.“
Съдът , като съобрази горепосочените
съображения за отказ от страна на ответното дружество, констатира, че
твърденият в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП и на настъпване на вредите са установени,
видно от заключението на вещото лице по приобщената по делото съдебна
автотехническа експертиза , от приетите по делото писмени доказателства и от
събраните по делото свидетелски показания.
Другият
спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като за възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята
стойноста за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
В
конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва
да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата
от 6176,02 лева. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да
се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е
и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при
действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата , възприет
от отменения закон , е възпроизведен и в новия закон.
Видно
от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна авто-техническа
експертиза, стойността на ремонта не надхвърля 70 % от действителната стойност
на процесния лек автомобил, поради което и това , обективирано в отговора
възражение от страна на ответното дружество, се явява неоснователно.
Предвид
установения размер на претърпените щети в приобщеното към доказателствения
материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, съдът
намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на 6176,02 лв. ,
която сума е необходима за възстановяване на увреденото процесен лек автомобил.
Вследствие
на изложеното , съдът намира, че предявената искова претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Предвид
направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху присъдената главница , считано от завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
С оглед
изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника
срещу когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, представен по делото и претендира присъждане на следните суми в общ размер
от 1307,04 лв., от които : 247,04 лв. - държавна такса; 260,00 лв. – депозит за
вещо лице и 800,00 лв.– изплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, които съдът намира, че следва да бъдат присъдени на
ищеца. Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, като съобрази предмета на производството по делото, съвкупния
допуснат по делото доказателствен материал, в т.ч. допуснатите гласни показания
и разпит на вещото лице и проведените в производството по делото съдебни
заседания.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Т.
ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в размер на 6176,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил марка "Мерцедес",
модел********“, рег.№******, застрахован по договор за
застраховка „Каско” , обективиран в застрахователна полица № *********/24.04.2018г., представляващи увреждане на облицовка предна броня , фар десен -
ксенон, фар за мъгла - преден
десен, лайсна хром - предна броня дясна около фар за мъгла и
калник преден десен, причинени в резултат на настъпило на 19.12.2018 г. застрахователно
събитие , ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 от Кодекс за
застраховането.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.Т.
ЕГН ********** , с адрес: *** сумата от 1307,04 лв., представляваща реализирани от
ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в
полза на ищеца по следната банкова сметка, ***.127 ал.4 от ГПК, а именно: IBAN ***
– специална клиентска сметка , на основание чл.39 от Закона
за адвокатурата, с титуляр адв.Светослав Златев Й..
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: