Решение по дело №3247/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3240                          27.11.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                          ХХ граждански състав

На двадесет и осми октомври                    две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Илияна Гальова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 3247/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:       

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Престиж Холидейс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ 16, представлявано от К.А.Д. за осъждане на “Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, бул.“Тодор Александров“ 18, представлявано от Н.Г.И. и Д.С.Т. да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, частично от 23414.15 лева застрахователно обезщетение, както и сумата от 2080 лева мораторна лихва за периода от 03.04.2017г. до 21.04.2019г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

               Твърденията са, че страните са сключили застрахователен договор по застраховка Имущество, с предмет 67 апартамента в комплекс Престиж сити-II, гр.Приморско, със срок от 09.06.2016г. до 08.06.2017г. В резултат на бурен вятър и проливни дъждове на 10-11.03.2017г. са били увредени 8 от апартаментите. Застрахователят е извършил оглед на щетите, като са установени обилни петна, подпухнала мазилка, нарушено покритие на латексова боя по стени и тавани, вода по настилката от ламиниран паркет, раздути и повредени ПДЧ мебели, наводнени матраци, повреден телевизор и увредени фуги. Щетите са на обща стойност 21121 лева. От страна на ответния застраховател обаче е бил постановен отказ да заплати обезщетение за вредите. Мотивът му бил, че уврежданията са в следствие на проникване на вода през фуги и уплътнения на настилка на открити тераси, т.е. нарушени са строителните правила и норми по смисъла на т.6.6 от ОУ. Ищецът не споделя мотивите за отказа, като заявява, че всички сгради в комплекса са с хидроизолация, която при нормални атмосферни условия не създава проблеми, свързани с течове. Уврежданията са в резултат на природно бедствие-бурен вятър и проливен дъжд. Междувременно са предприети необходимите действия за почистване и подсушаване на обектите и е извършен ремонт на щетите. СМР възлизат на 19668.08 лева, а подмяната на увредените мебели е на стойност 4525.49 лева. Застрахователят платил само 506.42 лева, която следва да се приспадне от общата дължима сума от 23920.57 лева, т.е. остават неплатени 23414.15 лева. Ищецът счита отказа на застрахователя да плати сумата за неправилен, поради което моли искът да се уважи.

               Искът е по чл.405 КЗ.

               Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. Признава за наличието на застрахователно правоотношение. Заявява, че е отказано да бъде платено обезщетение, защото било установено, че щетите са причинени от проникване на вода от открити тераси, намиращи се над засегнатите апартаменти, като причината е задържане на вода и проникването й през нарушени фуги и уплътнения на настилката на терасите. Ето защо щетите са причинени вследствие на нарушени строително-технически норми и изисквания, поради което според т.6.6 от ОУ не се дължи обезщетение. Затова е платено обезщетение само за щетите, причинени от измокрянето на общите части пред асансьора, което е от покрива на сградата. Ответникът счита, че процесното събитие изцяло попада в обхвата на т.6.6 от ОУ, поради което не се дължи репарация за щети, причинени от нарушени строително-технически норми. Евентуално се възразява по размера на търсеното обезщетение като прекомерен. 

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Искът е основателен.

               Няма спор за наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по повод застраховането на имущество на ищеца. Правоотношението се доказва от представената комбинирана застрахователна полица “Бизнес план“ 160536S0039, действаща от 09.06.2016г. до 08.06.2017г. С тази полица са застраховани апартаментите в комплекс “Престиж сити II“, гр.Приморско, собственост на ищеца.

               Доказва се и настъпването на вреди по общо 8 от апартаментите. Тези вреди са причинени от бурен вятър и проливни дъждове на 10 и 11.03.2017г. В тази връзка Община Приморско е издала удостоверение, според което на посочените дати на територията на общината е настъпило природно явление, представляващо бурен вятър и силен дъжд, при обявен “жълт код“ от НИМХ. Впрочем самият ответник не оспорва настъпването на материалните щети в апартаментите, нито по какъв повод са настъпили, а именно лоши метеорологични условия. След настъпване на застрахователното събитие, ищцовото дружество е уведомило писмено застрахователя, като е подало уведомление за настъпила вреда. Образувана е била преписка по щетата, като вещото лице на застрахователя е извършило оглед на пораженията по апартаментите в следствие на проливните дъждове и силния вятър. Съставен е констативен протокол, в който вещото лице е записало, че са налице множество обилни петна и подпухнала мазилка и латексова боя по стени и тавани на различни апартаменти и общи части, наличие на вода по настилката от ламиниран паркет, раздути ПДЧ мебели, наводнени матраци и 1 бр. телевизор. Причина за наводнението е проникване на дъждовна вода през разположени над засегнатите апартаменти открити тераси, вероятно задържане и проникване през настилката /нарушени фуги и уплътнения/. Отделно е съставен от вещото лице подробен опис на вредите от наводнението, с конкретно посочени поражения във всеки апартамент. От същото вещо лице е съставено експертно заключение, в което щетите са оценени на 6138 лева, като отново е констатирано, че причина за щетите са паднали продължителни валежи от дъжд и вятър и задържане и проникване на вода през фуги и уплътнения на настилката на открити тераси, разположени отгоре, което е причинило измокряне по стени, тавани и настилки.

               Последвала е продължителна кореспонденция между застрахован и застраховател, като в крайна сметка Уника АД е отказало да заплати обезщетение за вредите. Аргументът е бил, че уврежданията са в следствие на проникване на вода през фуги и уплътнения на настилка на открити тераси. Според т.6.6 от Общите условия застрахователят не дължи обезщетение за щети вследствие на нарушени строително-технически норми и изисквания. По-късно са заплатени само 506.42 лева обезщетение за вреди на общите части на сградата, като е прието според допълнителното становище на вещото лице, че единствено измокрянето на общите части не е в следствие на проникване на вода през открити тераси.

               БРС намира отказа на застрахователя за неправомерен.

               Според чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В случая застрахователното събитие е безспорно установено – по време на действие на застрахователната полица, в резултат на бурни ветрове и силни валежи от дъжд са наводнени общо 8 апартамента, като щетите са установени при огледа, извършен от представител на застрахователя. Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че към момента описаните вреди по апартаментите са отстранени, извършено е премахване на съществуващата теракотна настилка и е поставена нова, като е подменена и съществуващата хидроизолация с нова. Към момента не може да се установи дали е имало некачествено изпълнение на фуги и настилки, както и да се установи дали течът е свързан с нарушени фуги, тъй като те са подменени с нови. Вещото лице е остойностило вредите от наводнението и е стигнало до извод, че те се равняват на 19343 лева без ДДС.

               Спорен е въпросът дали е налице хипотеза от ОУ, която да изключва отговорността на застрахователя да заплати обезщетението. В тази връзка същият се позовава на т.6.6 от ОУ, според която не се дължи обезщетение за щети, причинени от или вследствие на грешка в проектирането, некачествен ремонт, реконструкция или монтаж, нарушени строително-технически норми и изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития. Твърди се, че водата е проникнала през нарушени фуги и уплътнения на настилката, като именно те представляват нарушение на строително-техническите норми и изисквания. По този повод обаче районният съд взема предвид обясненията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в съдебно заседание в смисъл, че ако има добре поставена хидроизолация, фугите нямат никакво значение за евентуален теч. Това е така, защото хидроизолацията има ролята да задържи водата, дори и водата да премине през нарушени фуги. Следователно според съда, дори и да е имало нарушение във фугите и уплътненията, което да представлява нарушение на строително-техническите норми и изисквания, това нарушение не може да доведе до процесните щети, тъй като е налице хидроизолация. БРС приема за меродавно и допълнителното обяснение на вещото лице, което е заявило, че увредените апартаменти са били открити към морето и дъждът е биел най-много там. Водата може да навлезе в апартаментите и през ПВЦ дограмата, която има въздуховоди, които осигуряват стъклата да не се изпотяват и водата може да проникне през тях. Обясненията на вещото лице се подкрепят и от показанията на ангажирания свидетел Б., служител на ищеца, която е заявила, че хотелът е на първа линия до морето, пред него няма други сгради и средата е твърде агресивна. Терасите са открити и са насочени към морето. Пораженията по апартаментите били причинени от дъжда, който бил непрестанен, духал и силен вятър, който набивал водата в дограмата. Следователно БРС приема, че наводненията е възможно да са били причинени от попадане на вода в апартаментите през дограмата, както е посочило и вещото лице. Ето защо не се доказва причина за наводнението, изразяваща се в нарушени фуги и уплътнения. Впрочем в тази връзка съдът кредитира показанията на св.Б., според която експертът, пратен от застрахователя, е извършил оглед и снимки само на три прилежащи тераси над апартаментите, а не на терасите на всички увредени апартаменти. В такъв смисъл са и показанията на св.Г., застрахователен брокер. При това положение остава неясно как застрахователят е стигнал до извод, че щетите по всичките 8 апартамента се дължат на нарушени фуги и уплътнения.

               По горните мотиви искът се явява основателен. След като според вещото лице фугите нямат никакво значение за евентуален теч, защото водата се задържа от хидроизолацията, не е налице хипотезата на т.6.6 от ОУ, според която не се дължи обезщетение за щети, причинени от или вследствие на нарушени строително-технически норми и изисквания. Дори и да са налице нарушени фуги и уплътнения, щетите не са следствие от това обстоятелство. Предвид проливния дъжд и силния вятър, както и близостта на хотела до морето, причина за наводненията е изцяло метеорологична. В резултат на лошото време апартаментите са били наводнени, като според вещото лице водата може да навлезе и през дограмата на прозорците, като протече през въздуховодите. Също според вещото лице, ако пороят е голям, може за един час да се събере много вода. В крайна сметка нарушените фуги и уплътнения не са причина за течовете и оттам за вредите. В тази връзка БРС съобразява и разпоредбата на чл.408, ал.1, т.4 КЗ, според която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В случая, не се доказва да е налице неизпълнение на задължение на застрахования, което да е значително с оглед интереса на застрахователя, както и да е довело до застрахователното събитие, доколкото нарушението на фугите няма значение за теча, след като водата се спира от хидроизолацията. Не са налице и другите хипотези на чл.408, ал.1 КЗ за отказ от заплащане на обезщетение, които освен това касаят и умишлени действия, за които няма твърдения по делото. Ето защо няма законово основание да се откаже заплащане на обезщетението.

               Фактите сочат, че към момента щетите са били отстранени от ищеца, който е платил за ремонта им. Платените суми възлизат на общо 23920.57 лева, от които 19668.08 лева за СМР и 4525.49 лева за подмяна на увредените мебели. От друга страна според експертизата, стойността на щетите възлиза на 19343 лева без ДДС или 23211.60 лева с ДДС /доколкото се заплаща ДДС в полза на извършителя на СМР и на доставчика на мебели/. Двете стойности са приблизително равни, като БРС все пак приема за меродавна стойността по експертизата, т.е. че вредите се равняват на 23211.60 лева с ДДС. От тази сума следва да се приспаднат 506.42 лева, които са платени от застрахователя за общите части на сградата. След приспадането остава дължима за застрахователно обезщетение сумата от 22705.18 лева, а не 23414.15 лева. Доколкото обаче искът е предявен като частичен, за 10000 лева, то той се доказва изцяло по размер. Следва решение, с което ответникът се осъди заплати на ищеца обезщетение от 10000 лева, частично от 22705.18 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

               По иска за мораторната лихва:

               Според чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3.

               В случая уведомлението за настъпилата вреда е подадено официално в Уника АД на 22.03.2017г. Безспорно обаче застрахователят е узнал за инцидента по-рано, тъй като огледът, извършен от неговия експерт, се е състоял още на 15.03.2017г. Предвид спецификата на случая, а именно щети от буря, не е било според БРС необходимо да се представят други документи, а самите щети са установени от огледа на експерта. С други думи, срокът по чл.108, ал.1 КЗ е започнал да тече още на 15.03.2017г. и съответно е изтекъл на 30.03.2017г. Ищецът претендира лихва за забава за периода от 03.04.2017г. до 21.04.2019г. /датата преди завеждане на делото/, ето защо претенцията му е основателна. Изчислена по реда на чл.162 ГПК лихва за периода е 2080.55 лева. Ищецът претендира 2080 лева, поради което претенцията се доказва и по размер и трябва да бъде изцяло уважена.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 1350 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА “Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, бул.“Тодор Александров“ 18, представлявано от Н.Г.И. и Д.С.Т. да заплати на ”Престиж Холидейс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ 16, представлявано от К.А.Д. сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/, частично от 22705.18 лева, представляваща застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица “Бизнес план“ № 160536S0039, дължимо за нанесени в следствие на бурен вятър и проливни дъждове на 10-11.03.2017г. материални щети на осем апартамента в комплекс “Престиж сити II“, гр.Приморско, сумата от 2080 лева /две хиляди и осемдесет лева/ мораторна лихва за периода от 03.04.2017г. до 21.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 10000 лева от подаване на исковата молба – 22.04.2019г. до окончателното изплащане.

               ОСЪЖДА “Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, бул.“Тодор Александров“ 18, представлявано от Н.Г.И. и Д.С.Т. да заплати на ”Престиж Холидейс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ 16, представлявано от К.А.Д. сумата от 1350 лева /хиляда триста и петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

   ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

   А.С.