Р Е Ш Е Н И Е
№ ....................
гр.С., 12.12.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12990 по описа за 2014 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищцата С.Г.Т.
е предявила осъдителни искове срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./
вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 12.03.2014 г. пътувала в посока от гр. Пещера към гр. П. в
управлявания от водача Д.Л.К. л.а. марка "Рено", модел "19"
ДК № ********, като на път II-37, при километър 138+500 м., при управление на
посоченото превозно средство с превишена за конкретния участък скорост на
движение, в нарушение на правилата за движение по пътищата, Д.Л.К. изгубила
контрола върху автомобила и реализирала пътно-транспортно произшествие.
За описаното
ПТП било образувано ДП № 107/14 г.***.08.2014 г. бил внесен обвинителен акт по
пр.преписка № 315/2014 г.
При ПТП най-тежко
пострадала ищцата, която била пътник на задната седалка зад водача. Вследствие
на удара й била причинена политравма, изразравяща се в контузия на главата и
мозъка, оток и сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош и белите дробове,
контузия на корема, счупване на телата на 5, 6 и 7 шийни прешлени, контузия и
компресия на гръбначния мозък и квадриплегия - загуба на сетивност и движения и
за четирите крайника и невъзможност за контролиране на тазовите резервоари.
Непосредствено след произшествието изпаднала в безсъзнание, а в резултат на
залежаването, нарушената механика на дишането и принудителната поза по време на
болничния престой се развили възпалителни промени в белите дробове. Излага, че
описаните тежки травматични увреждания променили изцяло начина й на живот и й
причинили изключителни болки и страдания, защото, извън леките движения с
дясната ръка, е напълно парализирана, зависима изцяло от чужди грижи, не може
да пие вода, да се храни сама, да се обслужва, да държи нищо. Твърди, че
извършва ежедневна рехабилитация и приема само течна храна, изпитва силни болки
в цялото тяло и има затруднено дишане, като изпитва болки дори от допира дори
на облекло. Сочи, че след изписването в домашни условия ще е необходима
продължителна рехабилитация и специализирано медицинско наблюдение, както и
ежедневни изследвания и аспирация. Лечението й ще продължава цял живот, с
множество посещения в чужбина и прогноза за слабо подобряване.
По
твърдение, към момента на ПТП за лекия автомобил е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответника по полица № 06113001609520, валидна
от 19.06.2013 г. до 18.06.2014 г.
Поради това,
според ищцата, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените й неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.03.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира сторените по делото разноски.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на
застраховка „ГО” към момента на ПТП за лекия автомобил. Оспорва обстоятелствата
относно механизма на ПТП, както и вината на водача. Възразява за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пътувала
без предпазен колан (нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП). Оспорва претенцията за
неимуществени вреди, като завишена по размер. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Ищцата в
допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответника, като счита,
че виновното поведение на водача на МПС Л. се установява безспорно по делото.
Излага, че на 10.10.2014 г. ответникът й заплатил доброволно сумата от
45 000 лв., което частично плащане представлявало признание на иска по
основание. Прави искане за намаляване на иска до размера от 1 965 000
лв. ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП. Сочи, че възражението
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно, доколкото
поставянето на предпазен колан не би предотвратило вредоносните последици, тъй
като ударът е страничен. Излага правни доводи, че принос от страна на
пострадалия се изключва ако не се установи конкретно действие или бездействие, което
да е в пряка причинна връзка с увреждането, като само по себе си обстоятелството,
че пострадалият е без предпазен колан не е достатъчно, за да бъде приложен чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Счита възражението, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен за неоснователно с оглед състоянието на ищцата.
С молба от
03.11.2014 г. излага, че с присъда № 81 от 21.10.2014
г. по нохд № 224/2014 по описа на Районен съд – гр. Пещера, Д.Л. била призната
за виновна за това, че нарушавайки правилата за движение
по пърищата, причинила ПТП и по непредпазливост е причинила тежка телесна повреда на С.Г.Т., изразяваща се в увреждане
на гръбначния мозък в шийния му отдел, морфологично проявено като контузия и
оток, клинично проявена с квадриплегия — загуба на сетивност и движения за
четирите крайника и неконтролиране на тазовите резервоари, довело до постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота и комплексна средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на врата за период
повече от 10 месеца, трайно затрудняване движенията на десен горен крайник,
трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник, трайно затрудняване
движенията на десен долен крайник, трайно затрудняване движенията на ляв долен
крайник, изпадане в безсъзнателно състояние непосредствено след произшествието
и възпалителни промени в белите дробове, в резултат на залежаването –
престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, предл. първо и второ, вр. с чл. 342,
ал. 1 НК и
чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В отговора
на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си, като
излага, че виновността на дееца не е доказана с оглед липсата на влязла в сила
присъда. Поддържа направеното възражение за съпричиняване и оспорва размера на
обезщетението. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
С
определение от 15.07.2016 г., съдът е допуснал намаляване на размера на
претенцията от първоначално предявения 2 000 000 лв. на
1 850 000 лв.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 1 850 000 лева, както и акцесорна
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от датата на увреждането – 12.03.2014 г. до
окончателното й изплащане.
Чрез
представената влязла в законна сила присъда № 81 от 21.10.2014 г. на Пещерски
районен съд по НОХД № 224/2014 г. се установява, че водачът Д.Л.К. е призната
за виновна за настъпилото ПТП, в резултат на което по непредпазливост е
причинила тежка телесна повреда на С.Г.Т., изразяваща се в увреждане на гръбначния мозък в шийния му отдел, морфологично проявено като
контузия и оток, клинично проявено с квадриплегия - загуба на сетивност и
движения за четирите крайника и неконтролиране на тазовите резервоари, което довело
до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и комплексна
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на врата
за период повече от 10 месеца, трайно затрудняване движенията на десен горен
крайник, трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник, трайно затрудняване
движенията на десен долен крайник, трайно затрудняване движенията на ляв долен
крайник, изпадането в безсъзнателно състояние, непосредствено след
произшествието и възпалителни промени в белите дробове, в резултат на
залежаването, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Присъдата е влязла в законна сила на 06.02.2015 г.
Съобразно
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. С оглед това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Д.К., както и видът на телесното увреждане на ищцата са
установени в настоящия процес с влязлата в сила присъда № 81 от 21.10.2014 г.
на Пещерски районен съд, постановена по НОХД № 224/2014 г.
Чрез
сочената присъда, както и от заключението на вещото лице инж. Г. по допусната САТЕ,
прието и неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява следният механизъм на ПТП: на 12.03.2014
г., около 8,30 часа, на второкласен път II – 37,
километър 138+500 м., с Радилово – гр. Пещера, обл. П., на около 1 километър
след края на с. Радилово (350 метра преди отбивката за ВЕЦ „Алеко“ вляво), лек
автомобил „Рено 19“, с ДК № ********, управляван от Д.Л.К., движейки се със
скорост не по-малка от 106 км/час непосредствено преди навлизането в извън
пътния землен банкет, се отклонява под ъгъл от 4-5 градуса и изминавайки
разстояние от 27,5 метра самокатастрофира извън пътното платно, като се удря
челно в първото от три пречупени дървета, завърта се с ротация на 540 градуса в
посока, обратна на часовниковата стрелка, преминава през отводнителната канавка,
изминава разстояние около 13,10 метра, пречупва дънерите на три дървета и се
установява с предната си част върху банкета. Безспорно е
установено, че С.Г.Т. е пътувала на задната лява седалка на
автомобила, зад Д.К., заедно с още две момичета.
От
заключението на допълнителната САТЕ се установява, че ПТП е преминало условно в
пет фази, като в трета фаза автомобилът се блъска челно ексцентрично,
преимуществено в дясно, в първото дърво, а в четвърта фаза, след завъртане
около дървото в посока, обратна на часовниковата стрелка, се блъска в
следващите две дървета. Ударът е страничен, с лявата страна на автомобила и
причинява значителна пластична деформация по задната лява врата.
От изслушаните
и приети по делото СМЕ, които се основават и на извършен личен преглед на
пострадалата, както и от представените и приети по делото медицински документи,
се установи безспорно, че ищцата е получила сочните травматични увреждания, изразяващи
се в: тежка съчетана гръдно-коремна, черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма
с множество наранявания на меките тъкани в челно-теменно-тилната област на
главата, на крайниците и счупвания на прешлени в шийна и гръдна област с
контузия на гръбначния мозък в шийната област. Травматичен шок. Контузия на
главата. Мозъчно сътресение. Мозъчен оток. Контузия на гръдния кош, на белия
дроб, на корема, разкъсно-контузна рана на главата в областта на скалпа,
фрактура на шийни прешлени – С4, С5, С6 и С7 и на гръдни прешлени – Тх1, Тх2,
Тх3, Тх4 и Тх5.
По делото е
установено, че на ищцата е оказана първа медицинска помощ в МБАЛ - П. -
неврохирургично отделение в условията на ОАИЛ, където е приета в тежко шоково
състояние, неконтактна, неадекватна с квадриплегичен синдром, т. е пълна липса на активни волеви движения в
четирите крайника. Пострадалата е интубирана, а шията й е имобилизирана с яка.
По спешност претърпява хирургична обработка на раната на главата –
реимплантация на скалп (първа операция) и диагностична лапароскопия (втора
операция). Поставени са й сонда и катетър. След стабилизиране на първоначалното
състояние, при непроменен неврологичен статус, е приета в клиника по
неврохирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ в Пловдив където на 27.03.2014 г. е извършена
декомпресия на шийния гръбначен канал и гръбначен мозък чрез частично
отстраняване на телата на пети, шести и седми шийни прешлени и стабилизираща
остеосинтеза С4 – Тх1 с титаниев имплант (меш) с променлива височина (трета
операция). Поставена е трахеостомна канюла (четвърта операция) и е проведено
комплексно реанимационно и рехабилитационно лечение. В този период, съгласно
заключението, състоянието на пострадалата е останало тежко, с фебрилитет до 38
градуса, умерена трахеобронхиална секреция, уроинфекция, без промяна в неврологичния
статус. Предвид увреждането на тялото на С4 е констатирано недобро захващане на
титаниевия меш, поради което и с оглед нестабилността на увредения сегмет от шийния
гръбнак, на 06.06.2014 г., на ищцата е поставена задна метална стабилизация
(пета операция). Интраоперативно е установена тежка подвижност на нива
С3-С4-С5-С6, интерспиналният лигамент е разкъсан. Следоперативно персистира
тежкият неврологичен дефицит, като е проведен неуспешен опит за отстраняване на
трахеостомната канюла, тъй като без нея пострадалата изпада в асфиксия.
През периода 12.08. - 25.08.2014 г. на ищцата е
проведено лечение в Клиниката по неврохирургия на ВМА – С., където е приета при
добро общо състояние. На 14.08.2014 г. е поставена перкутанна гастростома под
ендоскопски контрол (шеста операция). След констатирани усложнения на
14.08.2014 г. отново е оперирана за отстраняване на титаниевия меш (седма
операция).
От заключението на СМЕ, след извършени контролни
прегледи, се установява, фрактура на двете дъги на трети и четвърти шиен
прешлен с разместване, фрактура на тялото и двете дъги на пети шиен прешлен с
разместване; фрактура на тялото и на дясната дъга на шести шиен прешлен;
фрактура на тялото на десния страничен израстък на седми шиен прешлен и на
задните елементи на С4 до С7 и Тх1 до Тх5 с клиновидно снишаване на височината
им към вентрално. Данни за дехисценция на коренчетата С4 и С5 вляво. Запазен
гръбначен канал без фрагменти в него. Не се установяват травматични промени на
гръдните прешлени. Извършените двустепенни стабилизации на гръбначния стълб в
шийната област укрепват конструктивно опорната функция на гръбначния стълб, но
целостта на подлежащия гръбначен мозък е дефинативно увредена с минимални
възможности за регенерация и реинтервенция.
От заключението на вещите лица и останалите
медицински документи се установява безспорно, че при пострадалата персистира
изразена травматична квадриплегия – невъзможност за никакви самостоятелни
активни движения в четирите крайника. Може да може да извършва частична флексия
на дясната лакътна става до 45 градуса при нормално до пълно опиране на китката
до рамото от 180 градуса. Увреждането е
в резултат на контузията на гръбначния мозък в шийната част, в участъка на
счупените четвърти до седми шийни прешлени. Увреждането е придружено от
сетивни и тазоворезервоарни разстройства. Ищцата не може да извършва никакви
волеви движения с лявата ръка и двата крака. Чувства болезнени спазми в долните
крайници и спонтанни движения тип автоматизми. Не може да променя самостоятелно
позата на тялото си. Не може да контролира тазоворезервоарните си функции, като
уринирането й е на спинален автоматизъм, а дефекацията се предизвиква в
интервал през 2 – 3 дни с билки, хранителни добавки и лекарства. Храни се с
течно-млечна храна през тръбата на гастростомата, но може да приема вода и през
устата, което се стимулира. Съзнанието й е в норма, без количествени и качествени
изменения, емоционално уравновесена, говорът е възможен с приставката към
трахеостомната тръба.
От СМЕ и представеното експертно решение № 4318
от зас. № 207 от 03.12.2014 г. на ТЕЛК за Общи заболявания II състав се установява безспорно, че ищцата е със
100 % трайна неработоспособност – инвалидност, и се нуждае от чужда помощ.
Същата е в невъзможност да поддържа самостоятелно жизнени функции.
Според заключението на вещите лица, в резултат
на системна двигателна рехабилитация, изразяваща се в масаж и лечебна
физкултура, адекватно медикаментозно приложение, хранителен режим и хигиенни
грижи, е възможно да се постигне затваряне на трахеостомното отвърстие,
свободно дишане през носа, възстановяване на храненето през уста и премахване
на гастростомата. По отношение на тазоворезервоарните функции е трудно
допустимо възстановяване на волевото им регулиране на задръжка и изпускане на
урината и на изпражненията. За възстановяване на активните волеви движения в
крайниците не се допуска постигане на положителна промяна, тъй като е увреден
централният двигателен неврон, т.нар. пирамидален път в гръбначния мозък, по
който се пренасят волевите импулси за съзнателни двигателни движения. Според
експертите, изходният резултат от лечението
ще се счита задоволителен, ако се
постигне самостоятелно сядане в леглото и преместване в количка. Квадрипарезата,
както и болевите усещания в различни части на тялото ще съпътстват ищцата през
целия й живот.
От изслушаната и приета по делото СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р Р.Х., специалист вътрешни болести и нефрология, се
установява, че при пострадалата е налице и бъбречно-каменна болест, установена
за пръв път на 12.03.2015 г. в отделение по образна диагностика в МБАЛ – П.. Съгласно
заключението на вещото лице, което съдът кредитира, се установява, че камъкът в
десен бъбрек, който се вижда на компютърната томография от 12.03.2015 г., е
изява на безсимптомно протекла бъбречно-каменна болест, която в хода на
продължителната имобилизация, пикочни инфекции и уродинамични нарушения е
причина за активна литогенеза и образуване на бъбречни камъни двустранно.
Пострадалата е била предразположена към това заболяване и преди ПТП.
От показанията на свидетеля М.-А.С. се установява,
че същата е била свидетел на ПТП. Пътувала в катастрофиралия лек автомобил на
предната седалка до водача. Зад нея, на задната седалка било момиче, на име С.,
зад шофьора пътувала С., а между нея и С. била Г.. Тръгвали за училище,
пътували спокойно, имало видимост, пътят бил сух, но на излизане от с. Р.
колата се засилила, заради наклон и водачката, за да избегне дупка, завила
наляво и изгубила управление. След 2-3 завъртания се оказали блъснати в дърво,
а автомобилът бил обърнат в насрещното движение по посока Пещера. След
катастрофата свидетелката видяла, че С. е паднала зад момичетата, била цялата в
кръв, в безсъзнание, давела се в кръв, част от косата й била опадала. Казала да
й махнат якето и С., която пътувала отзад, го направила. След това свидетелката
също изпаднала в безсъзнание. След катастрофата другите две момичета били на
седалката, а тялото на С. било паднало по продължение на седалката, като не
знае дали са били с поставени предпазни колани.
От показанията на свидетеля Д.К. се потвърждава,
че тя управлявала автомобила „Рено 19“. До нея стояла М.С., зад нея С., по
средата Г. Д. и в другия край С. И.. Когато автомобилът спрял, видяла че са се
блъснали в дърво, а С. била паднала зад другите две момичета и се била ударила.
Двете момичета били на седалката, а тя била паднала и главата й била зад тях.
Отзад колани нямало. Извикали бърза помощ, С. държала главата на С. в скута си
когато дошла бърза помощ. На въпрос отговаря, че не помни колко са били
ударите, но колата била блъсната откъм нейната страна и отпред. Автомобилът
разполагал с работещи колани, но не били сложени. Не шофирала с повече от 90
км./час.
От показанията на свидетеля С. И., макар и
фрагментарни и непълни, се установява същото местоположение на пътниците в
колата и се потвърждават останалите изложени факти.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства от показанията на свидетеля Т. Т., преценени съобразно указаното
в чл.172 ГПК /свидетелката е майка на ищцата/ се установяват следните
релевантни за спора факти: разбрала за инцидента в Лондон, тъй като работела
там. Синът й се обадил на баща си, който от своя страна информирал
свидетелката, че С. е катастрофирала. Още вечерта си закупила билет и на другия
ден в 5 часа сутринта били пред болницата в П.. Когато видяла дъщеря си там, тя
била жива, но в много тежко състояние, в изкуствена кома и гледала само с
едното око. Все още състоянието й не било установено напълно. По съвет на
лекарите направили ЯМР в Пловдив, където престояла два месеца, като на 15.05. я
преместили в неврохирургията на болницата, където останали до 12.08.
Състоянието на С. било тежко, последвала втора операция, свидетелката се
грижела за пострадалата. Тъй като дишала само диафрагмено тя я аспирирала,
гръдните й мускули не заработили въобще, имала чувствителност по цялото тяло,
започнала сама да вдига дясната си ръка. В неврохирургията направили опит да махнат
канилата, но дъщеря й спряла да диша. Била в пълно съзнание още в КАРИЛ в
Пловдив, разбирала всичко, но в началото не можела да говори, защото била
интубирана и се разбирали само с мигане. След това започнала да говори, но
много тихо. Преди злополуката била жизнено, усмихнато дете, отличничка в
Природо-математичека гимназия в П.. Искала да учи медицина, защото била с
профил биология и химия. Вземала уроци по моделиране в С., за да кандидатства
зъботехника. Имала приятел от 3 години, който и до сега бил неотлъчно до нея. В
момента се хранела, първоначално нямала апетит, но й сложили гастростома на
стомаха и се почувствало, че има апетит. От катастрофата насам, вече 12 месеца
нямала цикъл, правела й се ежедневна рехабилитация от рехабилитатор, който я
посещава вкъщи. Нуждаела се от засилена рехабилитация, но такива центрове имало
само в чужбина.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП- 12.03.2014
г. за лекия автомобил марка "Рено", модел "19", ДК № ********
е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ - О.З.“ ЕАД.
В
производството е установено, че на 10.10.2014 г. ответникът е превел по сметка
на ищцата сумата от 45000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, както и че ищцата ги е получила.
От
представеното с молба от 17.05.2016 г. ведно с платежно нареждане и писмо на
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД с изх. № 94-Л-146/16.05.2016 г., е установено, че на
13.05.2016 г. ответникът е заплатил на ищцата сумата общо от 128230,04 лв., с
основание обезщетение за неимуществени вреди и лихва, съответно 105000 лв.
главница и 23230,04 лв. - законна лихва върху главницата.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
„гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено процесното
ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача
на лекия автомобил Д.Л.К. и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания: „тежка съчетана
гръдно-коремна, черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма с множество
наранявания на меките тъкани в челно-теменно-тилната област на главата, на
крайниците и счупвания на прешлени в шийна и гръдна област с контузия на
гръбначния мозък в шийната област – политравма. Травматичен шок. Контузия на
главата. Мозъчно сътресение. Мозъчен оток. Контузия на гръдния кош, на белия
дроб, на корема, разкъсно-контузна рана на главата в областта на скалпа,
фрактура на шийни прешлени – С4, С5, С6 и С7 и на гръдни прешлени – Тх1, Тх2,
Тх3, Тх4 и Тх5 довела до квадриплегия (парализа на четирите крайника)“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП на пътя
водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента. На пътно платно с двупосочно движение на водача на
ППС е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване и заобикаляне (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП). Според чл. 21, ал.
1, предл. второ ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава предвидената от закона скорост 90
км./час извън населено място за леки автомобили от категория „В“. В чл. 20, ал.
1 от ЗДвП е вменено задължението за водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, а според ал. 2 на същия текст водачите
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С оглед на така
изложеното и предвид влязлата в сила присъда № 81 от 21.10.2014 г. по нохд № 224/2014
г. по описа на Пещерски районен съд, съдът намира, че поведението на водача на
лекия автомобил е в противоречие с предписаното в тези норми поведение и е било
противоправно и представляващо деликтно поведение, съгласно изискванията на чл.
45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на
водача на лекият автомобил „Рено 19“ по отношение на причинените на ищцата
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
С имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава
застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова
тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението
ѝ е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите
за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде
ангажирана гражданската отговорност на застрахования деликвент. По тази причина
непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното
събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт,
като съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е
обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените
искове.
В тежест на ищцата
бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания
от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 12.03.2014 г., на ищцата са били причинени описаните в исковата
молба, медицинската документация и СМЕ травматични увреждания, изразяващи се в
увреждане на гръбначния мозък в шийния му отдел, проявено като контузия и оток,
клинично проявена с квадрипареза – загуба на сетивност и движения за четирите
крайника и неконтролиране на тазовите резервоари. Ищцата не може да извършва никакви волеви движения с лявата ръка и
двата крака, а дясната си ръка може да свива в лакътя до ъгъл от 45 градуса.
Чувства болезнени спазми в долните крайници, не може да променя самостоятелно
позата на тялото си. Храни се с течна храна през тръбата на гастростомата. Диша
диафрагмено с помощта на трахеостомната канюла, която се почиства през минути
от задръстване с бронхиален секрет. Към датата на прегледа, момичето е с
тотална редукция на подкожна мастна тъкан и с мускулна хипотрофия. В медицински
и социален аспект, в този етап на развитие на състоянието на ищцата, следва да се
изключи възможността за забременяване, износване на плода и раждане, въпреки че
физиологично забременяване не е невъзможно. Въпреки, че по делото не е установено, че бъбречно
каменната болест е възникнала като пряка и непосредствена последица от ПТП, напротив,
пострадалата е имала предразположение към заболяването, поради което не може да
се приеме, че то е в причинно следствена връзка с ПТП, в следствие на тежкото
засягане на резервоарната функция на пикочния мехур от уврежданията на гръбначния
мозък, са причинени пикочни инфекции и физиологични нарушения, които са причина
за образуване на бъбречни камъни двустранно. Според експертите е трудно
допустимо възстановяване на волевото регулиране на тазово-резервоарните функции,
а за възстановяване на активните волеви движения в крайниците, не се допуска
положителна промяна. Необходими са ежедневна гимнастика и масаж, но
квадрипарезата, както и болевите усещания в различни части от тялото ще я съпътстват
през целия й живот.
При изложеното
състояние, при определяне на обезщетението, настоящият състав отчита
обстоятелството, че в ранна възраст – на 19 години, пострадалата е претърпяла
инцидент, който е променил живота й внезапно, завинаги и необратимо. Към датата
на ПТП е била все още ученичка и е планирала бъдещото си професионално и лично
развитие, като плановете й, с оглед настоящото й състояние и постижения в
областта на медицината, не биха могли да се осъществят, по начин, поне
доближаващ се до личната й представа. В първите месеци от лечението е общувала
само с примигване, а сега говорът й се осъществява с помощта на специално
устройство и е напълно зависима от околните. Пострадалата е на 21 навършени
години към настоящия момент, непосредствено след ПТП е била и до сега е в пълно
съзнание, адекватна, разбира и усеща не само физическите страдания, но и
собствените си емоции и притесненията на близките си. Физически е претърпяла многократни оперативни и други медицински интервенции, които помни
и възприема, осъзнава действителността за собственото си здравословно състояние
и прогнозите за него, както и че то е необратимо, и дори при интензивно
ежедневно лечение, подобрението би било незначително. При постигане на
подобрение, благоприятен изход за нея би бил да успява сама да си помага с
дясната ръка, евентуално да успява да седне, което практически почти изключва
възможността да създаде семейство, деца, да общува в нормална среда, а животът
й, до неговия край, ще бъде осмислен от борбата с ограниченият, които й създава
собственото й тяло. Въз основа на
изложеното, настоящият съдебен състав определя обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, причинени от уврежданията, предмет на
разглеждане по настоящото дело, съобразно чл. 52 ЗЗД, в размер на 850 000.00 лв. Няма съмнение, че при увреждане на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси се накърняват моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното й общуване. Целта
на обезщетението, обаче, е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а
да се възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните,
неприятните емоции, доколкото това е възможно.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
минималните размери на лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди,
които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г.
След тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. §
27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от 27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище,
че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
На основание
чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид извършеното от ответника
плащане в хода на процеса, като от така определеното обезщетение следва да се
приспадне сумата в общ размер на 150000 лв., заплатена доброволно от ответника,
на два пъти на 10.10.2014 г. и на 13.05.2016 г., като неоснователно се явява
възражението му, че главницата следва да бъде намалена и със сумата от 23230,04
лв. Видно от представеното на лист 486 платежно нареждане за извършения на
13.05.2016 г. превод, в основанието за плащане на общата сума от 128230,04 лв.
е посочено „обезщетение за неимуществени вреди и лихва“. Това основание се
потвърждава не само от молбата, с която процесуалния представител на ответника
е представил платежното, съдържаща изявление как е било отнесено плащането, но
и от писмо изх. № 94-Л-146/16.05.2016 г. от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД до С.Т., в което е
посочено, че сумата в размер на 105000 лв. се плаща като обезщетение за
неимуществени вреди, а разликата представлява обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху него. Лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислена върху
главница от 105000 лв. считано от 12.03.2014 г. (ПТП) до деня на плащането,
съвпада по размер с разликата, поради което и предвид факта, че писмото
представлява изходящ от ответника частен документ, съдържащ неизгодни за страната
факти, който обвързва съда с материална доказателствена сила, настоящият състав
счита, че ответникът е заявил валидно, по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, че
погасява вземането за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД само със
сумата от 105 000 лв.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищцата следва да бъде изследван и въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на определеното обезщетение
по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалата
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В настоящия случай, ответното дружество е направило
своевременно възражение за съпричиняване, позовавайки се на твърдението, че пострадалата
е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, защото е пътувала без
предпазен колан. Въз основа на събраните в производството доказателства, а
именно разпитаните свидетели – очевидци, приетата допълнителна автотехническа
експертиза и съдебно медико-автотехническа експертиза, съдът приема за доказано
обстоятелството, че ищцата е пътувала без предпазен колан, поради което на
изследване подлежи връзката между това нейно действие и настъпване на
конкретното увреждане.
Според заключението на КСМАТЕ с вещи лица д-р З.К. и
инж. К.Г., оспорено от процесуалния представител на ответника, при първия челен
удар, в трета фаза, който е основният удар, тялото на ищцата, под действията на
инерцията, се е придвижило напред по посока на движението на автомобила и се е
бръснало в задната част на седалката на водача. При движението през четвърта
фаза на ПТП, тялото на Т., под действието на центробежната сила на собственото
си тегло, се е придвижило до средната лява колонка и рамката на задната лява
врата и стъклото и се е ударило в тях. При пета фаза – движение с лъкатушене по
канавката, излизане от нея у установяване върху левия банкет, тялото на ищцата,
което вече е получило силните удари в предходните две фази, поради което
пострадалата е била в безсъзнание, следвайки слабите по амплитуда и интензитет
завъртания на автомобила, е паднало върху задната дясна седалка зад телата на
другите две пътнички, които са пътували на задната седалка.
При правилно поставен предпазен колан, при първия
челен удар, тялото на пострадалата не би достигнало до предно стоящата
облегалка на водача и не би се блъснало в нея. При такъв удар с предпазен колан
се реализира камшичен удар в областта на шията и е възможно причиняване на
шийна травма със счупване на шийни прешлени и увреждане на гръбначен мозък. При
удара може, евентуално, да се причини и счупване на гръден прешлен, както и
гръдна травма с контузия на белите дробове. Този извод се потвърждава и от
заключението на КСМАТЕ с вещи лица д-р Х.М. и инж. Г., оспорено от процесуалния
представител на ответника, според което при първия челен удар, поставен
обезопасителен колан би предпазил пострадалата от удар в облегалката на
предната лява седалка, като е възможна коланна травма при скорост от 70 км/час,
която да се изрази в по-слаба степен – от ожулване по кожата в подколанното
пространство до счупване на ребра и гръдна кост. Потвърждава се изводът, че
правилно поставен колан не би ограничил движението на главата тялото на
пострадалата в посока наляво и съприкосновението с разположените в близост
детайли на автомобилното купе.
Настоящият
състав счита, че с оглед изложеното, по делото е установено, че тежката
травма, която е получила ищцата на шийните и гръдните прешлени, довела до
парализата, поради засягане на гръбначния мозък, е в резултат на първия удар на
главата на С. в предната седалка. При
правилно поставен предпазен колан пострадалата не би получила соченото взривно
счупване, довело до увреда на гръбначния мозък, а вероятно би получила травма
на врата като следствие на „камшичен удар“ и по-интензивни контузии при
страничния удар. Предположение относно тежестта и евентуалните последици от
травмите, които биха настъпили по друг механизъм, ако беше поставен предпазен
колан, не може да обоснове изключването на съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като предмет на изследване е конкретно действие или бездействие
довело до реалната вреда, изразравяща се в настъпилото телесно увреждане със
сочените медицински характеристики, а не до предполагаема вреда, която би се
реализирала по друг начин, каквато се явява евентуална увреда от страничния
удар и съприкосновението с елементите, навлезли в купето. Достатъчно е
пострадалият да е проявил небрежност към своите интереси като с поведението си
е допринесъл в някаква степен за настъпване на вредоносния резултат. Според чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
нарушение на сочената разпоредба, пострадалата не е поставила колана, с който
превозното средство е бил оборудван и поемайки риска да пътува така, макар и на задната
седалка, е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като ударът в
предната седалка, при който е било причинено счупването на врата, нараняването
на меките тъкани и отлепване на скалпа, не би настъпил ако беше с колан. С
оглед установеното нарушение на правилата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП от страна
на пострадалата, съдът намира, че причинените й вреди се намират в причинно - следствена
връзка с поведението й, поради което по силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дължимото
обезщетение следва да бъде намалено, съразмерно на действията и бездействията,
с които е допринесла за увреждането. Предвид факта, че по делото е установено,
че и при поставен колан шийните прешлени на ищцата биха били увредени по друг
механизъм и вероятно с друг интензитет, като и обстоятелството, че поставеният
колан би способствал за получаване на травми от страничния удар, съдът определя
съпричиняване от 1/5.
Въз основа на това размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на ищцата при отчитане
процента на съпричиняване е равен на 680000 лв., като от него трябва да се
извади доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 150000
лв. По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ следва за бъде уважен за сумата от 530000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1 850
000 лв.
С оглед частичната
основателност на главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да
се приложи и по отношение на застрахователя като същият дължи законната лихва върху претенцията за
обезщетение считано от дата на ПТП - 12.03.2014 г.
По отношение
на разноските:
Ищцата е сторила разноски за депозити за назначените
експертизи като следва от представените по делото платежни документи: за 500
лв. от 15.01.2015 (лист 242); 350 лв. от 22.12.2014 г. (лист 244); 250 лв. от
17.03.2015 г. (лист 310); 250 лв. от 14.05.2015 (лист 319); 600 лв. от
31.07.2015 (лист 364), от които претендира 1700 лв. С оглед уважената част от
иска на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да й бъде присъдена сумата от 487,03
лв.
В полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 16430 лв., съразмерно на уважената част от иска,
изчислено съобразно заявената претенция във основа на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на
предявяване на претенцията.
Ответникът е сторил разходи в общ размер на 74586
лева, като, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на
разноски с оглед отхвърлената част от иска в размер на 53218,12 лв. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, релевирано от
процесуалния представител на ищцата, се явява неоснователно, доколкото
претендираната сума е равна на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й към заявяване на претенцията за присъждане на сумата.
В полза на СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 21200 лв., представляваща държавна такса, дължима върху
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район „Средец“,
ул. „Г. *********, да заплати на С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм.ДВ, бр.102/2015 г./, сумата 530000 /петстотин
и тридесет хиляди/ лв. – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания: „тежка съчетана гръдно-коремна,
черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма с множество наранявания на меките
тъкани в челно-теменно-тилната област на главата, на крайниците и счупвания на
прешлени в шийна и гръдна област с контузия на гръбначния мозък в шийната
област – политравма. Травматичен шок. Контузия на главата. Мозъчно сътресение.
Мозъчен оток. Контузия на гръдния кош, на белия дроб, на корема,
разкъсно-контузна рана на главата в областта на скалпа, фрактура на шийни
прешлени – С4, С5, С6 и С7 и на гръдни прешлени – Тх1, Тх2, Тх3, Тх4 и Тх5
довела до квадриплегия, парализа на четирите крайника)“, причинени в
резултат на пътно – транспортно произшествие, станало на 12.03.2014 г., около
08,30 часа, по път II – 37, километър 138+500 м., в посока с Радилово към с
Главиница, обл. П., по вина на Д.Л.К. съгласно влязла в сила присъда № 81 от 21.10.2014
г., постановена от Пещерски районен съд по НОХД № 224/2014 г. по описа на същия
съд, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил марка "Рено", модел "19" ДК №
******** към посочената дата 12.03.2014 г. е била застрахована при „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2014 г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 530000 лв. до пълния предявен
размер от 1 850 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район „Средец“,
ул. „Г. *********, да заплати на С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 487,03 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район „Средец“,
ул. „Г. *********, да заплати на адвокат Л.Г.Г., Софийска адвокатска колегия,
ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. С., ж.к. „*********, ап. **, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата сумата 16430 лв. - адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С. 1000, район „Средец“, ул. „Г. *********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 53218,12 лв.– разноски по делото за тази
инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район
„Средец“, ул. „Г. *********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 21200 лв., представляваща държавна такса,
дължима върху уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: