О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ /23.07.2018г.
гр.Плевен 23.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в закрито заседание на двадесет и трети юли
през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: мл.с.СИЛВИЯ И.
при
секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №520 по описа за 2018г. и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.435 ал.2,т.7 ГПК .
Делото е образувано по
жалба на „ЮРОБАНК България“АД гр.София, представлявано от Д.Ш.-изп.директор и от М.В.-прокурист,чрез пълномощника на
дружеството- юрисконсулт А.Ч. , длъжник по изп.дело №20189050400584 по описа на ЧСИ П.П. ,рег. №905 срещу
действията на ЧСИ по цитираното изп.д.относно разноските , обективирани
в покана за доброволно изпълнение,а именно размерът на адвокатското
възнаграждение на взискателя. Навеждат се доводи,че единственото
действие,предприето от адвоката в
изп.дело е да подаде молба за образуване на делото,че длъжник е банка,че
адвокатът на взискателя не е оказал никакво друго съдействие.Възразява се срещу
приетия размер на адвокатския хонорар на взискателя,като е направено искане
същият да бъде намален до минималния
размер за образуване на изп.д.,съгласно
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК е депозирано писмено възражение от ответницата по жалбата С.И.Б. ***,взискател по
изп.дело,чрез пълномощника й адвокат В.Б. от САК, в което е взето становище,че жалбата е недопустима ,респ.неоснователна
и следва да бъде оставена без разглеждане,респ.без уважение.По отношение
допустимостта на жалбата са изложени
доводи,че за да се породи правото на длъжника на жалба следва да е
налице надлежен акт на ЧСИ с който се отказва намаляване на адвокатския хонорар,тъй
като съгласно ТР №3 от 12.07.2005г.на ОСГТК на ВКС производството по жалба
срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните
последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи
последния да повтори същото,респ.да се въздържи от неговото осъществяване ,че с
оглед предмета на това производство,Окръжният съд действа като контролна
съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Посочено
е, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляване на адвокатското
възнаграждение и едва ако това му искане
бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на
обжалване пред съда.В отговора е посочено,че в случая не е направено такова
искане до ЧСИ като се позовава на практика на ВКС.Изложени са подробни доводи и
за неоснователност на подадената жалба,като е посочено,че фактът,че длъжник по
изп.дело е банка не гарантира на взискателя,че може лесно да събере вземането
си,че освен действията по образуване на изп.д.взискателят е поискал налагане на
запор на банкови сметки и опис на движими вещи,че доколкото липсва изпълнение
от страна на длъжника,делото не е приключено с неговото образуване,а е
необходимо и водене на същото.В заключение ответникът по жалбата моли съда да
остави без разглеждане като недопустима жалбата на „Юробанк България“АД или
същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат потвърдени извършените
от ЧСИ П.П. изпълнителни действия.
На осн.чл.436 ал.3 ГПК
са депозирани писмени обяснения от ЧСИ П.П.
по изп.дело № 20189050400584.Приложено е и копие от изп.дело.ЧСИ е описал изпълнителния лист,въз основа на който е
образувано изп.д. Посочено е, че на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, получена по пощата на 02.07.2018г.,че със същата длъжникът е
поканен да заплати и претендираното от страна на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 750лв.,като е уведомена и НАП за образуваното
изп.дело. Становището на ЧСИ е,че жалбата е допустима,съгласно чл.435 ал.2т.7 ГПК,а съобразно чл.78 ал.5 ГПК компетентен да се произнесе е съдът.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените
към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
Жалбата на „Юробанк България „АД
гр.София-длъжник по изп.д. е подадена на 10.07.2018г.,като е изпратена по
пощата на 09.07.2018г.С оглед получената от длъжника призовка за доброволно
изпълнение на 02.07.2018г. , жалбата е депозирана в срока по чл.436 ал.1 ГПК и от процесуално-легитимирана страна – длъжник
по изпълнителното дело.Същата е срещу акт на съдебния изпълнител,в който са определени
разноските, дължими от длъжника по изпълнителното дело.Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, отговорността за разноските по изпълнението е сред
лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител,подлежащи на обжалване
от длъжника.Актът, в който отговорността за разноските е обективирана – покана
за доброволно изпълнение,в тази му част подлежи на обжалване съгласно дадените
разяснения в т.2 от ТР №3 от 10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС,
където е посочено, че всеки акт на съдебния изпълнител, в който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението подлежи на
обжалване по реда на чл.435 от ГПК.
Независимо,че е налице акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване от
длъжника в частта му относно разноските, Окръжният съд счита, че жалбата Е НЕДОПУСТИМА и следва да бъде оставена без
разглеждане по следните съображения:
От приложеното
копие на и.д.№20189050400584 по описа на ЧСИ П.П. ,се установява, че същото е
образувано по молба на взискателя С.Б. чрез пълномощника й адвокат В.Б. от САК
,въз основа на издаден на 21.06.2018г.изпълнителен лист от Софийски Районен съд.
Съгласно изпълнителния лист „ЮРОБАНК България“Ад гр.София е осъдена да заплати
на С.И.Б. *** сумата от 1600лв.,разноски по делото пред ВКС.Видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018г.взискателят С.Б.
е упълномощила адвокат В.Б. за осъществяване проц.представителство по
изпълнителното дело,като е отразено,че клиентът е заплатил на адвоката
възнаграждение в размер на 750лв.при подписване на договора.ЧСИ е изпратил
покана за доброволно изпълнение до длъжника „Юробанк България“АД гр.София ,в която
е посочено,че общото задължение по изп.д.възлиза на 2 647,60лв.,от които
1 600лв.присъдени разноски,750лв.разноски по изп.дело и 297,60лв.такси по
Тарифата към ЗЧСИ.
С жалбата по реда на чл.435 ал.2,т.7 ГПК се обжалват действията на ЧСИ
относно разноските по изп.д.за заплатения на пълномощника на взискателя
адвокатски хонорар от 750лв.,като е направено искане на осн.чл.78 ал.5 ГПК същият
да бъде намален.С жалбата не се обжалват останалите разноски по изпълнението-начислените такси по
Тарифата към ЗЧСИ и в тази част съдът не дължи произнасяне.Жалбата има характер
на възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя по реда на
чл.78 ал.5 ГПК . Отговорността за разноските в гражданския процес е уредена от
разпоредбите на чл.71-84 ГПК, част от общите правила на ГПК, същите намират
приложение, както в исковия, така и в изпълнителния процес. Предвид на това, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, страните в изпълнителния процес разполагат с
правото да направят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
другата страна.Такова възражение обаче следва да бъде направено пред съдебния
изпълнител,като същият се явява органът, компетентен да се произнесе по него.
Пред съдебния изпълнител са извършени съответните процесуални действия, водещи
до отговорността за разноските, предвид на което същият е компетентен да
направи преценка за това дали адвокатският хонорар се явява прекомерен с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обема и
характера на осъществените изпълнителни действия. Едва след произнасянето на
съдебния изпълнител по направеното възражение за прекомерност, неговият акт би
подлежал на съдебен контрол.В този смисъл е и практиката на ВКС-определение
№170 от 25.03.2011г. на ВКС по ч.гр.д. №297/2010г., IV г.о.,съгласно което, за
да бъде разгледана от съда жалба относно искане за намаляване поради
прекомерност на адвокатски хонорар, следва да е налице надлежен акт на ЧСИ, с
който същият да се е произнесъл по такова искане.По подобен начин се е
произнесъл и ВКС в решение №393 от 15.05.2015г.по гр.д.№5473/2014г.,ІV
г.о.,където също е прието,че според установената практика на ВКС длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване разноските на взискателя, поради
прекомерност.Посочено е,че постановеният по това искане акт на съдебния
изпълнител подлежи на обжалване пред съда ,като в този смисъл е цитирана и
друга практика на ВКС-определение на ВКС №403/01.12.2008г.по ч.гр.д. №1762/2008г.,V
г.о.
С оглед изложеното, при наличие на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК правото
на жалба се явява обусловено от произнасяне на съдебния изпълнител по него.В конкретната
хипотеза длъжникът не е сезирал ЧСИ с искане за намаляване размера на адв.възнаграждение
на взискателя,съответно липсва и произнасяне в тази насока от ЧСИ,а директно е
подадена жалба по реда на чл.435 ал.2,т.7 ГПК до Окръжния съд.Същата е недопустима,
като преждевременно предявена,без наличието на надлежен акт на съдебния
изпълнител и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено. Жалбата с характер на възражение по чл.78 ал.5 ГПК следва да се
върне на ЧСИ П.П. за произнасяне по искането за намаляване на адв.хонорар на
взискателя.
Водим от горното ,Окръжният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалбата с вх.№8637/18.07.2018г.,по описа на ПОС и с
вх.№05745/10.07.2018г.по описа на ЧСИ П.П. ,подадена от „ЮРОБАНК България“АД гр.София, представлявано от Д.Ш.-изп.директор и от М.В.-прокурист,чрез пълномощника на
дружеството юрисконсулт А.Ч. , длъжник по изп.дело №20189050400584 по описа на ЧСИ П.П. ,рег. №905 срещу
действията на ЧСИ по цитираното
изп.д.относно разноските по изпълнението-адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 750лв.,обективирани в покана
за доброволно изпълнение от 26.06.2018г.,с която на осн.чл.78 ал.5 ГПК е направено искане
за намаляване поради прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивно гр.д.№520/2018г. по описа на ПОС.
ВРЪЩА жалбата за
произнасяне по компетентност от ЧСИ П.П. по искането по чл.78 ал.5 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: