№ 21
гр. гр.Велинград, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210100630 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.232 и
чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца Й. Й. Г., ЕГН ********** от
гр.Дупница, ул.“Фенерка“№3 и адрес за призоваване гр.Дупница, ул.“Бенковски“ №3, срещу
Г. В. С., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Патриарх Ефтимий“ №8.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ГПК, вр.чл.232 от ЗЗД - за
установяване наличие на задължение на ответника за заплащане на сумата от 800лв.,
представляваща договорено и незаплатено адв.възнаграждение по ДПЗС № К
**********/22.12.2020г. с предмет защита по ДП № 632/2029г. по описа на РУ Дупница.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен ДПЗС № К
**********/22.12.2020г. с предмет защита по ДП № 632/2029г. по описа на РУ Дупница. В
този договор било договорено ответникът да заплати възнаграждение в размер на 800лв. със
срок за плащане по банков път – 29.12.2020г. Във връзка с така сключения ДПЗС ищецът
предоставил на ответника адвокатска защита по горното досъдебно производство по което и
на 22.12.2020г. ответника С. бил привлечен като обвиняем. Ответникът бил подписал ДПЗС,
ползвал предоставената му услуга, но не заплатил уговореното адв.възнаграждение както в
срока - 29.12.2020г., така и до момента. Поради това и ищецът депозирал Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника
Георги В. С., по което било образувано ч.гр.д.№ 58/2021г. по описа на РС Велинград и
издадена исканата заповед. Тя била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а
съдът дал указания за предявяване на установителен иск за вземането.
1
Въз основа на така очертаната обстановка се иска установяване наличие на задължение
на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 800лв., представляваща договорено и
незаплатено адв.възнаграждение по ДПЗС № К **********/22.12.2020г. с предмет защита
по ДП № 632/2029г. по описа на РУ Дупница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
58/2021г. по описа на РС Велинград. Претендира направените разноски в настоящото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и
му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане
делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и
да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, с писмена молба, подържа иска и иска уважаване на същия, по
съображения изложени в нея. Със същата е направено и искане за постановяване на
неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и 239 ГПК, при наличие предпоставки за това.
В о.с.з. ответника не се явява и не изпраща представител, не взема становище по
иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба и доказателствата към нея, са връчени
на ответника на 31.07.2021г. по реда на чл.44 от ГПК -при отказ, с указания да подаде
писмен отговор в месечния срок, като са разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На ответникът е
връчена призовка на 01.12.2021г. за о.с. по реда на чл.43, ал.2 от ГПК. Ответникът редовно
призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по
делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 58/2021г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед №
260037/26.01.2021г., се установява да е разпоредено Г. В. С., ЕГН ********** от
гр.Велинград, ул.“Патриарх Ефтимий“ №8, да заплати на Й. Й. Г., ЕГН ********** от
гр.Дупница, ул.“Фенерка“№3, СУМАТА от 800лв. – главница, представляваща договорено
и незаплатено адв.възнаграждение по ДПЗС № К **********/22.12.2020г. с предмет защита
по ДП № 632/2029г. по описа на РУ Дупница, ведно със законната лихва считано от
20.01.2021г., както и разходи по делото в размер на 25.00 лева -държавна такса и 300.00
лева - адвокатско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58/2021г. на ВлРС е връчена на длъжника
Г.С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си по
издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58/2021г. на ВлРС в едномесечен
2
срок. Съобщението е получено от него на 18.05.2021г., а настоящият установителен иск е
предявен на 21.06.2021г., изпратен по пощата с клеймо от 17.06.2021г. Изложеното сочи, че
установителният иск е допустим.
От представените в тази насока писмени доказателства – Договор за правна защита и
съдействие с-я К с бланков № ********** от 12.12.2020г. се установява, че ищеца, в
качеството му на адвокат, е ангажиран да осъществява защита на клиента си - ответника
Георги В. С. по ДП № 632/2029г. по описа на РУ Дупница . С този договор е уговорено
заплащане на възнаграждение на ищеца - адв.Г.– в размер на 800лв., от която е следвало да
се платят по банков път в срок до 29.12.2020г. Установява се също, че от ищеца, в
качеството му на пълномощник на ответника е осъществявано договореното с този ДПЗС
процесуално представителство и правна защита по ДП № 632/2029г. по описа на РУ
Дупница, като се явил пред разследващите органи при привличането на ответника за
обвиняем на 17.12.2020г. От представената извадка от банкова сметка на ищеца е видно, че
в уговорения срок и до 30.12.2020г. дължимото адв. възнаграждение не е било платено.
Горните констатации налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не
само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение
не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на
предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което
се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на следните
суми: сумата от 800лв. – главница, представляваща договорено и незаплатено
адв.възнаграждение по ДПЗС № К **********/22.12.2020г. с предмет защита по ДП №
632/2029г. по описа на РУ Дупница, ведно със законната лихва считано от 20.01.2021г., за
заплащането на които суми е издадена Заповед № 260037/26.01.2021г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 58/2021г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представил доказателства за направени такива в размер на 25лв.- държавна
такса. Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в този размер за настоящото
производство, която и сума ще се осъди ответника да му заплати.
До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 58/2021г. на РС Велинград на ищеца
са присъдени разноски в размер на общо 325лв., а искът се уважава изцяло, то и на ищеца
ще се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 325.00лв., които
ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не неправил
искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Й. Г., ЕГН ********** от
гр.Дупница, ул.“Фенерка“№3, Че Г. В. С., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Патриарх
Ефтимий“ №8, МУ ДЪЛЖИ следните суми- СУМАТА от 800лв. – главница,
представляваща договорено и незаплатено адв.възнаграждение по ДПЗС № К
**********/22.12.2020г. с предмет защита по ДП № 632/2029г. по описа на РУ Дупница,
ведно със законната лихва считано от 20.01.2021г. до окончателното плащане, за
заплащането на които суми е издадена Заповед № 260037/26.01.2021г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 58/2021г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА Г. В. С., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Патриарх Ефтимий“ №8,
да заплати на Й. Й. Г., ЕГН ********** от гр.Дупница, ул.“Фенерка“№3, СУМАТА от
325,00 лева (триста двадесет и пет лева), представляваща разноски, направени в
заповедното производство, както и СУМАТА от 25,00 лева / двадесет и пет лева),
представляваща разноски направени в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4