№ 38
гр. Русе, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.а
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520103496 по описа за 2021 година
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът ПЛ. ИВ. Г. твърди, че е собственик съм на лек автомобил марка
"БМВ", модел "Х6" , с per. № P 8585 КК. Около 18:00 часа на 08.02.2021 г. оставил
паркиран горепосочения автомобил на паркинга за моторни превозни средства, срещу
вход № ., жилищен блок № .., в ж. к. Ч., в който се намирало неговото жилище. Веднага
след паркирането, огледал автомобила си, по който нямало никакви повреди. Около
12:30 часа на 09.02.2021 г. отишъл при автомобила си и преди да се качи в него отново
го огледал, при което открил, че задния ляв калник е надран, с остьр предмет. Имал
камера за, видео наблюдение, която била поставена на едно от сушилните помещения
във вход №9 на блок 305. При преглед на записите видял, че в 06.09 часа, същия ден в
близост до автомобила му стояла С.И. с домашния си любимец (куче), като от видео
материала било видно, че се приближава плътно до автомобила му, като преди да
достигне до него се оглежда добре в няколко посоки, извършва някакви движения с
ръката си и непосредствено след това със забързана походка се отдалечила от мястото.
Нямал спомен за точната дата и час, но през лятото на 2020г. С.И. го срещнала и му
направила забележка за начина, по който паркира. Пояснява, че мястото, на което
паркирал пред жилищната сграда, в която живее е позволено и счита забележката на
С.И. за неоснователна, в противен случай би следвало тя да потьрси съдействие от ОП
"Комунални дейности" - Русе и автомобила му да бъде репатриран в случай на
установено нарушение.
1
Няколко дни след датата (09.02.2021 г.), на която установил щетата по
автомобила си и след прегледа на записите от камерата за видео наблюдение се
срещнал със съпруга на С.И.- Емил Иванов, на когото показал записите от камерата за
видео наблюдение и поискал да му бъде възстановена причинената от съпругата му
щета. Не получил разбиране от тяхна страна и подал тьжба за съдействие до Началника
на Второ районно управление при ОД на МВР гр. Русе. Във входа на извършената
проверка и разпит на ответницата, органите на реда намерили за основателно да
издадат и протокол за полицейско предупреждение, на основание чл.65 от ЗМВР. По
време на проверката, оказал пълно съдействие на органите на реда, като предоставил с
протокол за доброволно предаване 1 брой оптичен носител- компакт диск, съдържащ
запис от дата 09.02.2021 г. , от камерата за видео наблюдение, монтирана на сушилно
помещение в блок 305, както и два броя цветни снимки. Намирал за безспорно, че
ответницата е пряк извършител на непозволеното увреждане, тьй като при подробен
преглед на записите нямало други лица, които да са в непосредствена близост до
автомобила му, а при паркирането на автомобила той бил в обичайното състояние, без
никакви видими щети.
С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което
ответникът Св. Г. Ив. бъде осъден да му заплати сумата 465.25лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, вследствие от непозволеното увреждане на
собствеността му, изразяващи се в сторените от него разноски за възстановяване.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Св. Г. Ив., в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен
отговор и взема становище по предявения иск, като заявява, че е неоснователен и
недоказан и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, с оглед
доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от
твърдяното от него надиране на задния ляв калник с остьр предмет на собствения му
лек автомобил от ответницата. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че свидетелите нямат непосредствени възприятия за твърдяното в исковата
молба деяние на ответницата, извършено на 08.02.2021 г. Показанията на свидетелите
М. Н. П. и Вл. Р. Ц. се основават на възприет от тях видеозапис, който е допуснат като
доказателство по делото.
Следва да се отбележи, че действащият ГПК не урежда видеозаписите като
доказателствено средство, но съобразно практиката на ВКС същите са допустимо
доказателство, ако заснемането е направено при спазване разпоредбата на чл. 32 от
Конституцията на Република България. Посоченият конституционен текст забранява да
2
бъде извършвано филмиране на лица без тяхното съгласие. Съобразно съдебната
практика такова съгласие може да бъде дадено изрично или мълчаливо /когато лицето
е знаело, че се намира под видеонаблюдение/ - в този смисъл е решение №
136/11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 602/2010 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай от събраните по делото свидетелски показания става
ясно, че видеокамерата, с която е извършено процесното видеозаснемане, е монтирана
на едно от сушилните помещения във вход №9 на блок 305. По делото не е
представено решение на управителните органи на етажната собственост за монтиране
на тази камера, съобразно което да може да се направи извод, че всички етажни
собственици, респ. обитатели са изразили съгласието си да бъдат заснемани от
посочената камера. Няма данни и да е обозначено изрично, че тази камера извършва
видеозаснемане, съобразно което лицата, попадащи в нейния обсег, да бъдат
уведомени, че могат бъдат заснети и да изразят изричното си несъгласие за това. Няма
никакви данни по делото ответницата Св. Г. Ив. изрично или мълчаливо да е
изразявала съгласието си да бъде записвана чрез посочената видеокамера. Изложеното
налага извода, че видеозаснемането, за което се отнасят показанията на свидетелитеМ.
и П., е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 32 от Конституцията на
Република България. Следователно техните показания относно посочения видеозапис
не могат да бъдат взети предвид при установяване на релевантните факти -
осъществяване на твърдените действия от ответницата по надиране на задния ляв
калник с остьр предмет на собствения му лек автомобил от ответницата, собственост
на ищеца.
Следва да се отбележи и обстоятелствоното, че Решение на Общото събрание
/ОС/ на етажните собственици за монтаж на камери за видеонаблюдение по реда на
ЗУЕС не бе представено по делото и не се твърдеше от ищеца да е било проведено, за
да съществува. В самия ЗУЕС подробно е посочен реда за взимане на такова решение
от ОС на етажната собственост /ЕС/, а и като законоустановен този ред е известен на
съда и представения протокол за съгласие не санира решение на ОС на ЕС, което се
предшества и следва от процедура, по която не се гласува с брой на етажни
собственици, а с процент идеални части. Факт е, че решение за монтаж на камера/и
като число от общите части на сградата няма.
Изложеното налага извода, че от събраните по делото доказателства не се
установява осъществяването от ответницата на един от основните елементи на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние. Ето защо не може да
се приеме, че между страните по делото е възникнало санкционно правоотношение, по
силата на което ответницата да е носител на задължение за репариране на причинените
на ищеца имуществени вреди.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск за
3
заплащане на сумата 465.25 лева, представляваща обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за
причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на 08.02.2021 г., изразяващо
се в надиране на задния ляв калник на лек автомобил марка "БМВ", модел "Х6", с per.
№ P 8585 КК, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно горния изход на делото и съгл. разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да заплати направените от ответника разноски, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЛ. ИВ. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Р, бул. Л. № .., чрез пълномощника адв.И.М. против Св. Г. Ив., ЕГН:**********,
гр.Р., ул.С. Ш., №., бл.., вх.., ет.., иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от
465.25 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ПЛ. ИВ. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Р, бул. Л. № ..,
чрез пълномощника адв.И.М. ДА ЗАПЛАТИ на Св. Г. Ив., ЕГН:**********, гр.Р.,
ул.С. Ш., №., бл.., вх.., ет.. сумата от 300.00 лева разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4