№ 448
гр. Варна , 19.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20203100503139 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:59 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивникът „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД е редовно призован, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна К. Д. Д. е редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат С.З.,
редовно упълномощен от първа инстанция и приет от въззивния съд от преди.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба и въззивна частна жалба,
съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение №
4197 от 18.12.2020 година.
1
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 789/07.02.2020г.,
подадена от „Бест Файненс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к.Манастирски Ливади, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер,
срещу решение №371/04.12.2019г., постановено по гр.д. № 1155/2019г. на
Районен съд – Провадия, II състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивника срещу К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Провадия, ул. „Г. Д.“
№ 69, кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК съществуването на вземането на „БЕСТ
ФАЙНЕНС“ ООД, спрямо К. Д. Д., за което е издадена Заповед №
593/13.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 873/2019г. на ПРС за суми в размер на 230,16 лева (двеста и
тридесет лева и шестнадесет стотинки), главница, представляваща
неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между
страните договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски“ №
3000091/16.05.2018 г.; в размер на 84,66 лв. (осемдесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки) представляваща лихва за забава; в размер на
840,00 лв. (осемстотин и четиридесет лева) представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; в размер 67,15 лв.
(шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки) представляваща наказателна
лихва; в размер на 1419,46 лв.(хиляда четиристотин и деветнадесет лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща разходи за събиране; в размер
на 10,90 лв. (десет лева и деветдесет стотинки), представляваща разходи за
изпращане на документи; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 12.06.2019 г. до изплащането на
вземането. В жалбата се излага каква е процедурата при сключване на
договори за предоставяне на кредит от разстояние с въззивното дружество.
Навежда се оплакване, че копие от договора е представено по делото, но не е
обсъдено от съда. Счита се за неправилен изводът, че ответникът не дължи
лихва, неустойки и разноски, тъй като такива не били уговорени между
страните. Излага се, че съгласно чл.2 от договора, кредитополучателят връща
кредита на 13 равни вноски, чиито падежи са уговорени в погасителен план.
Съгласно уговорките, се дължи и лихва. Страните са се съгласили и че при
неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител, ще се дължи
неустойка. Съгласно договора, се дължи законна 1 лихва за всеки ден забава.
Съгласно чл.8.2.7, при забава, кредиторът има право да предприеме действия
2
по събиране на вземането, като разноските за това са за сметка на
кредитополучателя. Не се споделя изводът на съда, че неустойката не
отговаря на присъщите за неустоечното обезщетение функции. Поддържа се,
че интересът на насрещната страна е защитен. Обръща се внимание, че по
отношение на процесния договор се прилагат специалните разпоредби на
ЗПФУР и само по себе си неспазването на изискванията на чл.8 ЗПФУР не
води автоматично до недействителност на договора с оглед правото,
предвидено в чл.15 ЗПФУР. Навеждат се оплаквания, че съдът не е изпълнил
задълженията си по ГПК. Поддържа се, че след като другата страна не е
поискала документа на ел. носител, преписът на договора на хартиен носител
е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. Излага се, че защитата на потребителите не следва да нарушава
принципите на справедливост и равенство в процеса. Поддържа се, че
клаузите на процесния договор не са неравноправни. Сочи се, че независимо
от заявеното от ответника оспорване на иска, съдът е следвало да прояви
активност и да го попита оспорва ли конкретните фактически твърдения на
ищеца. При липса на спор относно конкретни обстоятелства, решението се
поддържа да е в разрез с диспозитивното начало. Жалбоподателят се позовава
на чл.293, ал.3 ТЗ, считайки че кредитополучателят не може да се позовава на
недействителност на договора за кредит доколкото от поведението му може
да се заключи, че не е оспорил действителността и предоставената
информация от кредитора. Моли се за отмяна на обжалваното решение,
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в
производствата разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от К. Д. Д..
Постъпила е и частна жалба вх. №260119/27.08.2020г. от „Бест
Файненс“ ООД срещу Определение №636/23.07.2020г. по гр.д. № 1155/2019г.
на Районен съд – Провадия, II състав, с което на осн. чл.77 ГПК е осъден
частният жалбоподател да заплати държавна такса за първоинстанционното
производство в размер от 173.12лв. В частната жалба се поддържа, че
определението е неправилно, като необосновано в тежест на жалбоподателя
са възложени разноски. Сочи се, че производството не е приключило с влязъл
в сила акт, поради което произнасянето е преждевременно. Счита се, че съдът
3
не е отчел обстоятелството, че по заповедното производство е внесена
държавна такса, която следва да бъде приспадната, както и че неправилно е
възприето, че са предявени шест иска. Поддържа се, че следва да се съобрази
общият материален интерес на претенциите. Счита се, че пропускът на съда
не следва да обоснове неблагоприятни последици за ищеца. Моли се за
обезсилване на определението, в евентуалност за отмяната му.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна
АДВ. З.: Считаме жалбите за неоснователни. Няма да сочим нови
доказателства. Нямаме доказателствени искания. Представям списък на
разноските за осъществена безплатна правна помощ.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете спора за изяснен от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. З.: Моля да оставите обжалваното решение на първоинстанционния
съд в сила, като правилно и законосъобразно, и отхвърлите и двете жалби
като неоснователни и ни присъдите сторените разноски.
Моля за решение в този смисъл.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
Разглежданото дело приключи в 14,02 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4