Решение по дело №153/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 114/19.10.2012г., постановено по Г.д. № 1401/2012г., Кърджалийският районен съд отхвърлил предявения от Д. С. Г. от с.Д. В., О. Х. срещу М. Д. К. от Г. К. иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумата от 12 535 лв., ведно със законната лихва от 12.04.2012г., от която сумата 2 635 лева – обезщетение за неоснователно обогатяване, произхождащо от заплатени в периода 01.07.2007г. до 30.10.2010 г. издръжки по изп. дело № 132/2007г. по описа на СИС при РС-К. и сумата 9 900 лв.- обезщетение за неоснователно обогатяване, произхождащо от давани издръжки в периода 09.04.2007г. до 09.11.2011г., за децата С.Д. Г., Д.Д.Г. и Ф.Д.Г.. С решението Д. С. Г. е осъден да заплати на М. Д. К. сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. С. Г. от с.Д. В., О. Х. Ч. представителя му по пълномощие, с която съдебният акт се оспорва като незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на изводите. Прави се довод, че макар и платени на годно правно основание и в изпълнение на влязъл в сила акт на съда, тези парични средства не били разходвани за субектите, за които били присъдени-трите деца на страните, които следвало да бъдат издържани с тях, а разходването им за себе си и без да участвува в същия период от време в издръжката на тези деца, които от момента на фактическата раздяла и досега се намирали и се намират единствено при ищеца, ответницата се обогатила без всякакво правно основание за сметка обедняването на ищеца. Като приел по неясните си правни съображения противното, съдът постановил незаконосъобразно решение. 3а да отхвърли предявения иск за сумата от 9900лв., с която ищецът счита, че се е обеднил за сметка обогатяването на ответницата за периода от 09.04.2007год. до 09.11.2011год., когато влязло в сила решението по чл.59, ал.9 от СК, съдът приел, че ищецът не доказал конкретно установени разходи за периода, за да бъде направена преценката за евентуалното обогатяване на ответницата до размера на припадащата й се част от тези разходи. Успоредно с това приел, че ответницата установила с гласни доказателства свое участие и то системно в даване пари и купуване на дрехи за децата. Другият основен мотив бил, че ищецът не доказал в рамките на исковия период какви точно разходи направил за децата си, на каква стойност било облеклото им, храната, какви конкретно неща е купувал на децата за храна, отоплението им и т.н. Обичайното в рамките на такива процеси било изследването на необходимия разход средства за едно дете с оглед нуждите и възможностите на родителите да дават издръжка по аналогия процеса на доказване по исковете за издръжка. Приемайки претенцията на ищеца за тази сума и с посочения мотив за липса на конкретна доказаност, съдът постановил и необосновано и незаконосъобразно решение. Необосновани били и изводите на съда относно участието на ответницата с пари и дрехи за децата. Тези констатации почивали на противоречиви и заинтересовани показания на нейната майка и на аморфни и нагодени спрямо защитната й позиция показания на свидетелката Х.. Показанията на сочените от жалбодателя свидетели и особено на детето на страните С. Г., били категорични в посоката за пълната дезинтересираност на майката от децата, за толкова влошени отношения между тях, че било невъзможно да се поддържат твърдените от свидетелите на ответницата връзки. Тези показания били в унисон и с мотивите на приложените съдебни актове, имащи доказателствена сила, и еднопосочни относно правнозначимия за настоящия процес факт- пълен срив на връзката между ответницата и децата и липсата на всякаква връзка и комуникация между тях и изцяло ангажираност само на бащата в процеса на отглеждането им, подпомаган фактически от неговите сродници с лични грижи. По изложените съображения жалбодателят моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което исковата сума на посоченото правно основание бъде присъдена в негова полза, ведно със съдебните разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбодателят лично и Ч. представителя си по пълномощие поддържа жалбата.

С отговор на въззивната жалба, ответникът оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание въззиваемият лично и Ч. представител по пълномощие поддържа становището си.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

С определение № 39/08.03.2007г. по Г.д. № 1157/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в производство по иск за развод, по реда на чл. 261, ал.1 ГПК /отм./ са постановени привременни мерки относно грижата за малолетните деца С.Д. Г., Д.Д.Г. и Ф.Д.Г., като упражняването на родителските права е предоставено на майката М. Д. К., а на бащата Д. С. Г. е определен режим на лични отношения и свиждане с децата и е осъден да им заплаща ежемесечна издръжка от 55 лв. за детето С. Г. и от по 50 лв. за децата Д. Г.и Ф. Г., ведно със законната лихва при забава на всяка просрочена вноска, Ч. тяхната майка и законен представител, считано от 08.03.2007г. до влизане в сила на бракоразводното решение. Определението влязло в сила на 12.04.2007г. С решение № 86/25.05.2007г. по делото, е прекратен гражданският брак между М. Д. К. и Д. С. Г., като упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща на малолетните деца издръжка, както следва: от 60 лв. за детето С. и от по 50 лв. за децата Ф. и Д., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва при забава на всяка просрочена вноска, Ч. тяхната майка и законен представител. Решението влязло в сила на 09.06.2009 година. По изп.дело № 133/2007г. по описа на СИС при Районен съд-К. било предприето предаване на децата в изпълнение определението на съда относно постановените привременни мерки, като вследствие неколкократни неуспешни опити за предаване на децата на майката, с протокол от 04.10.2007г., родителите се споразумели децата да останат да живеят при бащата, да се виждат с майката вечер след училище и да прекарват събота или неделя с нея. Впоследствие по молба на взискателя – майката на децата, изп. производство било прекратено с постановление на ДСИ от 16.01.2012г. на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК.

Изпълнително дело N 132/11.05.2007г. на ДСИ при РС-К. било образувано по молба на майката като законен представител на децата, за изпълнение на привременната мярка относно ежемесечната издръжка на децата: 55 лв. за детето С. Г., и по 50 лв. за децата Ф. Г.и Д. Г., считано от 08.03.2007г. до приключване на бракоразводното дело с влязло в сила съдебно решение. По така посоченото изпълнително дело, в периода от м.09.2007г. до 30.09.2008г., от длъжника Ч. запор на трудовото му възнаграждение или доброволно постъпили суми в общ размер 3 050 лв./от нея 2 994 лв. удръжки от трудово възнаграждение на длъжника/, от която на взискателя са изплатени общо 2 635 лв., като останалата част от сумата представлява дължими държавни такси от длъжника по изпълнителното дело /35 лв. +113 лв.+ 211 лв.+56 лв./, с изключение на сумата 56 лв., върната на длъжника, като надвнесена. По молба на взискателя от 15.12.2008г., на основание чл.433, ал.1 т.2 от ГПК, ДСИ прекратил изпълнителното дело.

На 04.04.2011г. бащата Д. С. Г. предявил иск по чл.59, ал.9 от СК, по който било образувано Г.д. N 556/2011г. по описа на Районен съд-К.. С решение N 115/20.10.2011г., влязло в сила на 09.11.2011г., бил изменен постановеният по-рано режим на упражняване на родителските права, като съдът предоставил децата на бащата, при режим на лични отношения на децата с майката и заплащане на издръжка от майката на децата, считано от влизане в сила на решението.

При тези данни по делото, искът по чл. 59 ЗЗД в частта му за сумата от 2 635 лв., представляваща изплатена от бащата издръжка на малолетните деца по изп.дело № 132/2007г. по описа на СИС при РС-К. и претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване, е неоснователен. Установява се по делото, че упражняването на родителските права спрямо трите малолетни деца на страните е предоставено на майката с влязло в сила определение № 39/08.03.2007г., като бащата е осъден да им плаща ежемесечна издръжка. Това положение се е стабилизирало с влизане в сила на 09.06.2009г. на бракоразводното решение. Едва с решение N 115/20.10.2011г. по Г.д. № 556/2011г. по описа на РС-К., влязло в сила на 09.11.2011г., родителските права са предоставени на бащата и майката е осъдена да заплаща издръжка на децата, считано от влизане на това решение в сила. Т.е. сумите за ежемесечни издръжки, постъпвали по изп.дело № 132/2007г. по описа на СИС при РС-К., са били дължими от бащата на годно изпълнително основание – осъдително определение относно привременни мерки. Съдебното решение, с което мерките относно упражняването на родителските права и издръжката впоследствие са изменени, е с действие занапред и именно от влизането му в сила е отпаднало задължението на бащата да дава издръжка на децата поради отпадналото съдебно изпълнително основание. Самото обстоятелство, че постъпващите по изп. дело суми за издръжката са изплащани от ДСИ на майката не води автоматично до извода, че тя се е обогатила с тези суми за сметка на ищеца. Издръжката е дължима на децата, а майката ги е получавала в качеството на техен законен представител. Ищецът не е посочил и поискал събирането на доказателства, които да установяват, че тези пари са били похарчени от майката за нейни лични нужди, а не за децата, поради което твърдението на ищеца в тази насока е необосновано. Наред с това, с иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД разполага само този, който не е могъл да защити своето право с друг иск, а не този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или давностни срокове. Така, ищецът, който твърди, че децата от фактическата раздяла с бившата му съпруга- м.октомври 2006 година са при него и само той и изцяло полагал грижи за тях, е разполагал с редица процесуални средства за защита – искане за изменение на привременните мерки в бракоразводния процес; иск по чл. 439, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. На по-късен етап ищецът включително не е направил искане за привременни мерки в негова полза в производството по чл. 59, ал.9 СК. В настоящия случай е налице хипотезата, при която ищецът не е защитил своето право с друг иск, с какъвто е разполагал и с прекратяването на изпълнителното производство относно издръжката, това право се е преклудирало. Ето защо и по изложените съображения предявеният иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД като неоснователен следва да се отхвърли, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Искът с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД в частта му за сумата от 9 900 лв., произхождаща от неоснователно обогатяване от давана издръжка за децата в периода от 09.04.2007 г. до 09.11.2011г. вместо майката, съдът намира за недоказан. В тази връзка ищецът претендира, че като баща на децата ги издържал изцяло през целия период от фактическата раздяла с ответницата и понастоящем /вкл. през исковия период/ и по този начин направил разходи, част от които следвало да се поемат от ответницата - майка на децата, която в такъв случай неоснователно се обогатила за сметка на ищеца, като ги спестила, и които разходи последният оценява на 9 900 лв. /55 месечни вноски по 180 лв. за трите деца/. За да направи своите изводи, съдът следва да прецени гласните доказателства, събрани по делото. Така, съдът не кредитира показанията на 16-годишния син на страните по делото С. Г., който изцяло отрича участието на майка си в неговото и в това на сестрите му отглеждане, в т.ч. и издръжка. Тези показания съдът преценява като изключително отрицателно повлияни от установените по делото лоши взаимоотношения между родителите по повод развода и упражняването на родителските права. За наличието на такива отношения съдът прави извод от доказателствата, събрани с приложеното дело за развод, в производството по привременните мерки, изпълнителните дела, делото за изменение на мерките относно родителските права. По отношение на този свидетел от посочените дела се установява, че той и по-малките му сестри-близначки съзнателно и трайно са настройвани от бащата и неговата сестра – св. Г.срещу майката, които целенасочено са формирали крайно негативно отношение на децата към нея. Ето защо, съдът не възприема показанията на този свидетел, тъй като същият през годините е бил възпитаван по начин, по който да не обича и зачита майка си, като счита, че макар да не е била процесуална пречка непълнолетният син на ищците да бъде изслушан като свидетел за доказване тезата на бащата, то извършването на разпита му категорично не е бил в интерес на детето. Показанията на св. Д. и К. съдът не обсъжда, тъй като същите сочат, че нямат конкретни наблюдения дали майката е давала пари на децата си и е участвала в тяхната издръжка. Съдът не кредитира и показанията на св. Г., сестра на ищеца, които преценява като необективни поради обсъдените по-горе създали се отношения между страните. Кредитира изцяло показанията на свидетелката Х., както и на св. К. /майка на отв. К./, които са еднопосочни и взаимно допълващи се и установяват, че независимо от всички пречки, създавани от бащата майката да се грижи за децата и всички негови усилия да ги отчужди и настрои срещу нея, тя не е преставала, когато децата са били при нея, да полага грижи за тях – вечер след училище да им приготвя вечеря, да им дава дневни пари, детските надбавки /за времето, когато ги е получавала/, да им купува дрехи, обувки и т.н., т.е. да участва в обгрижването и издръжката на децата. Така, не се установява по делото ищецът изцяло да е поел издръжката на децата, включително частта на майката. Неоснователно обогатяване е налице само тогава, когато обогатяването реално е настъпило, каквото ищецът не установява по делото. От една страна ищецът е бил задължен по силата на влязлото в сила бракоразводно решение да заплаща на децата ежемесечна издръжка /като задължението на отв.К. е в изпълнение на нравствен дълг към децата/, от друга страна сам е осуетил изпълнението на съдебното решение относно упражняването на родителските права от майката. Претендирайки неоснователно обогатяване от спестени от майката средства за издръжката на децата в случая, ищецът черпи права от собственото си неправомерно поведение, още повече, че въпреки последното, майката е осигурявала средства за децата си. Ето защо, предвид така установените факти по отношение на исковата претенция от 9 900 лв., следва да се приеме, че ищецът не е доказал от фактическа страна обедняването си с тази сума за сметка на обогатяването на ответницата Ч. спестяването на средства от издръжката на децата /по 60 лв. за 55 месеца/ от нейна страна, тъй като не е доказал разходването на такива свои средства за сметка на майката. Тази претенция се опровергава включително от гласните доказателства, на които съдът е дал вяра. По изложените съображения исковата претенция е неоснователна и в тази й част, и следва да се отхвърли. Въззивният съд впрочем изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

С оглед на изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Следва обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114/19.10.2012, постановено по Г.дело № 1401/2011 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.