Определение по дело №950/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 991
Дата: 31 октомври 2018 г.
Съдия: Върбина Ганчева Мълчиниколова
Дело: 20184400600950
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр. П., 31. 10.  2018год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ІІ-ри в. наказателен състав, в закрито заседание през ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛЕКСАНДЪР  ГРИГОРОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ВЪРБИНА  МЪЛЧИНИКОЛОВА      

                                                             МАРИАН  ИВАНОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия МЪЛЧИНИКОЛОВА ВЧНД № 950 по описа за 2018 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по глава „Двадесет и втора „ НПК.

        

          Образувано е във връзка с постъпилите частни жалби от О.В.М. от гр. П., М.Т.В. от гр. П., подадени срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ с характер на определение, постановено по  НОХД № 1349/2017г., на Районния съд – П., по реда на чл. 306,ал.1, т.4 от НПК, относно разпореждането с веществените доказателства по делото.

         С посоченото разпореждане, с характер на определение, отделно от присъдата, по реда на чл.306,ал.1 т.4 , пр.1 от НПК, докладчикът  се  произнесъл на основание чл. 301,ал.1,т.11 НПК  по постъпилите искания от страните и свидетели по делото, какво да стане с веществените доказателства по делото, като:

         -ВРЪЩА НА С.И.Ч.вещите предадени с протокол за доброволно предаване от 21.10.2011 г., находящ се на л. 47 от Том I от досъдебното производство.

-ВРЪЩА НА З.И.З., веща предадена с протокол за доброволно предаване от 19.07.2012 г., находящ се на л. 490 от Том I от досъдебното производство.

-ВРЪЩА НА А.Г.Ц., вещите предадени с протокол за доброволно предаване от 03.10.2011 г., находящ се на л. 43 от Том I, от досъдебното производство, както и вещите предадени с протокол за доброволно предаване от 04.10.2011 г., находящ се на л. 44 от Том I, от досъдебното производство.

-НЕ ВРЪЩА НА М.Т.В., посочените с молбата вещи, тъй като по делото няма данни за собственост на посочените вещи.

-ВРЪЩА НА Д.Ж.С., вещите предадени с протокол за доброволно предаване от 21.07.2012 г., находящ се на л. 492 от Том I от досъдебното производство.

-НЕ ВРЪЩА НА О.В.М., вещи, тъй като по делото няма данни за собственост на вещи на лицето.

-ВРЪЩА НА Х.И.Н., вещите иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.01.2012 г., находящ се на л. 13 и л. 14 от досъдебното производство от Том I от досъдебното производство, протокол за претърсване и изземване от 20.10.2011 г., находящ се на л. 27, л. 28 и л. 29 от досъдебното производство от Том I от досъдебното производство и протокол за претърсване и изземване от 20.10.2011 г., находящ се на л. 33, л. 34 и л. 35 от досъдебното производство от Том I от досъдебното производство.

В разпореждането е посочено ,че вещите, представляващи веществени доказателства са  описани в приемо-предавателен протокол между деловодителя на 14 нак. състав и деловодителя на 13 нак. състав от дата 01.06.2018 г. – л. 170 от делото.

В законния седмодневен срок от съобщаване разпореждането на заинтересованите лица, са постъпили частни жалби частните обвинители:  О.В.М.  - от гр. П. и М.Т.В. от гр. П..

Постъпило е възражение срещу така подадените частни жалба от  подсъдимия  Х.И.Н..

В молба ,с характер на частна жалба, частният обвинител О.М., изразява несъгласие с посоченото разпореждане. Твърди ,че е собственик на иззетите монети и приложени като веществени доказателства по делото, като твърди ,че от доказателствата събрани по делото в досъдебната и съдебна фаза е видно ,че той ги е идентифицирал , разпознал ги е след изземването им и те са част от неговата нумизматична колекция..

Моли съда да отмени разпореждането и да постанови монетите, представляващи веществени доказателства да му бъдат върнати.

В частната жалба на М.В. – частен обвинител, същият посочва ,че постановеното разпореждане е незаконосъобразно и иска неговата отмяна, тъй като е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Подробно посочва ,че през 2011 година е станал жертва на престъпление ,като са му били отнети оръжията – шест бр. пушки подробно описани, цев от пушка „*** с ф.Д ***, Сабя *** модел *** и една кавказка кама с дължина на острието 25 с и обща дължина 40 см., описа в молбата му до РС Вх. рег.№ 12958/ 08.05.2018г на л. 165 от делото. Посочва ,че вещите е придобил възмездно, и благодарение на дадените от него подробни  описания на същите на досъдебното производство, те са били издирени от полицейските органи , иззети и приложени като веществени доказателства по делото.

Поради това твърди ,че незаконосъобразно тези негови собствени вещи са върнати на А. Ц.  и на други лица, които нямат никакви права върху тях..      Моли същото да бъде отменено а изброените веществени доказателства да му бъдат върнати.

С възражението си Х.И.Н. изразява становище ,че частния жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното разпореждане – да бъде потвърдено.

Излага доводи ,че е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 215,ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Освен това се позовава на ч. 78 от ЗС и твърди ,че е придобил всички вещи по давност, тъй като не знаел ,че са придобити чрез кражба ,а и по делото не било доказано ,че те са предмет на кражба.

 

П.ският окръжен съд ,като взе предвид оплакванията в жалбите и данните по делото , установи следното:

 

Частните жалби са подадени от надлежни страни и в законния срок ,поради което са допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са основателни.

Видно от присъдата , постановена по НОХД № 1349/2017г , по описа на РС – П., образувано по обвинителния акт, внесен срещу Х.И.Н. ,подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 215,ал.1 ,вр. чл.26 от НК, за това че:

 

През  периода  24.09.2011 година – 03.08.2012 година, включително, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, на неустановено място в Република България придобил чужди движими вещи, на обща стойност 15 565,10 лева, собственост на различни лица, за които знаел, че са придобити от друго неизвестно лице чрез престъпление  по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК / кражба извършена чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на неустановено техническо средство /, както следва:

 На неустановен ден през периода 24.09.2011 година – 26.09.2011 година, включително, на неустановено място в Република България придобил чужди движими вещи:

-Монети /подробно идентифицирани по брой, вид емисии/ и стойност, собственост  на О.В.М.

 

2. На неустановен ден през периода 24.09.2011 година - 28.09.2011 година, включително, на неустановено място в Р. България придобил  чужди движими вещи:

-1 брой френска кремъчна пушка от края на 18 век с дължина 110 см. на стойност 2200 лева;

- 1 брой  Балканска кремъчна пушка от 19 век с дължина 133см.  на стойност 1500 лева, всичко на обща стойност 3700 лева, собственост на М.Т.В. ***.

 

 3. На неустановен ден през периода 24.09.2011 година - 02.10.2011 година, включително, на неустановено място в Р. България придобил чужди движими вещи: 

- 1 брой австрийска капсулна пушка с дължина 126 см., модел « Лоренц», на стойност 1300 лева;

- 1 брой пушка *** с дължина 142 см., модел « ***» , на стойност 1500  лева;

- 1 брой пушка  с дължина 115 см. , модел « ***», на стойност 2000 лева; всичко на обща стойност 4800 лева, собственост на М.Т.В. ***. …

7. На неустановен ден през периода 24.09.2011 година - 17.01.2012 година включително, на неустановено място в Р България, придобил  чужда движима вещ:  1 брой цев от военна пушка, модел „ ***” с дължина 102 см. с фабричен № 40936, на стойност 800, 00 лева,  собственост на М.Т.В. ***.

8. На неустановен ден през периода 24.09.2011 година – неустановен ден на месец юни 2012 година, на неустановено място в Р България придобил чужда движима вещ:  1 брой  бойна пушка „ ***” със затвор № 8182 и приклад № 18563, на стойност  950 ,00 лева,  собственост на М.Т.В. ***.

            9. На неустановен ден през периода 24.09.2011 година - 03.08.2012 година, включително, на неустановено място в Р България, придобил чужди движими вещи:

1бр. монета с номинал 5 стотинки  от 1881г. на стойност 20,00 лева

1бр. монета с номинал 100 драхми  от 2000г. на стойност 5,00 лева

1бр. монета с номинал 1 долар  от 2009г.       на стойност 5,00 лева

1бр. монета с номинал  3евро от  2008г.        на стойност  25,00 лева

всичко на обща стойност 55, 00 лева, собственост на О.В.М. ***.

На осн. чл. 304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимия Х.И.Н. по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 215,  ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

С присъдата съдът не се е произнесъл , какво да стане с веществените доказателства по делото.

С РЕШЕНИЕ ОТ 14.05.2018Г, постановено по ВНОХД № 114/ 2018г. П.ският окръжен съд е потвърдил присъдата, като също не е взел отношение  относно веществените доказателства по делото.

С молба от 08.01.2018г св. А.Ц. и поискал от първоинстанционния съд да му бъдат върнати доброволно предадените от него движими вещи, приложени като веществени доказателства по делото.

С молба от 18.05.2018г. св. М.Т.В. е поискал от първоинстанционния съд, на основание чл. 306,ал.1 т.4 о НПК да разпореди да му бъдат върнати част от веществените доказателства по делото, за които твърди ,че безспорно се е установило в хода на съдебното следствие ,че са негова собственост , а именно: 1бр.Австрийска капсулна пушка с дължина 126 св., модел *** № ***;  ,бр. Пушка  „***“ с дължина 142 см., модел „***“;  1бр. Пушка с дължина 115 см., модел „***“; 1 бр. Кремъчна пушка с дължина 110 см. с кремъчен механизъм  с инкрустация в основата на цевта – френска дамаскова цев, MIC RICC; 1 бр. Балканска кремъчна пушка с дължина 133 см. ; 1 бр. Пушка „Бердана 2“ с номер на затвора 8182 и приклад с № 18563, с дължина на цевта 102 см.; 1 бр. Цев от пушка „*** с дължина 102 см  и фабр. № 40936;  1бр. Сабя  тип „***, модел 1905г.; 1 бр. Кама кавказки тип с дължина на острието 25 см.  обща дължина 40 см.

С молба от 23.05.2018г, подадена до първоинстанционния съд св.Д.Ж.С.  поискал от съда да му бъдат върнати, доброволно предадените от него на ДП с Протокол за доброволно предаване от 21.076.2012г., представляващи  вещи – веществени доказателства по делото:

Пушка система *** с фабр. № на цевта 18563 и на затвора № 8182 , произведена  в 1883 г.

 С молба от 25.05.2018г. св. О.М.   е поискал от първоинстанционния съд да се произнесе  с определение относно веществените  доказателства по делото.

С молба от 28.05.2018г  Х.И.Н., е поискал от първоинстанционния съд да бъдат върнати вещите, иззети от него на досъдебното производство, като твърди ,че са негова собственост.

С молба от 31.05.2018г. С.и.ч.е поискал от първоинстанционния съд да му бъдат върнати, доброволно предадените от него на досъдебното производство  четиринадесет броя монети, негова собственост с номинална стойност и емисия подробно описани в  протокол  от 21.10.2011г.

Разпореждането с характер на определение по чл. 306 , ал.1 т.4 от НПК, предмет на въззивен контрол   е  незаконосъобразно.

Определенията по чл. 306 от НПК, с които съдът може да се произнесе отделно от присъдата ,следва да се постановят от съдебния състав, който е разгледал делото и е постановил присъдата. В случая в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.

Съдията - докладчик се е произнесъл еднолично вместо в състава, в който е разгледано НОХД № 1349/ 2017 г., произнесена и подписана присъдата. С оглед на това, така постановеното разпореждане е изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а въпросът относно веществените доказателства, следва да се реши по същество от въззввния съд на основание чл. 345,ал.2 от НПК.

Като се запозна с данните по делото, в това число и всички материали от досъдебното производство, въззивният съд установи, че по това дело е възникнал спор относно собствеността върху вещите, иззети и приобщени по делото като веществени доказателства.

Така например,  веществените доказателства – 14 бр. монети, доброволно предадени от  С.И.Ч.с протокол за доброволно предаване от 21.10.2011 г., находящ се на л. 47 от Том I от досъдебното производство,  се претендират от  частния обвинител О.М.,  който твърди ,че са негова собственост, отнети противозаконно от  него, описани и съответно разпознати.

Видно от протокола за доброволно предаване  с дата 19.07.2012г, на л. 490 ,том 1 от ДП, В.Р.З.  е предала движими вещи, между които и една кама с дължина 40 см. , дължина на острието 25.5 см. и дължина на ръкохватката 14.5 см. с двустранни гравюри по острието.

          Налице е спор за правата върху тази кама, тъй като частният жабоподател М.В., по чието оплакване за кражба от дома му през 2011г. е образувано делото и по чието описание са иззети вещите, твърди, че тя е негова собственост, част от колекцията му ,предмет на кражбата. Сочи ,че по негово описание, посочените вещи са издирени на кого са продадени, като на досъдебното производство са предадени със съответните протоколи и надлежно разпознати от него.

Видно от протоколите за доброволно предаване от 03.10. 2011г и 04.10.2011г. на л. 43 и л. 44 от ДП, том 1. , А.Г.Ц. доброволно е предал  на разследващия орган пет бр. пушки , подробно описани. Свидетелят твърди ,че са негова собственост и иска да му бъдат върнати.  По отношение на тях , обаче има претенции за собственост частният обвинител М.В., който твърди ,че те са откраднати от дома му през 2011 г., като е дал подробното им описание на полицията , а в протоколите за разпознаване на движими вещи е посочил  подробно индивидуализиращите ги белези, по които ги разпознава. Така, че по отношение на тези веществени доказателства също има спор, относно правата върху тях.

Спор за правата върху вещественото доказателство „ ***“  тип „***“, № на затвора 8182 и № на приклада 18563 която е предадена от Д.Ж.С.,  с протокол за доброволно предаване от 21.07.2012 г., находящ се на л. 492 от Том I от досъдебното производство.  Видно от данните по делото и от съдържанието на частната жалба, М.В., твърди ,че тази вещ, също е негова собственост, и е била предмет на кражбата.

Видно от  протоколите  за претърсване и изземване от 18.01.2012 г., находящ се на л. 13 и л. 14 от досъдебното производство от Том I ;, протокол за претърсване и изземване от 20.10.2011 г., находящ се на л. 27, л. 28 и л. 29 от досъдебното производство от Том I  и протокол за претърсване и изземване от 20.10.2011 г., находящ се на л. 33, л. 34 и л. 35 от досъдебното производство от Том I , с протокол за претърсване и изземване от 18.01.2012 г., находящ се на л. 13 и л. 14 от досъдебното производство от Том I от досъдебното производство, протокол за претърсване и изземване от 20.10.2011 г., находящ се на л. 27, л. 28 и л. 29 от досъдебното производство от Том I от досъдебното производство и протокол за претърсване и изземване от 20.10.2011 г., находящ се на л. 33, л. 34 и л. 35 от досъдебното производство от Том I от досъдебното производство. / от  подсъдимия Х.Н.,са иззети множество предмети, приобщени като веществени доказателства.- монети, класьори с монети, боеприпаси, огнестрелни оръжия, части  от оръжия  и др, подробно описани, заснети и отразени в протоколите за оглед на веществени доказателства в досъдебното производство – л 58-74 том 1 ДП.

От протоколите за разпит на О.М. и протоколите за разпознаване се установява ,че той претендира да е собственик на монетите , подредени в 4 бр. класьори: черен, червен и два зелени- иззети с протокол  за изземване от Х.Н., които твърди,че ги съхранявал в дома на М.В., от където били откраднати през 2011г. Подробно описва съдържанието на всеки от класьорите с  монети и иска да му бъдат върнати.

Същевременно, Х.Н., от когото са иззети посочените вещи, заявява ,че са негови и също претендира връщането им, като се позовава на влязлата в сила оправдателна присъда и на това ,че ги бил придобил по давност, без да знае ,че са предмет на престъпление.

От горното е видно ,че относно предметите, приложени по делото, като веществени доказателства са налице претенции за имуществени права върху тях от няколко лица. С оглед на този правен спор, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 113 от НПК, съгласно която , когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че по отношение на  предметите – веществени доказателства по НОХД № 1349/2017г. по описа на Районния съд – П. е налице правен спор , относно собствеността върху тях, между страните по делото и лицата , от които част от тези вещи за иззети или доброволно предадени.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 / 12.11.2014г на ОСНК на ВКС по т.д. № 2/2014г., за да се приложи разпоредбата на чл. 113 от НПК, „не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да са се приеме ,че е налице спор за право относно собствеността на вещта, а  е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането  й“

Именно такъв е и настоящият случай тъй като от данните по делото безспорно се установява ,че претенции да са собственици на едни и същи веществени доказателства по делото имат няколко лица, които са поискали изрично връщането им, тоест налице е правен спор, който следва да бъде разрешен по общия исков ред по реда на ГПК от гражданския съд. „Различните вещноправни и облигационни спорове и отношения между лицата, претендиращи връщането на сътветната вещ, по правило са извън обхвата на наказателнопроцесуалните отношения“(ТР2/ 2014 ОСНК на ВКС)

Наказателният съд не е компетентен да се произнася относно  собствеността и другите вещни права по отношение на веществените доказателства , при наличието на възникнал спор . Поради това ,не следва да връща вещите на лицата от които са иззети или доброволно предадени по реда на НПК, тъй като само  исковото производство е способ за уреждане на възникналия правен спор.

Спорещите страни следва да предявят правата си  върху веществените доказателства по общия исков ред по реда на ГПК, тъй като компетентен да разреши спора им е само гражданският съд.

Ето защо,  веществените доказателства не следва да се връщат.

На основание чл. 113 от НПК ,същите следва да се пазят, както досега, докато решението на гражданския съд влезе в сила, съответно при постигане на  съдебна спогодба.

Мотивиран от  горното и на основание чл. 345,ал.2 от НПК, във вр. с чл. 306,ал.1,т.1 от НПК П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                             

 

                                О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ,  като незаконосъобразно РАЗПОРЕЖДАНЕ  № 2592/ 28.08. 2018г, с характер на определение по чл. 306,ал.1 т.4 от НПК , постановено по НОХД № 1349/ 2017г по описа на Районния съд – П., 13-ти н.с. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБИТЕ на:  А.Г.Ц. от гр. П.,М.Т.В. от гр. П., Д.Ж.С. от с.Р., Община К.,  О.В.М. ,С.и.ч.от гр. С. и Х.И.Н. от гр. П., с които са поискали да им бъдат върнати предмети , иззети и доброволно предадени като веществени доказателство по НОХД № 1349/ 2017г. по описа на Районния съд гр. П..

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 113 от НПК, във вр. с чл. 301,ал.1,т.1 от НПК, предметите иззети и предадени като ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по НОХД № 1349/ 2017г по описа на Районния съд гр. П., ДА СЕ ПАЗЯТ, докато възникналият спор по отношение на тях бъде разгледан и разрешен по реда на ГПК с влязло в сила решение на гражданския съд, съответно определение за одобряване на съдебна спогодба.

Определението не подлежи на жалба и следа да се съобщи на молителите.

 

Председател:                                            Членове: