Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 02.03.2021г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №1210/ 2020 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано по жалба на В.Б.Б. против наказателно
постановление №43-0000429/ 28.09. 2020г. на директора на РД„АА“-Стара Загора, с
което за нарушение на чл.45,т.2,предл.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ,
на основание чл.105,ал.1 от ЗАвПр и чл.53 от ЗАНН, е наложено административно
наказание-глоба в размер на 200лв.
Процесуалният представител на жалбоподателя в с.з. поддържа жалбата и
сочи аргументи в подкрепа на същата. Изразява становище за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
АНО приел за установено, че В.Б.Б. на 25.08.2020г. около 15.20 часа в
гр.К., пл.„С.“, срещу Първа инвестиционна банка, е управлявал лек таксиметров автомобил
„Шкода Октавия“ с рег.№****- негова лична собственост, приведен в работно
състояние и използвал разрешение за таксиметров превоз на пътници №14/17 от
Община-Казанлък, като престоявал за изчакване на пътници на спирка на
превозните линии за обществен транспорт.
Актосъставителят запознал жалбоподателя с АУАН, който написал
обяснения и писмени възражения, че не е работил, а е спрял да изчака и
транспортира съпругата си и майка си, подписал е акта и е получил препис от
него.
На 28.09.2020г. било издадено НП, в което директорът на РД„АА“-Стара
Загора вписал, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН и повторил
констатациите на свидетеля М.П.М. в съставения от същия АУАН. АНО наложил на въззивника
Б. посоченото по-горе административно наказание.
В с.з. актосъставителят изцяло потвърди съдържанието на съставения от
него АУАН и подробно изложи констатираната от него фактическа обстановка. Съдът
кредитира изцяло тези показания на свидетеля, т.к. същите са логични, безпротиворечиви
и последователни.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства- АУАН,НП,пътна книжка серия СТ №0461, заверена на
17.12.2019г., заверено копие на отчет на фискалната памет на таксиметрово
устройство и извадка от действащ план за регулация на централната градска част
на гр.Казанлък, намира за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН, подадена е в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект/срещу когото е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима.
Жалбоподателят, на процесните дата и час, в гр.К., е управлявал лек
таксиметров автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ****- негова собственост
използвал разрешение за таксиметров превоз на пътници №14/17 от Община-Казанлък,
като престоявал за изчакване на пътници на спирка на превозните линии за
обществен транспорт.
Съдът, при осъществяване на проверка на процедурата по
административно-наказателното производство, образувано против В.Б.Б., установи,
че са допуснати процесуални нарушения, опорочаващи го съществено и водещи до
нарушаване на процесуалните права на въззивника.
Съгласно императивната норма на чл.42,т.3 от ЗАНН актът за установяване
на административно нарушение трябва да съдържа мястото, където е извършено последното.
Идентична е и разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. От така констатираното в
АУАН и НП обаче не става ясно къде е извършено деянието. Много неясно, неточно
и объркващо в акта е описано, че В.Б.Б. е управлявал лек таксиметров автомобил
„Шкода Октавия“ с рег.№***- негова собственост „в гр.К.,пл.„С.“,срещу Първа
инвестиционна банка“, като тези констатации на актосъставителя са били
повторени от АНО в издаденото от него наказателно постановление. По този
начин същите са посочили координати на
извършване на нарушението, различни от действителните такива, уточнени по-късно
с извадка от действащ план за регулация на централната градска част на град Казанлък,
приложена към материалите по делото, от която става ясно, че движението на
нарушителя се е осъществявало не по площад „С.“, който е забранен за движение
на автомобили, а по бул. „23-ти пехотен Шипченски полк“. По този начин
актосъставителят и АНО не са спазили цитираните императивни разпоредби на ЗАНН
и са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Формалността на
административно-наказателното производство предпоставя максимална прецизност от
страна на АНО при индивидуализацията на конкретното нарушение. Изложеното влече
извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните
правила при издаване на НП. Характерът на процесното нарушение и фактът, че
посоченото в наказателното постановление място на осъществяване на нарушението
е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено къде точно
деяние, е наложено наказанието, сочат на ограничаване и възпрепятстване на
правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извод, че в случая
става въпрос за допуснато от АНО съществено процесуално нарушение при издаване
на наказателното постановление, респ. налице е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Посочването от актосъставителя или от наказаното лице, в рамките на
въззивното производство, на конкретни факти за събитието и мястото на
извършване на нарушението не обосновава извод за законосъобразност на
конкретното наказателното постановление, в което е посочено като място на
извършване на нарушението, такова, несъответно на действителното. Именно
съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на
административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на
правото на защита на наказаното лице.
Освен това следва да се отбележи, в случай на допусната техническа
грешка, че за разлика от разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН, с оглед на която
не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа изрична
разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати
нередовности относно съдържанието по чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Грешка в мястото
на извършване на нарушението не може да се санира, тъй като съгласно
изискванията на закона в НП следва да се посочат изрично определени реквизити.
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е
това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да
могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове
на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с
актовете на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно
нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем.
Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да
извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност
мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК(чл.62,ал.2) е
предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в
административния акт, то в НПК, който на основание нормата на чл.84 от ЗАНН е
субсидиарно приложим в административно-наказателното производство, такава
възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.
Отделно от изложеното дотук и за пълнота на изложението настоящият
съдебен състав намира за уместно да отбележи, че и по отношение на правилността
на горепосоченото НП, не са налице предпоставките то да бъде потвърдено като
такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено
в него, трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат
предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по
налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27
от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на
административното наказание. Относно санкцията, наложена на жалбоподателя с
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че не е спазено
нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето й е основано на неконкретизирана
законова разпоредба, а именно- чл.105, ал.1 от ЗАвПр, тъй като от този начин на
изписване на санкционната норма не става ясно към кой нормативен акт принадлежи
същата- Закона за авторското право или
Закона за автомобилните превози.
Посочените
нарушения са особено съществени, неотстраними са в съдебната фаза на
административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
незакосъобразно и неправилно.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №43-0000429/ 28.09.2020г., издадено от директора на РД„АА“-Стара
Загора, с което на В.Б.Б., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба в размер на
200/двеста/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: