МОТИВИ:
по НОХД № 729/2019г. по описа на СОС
Обвинението против подсъдимия И.К.К. за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр.чл.342, ал.1, пр. 3-то от НК е за
това, че на 17.11.2017г., около 18.00 часа, на първокласен път от
републиканската пътна мрежа № 1-8 /'км.41 -ви/, в района на общ.Б., обл.С. - в
посока от гр.С. към гр.С., при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег.№ ., е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, както
следва:чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. чл.47, ал.З от
Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата - " Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. I. това се сигнализира с пътен знак", като в зоната на
действие на пътен знак „В 26“: „Забранено е движението със скорост. по-висока
от означената" - с надпис на него 60 км/час, се движил със скорост от 70
километра в час и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. Г., от гр.С.,
обл.С., като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от
страна на пострадалия .
В съдебно заседание, по същество на
делото представителят на СОП поддържа така предявеното обвинение, като пледира
наказателната отговорност за подсъдимия да се реализира при превес на
смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, като предлага съдът да
определи наказание лишаване от свобода за срок от 2 г., което да бъде отложено
по чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата
в законна сила. Да се определи допълнително наказание- лишаване от права по
чл.343г НК за срок от 1г. и 6 месеца. По отношение на веществените
доказателства- приложените към делото два броя дискове, съдържащи записи от
охранителни камери да останат по делото, лекият автомобил „Фиат Браво“ да бъде
върнат на правоимащото лице-собственика на същия, а останалите веществени доказателства,
които представляват вещи без ценност и стойност да се пазят до приключването на
делото окончателно във всички инстанции, след което да бъдат унищожени.
Разноските по делото да се възложат в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия –адв. А.А.
застъпва становище, че от събраните по делото доказателства не се установи по
безсъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, към което е
привлечен да отговаря подсъдимия. Това е така, защото по експертен път не е
установена с категоричност скоростта, с която се е движили подсъдимият,
управлявайки инкриминирания автомобил л.а. „Фиат Браво“, вещите лица са я
определили в широк диапазон от 64 до 76км/ч. На следващо място –дори и да е
спазил нормативно задължителната максимална скорост от 60 км/ч., подсъдимият
пак не би имал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като при
изготвяне на заключението си вещите лица не са взели под внимание времето за
реакция, което обичайно е от порядъка на 2-3 сек., през което време пешеходецът
и автомобилът са изминали известно разстояние, движейки, се един към друг, като
по този начин пострадалият пак е попадал в опасната зона и произшествието е
било непредотвратимо. По този начин счита, че съдът следва да приеме, че
отговорност за настъпване на произшествието носи единствено пешеходецът, който
неправомерно се е намирал на пътното платно, предприел е неправомерна маневра
за пресичането му на неразрешено място и сам се е поставил в условие да бъде
застрашен живота му. В пледоарията си по същество защитникът въвежда ново
обстоятелство – на базата на възприетото по време на предявяване на вещественото
доказателство, посредством преглеждане на записа от охранителна камера, предвид
наличие на интензивно движение в насрещната посока за движение, изразява
предположение, че при движението си като водач подсъдимият е бил заслепен от
насрещно движещо се на дълги светлини превозно средство, поради което не е
могъл да възприеме пресичащия пред управлявания от него автомобил пешеходец. В
съответствие с изложеното моли да бъде постановена оправдателна присъда.
Алтернативно, ако съдът счете, че подсъдимият следва да носи отговорност, моли
основното наказание лишаване от свобода
да бъде определено при условията на чл.66,ал.1 НК, както и да не се налага
допълнителното наказание – лишаване от право да управлява МПС за подсъдимия,
който работи като търговски пътник /дистрибутор/ и това би го лишило от
възможност да упражнява дейността си и от приходи за семейството му.
По същество подсъдимият се присъединява
изцяло към становището на защитника си.
В последната си дума изразява искрено
разкаяние за случилото се.
Съдът, след съвкупната преценка на
доказателствата и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
производство, гласни- обяснения на подсъдимия и свидетелски показания,
заключения на вещи лица и данни от защитата им в съдебно заседание, ВДС- записи
на оптични дискове от охранителни камери, писмени – протоколи и др. документи,
прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, прие за установена следната
Ф
А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А
Подсъдимият И.К.К. е роден на ***г. в гр.Б.,
с виеше образование, работещ и неосъждан до настоящия момент. Същият е
правоспособен водач на моторно превозно средство, като последното му СУМПС №
********* е издадено на 11.10.2016г. от Сектор „ПП“ при ОД МВР - Б., валидно до
11,10.2026г., със следните категории - „А“, „В“, „М“ и „АМ“.
Видно от приложената Справка „КАТ“ ,
изискана от съда – на л.76 от делото, подсъдимият К. като водач има регистрирани нарушения по
Закона за движение по пътищата, сред които и такива за превишаване на
разрешената максимална скорост на движение в населено и извън населено място.
На 17.11.2017г., около 18.00 часа, подс.И.К.
управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег.№ ./собственост на Б.
С. Т./, като пътувал сам и се движил по първокласен път от републиканската
пътна мрежа №1-8 - в района на общ.Б., обл.С., в посока от гр.С. към гр.С..
Движението се извършвало в тъмната част
на денонощието, с включени къси светлини, извън населено място, по мокър път -
прав участък, без наклон, покрит с дребнозърнест асфалт, без дупки и неравности.
Участъкът, по който се движил обв. двойна непрекъсната линия „M2”, без
разделителен остров. Всяко едно от платната се състои от две ленти за движение
- с ширина по 3,5 метра всяка, разделени посредством единична прекъсната линия
- „M3“. Движението в двете посоки е било умерено интензивно /видно от записа на
оптичен файл, коментиран от вещите лица при предявяването на това ВД/, преди
настъпване на произшествието движението е било по- интензивно в дясното платно,
по която се е движел автомобила, управляван от подсъдимия и по- слабо
интензивно в лявото платно за движение от гр. С. – към гр. С.- пок.св. И..
Движейки се по горепосоченият път - в
лявата от двете ленти на платното за движение в посока към гр.С., обв. К.
управлявал лек автомобил „Фиат“, модел „Браво“, с рег.№ . , със скорост от
около 70 километра в час, като наближавал кръстовище с ул. „Е. път“. Преди
кръстовището, в района на 41-ви километър, в дясно от края на асфалтовото
покритие - по посока на движение на управлявания от обв.К. лек автомобил, бил
поставен на метална стоика пътен знак „В26” /„Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената / с надпис на него „60” и табела Т2, указваща зоната на
действие на знака - 1000 метра. След него, от дясната страна на пътното платно
- по посока на управлявания от подс.К. лек автомобил имало и разделителен
остров / с ширина 3.00 метра/, отделящ главния път от ул. „Е. път“ и локално
платно за движение, отделено посредством единична прекъсната линия - „M3“, а в
дясно от него се намирала и складова база на „Техномикс“, където били монтирани
камери за видео-наблюдение.
Въпреки, че възприел посочения по-горе
пътен знак, подсъдимият не намалил скоростта съгласно означението и продължил
да се движи със скорост около 70 километра в час.Обясненията му, че е намалил
скоростта не се подкрепят от доказателствата по делото и най-вече от
заключението САТЕ.
В същото време, в района на 41-ви
километър, в локалното платно за движение /срещу посоката на движение на лек
автомобил „Фиат", модел „Браво", срег.№ ./се движел пеш пострадалият
- И. Д. Г.. Същият бил употребил алкохол В един момент последният завил на
дясно и променил посоката си на движение като предприел пресичане на пътното
платно, / от дясно на ляво - по посока на движение на управлявания от подс. К.
лек автомобил/, като преминал с нормален ход дясната лента на платното за
движение в посока към гр.С.. След това продължил по лявата му лента, променяйки
начина си на пресичане - от ходене в тичане и посоката си на движение - в
коридора на л.а.„Фиат“, модел „Браво“, с рег.№ .. Водачът на превозното
средство забелязал движението на пешеходеца в зоната на лявата пътна лента, по
която се движил, когато бил на разстояние около 63.2 метра от него, но предвид
избраната от него скорост на движение от около 70 км/час, не успял да спре. В
резултат на това, преди описаното кръстовище с ул.“Е.“ и в зоната на действие
на посочения пътен знак „В26” последвал удар между тялото на пешеходеца /в
гръб/ и предната част на автомобила /в зоната между предния номер и предния ляв
фар/.От удара, тялото на И. Г. било отхвърлено нагоре, достигнало челното
стъкло и го счупило, след което достигнало над височината на автомобила, който
минал под него и вследствие на силата, породена от удара, продължило движението
си напред и на ляво спрямо посоката на движение на автомобила и се установило
на 31,5 метра от ориентир № 1 и на 6.7 метра от ориентир № 2, приети при огледа
на местопроизшествие, където е фиксирано и петното с червеникво-кафява течност.
Непосредствено след този удар тялото на Г. било ударено в областта на таза
/ударът причинил увреждания, без кръвонасядания по кожата и меките тъкани,
коментирани от ВЛ Т./ от друг неустановен автомобил /движещ се в посока от гр.С.
към гр.С./, след което се установило в положението, описано в протокола за
оглед на местопроизшествие.
След удара подс.К. спрял автомобила в
дясната страна на платното за движение - посока към гр.С. и се установил на
мястото, описано в протокола за оглед на местопроизшествие.
След настъпване на ПТП св.Г. А. И.
преминал по първокласен път № 1-8, управлявайки личния си автомобил - с посока
на движение от гр.С. към гр.С.. Последният забелязал тялото на Г. на пътното
платно, поради което незабавно се обадил на тел.112 и съобщил за случилото се.
Малко след това на място пристигнали
свидетелите В.П.В. и И.Т.Т. - полицейски служители при ОД МВР - С., Сектор
„ПП“, които запазили местопроизшествието до пристигане на дежурната група при
ОД МВР - С..
Подсъдимият К. бил изпробван от полицейските
служители както за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410+“ с фабр.№ ARSM 0191, така и за употреба на наркотични вещества - с „Дръг
чек“/ с надпис на латиница: Drager Drug Chek 3000, REF - 8325554, LOT ARJA-
0071, 2017-03’V, които отчели отрицателен резултат.
На мястото на ПТП бил извършен оглед на
местопроизшествието, при който били констатирани и описани подробно пътната
обстановка, състоянието на МПС и местоположението на пострадалия на пътното
платно, като са били иззети следните веществени доказателства: лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег.№ .; деформирана регистрационна табела за
МПС с част от рег.№ .; антена, влакнести обекти и обтривки от волан и скоростен
лост, както и лични вещи, собственост на починалия И. Д. Г..
В района на ПТП са установени камери за
видео-наблюдение /монтирани на складова база „ Техномикс“/ , записите от които
са приобщени като веществени доказателства по делото - с протокол за доброволно
предаване от 27.11.2011тУл.54, том 1/ от св.О.Д.Л. - управител на магазин
„Техномикс“.
След пристигане на място медицинският
екип на бърза помощ констатирал смъртта на пострадалия.
От заключението на приложената по делото
Съдебно - медицинска експертиза на труп № 816/20.11.2017г. /л.19-л.20, том 2/,
при огледа и аутопсията на трупа на И. Д. Г. са установени следните увреждания:
тежка съчетана черепно -мозъчна и гръдно-коремна травма травма, изразяващи се
в: травматично разрушаване и деформиране на главата; разкъсване на мозъчното
вещество; прекъсване на продълговатия мозък и на връзките между първи шиен
прешлен; многофрагментно счупване на - костите на мозъковия и лицевия череп, на
костите на гръдния кош, крайниците и на таза; травматична руптура на сърцето и
белия дроб; контузия на белия дроб двустранно с оформянето на травматични
кухини; травматично разкъсване на аортата, под аортната дъга; експлозивно
разрушаване на черния дроб и руптура на далака; контузия на чрево държателя,
задстомашната жлеза; обширни охлузвания по кожата на лицето, гръдния кош,
корема и крайниците. Установено е и наличие на етилов алкохол в изследваната проба
кръв.
Причината за смъртта на И. Д. Г. се
дължи на тежката, несъвместима с живота, съчетана травма, която е настъпила
почти мигновено, като е била неизбежна.
Установените травматични увреждания са
причинени от силни удари, съчетани с притискане с или върху твърди тъпи ръбести
предмети и могат да бъдат получени при транспортно произшествие.
Травмата в областта на таза и
седалището, представляваща многофрагментно счупване на тазовите кости и
размачкване на седалищната мускулатура, предвид липсата на кръвонасядания е
причинена след настъпването на смъртта. Същата, според заключението на ВЛ Т.
при изслушването му и защитата в съдебно заседание, не се дължи на сблъсъка с
автомобила „Фиат Браво“, управляван от подсъдимия. Доказателство за това, че
при причиняване на тази травма вече е била настъпила смъртта на пострадалото
лице –се извлича от липсата на находки от кръвонасядане по кожата и меките
тъкани в областта на травмата, поради липса на сърдечна дейност и артериално налягане,
поради настъпилата мигновенно смърт вследствие на руптура- разкъсване на
сърцето при първоначалния сблъсък. Тази травма се дължи на грубо механично
въздействие и на твърди тъпи предмети, като характерът й сочи, че е било налице
притискане и провлачване между такива предмети.Ивицестото охлузване по кожата
на гърдите и корема, предвид неговите морфологични характеристики и анатомична
локализация, добре отговаря да е получено при провлачване между такива
предмети.
Състоянието на трупа по време на аутопсията
отговаря на смърт от трето денонощие.
В момента на настъпването на смъртта И. Г.
се е намирал в средна степен на алкохолно повлияване. Видно от заключението на
извършената Съдебно-химическа експертиза № А-715/21.11.2017г./л.2/, том 2/
прочетено в съдебно заседание, в иззетата кръвна проба от група на И. Г. е
установено наличие на етилов алкохол - 1.80 промила на хиляда. Не се доказва
наличие на други летливи редуциращи вещества/метанол, ацетон/.
Констатираните и описани травматични
увреждания на Г./ в СМЕ, КМАТЕ, както и допълнителната КМАТЕ/ се дължат на
високо енергийно механично въздействие, представляващо удари с и върху твърди
тъпи предмети, при което се е получила пластична деформация на тялото, довела
до тежките травматични поражения на вътрешните органи и скелета. Уврежданията
напълно кореспондират с описаният механизъм на ПТП. Експертът е категоричен, че
смъртта на Г. е настъпила при първия удар с лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Браво“, с рег.№ ., а вторичното въздействие върху тялото му е причинено след
настъпване на смъртта му, тъй като липсват кръвонасядания на смачканата
мускулатура в областта на таза и счупванията на тазовия пръстен.
Ог приложеното по делото заключение на
видео-техническа експертиза - Протокол № 60/30.01.2018г. на БНТЛ при ОД МВР - С.
/л.З-л. /6, том 21 се установява, че при изследването на файловете от
предоставения диск /1 бр. DVD-R Verbatim/, съдържащ запис от камерите за
видео-наблюдение в района на произшествието, в обсега на камерата се появява
пешеходец, който върви в локалното платно, след което излиза от същото на пътното платно, прави
десен завой и тръгва да пресича от дясно на ляво - по посока на камерата и
посока на движение на автомобилите - от гр.С. към гр.С.. Впоследствие на
записът се вижда, макар и с недостатъчна яснота сблъсъка между пешеходеца и
движещ се автомобил в горепосочената посока, след което и двете посоки
преминават автомобили. Малко след това в обсега на камерата се появява лице,
което говори по телефона, сигнализира на водачите на МПС и спира движението.
При направената оценка на фотокопията се
установява, че тяхното качество не позволява отграмичаване на голяма част от
частните признаци, характеризиращи заснетите лица. Причина за това са ниската
разделителна способност на заснемащото устройство и недостатъчна запълненосг на
кадъра от заснемания обект.
Заключенията на приложените по делото
комплексна медико - автотехническа експертиза /л.30- л.44, том 2/, допълнителна
комплексна медико - автотехническа експертиза /л.50- л.59, том 2 /и допълнителна
автотехническа експертиза /л.З - л. 11, том 3/
подкрепят изложените по- горе факти, а именно:
На 17.11.2017г. около 18.00 часа подс.К. е управлявал лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Браво“, с рег.№ ., като се е движил по първокласен път от републиканската
пътна мрежа № 1-8 - в района на общ. Б., обл.С., в посока от гр.С. към гр.С., с
включени къси светлини на фаровете.
В района на 41 -ви километър, в дясно от
края на асфалтовото покритие - по посока на движение на управлявания от
подсъдимия лек автомобил бил поставен на метална стоика пътен знак „В26”
-„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената/ с надпис на него
„60“км/ч..
Скоростта на движение на управлявания от
К. лек автомобил „Фиат“, модел „Браво“,
с рег.№ ., към момента на настъпване на ПТП е около 70 км/час, а тази на
пешеходеца - около 5.5 км/час.
Опасната зона за спиране на МПС при
конкретните пътни условия и скорост на движение от 70 км/час е - 77 метра, а
при скорост от 60 км/час е - 63,2 метра.
От техническа и медицинска гледна точка
мястото на удара между автомобила и пешеходеца е изчислено от вещите лица,
както следва: по ширина на пътното платно
- на около 5,0- 6,0 метра вляво от десния край на платното за движение, считано
по посока на огледа и посока на движение на управляваното от подс.К. МПС; по
дължина на пътното платно - на около 17,0-18,0 метра след линията на ориентира,
приет по време на огледа на ПТП, по посока на движение на управляваното от подс.К.
МПС.
Към момента на ПТП лек автомобил „Фиат“,
модел „Браво“, с рег.№ . е бил технически изправен. Фаровете му фабрично са
оборудвани с халогеини крушки, като стъклата и рефлекторите им не са подложени
на механично износване. Съгласно българските и международни технически
изисквания, при правилно регулирани фарове и ясно нощно време, осветеността от
къси светлини пред автомобила при този вид крушки е на около 55-60 метра и на
5-6 метра вдясно от десния габарит. При десния фар тази осветеност е по-голяма,
около 70-75 метра, а вляво от левия габарит на автомобила, тази осветеност е
около - 40 метра и на разстояние 3-4 метра встрани от левия габарит.
Отстоянието от фронта на автомобила до
мястото на удара, в момента в който пешеходецът е навлязъл на платното за
движение е 86-87 метра. Пешеходецът е попаднал в осветената зона на десния фар
на МПС, когато същото се е намирало на разстояние от 77,8 метра от мястото на
удара. В този момент подсъдимият, водач
на превозното средство е имал техническата възможност да го забележи и да
реализира аварийно спиране, предвид посоката му на движение и пресичане отдясно
наляво пред автомобила.
Водачът на лек автомобил „Фиат“, модел
„Браво“ е забелязал движението ма пешеходеца по платното за движение, когато
последният се е намирал на разстояние 63,2 метра от фронта на автомобила.
Спирането в тази зона е било невъзможно при конкретните пътни условия и скорост
на движение от 70 км/час, но при скорост на движение от 60 км/час, подсъдимият
е имал обективна възможност да спре аварийно в зоната осветена от късите
светлини на фаровете и ударът е бил предотвратим.
Експертът е категоричен, че причината за
настъпилото пътно транспортно произшествие не е от технически характер и би
следвало да се търси в субективните действия на водача на МПС - подс.К., който
в района на произшествието е управлявал лекия със скорост на движение от
70км/час, която не му позволява да спре при възникване на необходимост.
Последният е имал техническа възможност да предотврати удара, ако се е
съобразил с пътен знак „В 26“ и в зоната на действието му, се е движил с
означената на него скорост на движение от 60 км/час.
Алкохолното повлияване на И. Г. е
допринесло до значителна степен за настъпилото ПТП. Последният е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, като не предприема
пресичане на платното за движение на място, което не е предназначено за тази
цел, удължавайки ненужно времето и пътя за пресичане, променяйки начина си на
пресичане - от ходене в тичане и посоката си на движение - в коридора на
превозното средство.
Съдът не споделя възраженията на
защитата, а именно, че не е осъществено нарушение на нормативно определената
пределна скорост по чл.21,ал.2 ЗДП от
страна на водача на МПС – подсъдимия. Разпитани, в съдебно заседание при
защитата на заключението си вещите лица с категоричност установяват, че по съвсем
категоричен начин е изключено /от гледна точка на методиката на определяне на
скоростта, при наличните опорни данни от протокола за оглед на МП/, подсъдимият
да се е движел с нормативно определената скорост от 60 км/ч. Категоричен и
непораждащ съмнение и колебание е изводът им с.т., че при движение с нормативно
разрешената скорост подсъдимият, който е имал техническа възможност да
възприеме пешеходеца придвижващ се отдясно наляво и навлизащ в коридора пред
ППС, в зоната на осветеност на десния фар, когато е отстоял на 77.8 м. от
автомобила, е бил в състояние да реализира аварийно спиране и да избегне
сблъсъка. / и при конкретните пътни условия- нощна видимост и навлажнена
настилка/
По този начин настъпването на
произшествието е в пряка причинна връзка с допуснатото нарушение по чл.21,ал.2
ЗДП.
Неоснователно е твърдението на защитата,
че експертизата не е определила с точност скоростта, приемайки я като средна
величина в диапазона между 64 и 76 км/ч. Това обстоятелство е ирелевантно за
делото, т.к. и най- малката възможна величина според заключението на експертите
/64 км/ч./ надвишава нормативно
разрешената максимална скорост и обуславя настъпване на произшествието. Същото
според категоричното заключение на в.л. би настъпило при всяка скорост
по-висока от 60 км/ч. – разрешената за този участък. Поради това дали
подсъдимият се е движил със скорост от 76 км/ч. или с 64
км/ч., или със средната от 70 км/ч. / според вещите лица/ е
обстоятелство, в зависимост от което не отпада отговорността по чл.21,ал.2 ЗДП и
за осъществяване на престъпното деяние- причиняване на смърт по
непредпазливост. Горното обстоятелство, а именно с колко е била превишена величината на разрешената скорост би имало
значение единствено при индивидуализация на отговорността на подсъдимия, но не
и за нейното изключване.
Не съществува основание да бъде
споделено и другото възражение на защитата – за настъпване на заслепяване от
насрещно движещ се автомобил на дълги светлини. Такива данни категорично
отсъстват от доказателствата по делото, няма
данни от записа на оптичен носител и от пок.св. И., управлявал автомобил, движещ се
в противоположна посока,
подсъдимият да е направил опит да отклони автомобила вдясно и да спре
встрани от пътя, каквито са обичайните и правомерни действия при заслепяване на
водача. Дори подсъдимият, изграждайки защитната си позиция в обясненията си не
твърди с категоричност, че е бил заслепен, а по- скоро изразява предположение,
изхождайки от стандартната причина за невъзможност да възприеме пешеходеца,
пресичащ пътното платно в един по- ранен момент и да избегне сблъсъка: „В
тъмната част на нощта всеки би бил заслепен от насрещно движещите се
автомобили“ /от обясненията на подсъдимия преди приключване на делото в с.з. на
8.07.2020г./.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА РЕЛЕВАНТНИТЕ ФАКТИ И ДЕЯНИЕТО
По описания по- горе начин, като на
17.11.2017г., около 18.00 часа, на първокласен път от републиканската пътна
мрежа № 1-8 /км.41 -ви/, в района на общ.Б., обл.С. - в посока от гр.С. към гр.С.,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Браво“, с рег.№ ., е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в Закона за движение по пътищата, както следва: чл. 21, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата във вр. чл.47, ал.З от Правилника за приложение на Закона
за движение по пътищата - "Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1. това се сигнализира с пътен знак", като в зоната на
действие на пътен знак „В 26“; „Забранено е движението със скорост, по-висока
от означената" - с надпис на него 60 км/час, се движил със скорост от 70
километра в час и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. Г., от гр.С.,
обл.С., като деянието е извършено при условията на назависимо съпричиняване от
страна на пострадалия, подсъдимият И.К.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, нр.З- то от НК.
От обективна страна са налице всички
обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно: противоправно
поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение от страна на обв. И.К.,
който не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата във вр. чл.47, ал.З от Правилника за приложение на Закона за движение
по пътищата - " Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.
1. това се сигнализира с пътен знак", като в зоната на действие на пътен
знак „В 26“; „Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената" - с надпис на него 60 км/час, като се
движил със скорост от 70 километра в час, което нарушение е в пряка причинна
връзка с настъпилото пътно -транспортно произшествие и е довело до смъртта на И.
Г..
От субективна страна, деянието е
извършено от подсъдимия К. при несъзнавана непредпазливост - небрежност - по
смисъла на чл.11, ал.З от НК, т.к. не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОНВОРНОСТ
Съгласно принципа на законоустановеност
в специалната норма на чл.343,ал.1 б.“в“, пр.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до шест
години.
Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са чистото съдебно минало, много добри
характеристични данни – подсъдимият е млад човек, със завършено висше
образование, работи като търговски представител, на следващо място- проявената
самокритичност спрямо осъщественото престъпно деяние и не на последно място-
наличното съпричиняване на пострадалия към настъпването на обществено-опасния
тежък резултат, изразило се в конкретни неправомерни действия на пешеходец,
посочени по- горе.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е
допускането на нарушения на ЗДП, като водач преди настъпване на произшествието,
някои от които са свързани с режима на пределно допустимата скорост.
При съвкупната преценка, следва да се
приеме превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, поради
което съдът определи наказание в минимален размер -2 г. лишаване от свобода.
Съдът счита, че не е необходимо
ефективното изтърпяване на това наказание, наред с това не споделя становището
на представителя на СОП, че следва наказанието да бъде отложено за по- дълъг
изпитателен срок в сравнение с минималния.
Престъплението е по- скоро инцидентно
изключение от възприетия правомерен начин на живот и поведение в обществото от
страна на подсъдимия, / за разлика от трайно проявената склонност за
превишаване на скоростта като водач/, поради което е необходимо в максимално
краткия срок да изтърпи наказанието си и да бъде реабилитиран, за да продължи
нормалната си трудова дейност и социален живот, както и да се ползва от
възможностите на лице с чисто съдебно минало. С разкаянието си същият е
демонстрирал критичност, която индицира собствени подбуди за превъзпитаване и
поправяне с цел избягване в бъдеше на подобен род неправомерно поведение,
довело до тежкия съставомерен резултат.
За разлика от позицията по основното
наказание съдът възприема като законосъобразно искането на представителя на СОП
подсъдимия да бъде лишен от правото да управлява МПС за един по- продължителен
период /1г. и 6 м./, изхождайки от тежкия съставомерен резултат и от данните за
системни нарушения, свързани с превишаване на скоростта /от справката на
подсъдимия като водач/.
Веществените доказателства следва да се
пазят до приключване на делото, след което да бъде постановено тяхното отнемане
и унищожаване, с изключение на иззетия като веществено доказателство лек
автомобил „Форд Фокус“, който вече е изследван в достатъчна степен по експертен
път и следва незабавно да се върне на
правоимащото лице – негов собственик.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат
възложени разноските, понесени в дата стадия на производството.
Причините за настъпването на
произшествието се коренят в трайно създадените навици на подсъдимия за
неспазване и нарушаване на забраната за превишаване на скоростта като водач и в
неправомерните действия на пострадалия като пешеходец на пътното платно.
Мотивиран от изложеното по- горе съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ: