Р Е Ш Е Н И Е
№……………./10.03.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на шести февруари
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при участието
на секретаря Е.П., като разгледа докладваното т.дело
№1204/2015г. по описа на съда, за да се произнесе по спора, взе предвид
следното:
Производството е по глава XXXII от ГПК -
Търговски спорове. Предмет на производството е иск с правно основание чл.430 ТЗ
вр.чл.637, ал.6, т.3 ТЗ.
Производството е образувано по искова молба на
БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, срещу МАРИНА БЛЕК СИЙ
РИВИЕРА ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, Варна, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата, както следва: 25 500
лева, представляващи част от предявеното и прието в производство по
несъстоятелност вземане за главница, произтичащо от договор за инвестиционен
кредит №1546/2007г., сключен на 05.12.2007г. и анекс №А1 – 1546/2008г., анекс
№А3/2009г., с общ размер от 3 315 949.39 лева. С исковата молба се излага, че искът се предявява на основание чл.637,
ал.6, т.3 от ТЗ като частичен от целият размер за главницата по
предявеното вземане на банката в производството по несъстоятелност. Твърди се,
че искът е допустим въз основа на специалната норма на чл.637, ал.6 ТЗ
независимо от откритото производство по несъстоятелност на длъжника по т.дело №865/2009г. на ВОС.
Твърди се, че между страните е сключен договор
за инвестиционен кредит №1546/2007г. на 05.12.2007г., изменен и допълнен с
анекси №№А1 от 01.10.2008г. и №А3 от 23.10.2009г., съгласно който банката е
предоставила на ответното дружество сума до 2 054 000 евро, по която
главницата е усвоена на 100%. Реално предоставената по договора за кредит сума
е в размер на 2 028 300.50 евро. Съгласно чл.7 от анекс №3
усвоената главница се издължава на 52 равни месечни вноски. Твърди се, че по т.дело №856/2009г. на ВОС съдът е открил производство по
несъстоятелност на ответника с решение от 23.03.2010г. На 29.11.2010г. съдът в
производството по несъстоятелност е одобрил списък на приетите предявени
вземания, сред които и вземането на банката – ищец по договора за инвестиционен
кредит №1546/2007г. относно сумите 3 315 949.39 лева, предявена и приета
главница по договор за кредит; 158 270.05 лева – възнаградителна
лихва съгласно чл.5 от договора за периода от 27.12.09г. до 23.03.2010г.;
сумата от 26 524.61 лева, част от възнаградителната
лихва за периода от 23.03.2010г. до 23.04.2010г.вкл. и сумата от 2 764
лева, представляваща такса по застрахователна полица съгласно чл.3, ал.4 от
договора и анексите към него.
Твърди се, че за част от сумите, представляващи
неприети вземания за главница и договорна лихва, поради неприемане в
производството по несъстоятелност, ищецът е завел установителен иск по чл.694
от ТЗ, който е изцяло уважен от ВОС по т.дело
№2118/2010г., потвърдено с решение на ВнАС по в.т.дело №65/2013г.
Твърди се изрично, че предявената с настоящия иск сума в размер първоначално на
25 500 лева, представляващи равностойността на 13 037.94 евро,
представлява част от приетото в производството по несъстоятелност вземане на
кредитора Банка Пиреос България АД. Твърди
се, че цялата приета в производството по несъстоятелност сума от
3 315 949.39 лева не е изплащана към датата на предявяване на иска.
Тъй като с решение от 28.01.2014г. ответното дружество е обявено в
несъстоятелност, то съгласно чл.617 ТЗ, всички вземания на банката са изискуеми
от тази дата. Твърди се, че всички вземания на банката по договора за кредит и
анексите към него са обезпечени с
учредяване на договорни ипотеки върху имущество на трети лица.
Ипотекираното в полза на банката имущество е прехвърлено на трето лице
АКРЕДИТТО ЕООД, поради което не попада
в масата по несъстоятелност на длъжника и по отношение на същото не
могат да бъдат водени отменителни искове в
производството по несъстоятелност. Срещу тези имоти не може да бъде предприето
и изпълнение в рамките на производството по несъстоятелност именно поради
излизането им извън обхвата на масата. Прави се довод, че предявеният
осъдителен иск е единствената възможност банката да насочи изпълнението си
върху това имущество посредством чл.429, ал.3 ГПК, т.е. банката може да
реализира вземането си спрямо имуществото на третите лица единствено като се
снабди с изпълнителен лист срещу длъжника. Твърди се, че с предприетото
действие не се увреждат правата и интересите на останалите кредитори в
производството и дори напротив, същите при проведено частично изпълнение върху
ипотекираното имущество, ще се възползват косвено чрез намаляване дългът на
длъжника. Ищецът претендира сторените по делото разноски.
С разпореждане от 24.02.2015г. въз основа молба
на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, съдът е разпоредила връчване на ответника да се
извърши чрез синдика на МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА ООД /в н./ Действително,
синдикът съгласно общите правомощия по чл.658 ТЗ разполага с представителна
власт по отношение на длъжника, вкл. за процесуално представителство.
Същевременно е налице постъпил на 06.03.2015г. отговор на исковата молба и от
управителя на ответното дружество М.А.Н., чрез адв.В.Г.
от САК. С този отговор длъжникът е направил своевременно възражение относно
подсъдността на спора на ВОС, представителната власт на ю.к.
на ищеца и представителната власт на синдика в настоящото производство;
възразил по редовността на исковата молба и допустимостта на иска поради липса
на правен интерес. Като основен довод изтъква, че дори при снабдяване с
изпълнителен лист срещу длъжника при реализиране на настоящото производство, с
непосредствен ефект спрямо ипотекарните гаранти по арг.
от чл.429, ал.3 ГПК, банката не ще може да реализира изпълнение върху това
имущество тъй като чл.637 ТЗ допуска само образуване на съдебни и арбитражни
дела, но не и на изпълнителни производства. Отделно от това дружеството оспорва
основателността на иска. Въпросът относно представителството на ответника в
настоящото производство както и подсъдността на спора е решен окончателно с
определение №1978/20.07.2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав по ч.гр.дело №2815/2015г., по повод производство по чл.122 ГПК
по спор за подсъдност между СОС и ВОС. С определение №90/15.02.2016г. на ВКС по
т.дело №3287/2015г. ВКС е потвърдил разпореждане на
САС за връщане на частна жалба срещу определението по подсъдността, с което
спорът е изпратен за разглеждане на ВОС. Развилото се производство по чл.122 ГПК е следствие от постановено по първоначално образуваното т.дело
№1945/2014г. на ВОС определение за прекратяването и изпращане на Софийски
окръжен съд, на осн.чл.118 ГПК. След връщане на производството от САС по ч.гр.дело №2815/2015г., производството пред Окръжен съд
–Варна е образувано в настоящото т.дело №1204/2015г.
С отговор на исковата молба от 24.03.2015г.
синдикът на ответното дружество Т.Н. изразява становище за допустимост
на иска съгласно изричната норма на чл.637, ал.6 ТЗ и субективните предели на
изпълнителния лист, с който ищецът може да се снабди в производството. Изразява
становище, че предявеният като частичен иск, е основателен. Изтъква, че
съществуването на вземането по договора за кредит в полза на банката - ищец е
предмет на установяване по т.дело №2301/2014г. на
Първо т.о. на ВКС, насрочено за 06.04.2015г. по
допускането му до касация. Според синдика, това решение, ще формира сила на присъдено
нещо относно вземането спрямо ответника, поради което следва да бъде зачетено и
по същество в настоящото дело. Значение за спора ще има и решението по т.дело №2117/2010г. на ВОС по предявен положителен
установителен иск по чл.694 ТЗ от банката за неприета част от вземане срещу
длъжника Марина Блек Сий
Ривиера АД /в н./.
В срока по 372 ГПК е постъпила допълнителна
искова молба от банката чрез адв.К. от ВАК, с
която същия е направил искане за увеличение на иска от 25 500 лева на
800 000 лева, без промяна на основанието, представляващи част от
приетата в производството по несъстоятелност главница по договор за
инвестиционен кредит №1546/2007г., в общ размер от 3 315 949.39 лева.
Поддържа се становище, че управителят на дружеството няма процесуална легитимация
да представлява дружеството, поради което и съдът не следва да обсъжда отговора
на исковата молба, депозиран от него. С решението си по чл.710 ТЗ от
28.01.2014г. съдът по несъстоятелността е прекратил правомощията на органите на
дружеството, респ. правомощията на управителя Методи
Николов по арг. от чл.635, ал.3 от ТЗ, където изрично
се предвиждат производствата, по които органите на длъжника запазват
представителната си власт. Оспорва се възражението за неподсъдност на спора с
разпоредбата на чл.621а, ал.2 ТЗ. Оспорва се твърдението за подписване на
исковата молба от лице без представителна власт. Оспорва се възражението за
недопустимост на производството по иска поради липса на правен интерес като се
излагат подробно доводи. Излага, че не са налице основания както за
прекратяване на производството като недопустимо, така и за спирането му до
приключване на производството по т.дело №2114/2010г.
на ВОС по чл.694 ТЗ. Излагат се съображения и по отношение на правния интерес
от иска както и подробни съображения по основателността му.
В срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен
отговор на постоянния синдик на длъжника в несъстоятелност Т.Н. с
вх.№13566/04.05.2015г., с който същия не възразява срещу допустимостта на
направеното изменение на иска чрез увеличаване на неговият размер до сумата от
800 000 лева. Твърди, че притежава легитимация по спора като процесуален
представител на несъстоятелния длъжник в производството. Относно допустимостта
на иска синдикът се позовава на опр.№84/30.01.2015г. по
ч.т.дело №626/2014г. на Първо т.о.
на ВКС. По основателността на иска синдикът се придържа към постановеното в
производството по несъстоятелност определение за одобряване списъка на приетите
вземания и постановеното в производствата по чл.694 ТЗ по т.дело
2118/2010г. на ВОС. Заявява се становище за основателност на предявения
частичен осъдителен иск както и довод, че изявлението не представлява признание
на иска тъй като такова би могло да ангажира синдика след евентуално
приключване на всички производства по чл.694 ТЗ.
По направеното с допълнителна искова молба,
депозирана на 06.04.2015г. изменение в размера на предявения иск с
увеличаването му от 25 500 лева на сумата от 800 000 лева, частичен
иск от първоначално заявеният общ размер, е допустимо на основание чл.214 ГПК.
Същото е своевременно направено и с протоколно определение от 27.06.2016г. по т.дело №1204/2015г. на ВОС /л.98 по делото/ съдът е
допуснал увеличение в размера на предявения частичен осъдителен иск по чл.637,
ал.6, т.3 ТЗ.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, адв.К. поддържа иска. Претендират
се и сторените по делото разноски, за които прилага списък по чл.80 ГПК /л.140
по т.дело 1204/15г./
Насрещната страна Марина блек
сий Ривиера АД /в н./, надлежно представлявана по
реда на чл.658, т.7 ТЗ от постоянния синдик на дружеството в несъстоятелност Т.Н.,
не оспорва иска и изразява становище, че съдът дължи съобразяване по настоящия
спор с постановеното в определение на ВнАС по ч.т.дело №205/2016г. касателно
силата на присъдено нещо на актовете по чл.694 ТЗ. /л.91 по т.дело
№1204/2015г. на ВОС/
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията
на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и съобразно служебно
извършена справка с влезли в сила актове във връзка с несъстоятелността, според
вътрешното си убеждение съгласно чл.235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът намира иска за допустим с оглед предвидената
специална разпоредба на чл.637, ал.6 ТЗ. На основание чл.637, ал.6, т.3 ТЗ вр. чл.429, ал.3 ГПК след откриване на производство по
несъстоятелност спрямо длъжника е допустимо предявяването на нови съдебни и
арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела с предмет
парично вземане на кредитор към длъжника, извън трудовите спорове по чл.637,
ал.6, т.2 ТЗ, но само ако това вземане на кредитора –ищец е обезпечено със
залог и/или ипотека върху имущество на трети лица и
обезпечителното правоотношение не е погасено. Въз основа на издадения в полза
на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист може да се проведе индивидуално
принудително изпълнение по ГПК единствено върху заложеното / ипотекирано
имущество на третото лице, обезпечаващо в полза на кредитора чуждия дълг, но не
и върху имущество от масата на несъстоятелността. В случая ищецът по иска не
разполага с изпълнителен титул за да реализира вземането си спрямо имуществото
на третото лице, което не попада и в обхвата на масата на несъстоятелността.
Съгласно опр.№84/2015г. по ч.т.дело
№626/2014г. на Първо т.о. на ТК на ВКС, съставляващо
задължителна практика по чл.274, ал.3 ГПК, при откриване на
производство по несъстоятелност, съгласно чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ,
защитата срещу длъжника на вещните права на трети лица се осъществява по исков
ред. На основание чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ
вр. чл. 429, ал. 3 ГПК
след откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника е допустимо
предявяването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени
граждански и търговски дела срещу него с предмет парично вземане на кредитор към
длъжника, извън трудовите спорове по чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ,
но само ако това вземане на кредитора-ищец е
обезпечено със залог и/или ипотека върху имущество на
трети лица и обезпечителното правоотношение не е погасено. Въз основа на
издадения в полза на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист може да се
проведе индивидуално принудително изпълнение по ГПК единствено върху заложеното/ипотекирано
имущество на третото лице, обезпечаващо в полза на кредитора чуждия дълг, но не
и върху имущество от масата на несъстоятелността.
Предявеният срещу длъжника осъдителен иск, след откриване
на производство по несъстоятелност, има за предмет парично вземане във връзка с
договор за инвестиционен банков кредит №1546/2007г., който не е обслужван от
2009г. като въз основа на постановеното решение за обявяване на длъжника в
несъстоятелност по т.дело №865/2009г. на ВОС, ТО от
28.01.2014г. длъжникът е обявен в несъстоятелност и са прекратени правомощията
на органите му на управление. Съгласно чл.617 ТЗ, всички парични и непарични
задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в
несъстоятелност, т.е. това решение фиксира датата на настъпилата предсрочна
изискуемост и падежиране на вземането по договора за
кредит.
Налице са и останалите предпоставки на чл.637, ал.6, т.3
от ТЗ тъй като видно от нот.акт №120, том IV, рег.№11443, дело
№786/15.12.2007г. на нотариус В.П., РС –Варна, Д.Д. в лично качество /не като
управител на длъжника/ и съпругата му С.К.Д. са учредили договорна ипотека
върху лично свое имущество за обезпечение задължението на Марина блек сий Ривиера ООД по отношение
на Банка Пиреос България АД по договор за
инвестиционен кредит №1546/2007г. и по договор №1547/2007г. ведно с всички
анекси към тях. Поради това е налице обезпечаване паричните задължения на
длъжника с имущество на трети лица. С последващ нот.акт
№134, том първи, рег.№6290, дело №122 от 21.06.2010г.
на нотариус Ал.Александров, собствениците продават ипотекираното
в полза на банката лично имущество на трето лице Акредитто
ЕООД, а именно 3450/12087 ид.ч. от ПИ с идентификатор
№07598.112.20 в зона за отдих Луна, гр.Бяла, обл.Варна. С оглед на горното съдът намира за установена
визираната от разпоредба на чл.637, ал.6 от ТЗ предпоставка, която сочи на
интерес от снабдяване с изпълнителен титул срещу длъжника с оглед използването
му по реда на чл.429, ал.3 ГПК за
удовлетворяване на кредитора от имуществото, върху което е учредена договорната
ипотека от трети лица.
С определение от 29.11.2010г. съдът по т.дело №865/2009г. на ВОС е одобрил списъка на приетите от
синдика вземания като включил в списъка на приетите, предявени вземания
спрямо длъжника „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД, ЕИК *********, гр. Варна /в
открито производство по несъстоятелност/ ЧАСТ ОТ неприетото вземане на
кредитора „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********,
гр. София по договор за инвестиционен кредит № 1546/2007г. от 05.12.2007 г.,
анексиран съответно с № А1-1546/2008 г. и № А3-1546/2009г. ЗА ГЛАВНИЦА в размер
на 1 234 044.36 лева; изключил от списъка на притетите
вземания спрямо длъжника „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД, ЕИК *********, гр.
Варна /в открито производство по несъстоятелност/ ЧАСТ от приетите ЛИХВИ по
вземане на кредитора „Банка Пиреос България” АД, ЕИК
*********, гр. София по договор за инвестиционен кредит № 1546/2007 г. от
05.12.2007 г., анексиран съответно с № А1-1546/2008 г. и № А3-1546/2009 г., а
именно възнаградителна лихва за периода 27.12.2009 г.
– 23.03.2010 г. ЗА ГОРНИЦАТА над 158270 лева; възнаградителна
лихва за периода 23.03.2010 г. – 23.04.2010 г. за горницата над 26524.61 лева;
коригирал списъка на приетите вземания в частта по т.8 касателно
вземането на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД като вземането да се счита предявено на
23.04.2010 г.; привилегии: чл. 722 ал.1 т.8 от ТЗ; обезпечения – няма; изключил
от списъка на приетите вземания това по т.8 на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК
*********, гр. София по договор за кредит № 1547/2007 г. и анекси към него
както следва: главница 356287.68 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на вземането 23.04.2010 г. до изплащането на задължението; възнаградителни лихви 11133.99 лева за периода 14.12.2009
г. – 23.03.2010 г. и 3800.40 лева за периода 23.03.2010 г. – 23.04.2010г. и
приел, че вземането по т.8 от списъка на приетите вземания на кредитор „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *********, гр. София ДА СЕ СЧИТА ПРИЕТО, както следва: по договор за инвестиционен кредит №
1546/2007 г. от 05.12.2007 г., анексиран съответно с № А1-1546/2008 г. и №
А3-1546/2009 г., общо в размер
на 3 503 508.05 лева, от които 3 315 949.39 лева главница,
ведно със законната лихва от датата на предявяването 23.04.2010 г. до изплащане
на вземането; 158270.05 лева възнаградителна лихва по
чл. 5 за периода 27.12.2009 г. – 23.03.2010 г.; 26524.61 лева възнаградителна лихва по чл. 5 за периода 23.03.2010 г. –
23.04.2010 г.; 2764.00 лева – такса застрахователна полица съгласно чл. 3 ал.4
т.4 т договора; ДАТА на предявяване – 23.04.2010 г.; привилегии: чл. 722 ал.1
т.8 от ТЗ; ОБЕЗПЕЧЕНИЯ – няма.
С молба вх.№14752 от 23.04.2010г. „Банка Пиреос България“АД е предявила пред съда по несъстоятелността
вземанията си от „Марина Блек Сий
Ривиера“ООД, произтичащи от Договор за кредит
№1546/2007г. и анексите към него, на обща стойност от 4 190 877.50
лева. На 02.09.2010г. в ТР са вписани списъците с приети и неприети от синдика
на „Марина Блек Сий
Ривиера“ ООД вземания. В законоустановеният срок „Банка Пиреос
България“ АД подава възражение срещу неприето от синдика нейно вземане за
сумата в размер на 2 108 972.47 лева, за разглеждането на което е
образувано пред ВОС т.д.№1605/2010г., по което е
налице произнасяне с определение. От своя страна кредиторите на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД – Герард Симон Стюман и „Марина Ривиера Пропъртис“
ЕООД са подали също възражение срещу всички приети от страна на синдика
вземания на „Банка Пиреос България“ АД в размера,
посочен по т.8 от списъка на приетите вземания (включително тези, произтичащи
от Договор за кредит №1546/2007г. и анексите към него). Служебно известно на
съда е, че за разглеждане на възражението е образувано т.д.№1572/2010г.
по описа на ВОС, приключило с определение. В резултат на разгледаните
възражения и на осн.чл.692, ал.4 от ТЗ съдът по несъстоятелността постановява
определение №3685 от 29.11.2010г. по т.д.№865/2009г.,
вписано в ТР на 06.12.2010г. под рег.№20101206105920,
с което одобрява списък на приетите от синдика предявени вземания, като след
извършени промени по отношение на вземането, произтичащо от Договор за кредит
№1546/2007г. и анексите към него, включва в списъка на приетите предявени
вземания част от неприето от синдика вземане на банката, произтичащо от договор
за банков кредит №1546/2007г. и анексите към него, представляващо главница в
размер на 1 234 044.36 лева; изключва от списъка на приетите
предявени вземания част от приетото вземане на банката по същия договор и
анекси, представляващо възнаградителна лихва за
периода 27.12.2009г. до 23.03.2010г. за горницата над 158 270 лева и възнаградителна лихва за периода 23.03.2010г. до
23.04.2010г. за горницата на 26 524.61 лева. След направените корекции е
постановено вземането на „Банка Пиреос България“АД, произтичащо
от договор за кредит №1546/2007г. и анексите към него, да се счита прието общо в размер на 3 503 508.05 лева, от
които 3 315 949.39 лева - главница, ведно със законната лихва от
датата на предявяване 23.04.2010г. до изплащане на вземането, 158 270.05 лева
– възнаградителна лихва по чл.5 за периода
27.12.2009г. – 23.03.2010г., 26 524.61 лева – възнаградителна
лихва по чл.5 за периода 23.03.2010г. – 23.04.2010г. и 2 764 лева - такса
застрахователна полица, съгласно чл.3, ал.4, т.4 от договора. В резултат на корекциите неприето остава част
от вземане на банката, произтичащо от договора за кредит №1546/2007г. и
анексите към него в размер на 687 369.50 лева. В срока по чл.694, ал.1 от ТЗ кредиторът „Банка Пиреос
България“ АД предявява срещу длъжника „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД иск за съществуването на посоченото
неприето вземане, по което е образувано т.д.№2118 по
описа за 2010г., приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е прието за
установено в отношенията между страните съществуването на вземането на банката
срещу длъжника „Марина Блек Сий
Ривиера“ ООД (в н.) в размер на 687 369.50 лева, произтичащо от договор за
инвестиционен кредит №1546/2007г. и анекс А1-1546/2008 от 01.10.2008г. и анекс
А3-1546/2009 от 23.10.2009г.
С решение по т.дело №2114/2010г. на ВОС, съдът
отхвърлил предявения от „МАРИНА
РИВИЕРА ПРОПЪРТИС" ЕООД EИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Три уши №6а, ап.6, представлявано от управителя Херард Симон Стюрман, против
„МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА”ООД ЕИК *********
/в несъстоятелност/ със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Сирма
войвода №2, представлявано от управителя М.А.Н.
и „Банка Пиреос България” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *****, иск за
приемане за установено несъществуване вземане
на „Банка Пиреос България” АД, прието
в производството по несъстоятелност на „МАРИНА
БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД ЕИК *********
по т.д.№865/2009г. по описа на ВОС в размер на
3 503 508.05 лв., произтичащо от договора за инвестиционен кредит
1546/2007 от 23.10.2007г., анекс №1-1546/2008г. от 01.10.2008г. и анекс
3-1546/2009г. от 23.10.2009г. Това решение на съда не е влязло в сила към
момента на постановяване на настоящото решение.
С решение от 19.10.2012г. по т.дело
№2118/2010г. на ВОС, влязло в законна сила, е прието за установено по реда на
чл.694 ТЗ, с обвързваща за длъжника и кредиторите сила на присъдено нещо, че
Банка Пиреос България АД има вземане от Марина Блек Сий Ривиера ООД /в н./ в
размер на 687 369.45 лева, произтичащо от договор за инвестиционен кредит
№1546/2007г. и анекс №А1-1546/2008г., анекс №А3-1546 от 2009г., от които
651 061.58 лева главница; 31 096.40 лева възнаградителна
лихва за периода от 27.08.09г. до 23.03.2010г. и възнаградителна
лихва в размер на 5 211.47 лева за периода до 23.04.2010г. Решението е
потвърдено от ВнАС по в.т.дело
№65/2013г.
Съдът не обсъжда подробно решението по т.дело №2117/2010г. на ВОС, ТО, потвърдено с решение на ВнАС по в.т.дело №636/2013г., с
което е уважен друг установителен иск по чл.694 ТЗ, предявен от банката срещу
Марина Блек Сий Ривиера ООД
/в н./ по неприета в производството по несъстоятелност част от предявено
вземане на банката тъй като същото касае друг договор за кредит рег.№1547/05.12.2007г., а в процесния
иск предмет на разглеждане е част от вземане на банката, предявено и прието в
производството по несъстоятелност на длъжника, произтичащо от договор за кредит
рег.№1546/2007г.
С определение на ВнАС по ч.т.дело №205/2016г. по
повод обжалван акт, постановено в настоящия спор, въззивният
съд приема, че предмет на силата на пресъдено
нещо е не е
само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт,
въз основа на който то се претендира, доколкото в основанието на
иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса
на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното
материално право. В конкретния случай, това са фактите относно
сключения между
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, и „МАРИНА
БЛЕК СИЙ РИВИЕРА“ООД/в н./ договор за инвестиционен
кредит №1546/2007г. от 05.12.2007г. и анекс №А1 – 1546/2008г., анекс №А3/2009г.
Следователно установените с влязло в сила решение по т.дело
№2118/2010 г. по описа на ВОС, общи правопораждащи факти на
спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като го индивидуализират,
чрез основанието и петитума на иска по чл.694 от ТЗ.
Съобразно установените
с решението по т.дело №2118/2010 г. по описа на ВОС общи правопораждащи
факти относно
сключването на договор за инвестиционен
кредит №1546/2007г., от 05.12.2007 г. и анексите към него, ищецът е станал кредитор на
ответника и предвид изложените в исковата молба твърдения, че вземането му към длъжника е обезпечено с имущество на трето
лице /ипотекарен длъжник/, за да проведе принудително изпълнение срещу ипотекираното
имущество на третото лице, кредиторът може да се ползва единствено от
субективните предели на издаден срещу длъжника изпълнителен лист, които
съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК,
се разпростират върху третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на дълга, който изпълнителен лист има сила срещу третото лице,
когато взискателят насочи изпълнението върху вещта, служеща за обезпечение. За
да се осигури по реда на чл.429, ал.3 ГПК
индивидуалното принудително изпълнение върху ипотекираното имущество на третото
лице, в полза на ипотекарния кредитор е предвидена възможността по т.3 на чл.637,
ал.6 ТЗ, след отриване на производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника, да предяви иск с предмет парични вземания срещу
длъжника, обезпечени с имущества на трети лица, от която се е възползвал
жалбоподателя, с предявяване на иска по т.д.№1204/2015г. по описа на ВОС, след
преобразуване на т.дело №1945/2014г. на същия
съд.
Съдът обсъжда постановените по реда на чл.694 ТЗ актове на съда доколкото
същите имат обуславящ характер и за настоящия спор. Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер - предмет на същия
е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ.
наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на
конкретно материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника
в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация
предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който
е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане /положителен
установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане
вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в
производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен
установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск,
пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са
съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен иск от кредитор -
ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от
кредитор - ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при
отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е кредиторът,
чието прието вземане е оспорено. С изм.в ТЗ в ДВ,
бр.105/2016г. разпоредбата на чл.694 ТЗ е изменена като е предвидено и участие
на синдика както и участие на трети лица помагачи. Непроменена е разпоредбата
относно обвързващата сила на пресъдено нещо на
решението спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност. Цитираното по-горе решение по чл.694 ТЗ по т.дело
№2118/2010г. на ВОС, приложено в препис по делото, следва да бъде зачетено от
настоящия съд както с оглед разпоредбата на чл.694, ал.4 /изм./,
сега ал.8 от ТЗ, но и с оглед идентитета на
страните. Съгласно разпоредбите
съответно на чл. 694, ал. 4 ТЗ /изм./,
така и на настоящата разпоредба на чл.694, ал.8 от ТЗ, регламентиращи
последиците от приключване на производството по чл. 694 ТЗ, влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на
длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
С оглед
вече установените с влязло
в сила решение по т.дело №2118/2010г. по описа на ВОС общи правопораждащи факти, индивидуализиращи спорното
право по договор за инвестиционен
кредит №1546/2007г., съдът намира, че предявеният иск е основателен. По съществуването и вида на
вземането вече е формирана сила на пресъдено нещо с
решението по т.дело №2118/2010г., а на установяване
подлежи единствено размерът по конкретното дело доколкото не е налице пълен идентитет на страните по обвързаните дела по спорове с
правно основание чл.694 ТЗ.
С изслушаното и прието по т.дело №1204/2015г. на
ВОС заключение на ССЕ на вещото лице М.Я. /л.75 и л.101/, се установява, че по договор за кредит №1546/2007г. от
27.12.2007г. ответникът е усвоил от заемна сметка суми по главница в размер
на 2 932 528.21 евро по разплащателна сметка с титуляр Марина блек сий Ривиера ООД с преводи
през периода от 27.12.2007г. до 06.01.2009г., посочени в таблица №1 към
заключението /л.84, т.дело 1204/. След установяване
на погасените суми, вещото лице посочва сумата на дължимата главница в размер на 2 024 079.20 евро в левова
равностойност от 3 958 754.82 лева. Видно от заключението
последната погасена вноска е от 27.11.2009г., т.е. първа непогасена падежирала вноска е тази от 27.12.2009г. Непогасената усвоена главница според
заключението възлиза на 2 024 079.20 евро, т.е. в по-малък размер от претендираното с исковата молба по осъдителния иск, вкл.
посоченото като общ размер на частично предявената претенция. В таблица №3
са посочени дължимите към решението за откриване производство по несъстоятелност
на ответника главници, възнаградителни лихви,
наказателни лихви. В заключението е дадена и рекапитулация на задълженията на
длъжника –ответник към 14.11.2014г.: посочената по-горе сума от
2 024 079.20 евро главница, 70633.60 евро възнаградителна
лихва, 292 696.19 евро; 792 218.45 евро законна лихва за периода от
24.04.2010г. до 13.11.2014г.; разноски от 1413.59 евро и съдебно-деловодни
разноски от 44 688.03 евро, или общо 3 225 729.06 евро. От тази
сума непогасената главница представлява 2 024 079.20 евро.
Заключението не е оспорено и се кредитира от съда като обективно и
професионално дадено.
Съобразно заключението, предявеният като частичен иск за сумата от
800 000 лева съдът намира за доказан и основателен тъй като е в по-нисък
размер от размера на приетите в производството по несъстоятелност вземания по
чл.693 ТЗ, поради което следва да бъде уважен с постановяване на осъдителен
диспозитив спрямо ответника /в н./
Съобразно изхода от спора, на ищеца се следват сторените по делото
разноски, обективирани в списък по чл.80 ГПК /л.110 и
сл. и л.140/ в размер на сумата от общо 32 045
лева държавни такси заплатени по делото, вкл. по първоначално образуваното т.дело №1945/2014г. на ВОС, преобразувано като т.дело №1204/2015г. на ВОС както и 300 лева заплатен
депозит за счетоводната експертиза и 3 600 лева адв.хонорар.
Представени са изискуемите съгласно т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС
доказателства за изплащане на претендираното адв.възнаграждение. Поради това, масата на
несъстоятелността на ответника следва да бъде осъдена да заплати претендираните общо разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА МАРИНА БЛЕК
СИЙ РИВИЕРА ООД /в н./, ЕИК *********, Варна да заплати на БАНКА ПИРОЕС
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, *****, сумата
от 800 000 лева, претендирани по
частичен иск и представляващи част от изискуема главница по договор за
инвестиционен банков кредит №1546/2007г., сключен на 05.12.2007г., изменен и
допълнен с анекси №А1 – 1546/2008г. и
анекс №А3/2009г., от общ размер от 3 315 949.39 лева, на основание чл.637, ал.6, т.3 от ТЗ.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА ООД /в н./, ЕИК *********, Варна
да заплати на БАНКА ПИРОЕС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, *****, сторените по
делото разноски в общ размер от 35 945
/тридесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева/, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред ВнАС.
Преписи от решението да се връчат на страните съгласно чл.7 ГПК.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: