Решение по дело №2070/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 14
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20191720202070
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  14/16.01.                       Година 2020                                               Град   Перник

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                   IV – ти наказателен състав

На четиринадесети януари                                                                         Година 2020

 

В публичното заседание в следния състав:

       Председател: Светослава Алексиева

                                                                 Съдебни заседатели:

Секретар: Даниела Благоева

Прокурор:     

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 02070  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С електронен фиш, серия К, №3029253 на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на С.С.Ч. с ЕГН **********, в качеството му на  законен представител на  „Победа“ АД, ЕИК *********, е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от С.С., в която се излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на  процесуалните правила, че отговорността му за описаното нарушение е ангажирана незаконосъобразно, в нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП и на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното административно наказание е неправилно определено.  Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 23.09.2019 г., около 15.55 часа, по път I-6, общ. Перник, в посока към гр. София, се движело МПС - т.а. “Тойота Ярис“, с рег. №** **. В района преди бензиностанция „Тенакс“, км.81+400 на посочения път, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег.№РК0290АТ, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На около 400 м. преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В 26,  въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 15.56 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.

 След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил  протокол /приложение  към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.  за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол  на правилата за движение по пътищата.

При снемане на записаната информация от АТСС се установило, че в 15.56 часа през обсега на АТСС е преминало превозно средство, идентифицирано като т.а. “Тойота Ярис“, с рег. №** **, чиято скорост на движение при навлизане в контролираната зона била измерена на 88 км/ч.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ - „Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Бургас, а ползвател е „Победа“ АД. С оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП срещу С.С.Ч. , в качеството му на законен представител на дружеството – ползвател бил издаден електронен фиш, серия К №3029253, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, му била наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 26.11.2019 г.. Същият  не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, извлечение от  ТР, снимков материал от АТС TFR1-М 632, протокол  за използване на АТСС, рег. № 1158р-7501/24.09.2019г., протокол № 2-29-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от 22.11.2018 г. на Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника, протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. на БИМ за първоначална проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, №632/2013 г., писмо, изх. № 11-00-3/03.01.2020г.  на  Директор ОПУ – Перник.  

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, от гледна точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието му регламентирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и относно правното квалифициране на нарушението и основанието за наказване.

Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата на  чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от процесуална страна. Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези данни формално са изложени в съдържанието на процесния електронен фиш, но в частта относно описанието на нарушението, нарушената норма и приложената административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод относно правилността на дадената квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

 Съображенията са следните:

 Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. За това нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите, предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с оглед обстоятелството дали превишаването на  скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като в последния случай отговорността е смекчена, с предвидени по-леки наказания от тези за същото нарушение, извършено обаче в населено място. Поради  това, от гледна точка изискването електронния фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в населено място или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен признак от състава на административното нарушение и предопределя приложимата санкционна норма, т.е., една и съща стойност на превишението, във всяка от двете хипотези предпоставя различна по тежест отговорност.

В случая, такава изрична констатация липсва в съдържанието на ЕФ, тъй като е посочено, че нарушението, установено чрез мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, е извършено на път път I-6, км. 81+400, общ. Перник, преди бензиностанция „Тенакс“. Само по себе си мястото е достатъчно индивидуализирано, но изричен запис дали то попада в населено място или извън такова, няма. По идентичен начин мястото на нарушението е отразено в съставния протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство. Вписването, че мястото на нарушението е на територията на община Перник индикира съответствие с дадената квалификация по чл.182, ал.2 от ЗДвП, но е в явно противоречие с известното на съда действително положение, установено по безспорен начин и чрез служебно събраните допълнителни писмени доказателства от администрацията, стопанисваща пътя. В писмо, изх. №11-00-3/03.01.2020г. на Директор ОПУ Перник е посочено, че км. 81+400 на път I-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, началото на което е сигнализирано с пътен знак Д11 на км.74+150 /ПВ Батановци/, а краят му – с ПЗ Д12 на км. 87+718 /ПВ Даскалово/. Събраните сведения от администрацията, стопанисваща пътя, дават информация и за това, че в посочения участък от пътя с ПЗ В26 е разрешена скорост от 60 км/ч.

Изложеното мотивира извод, че установените чрез събраните доказателствени материали фактически обстоятелства относно мястото на нарушението, съответната пътна структура и скоростен режим са неточно квалифицирани и с електронния фиш незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.189,  ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място. Отсъства съответствие между установената фактическа обстановка и вменения на жалбоподателя административнонаказателен състав.

Констатираното в горния смисъл противоречие представлява съществено нарушение на процесуалните правила и ограничава правото на защита на нарушителя, в частност възможността му да разбере за какво нарушение е наказан, въз основа на какви факти и каква е правната квалификация на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност .

Електронният фиш е незаконосъобразен и на друго основание - с него е наказано лице, което не е субект на извършеното нарушение. Възраженията на С.  С.  в тази насока се приемат за основателни.

Представените от  него  писмени доказателства, както и служебно извършена справка в Търговския регистър установяват, че ЮЛ – ползвател на превозното средство – „Победа“ АД, се управлява и представяла от съвет на директорите, чиито членове са: С.С. Чаролеев и юридическите лица  „ЗИТ“ АД, и „Ес Ви Ес“ АД, съобразно възможността в чл.234, ал.1 от Търговския закон. Съгласно разпоредбите на чл.235, ал.1 - 5 от с.з. членовете  на съвета на директорите представляват дружеството колективно, но могат и да овластят едно или няколко лица от състава си да представляват дружеството.  Имената на овластените представители се вписват в Търговския регистър и от този момент овластяването произвежда действие спрямо третите лица. Видно от извлечението от регистъра, към датата на нарушението, а и понастоящем,  представителство по отношение ЮЛ – ползвател на превозното средство – „Победа“ АД осъществява „ЗИТ“ АД, представлявано от Михаил Василев Ч.,  а не  жалбоподателят - член на съвета на директорите. 

При това положение законът е приложен неправилно, тъй като при условията на чл.188, ал.2 ЗДвП е наказано лице, което не е субект на извършеното административно нарушение и не следва да носи отговорност за него.

Изложените съображения мотивират отмяна на обжалвания  административнонаказателен акт .

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №3029253 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на С.С.Ч. с ЕГН **********, в качеството му на  законен представител на  „Победа“ АД, ЕИК *********, е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.       

      

                      Председател:/П/

      Вярно с оригинала.

                 М.С.