Решение по дело №97/2021 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Харманли  05.07.2021г.

 

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на седемнадесети юни   през  две хиляди и двадесет и първа   година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА  

                                                                        

 

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

 

Образувано е по жалба от И.Г.Г. с ЕГН  ********** с адрес *** против Наказателно постановление № 20-0271-002082 от 07.01.2021г. на   Началника група на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, с което на основание основание чл. 53 от ЗАНН и  чл. 175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата му е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 1 месеца за нарушение по  чл.123 ал. 1 т.2, б »б» от ЗДвП.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, като били нарушени чл.42, ал.1,т.3 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН, досежно съставомерни признаци от състава на нарушението в АУАН и НП. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП като се твърди, че са издадени при нарушение на процесуалния закон, които били съществени такива.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли жалбоподателят редовно призован,  се явява лично и с адв. А.Г. ***,които поддържат въззивната жалба.

Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител и не се представлява.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.11.2020 г. в 15:20 часа в гр. Харманли, на бул. „ България” в посока към град Любимец жалбоподателят управлява лек автомобил БМВ 530 Д с регистрационен номер **** собственост на Г. И. Г. ЕГН-**********,като става участник в ПТП и не остава на мястото на произшествието до пристигането на компитентните органи на МВР, поради което  е извършил нарушението: не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, с което виновно е нарушил чл.123 ал. 1 т.2 б. „б” от ЗДвП.

АУАН е предявен на жалбоподателят, като същият не е направил възражение по него. Въз основа на горният АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възприета същата фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на  свид. С.Г.С..АУАН е предявен на жалбоподателя, който подписал същия, като същият е вписал, в съответната графа, че няма възражения по него. Препис от АУАН  е връчен на И.Г.Г. с ЕГН  ********** на дата, на която е съставен  - 26.11.2020г. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.  

НП е издадено на 07.01.2021г. и е връчено на жалбоподателя на 26.02.2021г., видно от отбелязването върху НП. Дадената в НП квалификация на нарушенията напълно съвпада с тази в АУАН.

В АНП е приложена Заповед МЗ 8121з-515/ 14.05.2018  г. на Министъра на твътрешните работи, в която са посочени длъжностните лица от МВР, които имат право да съставят АУАН и издадат НП за установени нарушения по Закона за движение по пътищата, от която е видно, че  на Началник група „ Пътна полиция” в РУ към  ОДМВР Хасково гр. Хасково  е възложено да издава НП по ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя Я.Г.Я., на свидетеля С.Г.С., заверен препис на Заповед №8151з-515/14.05.2018 г. на Министър В. Р.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен неин анализ не се налага.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

По приложението на процесуалния и материалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване.

Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление по следните съображения:

Актът за нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация. В акта за нарушение е посочено само, че водачът на  26.11.2020 г. в 15:20 часа в гр. Харманли, на бул. „ България” в посока към град Любимец жалбоподателят управлява лек автомобил БМВ 530 Д с регистрационен номер **** собственост на Г. И. Г. ЕГН-**********,като става участник в ПТП и не остава на мястото на произшествието до пристигането на компитентните органи на МВР. В нарушение  на чл.42, т.4 от ЗАНН липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Липсва конкретно посочване, какви точно обстоятелства са настъпили, за да се приеме, че е осъществено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП дефинира "Пътнотранспортно произшествие" като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Тези фактически обстоятелства, касаещи нараняване на хора, материални щети, за кого са настъпили липсват, поради което е невъзможно както да се приеме, че е настъпило ПТП, което е елемент от обективната страна на нарушението, така и деянието да бъде правилно квалифицирано. При издаването на наказателното постановление също е допуснато нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка и в него страда от същия порок-липсва описание на фактическите обстоятелства,  касаещи съставомерни признаци на деянието.

Освен изложеното следва да се отбележи и друго нарушение, което също е съществено, тъй като рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя.

В  АУАН  деянието е квалифицирано по чл.123, ал.1, т. 2,б «б»  от ЗДвП, което е задължение на водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Описанието от фактическа страна на настъпилото ПТП е задължително с оглед правилно определяне на дължимото от водача поведение и съответно нарушената норма. Такова описание на щетите, причинени от ПТП, в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. Едва в хода на съдебното производство от показанията на актосъставителя става ясно, че при ПТП са настъпили материални щети. Твърдения за пострадали лица при ПТП не са въведени и не са установени по делото, поради което описаното деянието не  съответства на правната квалификация вписана в АУАН и НП. При това положение водачът на превозното средство участник в ПТП няма задълженията по нито една от хипотезите на точка 2 от чл. 123 от ЗДвП и съответно напускането на местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на МВР не може да бъде квалифицирано като нарушение на тази разпоредба. Допуснато е нарушение, като деянието не е квалифицирано при ясно и точно посочване на пълния законов текст, обосноваващ административно-наказателната отговорност, както и правната квалификация на нарушената норма в АУАН и НП не съответства на фактите изложени в обстоятелствената им част и като е възприел тази квалификация и е наложил съответната санкция, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон. 

 

 По разноските

 

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 250,00 лева /л.3/ за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Хасково като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 20-0271-002082 от 07.01.2021г. на   Началника група на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, с което на И.Г.Г. с ЕГН  ********** с адрес *** на основание чл. 53 от ЗАНН и  чл. 175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата  му е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 1 месеца за нарушение по  чл.123 ал. 1 т.2, б «б» от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ХАСКОВО да заплати на И.Г.Г. с ЕГН  ********** с адрес *** сумата от 250,00 ( двеста и петдесет ) лева, представляваща разноски по  НАХД № 97/ 2021г. на РС – Харманли за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: