№ 300
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500227 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, представлявана от
Иван Николаев Портних - Кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт Г. П.
срещу решение №262832/19.11.2021г., постановено по гр. дело №7504/2020г.
по описа на ВРС, в ЧАСТТА му, с която Общината е осъдена да заплати на Д.
Г. Н., ЕГН **********, сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от
фрактура на левия крак - счупване на фибулата, получени на 08.01.2020г. от
падане при преминаване по пешеходна пътека и стъпване на капак на
отводнителна шахта, разположена върху пешеходната пътека в гр. Варна, жк
„Вл.Варненчик“ /от магазин „Булмаг“ посока бар „Магнолия“/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2020г. до окончателното
изплащане, на осн. чл. 50, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че
постановеното от ВРС решение е неправилно, поради нарушения на
материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Твърди, че
в нарушение на процесуалните правила по същество липсва анализ и оценка
1
на конкретните за случая факти и обстоятелства от значение за формиране на
преценката за справедливия размер на обезщетението. Счита, че даденото
заключение по формулираните въпроси на СМЕ не сочи извънмерна строгост
към ответника, с оглед принципа на справедливостта. Твърди, че настоящото
увреждане не е повлияло на предходното, както и че не е допринесло за
последващата интервенция в гр. Плевен, а напротив от изявленията на в.л. се
установява, че са напреднали измененията по прешлените и гръбнака на
ищцата и, че едно по-рязко сядане на стол или навеждане също могат да
предизвикат промени в здравословното и състояние. Не на последно място
следва да се има предвид че и понастоящем оздравителният период на
крайника на ищцата е приключил и функциите му са възстановени в пълна
степен и обем, като не е установено влошаване на здравословното и
състояние, както и повишаване нивото на кръвната захар, доколкото също
така няма данни пострадалата да приема и медикаменти. С оглед изложеното
се твърди, че по делото не е доказано, че процесното травматично увреждане
е поставило ищцата в положение на зависимост, в което да се нуждае от
чужда помощ и грижи и за период по дълъг от възстановителния. Липсват и
доказателства ищцата да се е подлагала на рехабилитация или други
възстановителни процедури свързани с процесното увреждането, както и да
предстоят оперативни интервенции свързани с болки и страдания, предвид
което счита, че така присъденото обезщетение в размер на 12 000 лева е
прекомерно завишено и би довело до неоснователно обогатяване в полза на
пострадалото лице. На следващо място твърди, че съдът не се е произнесъл и
по възражението за съпричиняване, като излага, че Д.Н. съзнателно е взела
решението да премине през процесната шахта, и е предприела необоснован
риск, като не е съобразила поведението си, с което е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат. Твърди също, че решаващият състав
не е съобразил заинтересоваността на разпитаните свидетели, с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, както и не е отчел и обстоятелството, че и
двамата свидетели не са преки очевидци на настъпването на травматичното
увреждане. Счита за неправилно и необосновано решението в частта досежно
присъдената лихва. Твърди, че законната лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се дължи от момента на
предявяването на исковата молба, в случай че бъде доказана вината на
ответната страна, респективно виновното поведение на Община Варна, а не
2
от датата на настъпване на деликта, аргумент Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г., на ОСГК на ВКС, в което се коментира
въпроса кой е началния момент на забавата и съответно дължимостта на
законна лихва върху сумата на обезщетението. По изложените съображения
моли Решение №262832/19.11.2021г. по гр. д. № 7504/2020г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, 14 състав, да бъде отменено изцяло, като на негово
място бъде постановено решение с което исковата претенция се отхвърли,
като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за
двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност, жалбоподателят моли
размерът на обезщетението да бъде намален по правилата на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, до действително справедливия размер, съобразно константната
съдебна практика. Във въззивната жалба не са формулирани доказателствени
искания.
Чрез депозирания писмен отговор, ищцата излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от
въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е
анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен
извод за основателност на предявения иск и справедлив размер на дължимото
обезщетение. Счита, че релевантните за спора факти са правилно установени,
изводите на съда са законосъобразни, а размерът на обезщетението –
справедливо определен. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, както и да им бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски. Доказателствени искания не са направени
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по иск, предявен от Д. Г. Н., ЕГН
********** срещу Община Варна, Булстат *********, с административен
адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 за заплащането на сумата
от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от фрактура на левия крак -
счупване на фибулата, настъпила на 08.01.2020 г. при стъпване на капак на
отводнителна шахта върху пешеходна пътека и падане на пътното платно в
3
гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и на съдебно-деловодни
разноски. Ищцата твърди, че на 08.01.2020 год. в гр. Варна, между 16 и 17
часа, пресичайки пешеходната пътека от магазин „Бул Маг" в ж.к. „Вл.
Варненчик" (бивш „Пикадили"), в посока бар „Магнолия", на зелен светофар,
в края на самата пешеходна пътека, стъпвайки на капака на отводнителна
шахта, намираща се върху нея, кракът й се усукал, не успяла да запази
равновесие и паднала на пътното платно. Самата шахта била разположена в
края на пешеходната пътека, непосредствено преди тротоара, и под нивото
на пътната настилка, с наклон на единия край към пешеходната пътека. При
падането си ищцата усетила много силна болка в левия крак, от която й
причерняло и паднала, а покупките й се разпилели на пътя. Опитала се да
стане, но от силната болка не успяла. На помощ се притекли две деца, които й
дали да пие вода и я завели да седне на пейката на близката спирка. Тъй като
не била в състояние да се придвижи сама, се обадила на нейна позната,
която живее наблизо за да дойде с колата си и да я закара до дома й. Пред
дома й я посрещнал съпруга й, който веднага организирал транспортирането
й до Спешен център. Там й била направена рентгенова снимка, която
установила фрактура на ляв крак и веднага бил поставен гипс. При
последващия контролен преглед след седем дни, бил поставен
допълнително гипс, престояла така 35 дни. След свалянето на гипса провела
10 дневна физиотерапия. Трябвало да се проведе втори десетдневен курс
физиотерапия, но предвид епидемиологичната обстановка през месеците
март, април и май не се осъществил. След инцидента ползвала отпуск поради
временна неработоспособност за общо 74 дни до 22.02.2020 год. Ищцата
твърди, че процесната шахта се намира в самия край на пешеходната пътека,
и е абсолютно невъзможно да бъде забелязана разликата в нивото на капака и
нивото на уличната настилка в сумрачната и тъмната част на денонощието.
Излага, че в резултата на инцидента получила счупване на фибулата, като
повече от 20 дни изпитва силни болки в областта на левия крак, не можела да
спи, да се придвижва и да задоволява ежедневните си потребности, свързани
с обличане, ходене до тоалетна, лична хигиена и т.н. За всички елементарни
човешки нужди й била нужна чужда помощ. Почти два месеца не можела да
излиза от дома си поради болките и отичането на засегнатия крак и силно
ограничила социалните си контакти. Към момента все още изпитва болка и
4
страдания, не може да възстанови нормалната си походка и накуцва и все още
се налага да пие обезболяващи лекарства. След счупването на кракът й, в
резултат от стреса и преживените негативните емоции, се повишила и
кръвната й захар, което наложило допълнително лечение. Освен това в
резултата на падането и увреждането, се обострило и увреждането на между-
прешленните дискове, от което ищцата страдала в предходен период. Според
ищцата шахтата е била неправилно поставена и разликата в нивото на капака
и уличната настилка е предизвикала падането й, предвид което ответната
община следва да понесе своята отговорност, тъй като бездействието на
ответника-Община Варна, която има задължение да поддържа пътната
инфраструктура е в причинна връзка с вредоносния резултат. С оглед
изложеното, и като съобрази настъпилите неимуществени вреди се изразяват
в търпени болки и страдания и на основание чл. 52 от ЗЗД моли съдът да
определи паричния еквивалент на посоченото обезщетение по справедливост,
имайки предвид нанесените поражения върху физическата ми цялост,
здравето, психиката и самочувствието на ищцата, евентуалното последващо
влошаване на здравословното й състояние, както и появилите се вследствие
на телесната повреда всички други негативни последици и тяхната
продължителност.
Ответникът – Община Варна, чрез депозирания писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК и в о.с.з. чрез пълномощника си оспорва така предявения иск.
Оспорва твърденията за осъществено бездействие от страна на
администрацията, изразяваща се в неподдържането на улична шахта
намираща се на територията на ж.к. „Владислав Варненчик". Твърди, че не
може по безспорен и недвусмислен начин да бъде направен категоричен
извод, че капакът на процесната шахта към дата 08.01.2020г. е бил под нивото
на пътната настилка, доколкото същата не е индивидуализирана в достатъчна
степен, от което се и компрометира тезата на ищцата за наличието на
причинно следствена връзка между описания механизъм и претърпените
вреди. Спорно в случая е дали травматичните увреждания са в причинно -
следствена връзка с поведението на Община Варна или с поведението на
ищцата. Счита, че цялостното поведение на пешеходците трябва да е
съобразено с особеностите на пътния участък и ходенето им трябва да се
свързва с общите правила на ЗЗД за така наречената „дължима грижа".
5
Излага, че не може да се направи категоричен извод, че именно вследствие
на полученото травматично увреждане нивото на кръвната и захар се е
покачило, както и че довело до обострянето на придружаващо заболяване -
увреждане на междупрешленни дискове в други отдели. Счита, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер от 15 000 лв. е
прекомерно високо. Моли при определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят.
В условие на алтернативност моли същото да бъде намалено съобразно
правилата визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и в съответствие с
преобладаващата за подобни случаи съдебна практика. По отношение
искането за заплащане на законна лихва върху главницата счита, че при
уважаване на предявения иск началният момент за дължима лихва следва да
бъде датата на завеждане на исковата молба. Излага, че когато вредите
произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни,
което се установява в производството по обезщетяването.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От приетите по делото лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно
отделение, амбулаторен лист и болничен лист, издадени от МЦ "Света Анна-
Варна" ЕООД, гр. Варна се установява, че на 08.01.2020г. ищцата Д.Н. е
претърпяла нетрудова злополука в гр. Варна между 16 и 17 часа, пресичайки
пешеходната пътека от магазин „Бул Маг" в ж.к. „Вл. Варненчик" (бивше
„Пикадили") в посока бар „Магнолия", на зелен светофар, в края на самата
пешеходна пътека. Инцидентът е получен при стъпване върху капака на
отводнителна шахта, намираща се върху пешеходната пътека, като кракът на
пострадалата Н. се усукал, тя не успяла да запази равновесие и паднала на
пътното платно. Ищцата е прегледана в спешен център и е посетила
неколкократно лекар за консултация и експертиза на работоспобоността с
основна диагноза "Счупване само на фибулата“. Обективно състояние – добре
понася гипса, пръсти топли и подвижни. Описаното травматично увреждане е
6
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
период от около 2-2,5 месеца.
От приобщените медицински документи: Експертно решение от
12.12.2017 г., издадено от МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, Удостоверение от
НОИ от 08.06.2020 г. и Епикриза от Клиника по неврология в МБАЛ „Сърце
и мозък“ гр. Плевен, се установява, че ищцата получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, с водеща диагноза „Увреждания на
междупрешленните дискове в други отдели.
От заключението на СМЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 19.10.2021г.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че в резултат на травмата на 08.01.2020 г. ищцата е получила
счупване на фибуларния малеол на левия долен крайник, обусловило трайно
затруднение на функцията му за повече от два месеца. През 2014 г. ищцата е
имала оперативна интервенция на гръбначен стълб в поясния отдел -
направена е стабилизация на пети лумбален прешлен и първи сакрален. На
21.06.20г. на направената рентгенова снимка на лумбалните прешлени
заключението е: Лумбални спондилозни, остеохондрозни и спондилартрозни
промени. Тези промени са израз на дегенеративни промени по телата на
прешлените и междупрешленните дискове. Според в.л. падането е повод за
получаване на болки в лумбалния отдел на увредения преди травмата гр.
стълб. Записаната като травматична дискова херния не се потвърждава от
клиничното проследяване след травмата. Няма медицинска документация за
влошаване на здравословното състояние на пострадалата. Травматичното
увреждане - счупване на фибуларния малеол може да се получи по описания в
исковата молба начин, а самото падане е отключило болки в областта на
увредения от преди това гръбначен стълб в лумбалната област. Най-вероятна
ищцата е паднала неволно. Лечението на счупения малеол е консервативно, с
гипсова имобилизация за 60 дни и след това с раздвижване на
имобилизираните стави за 60 дни. В о.с.з. вещото лице пояснява, че травмата
е усложнила съществуващото страдание. Към настоящия момент е
приключил възстановителния процес по отношение на счупването на
крайника, но не може да се прогнозира как ще се развие състоянието на
гръбначния стълб след травмата. Има стеснение на междупрешлените
пространства, има артрозни промени по ставичките на гръбначния стълб така,
че самото падане може да отключи клинична картина.
7
От изслушаното заключение на назначената СТЕ, изготвено от
арх.Ненов, изслушано в о.с.з. на 20.07.2021г., което съдът възприема като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че процесната
шахта е водосъбирателна /решетка - шахта, за дъждовни и канални води/,
находяща се на кръстовището, на пешеходната пътека, водеща в посока
магазин „Бул Маг". Тя е разположена на около 10-12 см. под нивото на
асфалтовата настилка на кръстовището и не е монтирана правилно.
Собственост е на „ВиК-Варна" ООД. В о.с.з., проведено на вещото лице
поддържа заключението и прави уточнение, че в единия край шахтата е на
около 30 см., а в другия край е на около 60-70 см. от самия бордюр и е на
самото платно и на самата пешеходна пътека.
От показанията на разпитаната свидетелка М.Н. се установява, че тя
познава ищцата от 10 години. На 08.01.2020 г. - „Бабин ден“, надвечер към
16.00 ч. - 17.00ч., малко преди да изведе кучето си на разходка, ищцата се
обадила по телефона, като звучала доста притеснено и я помолила да отидe да
я вземе от спирката, защото паднала и не може да се прибере сама.
Свидетелката отишла до мястото с кола и спряла на аварийни светлини на
спирката, където ищцата се подпирала на един крак, понеже стъпала накриво
на някаква шахта на светофара и не можела да ходи сама, куцала и не
стъпвала на крака си. Закарала я до дома в бл. 4 и се обадили на мъжа да я
посрещне на входната врата на входа. Било доста студено, а тя била вече
разплакана и трепереща от болка. Свидетелката обяснява, че булевардът е
широк, двулентов и самата шахтата е по – надълбоко, до самия тротоар, и не
винаги се вижда, особено вечер.
Свидетелят Пл.Сл., който живее във фактическо съжителство с ищцата,
излага, че на 08.01.2020г. тя отишла да пазарува от магазин „Булмаг“ в кв.
„Владислав Варненчик“, който се намира до поликлиниката. На смрачаване,
около 17.00 ч.-18.00ч. му се обадила по телефона, че е стъпала на някаква
шахта и паднала. Помолила го да слезе пред блока да помогне. Била много
уплашена и се оплакала, че в гърба има нещо. Прибрала се вкъщи, но се
почувствала по-зле и след 18.30 часа-след като свършил работа, синът я
закарал в „Спешния кабинет“. Върнала се гипсирана. Не спряла да се оплаква
от силната болка и да пие обезболяващи, докато не направили през месец
юни или юли операция на гръбнака. Около месец и нещо била в гипс. Кракът
8
още е подут. Гръбнакът също я боли. Не може да стои дълго време права и
да се обслужва сама. Станала нервна. При студ се оплаквала от болки. Имала
проблеми с гръбнака и преди увреждането, но след него започнала да се
оплаква от болка в гръбнака. По-често стояла вкъщи. Докато била със
счупения крак, свидетелят я водел до тоалетна и носел храна. И към
настоящия момент когато постои малко права, кракът се подува и започва
да я боли.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, по които е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
Гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква по
силата на закона, а нейното основание и граници са в императивни
материални разпоредби. Те обслужват не само частния интерес на страните по
делото, но и законността, разбирана като задължение на всички правни
субекти да спазват онези изисквания на закона, които са в интерес на цялото
общество. Поради това по предявения иск с правна квалификация чл. 49
ЗЗД въззивният съд има правомощието да приложи правилно нормите, които
регулират спорното материално правоотношение. Това негово правомощие не
произтича (не е обусловено) от конкретните оплаквания във въззивната
жалба, нито от писмения отговор на исковата молба, респ. на въззивната
жалба (чл. 269, изр. 2 и чл. 131, респ. чл. 263 ГПК). Жалбата може да
9
ограничи предмета на делото, по който въззивният съд дължи произнасяне, но
не ограничава правомощието му да приложи правилно чл. 49, а и чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД в новото решение по съществото на правния спор (чл. 271 ГПК) /в
този см. Решение № 204 от 11.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 586/2018 г., III г.
о., ГК.
Във връзка с правната квалификация на предявения иск, за която съдът
следи служебно, съставът съобрази следното:
В исковата молба ищцата твърди, че шахтата е била поставена
неправилно и разликата между нивото на капака и уличната настилка е
предизвикала падането. Счита, че това се дължи на бездействието на Община
Варна, която има задължение да поддържа пътната инфраструктура.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва искът, като твърди,
че липсват доказателства, че капакът на шахтата е бил неправилно поставен,
както и, че не е налице причинно-следствена връзка между поставянето,
падането и настъпилите вреди.
Според ППВС №4/1975г., когато вредите са настъпили от неспазване
на техническите правила за безопасност, или от човешко действие, или от
необезопасяване, отговорността е по чл.45 или чл.49 ЗЗД, а не по чл 50 ЗЗД.
От това правило следва, че когато се ползва вещ с явен недостатък,
който може да се отстрани и от този недостатък произлязат вреди за трети
лица, отговорността ще е по чл.45 ЗЗД за този, който е бил длъжен и е могъл
да го отстрани, защото отговорността е за виновно бездействие- неполагане
на дължимата грижа. От друга страна, когато се ползва вещ със скрит
недостатък, от който произлизат вреди и ползващият вещта не знае за него
или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще е по чл.50 ЗЗД.
В настоящия случай се касае за вреда, настъпила от ползване на вещ с
явен недостатък, който е можело да бъде отстранен. Шахтата, която се намира
на пътното платно е неправилно монтирана, а именно –на пешеходна пътека и
около 10-12 см. под нивото на асфалтовата конструкция.
Тъй като този явен недостатък е можело да се отстрани, то в случая, при
причинени вреди от ползването на вещ с явен недостатък, отговорността ще е
по чл.45 ЗЗД, тъй като се касае за виновно, противоправно бездействие.
Деликтната отговорност ще възникне за лицето, което е било длъжно да
10
обезопаси вещта, да положи грижата на добрия стопанин.
Следва да се отбележи, че според константна съдебна практика,
определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното
материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието
на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора
факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи
съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната
инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно
указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС нейната
правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция,
представлява нейно продължение и изисква извършване в същата
последователност на всички процесуални действия, насочени към
постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране
на спорното право. В случай, че въззивният съд при непроменени фактически
твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в
обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на
предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното
правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на
страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви
за основателност или неоснователност на иска в съответствие с разпоредбата
на чл. 236, ал. 2 ГПК и изискванията на ППВС № 1/1953 г. за мотивираност на
съдебния акт. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно
приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за
отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по
същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води
до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване.
С оглед изложеното, и при така наведените в исковата молба твърдения,
настоящият състав намира, че предявеният иск е с правна квалификация чл.
49 ЗЗД вр. Чл. 45 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. Първоинстанционният съд
неправилно е квалифицирал иска по чл.50 ЗЗД, тъй като Община Варна не е
11
собственик на самото съоръжения - шахтата, но е собственик на пътната
инфраструктура, на която тя е монтирана. Ищецът не твърди, че самата шахта
има недостатък, а излага, че тя е била монтирана неправилно, т.е. в резултат
на човешко действие, което ответникът, като възложител на работата е
следвало да контролира. Претърпените от пострадалата вреди подлежат на
обезщетяване на основание чл. 49 от ЗЗД, доколкото те са свързани с човешка
дейност по обезопасяването и поддържането на пешеходната зона в
изправност.
Освен това следва да се отбележи, че независимо, че първ. съд в
решението си формално е посочил разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, всъщност той
е разгледал иск по чл. 49 ЗЗД, тъй като в доклада е указал на ищцата, че
следва да установи освен настъпилите вреди, и „че е налице пряка причинно-
следствена връзка между поведението на ответника от действия и бездействия
на негови служители, отговарящи за поддържането на улици… съоръжения
на пътното платно…“ и т.н. В хода на производството са събирани
доказателства дали шахтата е монтирана правилно и дали са спазени всички
условия за безопасност, а не дали самата шахта е имала някакви недостатъци
и дали отговаряла на стандарта.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че въпреки
погрешната правна квалификация по чл. 5 ЗЗД, по делото са събрани
релевантните за иска по чл. 49 ЗЗД доказателства относно
местонахождението на процесната шахта и нейният монтаж съобразно
изискванията за безопасност.
Предвид изложеното, при дадената по-горе правна квалификация, ВОС
следва да изложи свое собствено разрешение на спора като се произнесе по
основателността на иска съобразно приетата за правилна тяхна квалификация,
а не да обезсилва атакуваното първоинстанционно решение /в този смисъл
Решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Б.Й., решение №79/07.06.2019г. по гр. дело №3839/18,
Г.О./, с оглед на което, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предмет на разглеждане са искове по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
неправомерно бездействие, изразяващо се в неподдържане на добра
инфраструктура на пешеходна пътека, част от общински път, представляващ
12
публична държавна собственост на Община Варна.
За ангажиране на отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо
кумулативното установяване на следните предпоставки: 1) деяние (действие
или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди (вредоносният резултат да е закономерна, естествена, и
присъща последица от виновното противоправно поведение); 5) вина на
делинквента, която, съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция, се предполага; 6) вредите да са настъпили при или по повод на
изпълнение на възложена работа вреди.
Общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на
основание чл. 49 във вр с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, когато претенцията се основава
на твърдения за претърпени вреди поради бездействие на органите на
общината по изпълнение на задълженията, вменени с различни нормативни
актове. Изпълнението на задълженията на Общината по упражняване на
контрол и надзор в случая не съставлява осъществяване на правомощия в
изпълнение на административна дейност, нито изпълнение на властнически
правомощия, които едностранно да предизвикват правни последици,
обвързващи определен кръг правни субекти; те не се осъществяват в
административно производство; не създават отношения на власт и
подчинение, поради което претенцията за причинени от неизпълнението
вреди следва да се осъществява по общия исков ред за обезщетяване на вреди
от непозволено увреждане.
Във връзка с отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се има
предвид още, че при деликта когато едно лице действа и от това действие
последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно,
като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие
последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията,
които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа
предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези
действия да не са дали очаквания резултат.
13
Държавните органи, в т. ч. общините са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление
на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме
предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата
грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от
закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят
вреди, общината не дължи обезщетение.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият състав приема за безспорно установено, че на
08.01.2020 год., между 16 и 17 часа, при пресичане на пешеходна пътека от
магазин „Бул Маг" в ж.к. „Вл. Варненчик" в посока бар „Магнолия", ищцата е
стъпила върху капака на отводнителна шахта, разположена върху
пешеходната пътека, при което е паднала, в резултата на което е получила
травматично увреждане/счуване на фибуларния малеол на долен крайник.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с
влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване преминават в собственост на общините. Същевременно,
в чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок.
Според разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата,
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община.
С оглед така цитираната нормативна уредба, съдът намира, че Община
Варна носи отговорността по поддръжката на улиците и тротоарите, които се
намират на територията й. Счита, че поради бездействие, а именно
неосъществен контрол, отводнителната шахта е била монтирана неправилно,
в резултат на което ищцата е паднала на земята, при което е счупила глезена
14
на левия си крак. Установява се бездействие на служителите на ответника или
на други под-изпълнители, на които тя е възложила поддържането,
изграждането и ремонта на улицата, да се премахнат неравностите и дупките,
за да се осигури безопасно придвижване на пешеходците по пешеходната
пътека.
От своя страна, ответната община не е установила, че е предприела
предписаните от ЗМСМА и ЗДвП действия във връзка с поддържане
изправността на посочената улица, и находящата се върху нея пешеходна
пътека. Само ако се установи, че предписаното от закона действие е било
предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не
би дължала обезщетение, но доказателства в тази насока не са представени.
Според цитираното по-горе указание, обективирано в т. 3 на ППВС №
4/30.10.1975 г. собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по
чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е
направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е само в случаите на
невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени
от присъщите на вещта свойства. В случая, за Общината несъмнено е налице
обективна възможност за обезопасяването на пешеходната пътека чрез
привеждането й в съответствие с минималните технически изисквания,
осигуряващи безопасност при нейното използване, както и чрез отстраняване
на повреди по нея (дупки и неравности). Общината изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, като носи обективна гаранционно-обезпечителна
отговорност при действията/ бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на населеното място. Доколкото ищецът претендира, че именно
наличието на дупка е причинило падането му и респективно счупването на
лява подбедрица, същите се явяват в следствие на бездействие.
Установява се, че в резултат на стъпването върху неправилно
монтираната 10-12 см под нивото на асфалтовата повърхност и то точно на
пешеходната пътека шахта, ищцата е паднала на земята, при което падане е
получила описаните по-горе наранявания, които са наложили обездвижване,
гипсиране, рехабилитация и трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период не по-малък от 2-2,5 месеца.
15
Съобразно установената чрез решения, постановени на осн. чл. 290
ГПК, актуална съдебна практика, по иска за обезщетение, в тежест на ищеца е
да докаже пълно наличието на вреда. Когато вредата е имуществена, ищецът
не е длъжен да доказва вида и паричната равностойност на всяко намаляване
на имуществото му и на всяка пропусната възможност за увеличаването му, а
когато вредата е неимуществена той не е длъжен да доказва всяко свое
психично изживяване и всяка своя телесна болка или друго страдание, т.е.
когато искът е установен в своето основание (налице е вреда), но няма
достатъчно данни за неговия размер, съгласно чл. 162 ГПК съдът определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В тежест на
пострадалия е докаже пълно наличието на вреда, но не и в какво точно се
състои вредата.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за установено
наличието на всички елементи на фактическия състав, пораждащ в полза на
ищцата претендираното вземане.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Като съобрази начина на получаване на травматичното увреждане,
характера на претърпените телесни увреждания, и като отчете преживените
от ищцата физически болки и страдания, свързани с последвалите болки,
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е 12 000 лв. Поради имобилизацията на крайника
самообслужването, поддържането на хигиена и ежедневните занимания на
ищцата са били силно затруднени и в продължение на 2 -3 месеца. Ищцата се
е нуждаела от помощ от друго лице при изпълнение на посочените дейности.
Освен в затрудненията при движението и самообслужването ищцата е
търпяла болки, причинени от счупването на костта и от последвалото
16
обездвижване посредством гипсиране.
На настоящия състав е известно, че според съдебната практика
установеният среден размер на обезщетението за счупен долен крайник, при
пълно възстановяване и при обичайните болки и страдания е около 10000лв.
(р.№69/14 на IV ГО и р.№54/19 на III ГО).
Настоящият състав обаче намира, че в случая се установяват
обстоятелства, които да водят до увеличаване на размера на обезщетението. С
оглед изложеното от в.л. изготвило СМЕ и приложените писмени
доказателства, съдът намира, че падането, което се характеризира с
внезапност, непредвидимост и несъзнателно и инстинктивно стягане и
усукване на цялото тяло, е обострило и предхождащото влошено състоянието
на гръбначния стълб, което е причинило допълнителни страдания и болки
на ищцата.
Във връзка с възражението за съпричиняване, съдът съобрази следното:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се
установява, ищцата да е допринесла за настъпване на травмата. Тя е пресякла
улицата на обозначеното за това място, а именно на пешеходна пътека, но
поради наличието на обективни фактори- вечерно време, липсата на
достатъчно светлина и неправилното монтиране на шахтата 10-12 см. по
нивото на асфалта, което е било трудно забележимо по това време на
денонощието, се е стигнало до спъването и падането.
Във връзка с изложените във въззивната жалба на Община Варна
аргументи досежно дължимостта на законната лихва, съдът съобрази
следното:
От събраните по делото доказателства се установява кумулативното
наличие на всички предпоставки по чл. 49 ЗЗД за да бъде ангажирана
отговорността на ответника. Претенцията за заплащане на обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода от 08.01.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба, настоящият състав намира същото за
основателно. Съобразно Решение №193/26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
611/2011 г., I г.о., искът за обезщетяване на неимуществени вреди от
непозволено увреждане е паричен по своя характер. Съгласно чл. 84, ал. 3
ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана. Задължението възниква от момента на увреждащото действие -
17
арг. от чл. 69, ал.1 ЗЗД, а ако то продължава през определен период от време -
от крайния момент на период. Разрешението, съдържащо се в цитираното ТР
№3/ 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, относно началния
момент на дължимостта на лихвата не може да намери приложение в
настоящия случай, тъй като се касае за бездействие на общината/ а не за адм.
акт, който се признава за незаконен/. И както беше посочено по-горе
изпълнението на задълженията на Общината по упражняване на контрол в
случая не съставлява осъществяване на правомощия в изпълнение на
административна дейност, нито изпълнение на властнически правомощия; не
създават отношения на власт и подчинение, поради което претенцията за
причинени от неизпълнението вреди се осъществява по общия исков ред за
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, а не по ЗОДОВ, затова са
приложими и разпоредбите на ЗЗД.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени
поради погрешна правна квалификация, а предявеният иск следва да се уважи
за сумата от 12 000лв., претендирана на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ведно с
дължимата законна лихва, считано от датата на увреждането.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва
заплати въззивамета страна направените в хода на въззивното производство
разноски. С оглед изложеното в молбата на адв. М., че осъществява
процесуално представителство пред въззивната инстанция безплатно-поради
вложеното финансово състояние, на осн. чл. 38, ал.1 ЗА, съдът определя
адв. възнаграждение в минимален размер от 890 лв. на осн. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата за мин. размери на адв. възнаграждения вр. чл. 38, ал.2 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262832/19.11.2021г., постановено по гр. дело
№7504/2020 г. по описа на ВРС, 14–ти състав В ЧАСТТА, с която се
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, с административен адрес:
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 да заплати на Д. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *********** ап. 32 сумата 12000 (дванадесет
хиляда лева) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от фрактура на левия крак -
18
счупване на фибулата, получени на 08.01.2020 г. от падане при преминаване
по пешеходна пътека и стъпване на капак на отводнителна шахта,
разположена върху пешеходната пътека в гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“ /от
магазин „Булмаг“ посока бар „Магнолия“/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.01.2020 г. до окончателното изплащане, на осн.
чл. 50, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, с административен
адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 да заплати на Д. Г. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *********** ап. 32 сумата 12000
/дванадесет хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от фрактура на левия
крак - счупване на фибулата, получени на 08.01.2020 г. от падане при
преминаване по пешеходна пътека и стъпване на капак на отводнителна
шахта, разположена върху пешеходната пътека в гр. Варна, жк
„Вл.Варненчик“ /от магазин „Булмаг“ посока бар „Магнолия“/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, на осн. чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД .
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, с административен адрес:
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, да заплати на адв. М.Г. М.,
ЕГН **********, адрес гр.Варна, жк „Вл.Варненчик“ 53-1-2 възнаграждение
за процесуално представителство на ищцата Д.Н. в размер на 890
/осемстотин и осемдесет/ лева, на осн. чл.38 Закона за адвокатурата вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата за мин. размери на адв. възнаграждения,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19