Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1607 / 21,12,2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в открито съдебно заседание на 28,11,2018 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря
ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2233/2018 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Образувано по жалба вх.
(на ЧСИ) № 35495/18,07,2018 г. от Л.И.П.-***,
ЕГН **********; против действия на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, предприети по
изпълнително дело № 20178210402489; изразяващи се в опис на движими вещи,
находящи се в апартамент № 14 в гр. А., ***; извършен с Протокол за опис на движимо
имущество от 10,07,2018 г.
Твърди се, че
жилището, в което се намират описаните движими вещи, е собственост на
жалбоподателя и нейния съпруг в режим на СИО, както и че всички описани в
процесния протокол вещи са собственост на жалбоподателя и нейния съпруг, владеят
се и се ползват от тях като покъщнина.
Въз основа на
изложеното от съда се иска да отмени извършения опис на движими вещи.
Длъжникът в
изпълнителното производство – В.И. ***, ЕГН **********; не заявява становище по
жалбата.
Взискателят в
изпълнителното производство Т.Н.Д. ***, ЕГН **********; в качеството на
Едноличен търговец с фирма ЕТ ЛЮК 82 – Т.Н.“***, ЕИК *********; изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител
изразява становище за недопустимост на жалбата. При условията на евентуалност –
в случай, че жалбата се разглежда по същество, съдебният изпълнител я счита за
неоснователна.
Като взе предвид
данните по делото във връзка с доводите в жалбата, съдът приема следното:
Производството по
изпълнително дело № 20178210402489. по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821,
район на действие – ПОС, е образувано по молба от 03,06,2015 г. от Т.Н.Д. ***,
ЕГН **********; в качеството на Едноличен търговец с фирма ЕТ ЛЮК 82 – Т.Н.“***,
ЕИК *********; и приложен към нея изпълнителен лист от 13,10,2017 г., издаден
въз основа на решение № 3404/04,10,2017 г., постановено по гр. д. 4049/2017 г.
на РС Пловдив; с който В.И. ***, ЕГН **********; е осъден да заплати на взискателя
сумата от 6800 лв. – главница (възнаграждение по посочен в изпълнителния лист
договор), ведно със законната лихва върху нея, считано от 21,03,2017 г., както
и сумата от 682 лв. – деловодни разноски.
С обжалвания Протокол
за опис на движимо имущество от 10,07,2018 г. (л. 92-93 по зип. дело)
изпълнението е насочено и върху движими вещи, находящи се в обитаваното от
длъжника жилище - апартамент № *** в гр.
А., ***
Описът е извършен в
присъствието на жалбоподателя – трето лице за изпълнителното производство,
майка на длъжника, която е осигурила достъп до имота.
По допустимостта на жалбата,
изходяща от трето за изпълнителното производство лице:
Разпоредбата на чл.
435 ал. 4 предвижда, че трето за изпълнителното производство лице може да
обжалва действия на съдебен изпълнител само когато изпълнението е насочено
върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването се намират във
владение на това лице. Според изр. второ на същата разпоредба, жалбата не се
уважава, ако се установи, че в деня на запора или възбраната вещта е била
собствена на длъжника. Следователно предпоставка за допустимост на жалбата е осъществявана
от третото лице - жалбоподател фактическа власт спрямо имуществото, върху което
е насочено изпълнението, а предпоставка за основателност на жалбата е това
имущество да не е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Изложеното сочи, че
за да се приеме наличие на правен интерес от жалбата, е необходимо да се
установи, че третото лице владее вещта. Тази фактическа власт следва да бъде
установена към посочения в разпоредбата релевантен момент – деня на запора, възбраната
или предаването.
Разпоредбата на чл.
450 ал. 1 от ГПК предвижда, че запорът върху движима вещ се налага с описване
на вещта от съдебния изпълнител. В случая процесният протокол за опис и оценка
на движимо имущество не съдържа изрично изявление в тази насока. Доколкото обаче
в изпълнителното дело не се съдържат данни запорът да е наложен по реда на ал.
2 на чл. 450 от ГПК, то същият следва да се приеме за извършен с цитирания
Протокол от 10,07,2018 г. От съдържанието на същия се установява, че при
извършване на описа в жилището е присъствало третото лице – жалбоподател, което
е осигурило достъп но имота. От събраните в настоящото производство гласни
доказателства се установява, че жалбоподателят обитава същото жилище от близо
тридесет години. От представените писмени доказателства се установява, че
жилището е предоставено на жалбоподателя и съпруга й като ведомствено сдоговор
за наем от 1989 г.
Изложеното обосновава
извода, че описаните с Протокол за опис от 10,07,2018 г. движими вещи, находящи
се в обитаваното от жалбоподателя жилище - апартамент № *** в гр. А., ***, в
деня на запора са се намирали във владение на Л.И.П.-И. и жалбата й е допустима.
По основателността:
Както се посочи
по-горе, предпоставка за основателност на жалбата – съобразно предвиденото в
разпоредбата на чл. 435 ал. 4 изр. второ от ГПК, е имуществото, върху което е
насочено изпълнението, да не е принадлежало на длъжника при налагане на запора
или възбраната.
С Протокол за опис на
движимо имущество от 10,07,2018 г. е наложен запор на движими вещи, подробно
описани в 8 точки, най-общо представляващи: 1/ телевизор „Самсунг“; 2/ монитор;
3/ холова гарнитура; 4/ лампа; 5/ телевизор „Нео“; 6/ кухненски ъгъл; 7/ климатик
„Нео“; 8/ холна секция.
По отношение на
От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че жилището се обитава постоянно от
семейството на жалбоподателя в последните тридесет години, както и че описаните
в протокола движими вещи по т. 3, 4, 6, 8 представляват покъщнина, придобита от
жалбоподателя и съпруга й през 90-те години. За вещите, описани в т. 1, 2 и 5
също се установява да са придобити от жалбоподателя – видно от представените с
жалбата фактура и 2 р. гаранционни карти. За описание в т. 7 климатик се
установява (от събраните гласни доказателства) да е закупен от жалбоподателя
преди 10-12 години.
Следователно установява
се, че вещите, описани в Протокол за опис на движимо имущество от 10,07,2018 г. по
изпълнително дело № 20178210402489 по описа на ЧСИ Петко Илиев, при налагане на
запора не са били собствени на длъжника, а на жалбоподателя. При това
положение, по аргумент за обратното от чл. 435 ал. 4 изр. второ от ГПК, жалбата
следва да се приеме за основателна и извършеният опис да се отмени.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ опис на
движими вещи, находящи се в апартамент № 14 в гр. А., ***, извършен с Протокол
за опис на движимо имущество от 10,07,2018 г. по изпълнително дело № 20178210402489
по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: