О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
391/12.8.2020г.
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На дванадесети август
две хиляди и двадесета година,
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Пл.
Недялкова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ЧНД №1416 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.243 ал.5 от НПК.
Депозирана е жалба до ШРС от А.Я.М., ЕГН **********, чрез адв. Дениз Джелял
от ШАК срещу Постановление на ШРП от 29.07.2020 год. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №72/2020 год. по описа на
РУ гр.Шумен.
Жалбата е подадена в срока по чл.243 ал.4 от НПК от
легитимирано за целта лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Наказателното производство е образувано за това, че през м.март 2018г. в гр.Шумен
противозаконно са присвоени чужди движими вещи – парична сума в размер на 3200
лева, собственост на А.Я.М. от с.Дренци, която парична сума била във владение
на дееца – престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
От събраните в хода на разследването доказателства е установено следното: А.М. ***, но семейството му се изселило в Р. Турция още
през 1989г., поради което имал българско и турско гражданство. През 2017г. той
решил да развива бизнес в България, като идеята му била да открие автомивка в
гр. Варна. Чрез общ познат той се свързал с лицето Емре Аяр от гр. Шумен и на
няколко пъти го молил за услуги и помощ – един път Аяр му дал 200 лв. назаем,
веднъж му услужил с автомобила си, за да се прибере М. в Р. Турция, Аяр му дал
телефонен номер на човек, който се занимава с недвижими имоти с цел да си
намери имот за откриването на автомивка и т.н.. През м. юли 2017г. М. помолил
Аяр да му намери лек автомобил марка „Мерцедес Смарт“, който да закупи за себе
си, тъй като знаел, че тъстът на Емре Аяр – Бахри Тефик, имал автокъща и се
занимавал с коли. Същия месец в ресторант „Попшейтановата къща“ в гр. Шумен М.
дал на Аяр сумата от 3 200 лв. за закупуването на автомобил, като на
уговорките им относно МПС и на предаването на парите нямало други свидетели.
Документи относно предаването на паричната сума и относно поръчката за намиране
и купуване на кола не били изготвени. Според изложеното от М., МПС трябвало да
се регистрира на негово име, но той заминал междувременно в Турция. След една
седмица се върнал и Емре Аяр действително му предоставил автомобил марка „Мерцедес Смарт“ с рег. № В 1430ВМ, като се
разбрали след няколко дни автомобила да бъде регистриран в сектор ПП – ОДМВР –
Шумен на името на М., който към този момент не получил документи за автомобила.
М. взел МПС и същия ден започнал да го управлява, като бил спрян за проверка от
полицейски служители и му бил съставен АУАН бл.№655338 от 14.07.2017г., за това
че управлява МПС без да носи СУМПС. Тогава били свалени табелите с
регистрационни номера на автомобила и М. се обадил отново на Аяр, за да му
съдейства за прибирането на автомобила. Аяр отишъл при М. и се качил да
управлява автомобила, като потеглили в посока гр. Нови пазар, за да оставят МПС
в автокъщата на тъста на Аяр, доколкото М. нямало къде да го съхранява за 6 –те
месеца, за които автомобилът бил спрян от движение. По време на пътуването, на
излизане от гр. Шумен, полицейски служители спрели отново за проверка МПС и тогава пък се констатирало, че Аяр имал
нередности в документите – също нямал в себе си СУМПС и му бил съставен АУАН.
Все пак автомобилът бил оставен от двамата свидетели в Автокъщата на св. Бахри
Тефик за съхранение.
Междувременно М. започнал да се занимава с
откриването на автомивка в гр. Варна, за което бил подпомогнат, по негова
молба, от Аяр, който му намерил фирма за логистика с оглед набавяне на
оборудване и фирма за реклама, а също и касов апарат и стар телевизор.
След изтичането на
6 месеца от снемането на регистрационните табели от л.а. „Мерцедес Смарт“ М.
отишъл в сектор ПП – ОДМВР – Шумен и установил, че не може да получи
регистрационните номера, тъй като автомобилът бил регистриран като собственост
на „Онурактас“ ЕООД с управител Емре Аяр. Видно от материалите по делото въз основа постъпила информация в АИС на МВР
за реристриран дагавор за продажба била извършена служебна промяна на
регистрацията на 18.07.2017г. Автомобилът
бил купен от Аяр като управител на посоченото дружество на 10.07.2017г.
Разбирайки това, М. се обадил на Аяр и си поискал колата, като Аяр му казал, че
трябва да се срещнат и да говорят. Двамата, без присъствие на други лица, се видели в гр. Шумен. Според показанията на
св. М., по време на разговора им, Аяр му
казал, че М. му дължи 1000 лева, които са както следва: 500 лева за глобата,
която била наложена на Аяр, вследствие на това, че е глобен докато прибирал
автомобила към автокъщата в гр.Нови пазар и 500 лева хонорар за адвокат, тъй
като имало образувано дело срещу него, както и 700 лева, които били вследствие
на падането на цената на автомобила, породено от продължителното й стоене без
да се движи. Аяр му поискал също и пари за нотариалното изповядване на сделката
- покупко-продажбата на автомобила, който бил закупен от Аяр от жена от гр.
Варна, както и пари за техническия преглед на МПС и други разходи, като общо
сумата възлизала на 2200 лв. Само чрез това издължаване Аяр щял да му
предостави автомобила, според изложеното от М.. Другият вариант бил Аяр да
върне 1000 лева на М., но тогава автомобилът щял да остане за Аяр. М. не се
съгласил на предложението на Емре Аяр, като впоследствие ходил няколко пъти пак
при него, като вече не си искал колата, а си искал дадените 3 200 лева, но
Аяр не бил съгласен, че му дължи цялата тази сума, тъй като бил направил
значителни разходи заради това МПС.
Междувременно М. бил открил и дюнер – будка до
автомивката в гр. Варна, като също така след като се оказало, че не може да
управлява л.а. „Мерцедес Смарт“, купил
от Емре Аяр друг автомобил „Опел корса“, който прехвърлили на негово име в
сектор ПП - ОДМВР. Тъй като бизнесът с дюнери не потръгнал / както и този с
автомивката/, М. изместил дюнер оборудването в центъра на гр. Варна, но и това
начинание се оказало неуспешно. Затова отново потърсил съдействие от Емре Аяр,
за да му намери транспортна фирма, чрез която да пренесе дюнер – оборудването в
село Дренци. Аяр за пореден път му помогнал и му намерил хора за пренасянето,
като дори самият той отишъл на место в гр. Варна. Като видял оборудването Емре
Аяр предложил на М. да откупи от него оборудването за сумата от 2000 евро. М.
се съгласил и оборудването било натоварено и откарано с транспорт в къщата на
тъста на Аяр, но на место останали някои части – машини от въпросното
оборудване. След разтоварването в гр. Нови пазар Аяр платил 1300 евро на М. и
според показанията на М. се разбрали остатъкът от 700 евро да се издължи
по-късно. Това се случило на 12.03.2018г. От този момент нататък М. периодично
търсел Аяр да му плати тези 700 евро и да се разберат за парите от МПС, но
според неговите показания, св. Аяр му казвал, че повече пари от него няма да
види, заплашвал го и го псувал. В заключение на показанията си по настоящото
дело М. заявил, че има претенция към Аяр за връщане на сумата от 3200 лева за
колата и 700 евро за дюнер-оборудването. Също така, обаче, заявил, че ако Аяр
му върне дюнер – оборудването, то той нямало да има изобщо никакви други
претенции.
В противовес на описаната фактическа
обстановка, която се извлича от показанията на А.М., св. Емре Аяр в хода на
досъдебното производство заявил различни факти относно уговорките за МПС и
относно дюнер – оборудването. Така той обяснил, че действително М. го бил
помолил да му намери автомобил „Мерцедес Смарт“, но за сумата от около 2000 -
3000 лева, като му дал и сума от около 3000 лева, като не си спомнял точния
размер. Той съответно му намерил такава кола, ходил до гр. Варна и я купил през
м. юли 2017г. Автомобилът бил закупен и регистриран на името на неговата фирма
„Онурактас“ ЕООД, тъй като към този момент М. бил заминал в Турция /обстоятелство,
което не е спорно между двете лица/, а Аяр нямал пълномощно, по силата на което
да може да представлява М. и да изповядва сделки от негово име. Когато М. се
върнал в Р. България, Аяр му казал, че ще го упълномощи писмено да си прехвърли
автомобила на негово име и му предоставил автомобила марка „Мерцедес Смарт“ с рег. № В 1430ВМ. Във
връзка със спирането за полицейски проверки, Аяр обяснил същата фактическа обстановка,
като допълнил, че на него му бил съставен АУАН, тъй като нямал СУМПС в себе си.
След това МПС с отнети рег. табели било закарано в автокъщата на тъста му, тъй
като М. нямало къде да го прибере за 6 месеца и затова помолил Аяр за помощ.
След изтичането на шестте месеца, Аяр отишъл да регистрира автомобила в сектор
ПП – ОДМВР – Шумен, тъй като бил закупен с договор на името на фирмата му,
платил застраховката „Гражданска отговорност“, платил глобата, минал технически
преглед и пререгистрирал МПС на името на фирмата му, която се водела купувач по
договора за покупко – продажба на МПС от дата 10.07.2017г. След това той се
свързал с М. и му казал, че МПС е вече в движение и може да си го вземе и да се
направи прехвърлянето, така че автомобилът и по документи да се води като
собственост на М.. Тогава обаче, М. му отговорил, че вече не иска този
автомобил, а желае същият да бъде продаден и да получи парите от неговата
продажба. Поради тази причина Аяр намерил
купувач, на който продал автомобила – на 13.03.2018г., като според
приложеното по делото копие на договора за покупко- продажаба на МПС продажната
цена е била 300 лева, но самият Аяр е заявил, че реално е продал автомобила за
сумата от около 2 200 лева. От получените пари той дал на М. парична сума от
1 500 лева, тъй като приспаднали 700 лв. за разходите, които Аяр бил
направил за този автомобил – Гражданска отговорност, глобата, която платил и за
която М. му бил обещал да покрие като разход, както и разходи по сделките с
това МПС. В тези приспаднати 700 лв. се включвали и 400 лева, които М. имал да
му връща, тъй като Аяр му бил дал паричен заем преди време в този размер.
Въпросните 1500 лева Аяр посочил, че е предал на М. ***, но не е имало
свидетели на този факт.
Относно дюнер-оборудването Аяр зявил, че не си спомнял дали сам е поискал
да го купи или М. му го е предложил, но решил да го вземе, защото видял, че М.
имал парични затруднения и ако не си платял наема за помещението, ползвано в
гр. Варна като дюнерджийница е нямало да може да си вземе изобщо оборудването,
а бизнесът му бил на загуба. Отначало говорили за сума от около 1500 – 1600
евро за цялото оборудване, но тъй като част от последното останало в гр. Варна
и не било транспортирано в гр. Нови пазар, последно се споразумели за крайна
продажна цена от 1300 евро. Тази крайна цена Аяр платил на М. в гр. Нови пазар,
а отделно платил за транспорта и товаренето на машините. На даването на парите
и уговорките присъствало лице на име Мурад – познат на Аяр, който обаче заминал
за Р. Турция и не е установен по делото. При един от последващите разговори
между двамата, Аяр заявил в разпита си, че дори бил предложил на М., ако иска
пак да опита с този бизнес, че може да му продаде обратно дюнер-оборудването,
което така или иначе той не ползвал и само си стояло, при това за сумата от
1000 евро, но М. му заявил, че нямал пари. Аяр заявил, че не си спомнял да е
предлагал на М. да му даде 1000 лева и колата да остане за Аяр. Той посочил, че
това МПС на него никога не му е било необходимо и го е купил само заради М..
Аяр обяснил, че според него той нищо не дължи на М. – нито за автомобила, нито
за дюнер-оборудването, а и няма как да му върне дюнер-оборудването безплатно,
защото е платил пари за него. В края на разпита си по досъдебното производство
Аяр дори посочил, че ако М. му се извини и му каже, че наистина е прав, е
съгласен да му върне оборудването, дори без пари. Той заявил също, че
многократно бил помагал на М. без да търси после нищо от него.
Предвид
наличието на тези спорни договорни отношения,
както и очевидно влошени лични отношения, между св. А.М. и св. Емре Аяр е била
проведена очна ставка, която е довела до изглаждане на противоречията само
относно дюнер – оборудването. Видно от протокола, съставен по време на очната
ставка, получената от М. сума е била в размер на 1300 евро, а не повече, защото
част от оборудването на дюнерджийницата е трябвало да бъде също предадена на Аяр
и тогава той е трябвало да доплати, но това не се е осъществило, тъй като М. се
е отказал от тази договорка и едната част от оборудването е останала в гр.
Варна. Спорните въпроси относно „Мерцедес Смарт“ с рег. № В
1430ВМ и парите, дадени за него, са останали неразрешени.
Разследването е приключило с мнение на водещият
разследването разследващ полицай за
прекратяване на наказателното производство. С Постановление на ШРП от 29.07.2020 год. на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1
т.1 от НПК наказателното производство по ДП №72/2020г. по описа на РУ – Шумен е прекратено.
Представителят на ШРП е счел, че от събрания доказателствен материал не може да се направи безспорен извод за извършено престъпление по чл.206
ал.1 от НК. Приел е, че се касае за гражданско – правни отношения.
За визираният текст от НК е от съществено значение
да се установят конкретните действията на лицето, както и мотивите за действията му. Съставът на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК
предполага противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее
или пази. Същественият признак от обективна страна е вещта да е
"чужда" на дееца, макар той да упражнява фактическа власт върху нея на
правно основание - в случая сумата е предоставена във връзка с уговорка за
закупуване на автомобил между Емре Аяр и А.М.. В случая от страна на Емре Аяр е налице правомерно установена фактическа
власт върху предоставената му от А.М. сума.
Престъплението
обсебване е налице, когато вещите, предмет на разпореждането, са били
предоставени на дееца да ги владее или пази на конкретно основание. Да
владее или пази означава предоставяне на
веща на дееца на някакво основание. Не е необходимо да е
налице сключване на някакъв вид договор, респ. юридическо оформяне на
основанието, въз основа на което дееца
владее или пази веща, като единственото изискване е същото да е правомерно.
По делото са налице
доказателства за реално съществуващи договорки между двамата за покупка на
автомобила. М. не оспорва, че е възложил на Емре Аяр да му намери и закупи
автомобил, във връзка с което му е
предоставил и сумата от 3200 лева. Изпълнението на постигнатите договорки било
започнато от страна на св Емре Аяр. Въз
основа на приобщените писмени доказателства /разпечатки от АИС на МВР/ е
установено, че Емре Аяр е регистрирал автомобила в сектор ПП при ОДМВР – Шумен на
01.03.2018г., но въз основа на сключен договор №6237 от 10.07.2017г. Също така
безспорно се установява от свидетелските показания и от приложения по делото АУАН бл.№655338 от
14.07.2017г., че на 14.07.2017г. Аяр е предоставил на М. закупения, но все още
непререгистриран автомобил. Безспорно е също така, че във връзка с извършеното
от М. нарушение на ЗДвП, със съставяне на АУАН били иззети и регистрационните
табели на автомобила и 21.07.2017г. регистрацията на автомобила била прекратена
на основание чл.143 ал.11 от ЗДвП.
Изпълнителното деяние на обсебването може да
се изрази, както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне.
Невръщането на чуждата вещ, независимо дали деецът е дължал връщането й на
собственика на вещта или на лицето, на което тя е била предоставена от
собственика, също е форма на изпълнение на деянието обсебване. Независимо дали
обсебването се изразява в разпореждане с вещта или в отказ тя да се върне,
и в двете хипотези то трябва да е
неправомерно, т.е. лицето да
няма намерение въобще да върне
или възстанови полученото и
без да има правно основание повече да го задържа. В конкретния случай е налице
отказ от страна на Емре Аяр да върне предоставената му сума, с мотива, че е
закупил автомобил за М. и е направил разходи свързани с автомобила.
Обстоятелството, че е отказал връщането на сумата, само по себе си не обективира недвусмислено и субективното му
намерение да присвои предмета на престъплението. По скоро се касае
за гражданско правни отношения, които е следвало да бъдат уредени по гражданско
правен ред. В конкретният
случай Емре Аяр наистина задържа една чужда
за него парична сума, но следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.90 от ЗЗД, съгласно която “длъжникът, който има срещу кредиторът си изискуемо
вземане на същото основание, от което произтича и неговото задължение,
може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето.
В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца”, както и чл.91
от ЗЗД, съгласно който “ който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или
подобрение на чужда движима вещ или за вреди , причинени от нея, има право да я
задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен”.
С
оглед на така развилите се взаимоотношения съдът намира, че се касае до
гражданскоправни отношения, които следва да бъдат уредени по гражданско правен
ред. При наличие на постигнати договорки между лицата, за да е налице
обсебване, следва по безспорен начин да се установи, че лицето няма намерение
да изпълни поетото задължение по договора /Решение № 419 от
27.11.2000 г. на ВКС по н. д. № 384/2000 г., III н. о./, което в настоящият
случай се опровергава от събраните по делото доказателства. В хода на
разследване не са събрани доказателства и за евентуално извършено друго
престъпление от общ характер.
Настоящият състав намира, че в хода на досъдебното производство са
извършени всички възможни действия по
разследването с оглед всестранното и пълно изясняване на обективната истина. Разпитани
са изчерпателно лицата имащи възприятия,
относно фактите и обстоятелствата имащи
значение за разкриване на обективната истина. Събрани са съотносимите към тях
писмени доказателства. Проведена е и очна ставка с оглед изясняване на
противоречията.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че атакуваното постановление се явява правилно, обосновано и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
определи:
Потвърждава Постановление на ШРП от 29.07.2020 год. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №72/2020 год. по описа на РУ гр.Шумен.
Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен
срок от съобщаване на страните пред ШОС.
Районен съдия: