Р Е Ш Е Н И Е № 261873
гр. Пловдив, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7196 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД, предявен от „Сдружение *****“ – гр. *****
против Б.К.М..
Ищецът твърди, че бил сдружение, вписано в регистъра
на ЮЛНЦ, създадено на 03.04.2011 г. с 31 физически лица членове – собственици
на отделни обекти в новострояща се сграда в гр. ***** (сега *****), с предмет
на дейност – съдействие и подпомагане на собствениците на правото на строеж в
новострояща се сграда с посочения адрес за довършване на строителството и
снабдяване с акт за собственост. Създаването на сдружението се наложило с оглед
невъзможността на *****я на сградата „Анастасов” ЕООД да продължи строителството
и да го завърши, както и да предаде отделните обекти на собствениците в
завършен вид. Ищецът посочва, че за сградата имало издадено разрешение за
строеж № *****г. въз основа на одобрен инвестиционен проект, както издаден акт
обр.14 за приемане на конструкцията от 27.05.2009 г. С акт обр.10 от 01.09.2010
г. строителството на сградата било спряно, а стоителят
се оттеглил от задълженията си за извършване на всякакви СМР занапред.
Собствениците на отделните обекти – членове на сдружението, възложили на
сдружението да изпълни всички довършителни СМР по отделните обекти на сградата
и по всички общи части, а собствениците, които не били негови членове, не се
били противопоставяли и приели работите по довършването на техните обекти и на
общите части, получили разрешение за ползване и били във владение на имотите
си. Ищецът посочва, че ответницата била собственик на апартамент № ** с площ от
77 кв.м., ведно с 2,08 % идеални части от общите части на сградата, ведно с
избено помещение №** с площ от 2,50
кв.м., ведно с 0,02 % идеални части от общите части, които идеални части се
равнявали на 16,13 кв.м., по силата на нотариален акт от 22.12.2008 г. Сочи, че
с решение на ОС на съдружниците от 30.04.2011 г. била определена прогнозна цена
на квадратен метър за застроена площ на сградата за всеки обект до довършването
на сградата и приемането и с акт обр. 16. С решения на ОС от 02.06.2013 г. и
17.04.2016 г. били определени допълнителни вноски за членовете на сдружението и
за собствениците на отделните обекти във връзка с нови обстоятелства по строителството.
Това бил начинът сдружението да набира средства и да изпълнява работите по строителството
до окончателното им довършване. строителните дейности по довършителните работи
започнали след акт от 15.05.2012 г. за установяване на състоянието на строежа и
СМР при продължаване на строителството с участие на ищеца, като възложител, и
„Драгиев и Ко” ООД, като *****, и ЕТ „*****”, като *****. Към този момент
сградата била в състояние с изпълнени всички СМР по стоманобетоновата
конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии, частично фасадни
топлоизолации. От датата на акта от 15.05.2012 г. били извършени по проект
подробно описаните в исковата молба СМР по общите части на сградата, както и по
отделните обекти, включително и този на ответника. Общият размер на извършените
от ищеца довършителни работи в поземления имот и по сградата, платени изцяло от
него били в размер на сумата от 1006084,48 лв. с ДДС, като за квадратен метър
РЗП била в размер на 204,95 лв. Ищцовото дружество
било предприело извършването на работата в интерес на всички съсобственици, а
не само на членовете си, като задължението за финансово участие на конкретния
собственик на отделен обект се определяло въз основа на притежаваната от него
квадратура на отделните самостоятелни обекти и прилежащи помещения, както и
квадратурата на съответните прилежащи общи части на сградата. Ищецът поддържа,
че в качеството си на ***** на чужда работа без натоварване, която предприел
уместно и управлявал добре изцяло в чужд интерес, като работата довела до
настъпил положителен резултат в патримониума на
ответницата, която тя приела и за която дължала на ***** връщане на
необходимите и полезни разноски. Дължимата от ответницата сума се равнявала на
сумата от 19600 лв., представляваща стойността на един кв.м. РЗП на сградата
към притежаваната от нея квадратура на отделния собствен обект и прилежащото
избено помещение, както и квадратурата на съответните идеални части от
сградата. От посочената сума, ответницата заплатила 1200 лв. на дата 07.09.2016
г., поради което ищецът претендира за заплащане остатъкът от 18400 лв. Въпреки
опитите за доброволно уреждане на спора, плащане не последвало, поради което
ищецът предявява настоящия иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата
от 18400 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 08.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Моли за
уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Б.К.М. със становище за неоснователност на предявения
иск. Намира, че не следва да е единствен ответник, доколкото имотът бил
придобит в режим на СИО, заедно със ***** й В. П. М.. Твърди, че не е дал
необходимото съгласие и изрично е възразил и забранил на ищеца да извършва
каквито и да е СМР или да договаря такива с трети лица, досежно притежавания от
него имот. Сочи, че решенията на ОС на сдружението били задължителни за
членовете му, а не и за трети лица. Оспорва определянето на цената, която се
претендира да се заплати от всеки собственик на обект. Твърди, че всеки обект
се намирал в различна степен на завършеност и за всеки един обект било
необходимо извършването на различен по вид, обем и характер СМР, които следвало
да се заплатят от собственика, а не да се разпределя определена от ищеца сума
на база притежавани площи от всеки собственик. Оспорва вида и обема на
СМР-тата, които се твърди да са извършени и заплатени от ищеца, както и
представените от ищеца писмени доказателства. Прави възражение за погасяване по
давност на исковата претенция. Твърди, че от месец декември 2012 г. до момента
на депозиране на писмения отговор в имота не били извършвани никакви СМР.
Посочва, че заплатената сума в размер на 1200 лв. била платена от ответницата,
след като й обяснили от ищцовото дружество, че е с
основание – дължими разходи за снабдяване с акт обр. 16, без да получи
разписка. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От нотариален акт за покупко-продажба
на право на строеж върху недвижим имот № ****, вписан в СВ Пловдив по акт № ****
се установява, че ответницата е придобила правото на строеж по отношение на
апартамент № ** с площ от 77 кв.м., находящ се на ***(***жилищен)
етаж от „сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи“ в УПИ ****с административен адрес: гр. ****, ведно с 2,08 % идеални
части от общите части на сградата, представляващи 11,87 кв.м., ведно със
съответните припадащи се на апартамента идеални части от правото на строеж
върху поземления имот, ведно с изба №** с площ от 2,50 кв.м. Прехвърлителният
договор е сключен при отлагателно условие – собствеността на недвижимия имот
преминава в патримониума на купувача след изплащане
на паричните му задължения по договор за строителство от 18.08.2006 г., което
се удостоверява с декларация с нотариална заверка, подадена от дружеството
продавач.
С декларация от С. Н. А., в качеството
му на ***** на „Анастасов“ ЕООД, с нотариална заверка на подписите, вписана в
СВ – Пловдив под акт № ***, декларира, че е настъпило отлагателното условие
съгласно нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим
имот № **** и ответницата е станала собственик на апартамент № ** от процесната жилищна сграда.
С решение № 1781/ 27.11.2012 г.,
постановено по гр.д. № 2223 по описа за 2011 г. на Окръжен съд Пловдив, I гр.с., влязло в сила на 28.12.2012 г. е признато за
установено по отношение на „Анастасов“ ЕООД, че Б.К.М. е собственик на
апартамент №**, находящ се на ***(***жилищен) етаж от
процесната жилищна сграда.
С решение № 387/ 13.04.2011 г. по ф.д.
№ 322 по описа за 2011 г. на Окръжен съд Пловдив, т.о. е вписано в регистъра за
юридическите лица с нестопанска цел при ПОС новоучреденото Сдружение с дейност
в частна полза с наименование „Сдружение *****“, със седалище и адрес на
управление: гр. ***. Целите и предмета на дейност на сдружението са съдействие
и подпомагане на собствениците на правото на строеж в новострояща се жилищна
сграда в гр.**** за довършване на строителството на сградата и снабдяване на
собствениците с титул за собственост – нотариален акт.
С протокол на общото събрание от 30.04.2011
г. на сдружение с нестопанска цел „Сдружение *****“ е взето решение, с което се
приема сумата от 678933 лв., необходима за довършване на сградата с цел
получаване на разрешение за ползване от всички собственици, както и сумата от 144,10
лв. на кв.м. за довършване на сградата.
С протокол от общо събрание от 02.06.2013 г. на
сдружение с нестопанска цел „Сдружение *****“ е взето решение за извършване на
ремонт на покрива, за който била необходима сумата от 10890 лв., по 198 лв. за
всеки собственик, както и решение за монтаж на 6-местен асансьор, вместо
предвидения 4-местен.
С протокол от заседание на Общото
събрание на членовете на сдружение с нестопанска цел „Сдружение *****“ от
17.04.2016 г. е взето решение, с което се приема и утвърждава изготвената през 2011
г. финансова рамка за довършване на жилищната сграда, като за довършването на
сградата и въвеждането й в експлоатация всеки собственик следва да заплати
сумата от 74 евро /кв.м. за притежавания от него имот. На общото събрание са
приети годишните финансови отчети на сдружението за 2011 г., 2012 г., 2013 г.,
2014 г. и 2015 г., както и отчетите за дейността на управителния съвет за
същите години. Взето е решение за завеждане на съдебни дела срещу собствениците
на самостоятелни обекти в сградата, които имат задължения към сдружението, в
това число и срещу ответницата.
С разрешение за строеж № *****г.,
издадено от Община Пловдив, Дирекция „Устройствено
планиране и инвестиционни проекти“ е разрешено строителството на обект: „Сграда
с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи“ в УПИ ***. По делото е представена таблица за определяне на техникоикономическите показатели на обектите в жилищна
сграда, изграждаща се в гр. ****, УПИ ***, кв.
*** по плана на „****“, ул. ****, видно от която за процесния
апартамент №**, собственост на ответницата, е определен процент идеални части в
размер на 2,08 % с площ от 11,87 кв.м.
С акт за приемане на конструкцията
приложение № 14 от 27.05.2009 г. е дадено заключение, че носещата конструкция
на строежа е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР,
както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания
съгласно проекта и действащата нормативна уредба и се разрешава изпълнението на
довършителните работи.
С акт образец № 10 от 01.09.2010 г. е
установено състоянието на строежа на процесната сграда при спиране на строителството
поради финансови затруднения на възложителя. Видно от акта са изпълнени всички
СМР по стоманобетоновата конструкция, преградни и ограждащи тухлени зирадии, частично фасадни топлоизолации, електро и ВиК
работи.
Видно от удостоверение № ****г.,
издадено от Община Пловдив, район ****, за степен на завършеност по чл.181,
ал.2 ЗУТ и чл.11, ал.1, т.8 и чл.3, ал.3 от Приложение № 2 към ЗМДТ е
определена степен на завършеност на процесната жилищна сграда: „над груб строеж
и довършителни работи – 100 %“. Неразделна част от удостоверението е приложения
констативен протокол на отдел „УПАБМС“ при Район ****от 03.11.2011 г.
С акт образец № 11 от 15.05.2012 г. е
установено състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за
всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7, ал.3, т.10 други
случаи.
С разрешение за ползване № ****г. е
разрешено ползването на строеж: „Външно електрозахраняване
НН-КЛ с Lтр=39 м. на сграда с жилищно и обществено застрояване и
подземни гаражи“, находяща се в УПИ ***, кв.*** по плана на кв. *****, с възложители Община
Пловдив и „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД.
Със заповед №** *****г. на Община
Пловдив, Дирекция „Устройство на територията“ е допълнено разрешение за строеж
№ *****г. – етапност на изпълнение на строителството
при спазване на основание проект.
С разрешение за ползване № ***** г. е разрешено
ползването на строеж: „сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни
гаражи“ I-ви етаж: всички магазини за промишлени стоки и два
броя гаражи, разположени на кота 0,00 в процесната жилищна сграда.
С акт обр. №** от 10.05.2013 г. са установени всички видове
СМР, подлежи на закриване, а именно: изпълнена хидроизолация 2 пласта по плосък
покрив съгласно проекта в процесната сграда; разрешава се изпълнение на
довършителни работи.
С акт обр. №** от 17.05.2013 г. са установени всички видове
СМР, подлежи на закриване, а именно: вътрешни бетонови стени шприцовани за
полагане на вътрешна мазилка съгласно проекта в процесната сграда; разрешава се
изпълнение на довършителни работи – полагане на вътрешна мазилка.
С акт обр. №** от 19.09.2013 г. са установени всички видове
СМР, подлежи на закриване, а именно: изпълнена гипсова мазилка 2 см по вътрешни
стени и тавани съгласно проекта в процесната сграда; разрешава се изпълнение на
довършителни работи – боядисване на стени и тавани.
С акт обр. №** от 18.11.2013 г. са установени всички видове
СМР, подлежи на закриване, а именно: монтаж на ППР тръби и PVC тръби в процесната сграда.
С акт обр. №** от 25.11.2013 г. са установени всички видове
СМР, подлежи на закриване, а именно: изтегляне на проводник СВТ в процесната
сграда.
С акт обр. №** от 07.03.2014 г. са установени всички видове
СМР, подлежи на закриване, а именно: основа на подове почистена на полагане на
циментова замазка съгласно проекта за процесната сграда; разрешава се изпълнение
на довършителни работи – полагане на циментова замазка.
С акт обр. №** от 05.05.2014 г. са
установени всички видове СМР, подлежи на закриване, а именно: положена 4 см.
циментова замазка по подове съгласно проекта в процесната сграда; разрешава се изпълнение
на довършителни работи – полагане на настилки.
С акт обр. №** от 07.06.2014 г. са установени всички видове
СМР, подлежи на закриване, а именно: изпълнена хидроизолация 5 см фасаден стиропор
по външни стени съгласно проекта в процесната сграда; разрешава се изпълнение
на довършителни работи по фасади.
От констативен акт образец № 15 за
установяване на годността за приемане на строежа от 06.12.2017 г. се
установява, че се извършва предаване на строежа от строителя на възложителя.
Видно от протокол образец № 16 от 05.02.2018 г. за установяване на годността за
ползване на строежа на процесната жилищна сграда Държавната приемателна комисия
е взела решение за приемане на строежа, който може да бъде използван по
предназначението си.
С
разрешение за ползване № ****г. е разрешено ползването на строеж „жилищна
сграда“ с 30 бр. апартамента, 17 бр. ателиета за творческа дейност, 45 бр.
изби, подземен паркинг, 1 бр. пътнически асансьор, находяща
се в УПИ ***, жилищно и обществено
застрояване, кв.***-нов, по плана на кв. ****, в това число и притежавания от
ответницата апартамент.
Видно от удостоверение изх. № ****г.,
издадено от Община Пловдив, район ****, процесната
жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № **** е с
административен адрес: гр. ****.
По делото е представена количествена
сметка и стойностна сметка за извършени довършителни работи на обект „сграда с
жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи“ – втори етап в УПИ ***, жил. и общ. застр. в кв. *** – нов по плана на гр. ****“, видно от
която общият размер на вложените материали и труд за процесната сграда възлиза
на сумата от 1 006084,48 лв.
С пълномощно с нотариална заверка на
подписите рег. № ****г. Б.К.М. е упълномощила Д. Д. Д. да я представлява,
подава и получава документи, да я подписва на заявления, екзекутивни чертежи,
на акт образец № 15, на акт образец № 16 при Държавна приемателна комисия с цел
издаване на разрешение за ползване на всички обекти в процесната сграда.
От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза на вещо лице В.Р., се установява състоянието на
процесната жилищна сграда към 15.05.2012 г., съгласно акт образец № 11, а
именно: изпълнени са всички СМР по стоманобетоновата конструкция, преградни и
ограждащи тухлени зидарии, частично фасадни топлоизолации. В заключението са
описани извършените видове СМР след 15.05.2012 г. по видове и количества,
изпълнени съгласно одобрен инвестиционен проект, съгласно
количествено-стойностна сметка – довършителни работи, ул. ***. Стойността на
довършителните работи към момента на съставяне на акт обр. № 16 за цялата сграда възлиза на сумата от 1 002 329
лв., а за 1 кв.м. РЗП на сградата – 212,74 лв. Съгласно таблица за технико-икономически
показатели определени идеални части в проценти от общите части на сградата,
прилежащи към всеки един отделен обект и съответните му складови помещения е
100 %, равняващи се на 570,90 кв.м. – общо за сградата. Застроената площ на
притежавания от ответницата апартамент №**, ведно с прилежащите общи части и
изба №** е 91,48 кв.м. Припадащата се
стойност на СМР към съставяне на акт обр. № 16 за собствените на ответника
обекти, ведно с общите части на РЗП на сградата е 19461,54 лв., като след
приспадане на заплатените на 07.09.2016 г. 1200 лв., остава сумата от 18261,54
лв.
От допълнителното заключение на СТЕ на
вещо лице В.Р. се установява стойността на СМР за притежавания от ответницата
имот към датата на издаване на акт обр. № 14 от 27.05.2009 г. – 24682,30 лв. Вещото
лице е дало и сметка за стойността на довършителните СМР към издаване на акт
обр. № 16 от 18.05.2018 г. за апартамент № ** и прилежащите към него общи части
– 10362,67 лв. Дадено е и заключение за увеличената стойност на имота след
извършване на подобренията, а именно – 13700 лв.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства, като и на двете страни са разпитани свидетели. От
показанията на свидетеля С. Н. А., *****на строителнаната
фирма, която е започнала строителството на процесната
жилищна сграда, се установява, че през 2009 г. – 2010 г. е спряно строителството
на сградата, като бил издаден акт обр. № 14. Към този момент е била поставена
изолация, с изключение на пространството около монтирания хаспел с площ от
около 100 кв.м., парапети, дограма на прозорците, ел. инсталация, ВиК и
отводняване. Покривът бил завършен на 100 %. Ел. инсталацията на общите части била
частично готова; на терасите също всичко било изцяло завършено. В общите части
е имало замазка, но в жилищата не била поставена. строителната фирма закупила
много материали за довършване на строителството – плочки за терасите, които
били съхранявани в магазините на партерния етаж. Свидетелят изяснява, че към
момента на спиране на строителството било изчислено, че били нужни още около
300-400 000 лв. за довършване на сградата до етап за издаване на акт обр.
№ 16.
От показанията на свидетеля И.М.М., собственик на имот в процесната сграда и участник в
сдружението, се установява, че строителството на сградата е започнало през 2007
г., а през 2010 г. е спряло за година и половина – две. След това собствениците
на обекти в сградата направили сдружение за довършване на строителството и
снабдяване с акт обр. 16. На този етап сградата била с поставена покривна
конструкция, макар че на покрива имало теч. Фасадата била довършена с изолация,
а отзад само частично, била сложена дограма на прозорците. След учредяването на
сдружението се взело решение за размера на вноските, които са необходими за
довършване на сградата. Впоследствие се наложило заплащането на допълнителни
вноски. След спиране на строителството в апартаментите нямало ток и вода, не
била заустена ВиК инсталацията; мазетата били
наводнени. Със събраните средства от сдружението била довършена сградата, като
били завършени и имотите на тези собственици, които не са направили вноски. Сградата
била завършена през 2018 г., като била въведена в експлоатация и имотите били
обитаеми. Много средства били необходими за заустване
на канализацията и за поправка на покрива. Следвало да се положи хидроизолация
в мазетата, защото се наводнявали с вода. Било необходимо да се доплаща
допълнително за асансьора. *** на сдружението правели отчети за разходваните
суми за довършване на сградата, на провежданите общи събрания.
От показанията на свидетеля П.И.К. се
установява, че ищцовото сдружение е било образувано
за довършване на сградата, чието строителство било спряно през 2008 г. Била
направена сметка за необходимите разходи за довършване на строителството на
сградата. След това бил сключен договор с „Драгиев и Ко“, което дружество било
изпълнител на строителните работи. Сумите за довършване на сграда за всеки
обект били определени предварително. През 2018 г. завършило строителството и
сградата била въведена в експлоатация. Свидетелят изяснява, че е дал общо около
14000 лв. за неговия имот. Установява, че е имало покрив на сградата, но се е
наложило да се дават допълнително пари за него, защото трябвало да се постави
хидроизолация, поради течове. На събранията на сдружението се отчитали вложените
материали и труд, посредством представяне на фактури.
От показанията на свидетелката М. Д. М.,
*** при построяване на процесната жилищна сграда, се установява, че строителството
на сградата спряло през 2010 – 2011 г. Към този момент за сградата имало
издаден акт обр. № 14 – груб строеж; имало поставена дограма, изолация на
външните стени, ВиК инсталациите и ел. инсталацията на сградата били
инсталирани на общите части – терасите, стълбищата, както и вертикалните
щрангове. По апартаментите трябвало да се пускат разводки.
Изяснява, че имало течове на покрива, поради което бил повторно ремонтиран. За
сградата имало закупени материали за довършването й, които били в магазините на
партерния етаж. Общата сума за довършване на обектите, след спирането на строителството,
била в размер на 350000 лв.
Свидетелят А. П. Д., собственик на ап.**
от процесната сграда, изяснява, че строителството
спряло на етап – акт обр. № 14, през 2010 г. Към този момент била поставена ПВЦ
дограма и завършен покрив; били поставени первази и хидроизолация на терасите; ВиК тръби за
общото захранване – вертикални щрангове. Дворът бил завършен, с положена
хидроизолация и бетон. Установява, че ответницата влезнала във владение на
имота през 2012 г. – 2013 г. Апартаментът на М. бил измазан вътре с мазилка,
шпакловка и замазка; стените били на по-груба шпакловка. Нямало контакти и
ел.табло. На терасите имало поставени плочки и парапети; била поставена външна
врата на апартамента. Строителят на сградата преди спирането на строежа,
закупил плочки и парапети, които се съхранявали в магазините на приземния етаж.
Свидетелят изяснява, че винаги бил против сдружението да довършва сградата,
като той също имал дело, по което е ответник. М. също не била съгласна, защото
не било ясно за какво се плащат парите. Апартаментът на ответницата бил празен
и не се ползвал в момента, тъй като тя живеела в чужбина.
От
показанията на свидетеля Б. П. Г., се установява, че към момента на спиране на строителството
имало поставена ел. инсталация до самия имот, но вътре нямало ток. През 2012 г.
ответницата влезнала във владение на имота. Дворът през сградата бил с
поставена хидроизолация. Ответницата не била съгласна сдружението да строи и се
е противопоставяла с извършваните ремонти.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По
правната квалификация на предявения осъдителен иск:
Един от извъндоговорните източници на
облигационни отношения е воденето на чужда работа без пълномощие - negotiorum gestio. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД, ако
работата е била предприета уместно и
е била добре управлявана в чужд
интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово
име, да обезщети *****на работа за личните задължения, които той е поел, и да
му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на разходването
им. В ал.2 на чл.61 ЗЗД е регламентирано, че ако работата е предприета и в собствен интерес, заинтересуваният
отговаря само до размера на обогатяването му, а съгласно ал.3 – ако някой е
предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря
по правилата за неоснователно обогатяване. От текста на законовите норми
следва, че всяка от посочените разпоредби регламентира различен размер на
отговорността на доминуса. Така, в случаите, в които гесторът е предприел
работата и в собствен интерес, той
може да търси от заинтересования тази сума, с която последният би се обогатил –
чл.61, ал.2 ЗЗД.
В процесния случай, ищцовото
сдружение, образувано от част от собствениците на новостроящата се жилищна
сграда в гр. ****, след спиране на строителството на 01.09.2010 г., е
предприело фактически и правни действия по довършване на сградата и въвеждането
й в експлоатация. Сдружението, като юридическо лице с нестопанска цел, в частна
полза, е създадено с единствената цел, описана по-горе, като с реализирането й,
се изчерпва неговият предмет на дейност. Макар формално ищецът да е самостоятелен
правен субект, различен от физическите лица, негови учредители и членове, които
се ползват от резултата, съдът приема, че извършените от него дейности по
завършване на сградата са и в негова полза. Това е така, доколкото с настъпването
на резултата - въвеждането в експлоатация на сградата, се изчерпва предметът на
дейност и единствената цел, за която е създадено сдружението. Освен това, в
интерес на сдружението е довършване на самостоятелните обекти в цялата сграда,
което е предпоставка за снабдяване с акт обр. № 16 и разрешение за ползване. Собствениците
на самостоятелни обекти, които не са членове на сдружението, но чиито обекти са
довършени, се ползват от осъществените дейности, доколкото и техните обекти са
получили разрешение за ползване. В този смисъл, съдът приема, че водената от ищцовото сдружение чужда работа е и в негова полза, поради
което исковите претенции са подведени под правната норма на чл.61, ал.2 ЗЗД с
доклада на съда, срещу който страните не заявиха възражения в първото по делото
съдебно заседание. Неоснователни са възраженията на ищеца (макар и за пръв път
наведени в писмената защита), че извършените от него действия не са в негова
полза и следва претенциите да се квалифицират по реда на чл.61, ал.1 ЗЗД. Както
се посочи, довършването на всички обекти е изискване за въвеждане в
експлоатация на жилищната сграда, като не е възможно да бъдат довършени само
някои жилища, а други – не. Именно поради това, осъществяване на дейности в
имоти на лица, които не са членове на сдружението, е в полза и интерес на
сдружението. Не без значение е и фактът, че единствената причина за създаване
на този правен субект е довършване на жилищната сграда, което е в интерес на
всички собственици на самостоятелни обекти.
На следващо място, ответната страна възразява,
че се е противопоставила на извършваните от ищеца действия по довършване на
сградата, поради което приложение следвало да намери нормата на чл.61, ал.3 ЗЗД. От събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетелите Д.
и Г., се установява, че ответницата не е искала да се работи в нейния имот,
защото нямало яснота за размера и качеството вложените средства и материали. Установява
се обаче, а и това не се отрича от страната, че те не е била против довършването
на цялата сграда и въвеждането й в експлоатация. Индиция
за този извод е представеното пълномощно с нотариална заверка на подписите от
23.08.2017 г., с което ответницата упълномощава Д. Д. Д., **** на управителния
съвет на ищцовото сдружение, да я представлява във
връзка с получаване на документи с цел издаване на разрешение за ползване на
процесната жилищна сграда. Друга индиция е извършеното
плащане на сумата от 1200 лв. от ответницата на ищеца, която е била именно с
основание – снабдяване с необходимите книжа за въвеждане в експлоатация на
сградата. Поради изложеното, макар ответницата да не е искала формално ищцовото сдружение да продължава фактическите дейности по строителство
в притежавания от нея апартамент, тя не се е противопоставяла на главната цел –
довършване на цялата сграда и снабдяване с разрешение за ползване. Поради това,
при наличие на всички други предпоставки, обемът на отговорността на доминуса в случая, би се определил от нормата на чл.61,
ал.2 ЗЗД, а именно – отговаря за поетите задължения,
необходимите и полезните разноски, но само до размера на обогатяването му. При
извършени подобрения, отговорността се ограничава до по-малката сума между
стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота вследствие на
подобренията. Така – решение № 487/ 30.11.2011 г. по гр.д. № 1503/ 2010 г. на
ВКС, I
г.о. При определянето на стойността се
взема предвид пазарната цена на
извършените в полза на останалите собственици строителномонтажни
работи в процесната сграда – в този смисъл решение
№132/09.11.2009 г., постановено по гр.д. № 563 по описа за 2008 г. на ВКС, I т.о.
По
материалноправни предпоставки за основателност на исковата
претенция:
От събраните по делото доказателства се
установява, а и това не е спорно по делото, че ответницата е собственик на
самостоятелен обект в жилищната сграда, представляващ апартамент №**. Правото
на собственост се основава на представения нотариален акт за покупко-продажба
на право на строеж № **** В него е уговорено отлагателно условие, а именно – изплащане
на задълженията по договор за строителство от 18.08.2006 г., което се
удостоверява с декларация с нотариална заверка на подписа на продавача.
Представена е декларация от законния представител на ***** от 03.06.2011 г.,
видно от която ответницата е изплатила напълно сумите по договор за строителство
от 18.08.2006 г. Съдът намира за необходимо да изясни правното значение на
уговореното отлагателно условие и това от кой момент ответницата е станала
собственик на апартамент № ** от процесната жилищна
сграда. Видно от акт обр. № 14 за приемане на конструкцията от 27.05.2019 г.,
към този момент е налице груб строеж на сградата. Съдебната практика е
еднопосочна, че правото на строеж се е реализирало в момента, в който за
сградата има издаден акт образец № 14 или сградата е в „груб строеж”. От този
момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху
самостоятелен обект. Именно от този момент – 27.05.2009 г. прехвърлените права
на строеж с договора за покупко-продажба от 20.12.2008 г. са се трансформирали
в права на собственост и купувачът по този договор е станал собственик на процесния
имот. Ирелевантно за случая е вписването на декларацията, с която продавачът
удостоверява настъпване на отлагателното условие по договора за
покупко-продажба, доколкото тя касае облигационните отношения между страните по
заплащането на цената и не може да повлияе по никакъв начин на придобиването на
правото на собственост върху имота. В противен случай сигурността в оборота и в
обществените отношения по придобиване на право на собственост би се застрашила.
Релевантно за случая е не вписването на декларацията за настъпилото отлагателно
условие, а моментът на завършването на сградата в „груб строеж” – 27.05.2009 г.
В този смисъл между ответницата и ***** „Анастасов“ ЕООД се е водело исково
производство е предмет ревандикационен иск за
собственост, предявен от М., който е уважен.
В качеството си на собственик на
самостоятелен обект от жилищната сграда, чието строителство е довършено от ищцовото сдружение, ответницата е процесуално легитимирана
да отговаря по предявения осъдителен иск. Възраженията, че като ответник следва
да бъде привлечен и съпругът и, тъй като имотът е придобил в режим на
съпружеска имуществена общност, по време на брака, останаха недоказани. Не се
представиха доказателства за сключен граждански брак на ответницата към момента
на придобиване на собствеността. От друга страна, наличието на съсобственост между
ответницата и трето за спора лице, не би могло да ограничи нейната отговорност.
Право на ищеца е да насочи иска си спрямо собственик или съсобственик, за обезщетяване
на извършените от него действия в чужд имот. Въпрос на вътрешни отношения между
съсобствениците е да поделят разходите за съсобствения имот според
притежаваните от тях квоти от съсобствеността, както предвижда нормата на
чл.30, ал.3 ЗС, а именно че всеки от тях участва в ползите и тежестите на
съсобствената вещ съразмерно с частта си. Именно поради това насочване на иска
само срещу единия съсобственик не е нито процесуално недопустимо, нито пък неоснователно
до пълния му размер, при наличие на всички други изискуеми предпоставки.
От значение за основателността на
исковата претенция е дали работата е била предприета уместно от ищеца и дали е
водена добре, т.е. било ли е необходимо извършването на всички строителноремонтни дейности в имота и те добре ли са
изпълнени. По отношение на необходимостта от извършване на СМР, за да е годна
изгражданата жилищна сграда за обитаване от собствениците й, следва да се имат
предвид правилата на Закона за устройство на територията, както и подзаконовите
нормативни актове, регламентиращи детайлно изискванията при строежи на сгради –
Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,
Наредба № 2 от 2003 г. за разрешаване ползването на строежите в Република България
и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти и др. Към момента на спиране на строителството
от *****, удостоверено с акт образец № 10, приложение № 10 към чл.7, ал.3, т.10
от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., са изпълнени всички СМР по стоманобетоновата
конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии, частично фасадни
топлоизолации, електро и ВиК работи, като не са установени строителни и
монтажни работи в отклонение от одобрения проект. Към този момент, сградата е
била със степен на завършеност „над груб строеж и довършителни работи – 100 %“,
съгласно удостоверение за степен на завършеност по чл.181, ал.2 ЗУТ (л.41 от
делото), като е съставен акт обр. № 14 от 27.05.2009 г. за приемане на
конструкцията (л.38 от делото). На този етап сградата не е била годна за
обитаване, както от фактическа гледна точка (не са били свързани ел и ВиК
инсталациите в самостоятелните обекти – така еднопосочно показанията на всички
разпитани свидетели, не са били поставени врати, не е положена замазка), така и
с оглед заложените нормативни изисквания. Разпоредбите на чл.169 и сл. ЗУТ
регламентират изискванията към строежи, на които следва да отговаря всяка
новострояща се жилищна сграда, за да бъде снабдена с разрешение за ползване. Последното
се издава от началника на ДНСК или упълномощено от него лице в срок от 5
работни дни от представянето на протокол обр. 16; разрешението за ползване е
документ (официален удостоверителен), с който се установява функционалната пригодност
на строежа за ползване съобразно издадените строителни книжа – чл.17, ал.1
и ал.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. От това следва, че за да бъде завършена
сградата и да е годна за обитаване и като такава да получи разрешение за
ползване, следва да се издадат констативен акт за установява годността за
приемане на строежа обр. 15 и протокол за установяване на годността за ползване
на строежа обр. 16, каквито са налице в случая – от л.45 до л.50 от делото. Въз
основа на така издадени актове, вследствие извършените от ищцовото
сдружение фактически и правни действия по изграждане на сградата, е издадено
разрешение за ползване № ****г. Поради това, за съда се формира несъмнения
извод, че работата е предприета уместно и е водена добре, доколкото е довела до
положителен резултат – сградата е довършена съобразно всички законови
изисквания, за което са съставени нужните официални документи.
Сведенията, дадени от разпитаните от
ответника свидетели Д. и Г., че са вложени некачествени материали, останаха
изолирани, като противоречащи на останалия доказателствен материал –
съставените актове обр. 15 и обр. 16 и разрешение за ползване. Както се посочи
и по-горе, разрешението за ползване се издава, едва когато се установи
съответствието на строежа и неговата функционална пригодност съобразно издадено
разрешение за строеж, одобрените проекти или заверена екзекутивна документация
и действащата нормативна уредба по изпълнението и приемането на строителството
и в съответствие с изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Оборването на констатациите
на административните органи, обективирани в съставените официални
удостоверителни документи, не би могло да се осъществи посредством гласни
доказателства. Освен това свидетелите не изложиха конкретни твърдения кои точно
материали са били некачествени, освен поставените врати, за които изясниха, че
били най-евтините на пазара.
Предвид всичко изложено по-горе,
предявеният иск се доказа по своето основание. Поради това на разглеждане
подлежи наведеното от ответника възражение за погасителна давност. Безспорно е,
че вземанията на гестора от доминуса,
които намират своята основа в принципа за забрана за неоснователно обогатява,
се погасяват с общата петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД. Началният момент,
от който тече срокът в случая, е завършване на работата – въвеждане на сградата
в експлоатация, издаване на разрешението за ползване на дата 07.02.2018 г. До
депозиране на настоящата искова молба в съда – 08.05.2019 г., не е изтекъл
предвиденият в закона петгодишен срок. Не би могло да се приеме, че гесторът следва да заявява своите претенции за сторените
разходи във всеки един момент от извършване на работата, доколкото от значение
за основателността на неговата претенция е цялостният резултат и
обстоятелството дали работата е била добре водена, или не. Поради това и
възражението за погасителна давност не е основателно.
Досежно размера на исковата претенция,
по делото са изслушани две заключения – основно и допълнително, на вещо лице Р..
Както се посочи по-горе доминусът е задължен към гестора до размера на обогатяването му, т.е. до размера на
спестените разходи за довършване на СМР в притежавания от него апартамент и
съответните общи части от сградата. В тази връзка, съдът кредитира
допълнителното заключение на вещото лице, в което е дадена оценка на стойността
на СМР, които са извършени само в имота на ответницата, както и оценка на
прилежащите към имота общи части от сградата. Съдът не кредитира основното
заключение на вещото лице, доколкото в него е направена оценка на цялостната извършена
от ищцовото сдружение дейност, съобразно представена
от самия ищец количествено стойностно сметка, а дължимите от ответника средства
са изчислени средноаритметично на квадратен метър площ на жилище заедно с
общите части за апартамент. При подобни изчисления не се държи сметка за
стойността на конкретните материали и вложен труд в имота на доминуса, със спестяването на които той се е обогатил. Следва
да се има предвид също така, че ответницата, която не е **** на ищцовото сдружение, не е обвързана от решенията на общото
събрание, които определят размера на вноските за довършване на предприетите
СМР-та. Пътят на защита на гестора е по реда на
чл.61, ал.2 ЗЗД, при който е от значение средната пазарна стойност на вложените
материали и труд за довършване на жилището. Поради това ответницата се е
обогатила, спестявайки разходи в размер на 10362,67 лв. От тази сума следва да
се приспадне заплатената от ответницата сума от 1200 лв., поради което
предявеният иск следва да се уважи до размера на сумата от 9162,67 лв. Като
законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и претендираната
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.05.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
За пълнота следва да се добави, че в
случая не е дължима сумата от 13700 лв. – стойността, с която се увеличил имотът
вследствие на извършените ремонтни дейности, доколкото във всички случаи е
дължима по-малката сума от двете стойности – сторени разходи и увеличена
стойност. Последната освен това е от значение при извършени подобрения в имота,
а не при необходими и полезни разноски, както е в случая.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има всяка една от страните по спора
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. На първо място,
на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно списък на разноските ищецът претендира сумата
от общо 2118 лв., от която 736 лв. за ДТ, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице
и 1082 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. От посочената сума следва да
се присъди сумата от 1055 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
бъде задължен за сторените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. По делото се доказа ответната страна да е направила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 18.06.2019 г. – л.75 от делото, както и сумата от 200
лв. – възнаграждение за вещо лице, или общо 1500 лв., от които ще се присъди
сумата от 753 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Б.К.М., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на основание чл.61, ал.2 ЗЗД на „Сдружение *****“, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 9162,67 лв. (девет хиляди сто шестдесет и два лева и шестдесет и
седем стотинки), представляваща стойността на припадащата се част от извършените
строителни и ремонтни дейности в притежавания от ищцата недвижим имот,
представляващ апартамент №**, находящ се на пети етаж
от сграда в гр. ****, ведно с прилежащите идеални части от общите части на
сградата, необходими за довършване на строителството и снабдяване с разрешение
за ползване на сградата с идентификатор № ******, построена в поземлен имот с
идентификатор № ****в гр. ****, кв. „***“, парцел ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 1082 лв. (хиляда осемдесет и два
лева) – съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 9162,67
лв. до пълния претендиран размер от 18400 лв.
ОСЪЖДА
„Сдружение *****“, ЕИК: ********* да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Б.К.М.,
ЕГН: ********** сумата от 753 лв. (седемстотин
петдесет и три лева) – разноски пред районния съд съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.