№ 424
гр. Велико Търново , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно
наказателно дело № 20214110200536 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на "***" ЕООД, ЕИК *****, представляван от
управителя ***** депозирана чрез адв. М.Б. от ВТАК, който не е съгласен с Наказателно
постановление № 552996-F555399 от 23.12.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите,
с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, му е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 500,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, основание за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. М.Б. от ВТАК,
поддържа жалбата с изложени подробни съображения за незаконосъобразността на
издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт И.К., изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при
1
издаването му и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 23.06.2020 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F555399 за това, че при извършена проверка на 13.06.2020
г., 13,10 часа, в търговски обект – ********, находящ се в гр. **********, стопанисван от
„***” ЕООД, е установено, че търговското дружество със стационарен търговски обект не
съхранява в търговския обект свидетелство за регистрация на ФУ и паспорт на ФУ към
монтираното в обекта фискално устройство - квалифицирано като административно
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. За извършената проверка и установеното нарушение е съставен Протокол за извършена
проверка в обект № 0068346/13.06.2020 г.
Процесният АУАН е подписан и връчен на управителя и представляващ дружеството
– жалбоподател на 23.06.2020 г., като в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от
последния са депозирани писмени възражения срещу издадения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП №
552996-F555399 от 23.12.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико
Търново в Централно управление на НАП, връчено на управителя на търговското дружество
на 25.03.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, ал. 1 - 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, на "***" ЕООД е наложена “Имуществена санкция” в размер на 500,00
/петстотин/ лева.
Съгласно приетата по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, НП е издадено от компетентен орган.
Актосъставителят М.К. поддържа в съдебно заседание отразените в акта констатации,
като дава обяснения относно обстоятелствата на проверката и констатираното нарушение.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от
правна страна:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
В АУАН, респективно НП, в обстоятелствените им части е описано, че при
извършената от контролния орган проверка е установено, че „проверяваното лице не
съхранява в стационарния търговски обект свидетелство за регистрация на ФУ и паспорт на
2
ФУ към монтираното в обекта фискално устройство“. Така описаното нарушение е
квалифицирано в АУАН и НП като такова по чл. 42, ал. 1, т. 1 - т. 4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/. Съгласно нормата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата,
действаща към датата на проверката, лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект
съхранява в търговския обект: 1. свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД; 2.
паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6; 3. КЛЕН - в
тримесечен срок от датата на демонтажа на КЛЕН, с изключение на случая по чл. 14, ал. 3;
4. книгата за дневните финансови отчети за текущата година – за лицата, използващи ЕСФП,
с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3, чл. 14, ал. 3 и чл. 39, ал. 3 и 5. регистъра за
касовите бележки от кочан. При така въведените фактически твърдения и липса на единство
в словесното описание на изпълнителното деяние на административното нарушение в
АУАН и НП и посочените за нарушени разпоредби на т. 1 до т. 4 от чл. 42, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ /без фактическо описание на нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т.
4 от Наредбата/, за наказаното лице остава неясно срещу какво вменено му административно
нарушение следва да се защитава, респективно съдът е възпрепятстван да провери
осъществяването на същото от обективна страна. В издадените АУАН и НП трябва да
съществува единство в словесното описание на нарушението и посочените като нарушени
законови разпоредби, като по този начин се осигурява правото на защита на нарушителя към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено от него, за да може
да организира защитата си в пълен обем. Нарушаването на правото на защита във всички
случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяната му.
На следващо място, съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Разпоредбата е императивна и е недопустимо наказващият орган да преценява дали да я
приложи или не. В настоящия случай при констатирано несъхраняване в проверявания
търговски обект на свидетелство за регистрация на ФУ /т. 1 от чл. 42, ал. 1 от Наредбата/ и
на паспорт на ФУ към монтираното в обекта фискално устройство /т. 2 от чл. 42, ал. 1 от
Наредбата/ е допуснато съществено нарушение на чл. 18 от ЗАН, налагайки на
жалбоподателя едно административно наказание – имуществена санкция от 500,00 лева на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, което нарушение е неотстранимо в съдебната
фаза на производството и отново води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Неприлагането на чл. 18 от ЗАНН прави невъзможно да се прецени за кое от нарушенията е
наложено конкретното наказание и обуславя незаконосъобразността на наказателното
постановление, съответно неговата отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът
3
следва да постанови осъждане на ЦУ на НАП – София да заплати на жалбоподателя сумата
от 300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 552996-F555399 от 23.12.2020 г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на "***" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: ************, представляван от управителя ***** на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500,00 /петстотин/ лева
за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП – София да заплати на "***" ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: ************, представляван от управителя ***** сумата от 300,00
/триста/ лева, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4