РЕШЕНИЕ
№ 40
гр.
Пловдив, 11.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в публично заседание на първи септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 448 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл.
от ДОПК
Образувано е по жалба на „ДДМ
Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК201764298, със седалище в гр.Асеновград обл.Пловдив,
ул.“Станимака“ №22, ет.4 ап.7, представлявано от Д.Б.М.против РА
№Р-16001620000170-091-001/28.08.2020година, издаден от органи по приходите при
ТД на НАП-Пловдив, в частта, потвърдена
с Решение № 578/23.11.2020г., на Директор Дирекция ОДОП-Пловдив. В жалбата се излагат
съображения, че оспореният РА е неоснователен и незаконосъобразен, издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция
“ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от процесуалния си представител
юрисконсулт П., счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. По
същество на спора излага подробни съображения в депозирана по делото писмена
защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, като се запозна с доказателствата по делото, прие за установено
следното от фактическа страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е Ревизионен
акт (РА) с №Р-16001620000170-091-001/28.08.2020година, издаден от органи по
приходите при ТД на НАП-Пловдив, в
частта, потвърдена с Решение № 578/23.11.2020г., на Директор Дирекция
ОДОП-Пловдив, връчено на 27.01.2021г.
Ревизионното производство е започнало
със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001620000170-020-001/10.01.2020г. на Началник сектор Дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП, гр. Пловдив, с която е определен и обхватът му: за установяване на
задължения за Корпоративен данък за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и
Данък върху добавената стойност за периода 01.01.2014г. до 31.01.2019г.; ДОО за
осигурители за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; ЗО за осигурители за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; УПФ за осигурители за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2016г.; професионален пенсионен фонд за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2016г.. Срокът за завършване на ревизията е бил определен
до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като връчването е било
извършено надлежно на 15.01.2020г. Със Заповед №
Р-16001617001021-020-002/13.04.2020г., срокът за завършване на ревизията е бил
продължен до 19.06.2020г., като обхватът ѝ е запазен.
В хода на ревизионното производство са
констатирани обстоятелства за допълнително начисляване на ДДС на дружеството общо
в размер на 577,11 лв. на основание чл. 86, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. Установено
е, че по данни на Агенция „Митници”, модул „Пътни такси и разрешителен режим за
наличие на данни за напускане на територията на Р България“, за товарен
автомобил с рег.№ ***, собственост на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД, за периода от
21.06.2015 г. до 16.01.2016 г. са налице многократни преминавания през
границите на Р България. Автомобилите са управлявани от Х.Ц.и Г.Ц., които през
процесиите периоди са били в трудови правоотношения с „Евротранс 2000“ ЕООД и
„Евротранс 2015“ ЕООД, с управител С. И. В.. От обясненията дадени от В. органите
по приходите възприели, че между „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД и „Евротранс 2015“ ЕООД има
сключен договор за наем на МПС от 18.06.2015г.. Същият е с предмет наем на МПС –
товарен влекач с per. № *** и полуремарке с per. № ***. Наемната цена е в
размер на 500,00 лв., дължим за времето 1 и 5 число на месеца, следващ текущия
месец. Изложени са твърдения от В., че наетият автомобил е бил ремонтиран
непрекъснато, за което „Евротранс 2015“ ЕООД е правило значителни разходи за
части и сервиз, поради което е нямало възможност да заплаща договорения наем, а
договорът е бил прекратен в началото на 2016г.. В хода на ревизията е
установено, че през м. 06/2018 г. с фактура № **********/12.06.2018 г. РЛ
продава на физическото лице Б.Т.М.лек автомобил „Ауди“ Q7 с рег.№ *** за сумата
от 900,00 лв. без ДДС или 1 080,00 лв. с ДДС. Същият автомобил, „ДДМ
Инвестмънт“ ЕООД е закупило от AUTO WIESER, VIN DEI90231353, по фактура №
8497/16.05.2014 г. на стойност 33000 euro /левова равностойност 64 542,39 лв.
без ДДС/. За покупката е издаден е протокол по чл. 117 от ЗДДС № 116/16.05.2014
г. с данъчна основа 64 542,39 лв. и начислен ДДС 12 908,48 лв., който е включен
в регистрите по ЗДДС /СД и дневници за покупките и продажбите/ за данъчен
период м. 05/2014 г. От ревизиращите е установено, че Б.Т.М.е съдружник,
съсобственик на капитала и управител на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД от датата на
основаването му - 28.10.2011 г. до 19.06.2012 г. От 11.01.2013 г. лицето е
назначено на трудов договор в „ДДМ Инвестмънт" ЕООД на длъжност
„Организатор на автомобилен транспорт“. Трудовият договор на лицето е прекратен
на 09.01.2019 г.
През м.06/2018 г. с фактура №
**********/12.06.2018 г. „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД е продало на физическото лице А.К.лек
автомобил „Фолксваген Туарег” с per. № **за сумата от 670,00 лв. без ДДС или
804,00 лв. с ДДС. Същият автомобил дружеството е закупило от „Порше Интер Ауто
БГ“ ЕООД, за сумата от 83 431,50 лв. без ДДС, по фактура №10007975/11.01.2013
г., по която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Установено е,
че към датата на издаване на фактурата, в периода от 27.07.2012 г. до
03.08.2018 г., А.Я.К., гражданин на Руска Федерация, е съдружник и собственик
на 50% от капитала на „ДДМ Инвестмънт“ ООД, когато прехвърля дружествените си
дялове на Д.Б.М.. С оглед така установеното, органите по приходите приели, че
посочените сделки са между свързани лица по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС
и § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. С цел установяване на ценовите нива на сделки с
идентични автомобили, с Акт за възлагане на експертиза № Р-
1600162000170-01-001/13.04.2020 г. е възложено извършването на експертиза за
определяне на пазарните цени на продадените автомобили „Ауди Q 7” с per. № ***и
„Фолксваген Туарег” с per. № **към датите на продажбите. Съгласно заключението
на експерта, към датите на продажби на процесиите автомобили „Ауди Q 7” с per.
№ *** е с пазарна цена 16000,00 лв., а „Фолксваген Туарег” с per. № **е с пазарна
цена 37 800,00 лв. Експертът е посочил, че е използвал метод на актуализация
съответстващ на метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на пазарните
цени, съгласно Наредба № Н-9 от 14/08.2006 г. за реда и начина за прилагане на
методите за определяне на пазарни цени. Въз основа на направената експертиза се
установили обстоятелства, от които приели, че за двата автомобила са налице продажби
на значително занижени цени от пазарните им стойности. Прието е за установено,
че за продажбата на „Ауди Q 7” с per. № *** ревизираното дружество е следвало
да начисли ДДС в размер на 3200,00 лв., определен върху пазарна цена от 16
000,00 лв., вместо начислените 180,00 лв., т.е. с 3 020,00 лв. по-малко. За
продажбата на „Фолксваген Туарег” РЛ е следвало да начисли ДДС в размер на 7
560,00 лв., определен върху пазарна цена от 37 800,00 лв., вместо начислените
134,00 лв., т.е. с 7426,00 лв. по-малко. В резултат на изложените констатации
органите по приходите на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 27,
ал. 3, т. 1 от с.з., през м. 06/2018 г. начислили допълнително ДДС в общо
размер на 10 446,00 лв.
Допълнително е установен и дължим
корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 5 222,99 лв. и лихви 819,59
лв. Констатирано е, че е деклариран, но не е внесен корпоративен данък за 2018
г. в размер на 494,65 лв.. Извършено е и увеличение на счетоводния финансов
резултат за 2018 г. общо с 52 230,00 лв. при идентична фактическа обстановка,
описана в частта по ЗДДС по отношение продажбата на 2бр. МПС на свързани с
дружеството лица.
В хода на ревизията, органите по
приходите установили, че в периода м.01.2013 г. - м.12.2016 г. в дружеството
има назначени лица на длъжност „шофьор товарен автомобил“ работили при
условията на втора категория труд, подробно описани в РД с имена, ЕГН, дата на назначение и дата
на прекратяване на трудовия договор, осигурителен доход и размер на
осигурителните вноски. Ревизиращите установили дължими и невнесени допълнителни
осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ за работниците и служителите, работещи при
условията на втора категория труд, в размер на 3 %, за ДЗПО - ППФ в размер на 7
%, и на основание чл. 113 от КСО, във връзка с чл. 175 от ДОПК начислили лихви
за невнесените в законоустановения срок задължения. Осигурителният доход, върху
които са установени задълженията, съвпада с този, посочен в представените от
„ДДМ Инвестмънт“ ЕООД заверени копия на ведомости за трудови възнаграждения и с
дохода, деклариран с декларация обр. 1 за всяко лице посочено в таблиците.
В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е бил
съставен РД № Р-16001620000170-092-001/02.07.2020г., против който е било
подадено възражение. На основание
издадения РД е бил издаден и атакувания РА. Същият е
обжалван в срок пред горестоящия административен орган, който се е произнесъл с Решение № 578/23.11.2020 г., като го
е потвърдил в частта, относно допълнително определените задължения на
дружеството по ЗДДС, ЗКПО и КСО, в общ размер 18 229,14 лв., ведно с
прилежащи лихви в размер 4 486,39 лв., както следва: ДДС в размер на
11 023,11лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 526,95лв.;
Корпоративен данък за 2018г. в размер на 5 222,99, ведно с прилежащи лихви в
размер на 819,59лв.; Вноски за ДОО за 2014 г. в
размер на 358,03лв., ведно с прилежащи лихви в размер 221,76лв.; Вноски за ДОО
за 2015 г. в размер на 188,52лв., ведно с прилежащи лихви в размер 102,08лв.;
Вноски за ДОО за 2016г. в размер на 48,36лв., в едно с прилежащи лихви в размер
18,26лв.; Вноски за ДЗПО-ППФ за 2014г. в размер на 835,40лв., ведно с прилежащи
лихви в размер 516,95лв.; Вноски за ДЗПО-ППФ за 2015г. в размер на 439,87лв.,
ведно с прилежащи лихви в размер 238,18лв.; Вноски за ДЗПО-ППФ за 2016г. в
размер на 112,86лв., ведно с прилежащи лихви в размер 42,62лв. Ревизионният акт
е изменен по отношение допълнително определените задължения за ЗОВ за 2013г.:
Вноски за ДОО в размер на 38,46лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
25,73лв. и вноски за ДЗПО – ППФ в размер на 89,74лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 85,77лв.. Недоволен от този резултат, ревизираното дружество
инициирало и настоящото съдебно производство, като в хода на неговото
провеждане ангажира допълнителни писмени доказателства, касаещи заключение на
проведена съдебно –техническа експертиза по оценка на процесните МПС. Така
съгласно приетото заключение се установява, че средно
пазарната стойност на лек автомобил „Ауди Q7” към датата на сделката за
покупко-продажба /12.06.2018г./ възлиза на 40667 лева, средната пазарната
стойност на лек автомобил „Фолксваген Туарег” към датата на сделката за
покупко-продажба /12.06.2018г./ възлиза на 47116 лв. Според направените от вещото
лице изводи, проучванията на пазара показват, че закупуване или продаване на
МПС със стойност значително по-ниска или по-висока е възможно и не може
категорично да се отхвърли възможността обявената цена на автомобилите в
договорите за покупко-продажба да е цената, на която са продадени.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена от прибощените в хода на съдебното производство писмени
доказателства- материалите по административната преписка по издаване на
обжалвания РА и заключение на приетата СТЕ с вещо лице С., което съдът из-цяло
кредитира като компетентно, обосновано и методологически правилно, без
възникнали съмнения.
При така изяснената фактическа
обстановка, на база събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следните за това съображения:
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният
контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби при издаването му. Съдът, въз основа на
приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден
от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал.
1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. Не са налице съществени
нарушение на административния процес, засягащи компетентността и формата, които
да обосновават неговата нищожност.
По отношение на съответствието на РА с
материалноправните норми съдът счита, че той е законосъобразен.
Органите по приходите правилно приемат, че ДДС е дължим от „ДДМ
Инвестмънт“ ЕООД по силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, регламентираща специфичен
случаи на възникване на данъчното събитие, предвижда при доставки с периодично
или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки
период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното
събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. На
датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем
за облагаемите доставки. Предприятието - продавач е длъжно да издаде данъчна
фактура в срок до 5 дни от възникването на данъчното събитие. Договорът за наем
е договор с продължително действие, свързан с предоставянето на услуга. Същият
изисква издаване на фактура и начисляване на ДДС, в случай че наемодателят е
регистрирано лице. Правилно, с оглед изложенените обстоятелства, органите по
приходите са приели, че горепосочените сделки са сделки между свързани лица по
смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС и § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 27,
ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, данъчната основа на доставките е пазарната цена,
когато е извършена доставка между свързани лица и когато определената данъчна
основа е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма
право на приспадане на данъчен кредит. Направената от тях експертиза,
потвърдена и от приетото в съдебно заседание заключение се установява, че двата
автомобила са продадени на значително занижени цени от пазарните. В резултат на
така приетите законосъобразни констатации, органите по приходите обосновано на
основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 27, ал. 3, т. 1 от от ЗДДС са начислили
допълнително ДДС общо в размер на 10 446,00лева. Съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 3 , т. 1,6. „а“ от ЗДДС /в сила от 01.01.2012 г./, данъчната основа е
пазарната цена при доставка между свързани лица, когато данъчната основа,
определена по реда на чл. 26 е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема
и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на
частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда
на чл. 81. В § 1, т. 8 от ДР на ДОПК е дадено определение за пазарна цена -
„Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която
би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по
сделка между лица, които не са свързани. Специфичните случаи за определяне на
данъчната основа при доставка на стоки или услуги са разгледани в чл. 27 от ЗДДС и се отнасят за подробно изброени случаи.
В настоящия такъв, данъчната основа на
извършените от ревизираното лице доставки, станали предмет на данъчно
регулиране, е изчислена от ревизиращите на база пазарната цена, съгласно
извършена експертиза. За да се приложи определената по този начин данъчна
основа, следва в хода на ревизията да е доказано наличието на посочения в чл.
27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС случай, а именно
доставки между свързани лица, като в § 1, т. 3 от ДР на ДОПК е посочено кои
лица се включват в понятието „свързани лица“. От приложените към преписката
документи е видно, че органите по приходите са изследвали и са доказали
основание за определянето на данъчната основа по този ред, тъй като продавачът,
в лицето на ревизираното лице, и купувачите на МПС са „свързани лица”,
съответно по смисъла на § 1, т. 3, б. „б” от ДОПК за Б.Т.М.и § 1, т. 3, б. „е”
за А.Я.К.. При неспорен факт за осъществена сделка между свързани лица,
правилно е определена и данъчната основа за облагане с косвен данък по реда на
чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Правилно е прието, че се касае за сделка между
свързани лица, сключена в отклонение от данъчно облагане.
Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани
лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия,
които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от
условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за
несвързани лица. В разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е посочено, че когато
една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при
условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната
основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни
условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа,
която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по
пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която
не води до отклонение от данъчно облагане. При липса на възражение за
аритметична точност на изчисленията в РА, правилно е определен дължимият
допълнително корпоративен данък.
По отношение на декларирания, но невнесен
корпоративен данък за 2018г., в жалбата не се сочат конкретни възражения.
Правилно в РА е посочена сумата на невнесения корпоративен данък, който е
вменен като задължение заедно с допълнително установения корпоративен данък. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, за незаконосъобразно допълнително определени
задължения за осигурителни вноски, за лицата наети в дружеството на длъжност
„шофьор“. Каза се по-горе, в хода на ревизията е установено, че в периода
м.01.2013 г. - м.12.2016 г. в дружеството има назначени лица на длъжност
„шофьор товарен автомобил“ работили при условията на втора категория труд,
подробно описани в РД с имена, ЕГН, дата
на назначение и дата на прекратяване на трудовия договор, осигурителен доход и
размер на осигурителните вноски. В тази връзка правилно органа по приходите е
установил дължими и невнесени допълнителни осигурителни вноски за фонд „Пенсии“
за работниците и служителите, работещи при условията на втора категория труд, в
размер на 3 %, за ДЗПО - ППФ в размер на 7 %. Категоризирането на труда се
определя от Наредба за категоризиране на труда при пенсия. Според разпоредбата
на чл. 2, т.25 от Наредбата, трудът на шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона се счита за такъв положен при условията на втора
категория при пенсиониране. За лица, работещи при условията на първа и втора
категория труд, се дължат допълнителни вноски, а именно допълнителна вноска за
фонд „Пенсии“ в размер на 3 на сто за сметка на работодателя и вноска за
задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд в размер на 7
на сто за втора категория труд, също за сметка на работодателя.
В хода на ревизионното и съдебното производство
е останало необорено от страна на жалбоподателя, че не е подал информация с
декларация обр.6 за дължими допълнителни вноски за фонд „Пенсии“ в размер на 3%
и дължими вноски за ДЗПО-ППФ. В тази връзка, правилно от ревизиращия екип и
горестоящия административен орган са определени допълнително вноски за ЗОВ на
дружеството, в качеството му на осигурител, ведно с прилежащите лихви.
При този изход на спора и направени
своевременно искания от страните за тяхното присъждане, разноски се дължат на
ответника. Същите се констатираха в размер на 1217,89 лева, за които
жалбоподателят следва да се осъди да заплати в полза на НАП.
По изложените мотиви и на осн. чл.160 от ДОПК, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК201764298, със седалище в
гр.Асеновград против РА №Р-16001620000170-091-001/28.08.2020година, издаден от
органи по приходите при ТД на
НАП-Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 578/23.11.2020г., на Директор
Дирекция ОДОП-Пловдив относно допълнително начислен ДДС в общ размер
на 11 023,11лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 2 526,95лв.;
Корпоративен данък за 2018г. в размер на 5 222,99, ведно с прилежащи лихви в
размер на 819,59лв.; Вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 38,46лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 25,73лв.; Вноски за ДОО за 2014 г. в размер на
358,03лв., ведно с прилежащи лихви в размер 221,76лв.; Вноски за ДОО за 2015 г.
в размер на 188,52лв., ведно с прилежащи лихви в размер 102,08лв.; Вноски за
ДОО за 2016 г. в размер на
48,36лв., ведно с прилежащи лихви в размер 18,26лв.; Вноски за ДЗПО – ППФ за
2013 г. в размер на 89,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 85,77лв.; Вноски
за ДЗПО-ППФ за 2014г. в размер на 835,40лв., ведно с прилежащи лихви в размер
516,95лв.; Вноски за ДЗПО-ППФ за 2015г. в размер на 439,87лв., ведно с
прилежащи лихви в размер 238,18лв.; Вноски за ДЗПО-ППФ за 2016г. в размер на
112,86лв., ведно с прилежащи лихви в размер 42,62лв.
ОСЪЖДА „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК201764298,
със седалище в гр.Асеновград обл.Пловдив, ул.“Станимака“ №22, ет.4 ап.7, да
заплати на Дирекция “ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1217,89 лева (хиляда двеста и
седемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните
по реда на АПК.
СЪДИЯ: