Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 330/16.05.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
касационен състав, в публично заседание на 28 04 2023 година в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 290 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по депозирана в
законния срок жалба от Началник Дирекция за национален строителен контрол -
София, чрез процесуален представител юрк Б. М*** против Решение № 45 от 17.02.2023
година, постановено по АНД № 1058/2022 г. по описа на Районен съд - Монтана за
2022 година, с което съдът е отменил Наказателно постановление № М-10-ДНСК-154/12.08.2022
г. на и.д. Началник Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) - София, с
което на „Х." ЕООД, *** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ за това, че е извършил строеж без влязла в сила Заповед за допълване
към Разрешение за строеж № 6/14 07 2014 г. на Главен архитект на Община
Бойчиновци, с което е нарушил чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и че не е
осигурил всичко необходимо за започване на строителството, съгласно чл. 161,
ал. 1, изр. второ от ЗУТ.
Касационният жалбоподател счита
въззивното решение за незаконосъобразно. Излага съображения, че неправилно
районният съд е приел, че Заповед от 14.12.2017 г. издадена на основание чл. 154,
ал. 5 от ЗУТ към Разрешение за строеж № 6/14.07.2014 г. за строеж: МВЕЦ „Огоста
9" - II етап, е влязла в сила преди да се пристъпи към извършване на СМР,
тъй като съгласно чл. З, ал. 1 от НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, актовете и протоколите по чл. 1,
ал. 1 /от същата наредба/ се съставят при влязло в сила разрешение за строеж /в
случая Заповед от 14.12.2017 г./, удостоверено със заверка от органа, който го
е издал /в случая главният архитект на община Бойчиновци/. Едва след
отбелязването за влизане в сила, следва да се извършват строително монтажни
работи по Заповед от 14.12.2017 г., издадена на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ
към Разрешение за строеж № 6/14.07.2014г. за строеж: МВЕЦ „Огоста 9" - II
етап. Главният архитект на община Бойчиновци, арх. П*** Г*** , собственоръчно
върху Заповедта от 14.12.2017 г. е отбелязала дата 30.06.2022 г. за влизане в
сила, т.е. органът който е издал въпросната заповед удостоверява че СМР
следва да се изпълняват след 30.06.2022 г. Предвид разпоредбите на чл. 156 от ЗУТ и чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба №3/ 31.07.2003 г., Заповед от 14.12.2017 г.,
по чл. 154, ал. 5 към PC № 6
/14.07.2014 г. следва да влезе в сила, удостоверено със заверка от органа,
който я е издал, след изтичане на срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с
чл. 149, ал. 5 от ЗУТ за служебна проверка от органите на ДНСК, ако не е
издадена заповед за нейната отмяна. Главният архитект на община Бойчиновци,
арх. П*** Г*** , е отчела факта, че РДНСК Монтана е узнала за наличието на
посочената заповед по чл.154 от ЗУТ едва на 10.03.2022 г. при извършената от
тях проверка по сигнал в община Бойчиновци, за която е съставен констативен
протокол и съответно е започнало административно производство по реда на чл. 156
от ЗУТ. В резултат на това производство по чл. 156 от ЗУТ, е издадена Заповед №
ДК-М-11-4/07.06.2022 г. на началник РДНСК Монтана за прекратяване на
образуваното производство по издаване на заповед по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ за
отмяна на Заповед от 14.12.2017 г. Заповед № ДК-М-11-4/07.06.2022 г. на
началник РДНСК Монтана не е обжалвана и е влязла в сила на 28.06.2022 г. Едва
след влизане в сила на същата заповед, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба
№3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,
главният архитект на община Бойчиновци е заверила заповед за допълване от
14.12.2017 г. към PC № 6
/14.07.2014г., като влязла в сила на 30.06.2022 г. На следващо място при
проверка на 30.01.2018 г. на служителите на РО НСК - Монтана е предоставено
копие от Регистъра за 2017 г. на издадените Разрешения за строеж с вписани и
заповеди по чл. 154 от ЗУТ на Община Бойчиновци, което е заверено „Вярно с
оригинала" с подпис и печат на Община Бойчиновци, като процесната Заповед
от 14.12.2017 г., издадена от Главния архитект на Община Бойчиновци, не
фигурира в него, не е вписана и през цялата следваща година, видно от Регистъра
за 2018 г. на издадените Разрешения за строеж с вписани и заповеди по чл.154 от ЗУТ на Община Бойчиновци. Не е ясно на какво се дължи този пропуск на Община
Бойчиновци при водене на регистрите и как той е довел до липсата на писмено
уведомяване на РДНСК - Монтана в законоустановения 7-дневен срок по чл. 149, ал.
5 от ЗУТ - от 15.12.2017 г., до 21.12.2017 г. включително. На 30.01.2018 г. по
време на проверката на дейността на Община Бойчиновци, макар и след срока по
чл.149, ал. 5 от ЗУТ, на служителите на РДНСК - Монтана не са предоставени
никакви данни, че има издадена Заповед по чл. 154 от ЗУТ на 14.12.2017 г. За
наличието на посочената Заповед, служителите на РДНСК - Монтана са узнали едва
на 10.03.2022 г. при извършената от тях проверка по сигнал в община Бойчиновци,
за която е съставен констативен протокол и съответно е започнало
административно производство по реда на чл. 156 от ЗУТ. В резултат на това
производство по чл.156 от ЗУТ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба №3/
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,
главният архитект на община Бойчиновци е заверила заповед за допълване от
14.12.2017 г. към PC № 6
/14.07.2014 г., като влязла в сила на 30.06.2022 г. При издаване на НП, административнонаказващият
орган /АНО/ е съобразил тежестта на нарушението и липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, налагайки наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. Моли
да се отмени изцяло Решение № 45/17.02.2023 г., постановено по АНД № 1058/2022 г.
по описа на Районен съд - Монтана като незаконосъобразно, поради противоречие с
материалния закон и вместо него да се постанови ново, с което се потвърди
Наказателно постановление № М-10-ДНСК- 154/12.08.2022 г. на Началника на ДНСК.
В с.з. и писмена защита,
процесуалният представител поддържа жалбата и излага аналогични съображения.
Ответникът Х. ЕООД, ***, чрез адв. Т., в с.з. моли
решението на въззивния съд да остане в сила като правилно. Моли присъждане и на
разноските по делото.
Прокурор при ОП – Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Лом правилно
и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и извършената проверка е непълна, поради което
е вменено нарушение, което не е доказано.
Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да
бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен
акт, при което същата е процесуално допустима.
За да отмени издаденото Наказателно
постановление № М-10-ДНСК-154/12.08.2022 г. на и.д. Началник Дирекция за
национален строителен контрол (ДНСК) - София, въззивният съд приема, че съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ органите, издали разрешение за
строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален
строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за
строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в
7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копия от текстовата и
графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата за
проектиране, когато такава се изисква. Видно от писмо изх. № К -
2921/20.12.2017 г. на Община Бойчиновци, подписано от Кмета на Община Бойчиновци,
Заповед от 14.12.2017г. за допълване към разрешение за строеж № 6 от 14.07.2014г.
на гл. архитект на община Бойчиновци, е била изпратена на РО „НСК" -
Монтана (към тогавашния момент). Разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ изисква да
се изпратят на ДНСК по местонахождение на строежа, копия на заповедите за
допълване по чл. 154, ал. 5 в 7 - дневен срок от издаването им. Цитираната разпоредба не
изисква да бъдат приложени данни за изпращане и получаване от адресата - обратни
разписки или др. подобни от БП и/или куриерска фирма. Това, че писмо изх. № К -
2921/20.12.2017г. на община Бойчиновци, не е открито в деловодната програма и в
архива на РДНСК - Монтана, не
означава, че е налице нарушение по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, напротив АНО е
следвало да докаже това свое твърдение чрез писмени и надлежни данни от
Български пощи, чрез които е било изпратено въпросното писмо. Тежестта за
доказване на нарушението в административнонаказателното производство тежи върху
АНО, без арх. Г*** да е била длъжна да доказва, че е изпълнила задължението си по
чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и да представи
напр. копие на известие за доставяне. Като се има предвид изложеното, според
настоящия съд, нарушението на арх. Г*** не е доказано по несъмнен начин. В
тази връзка този съд не споделя твърдяното от процесуалния
представител на въззиваемата страна, за това, какво е вписано в
регистъра за 2017 г. и за 2018 г. на издадените разрешения за строеж при община Бойчиновци, и
това че въпросната заповед не е посочена, не е елемент от състава на
нарушението по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Затова, че административнонаказателната отговорност на
арх. Г*** не е била доказана по несъмнен начин и е била погасена по
давност, по повод на съставените й АУАН № М - 2/22.03.2022г. за нарушение по
чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и издаденото
заради него НП № М - 2 - 1/11.04.2022 г. на Началник РДНСК - Монтана, е налице влязло в сила на
01.11.2022 г. Решение №
143/22.08.2022 г. по АНД № 456/22 г. по описа на. МРС, което е преюдициален въпрос, съществен и от правно значение за
административнонаказагелната отговорност на възложителя „Х." ЕООД, ***. На основание чл. 6Зд, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя „Х."
ЕООД, *** съдът е присъдил
адвокатско възнаграждение като е съобразил
направеното възражение за
прекомерност от процесуалния представител на въззиваемата страна.
Предмет на касационен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито
не се установяват от този състав на съда.
В касационното производство
не са представени писмени доказателства,
които да променят установената от въззивния съд фактическа обстановка.
Настоящият състав на
касационната инстанция споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, която съответства и на описаната такава в АУАН и НП. Споделя и
изведените от този съд правни изводи за материална незаконосъобразност на
наказателното постановление, но по различни съображения.
В случая за нарушение са
посочени текстовете на чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 161, ал. 1, изр. второ
от ЗУТ, които гласят, Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол
или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира
изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от първа до
трета категория, който се извършва без влязло в сила разрешение за строеж,
респ. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за
започване на строителството.
В случая липсата на влязла в
сила Заповед издадена към разрешение за строеж е нарушение на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, а не такова на чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, което урежда правомощия на
органите на ДНСК да спират спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или
до част от строеж, какьвто оспореният акт очевидно не е, с оглед наложената имуществена
санкция.
На следващо място не се сочи
какво точно възложителят или упълномощено от него лице не е осигурило за
започване на строителството, с оглед отговорността, която носи на основание чл.
161, ал. 4 от ЗУТ и изрично и изчерпателно изброените документи в същата правна
норма.
Обратно на твърдението за
неосигуряване на всичко необходимо за извършването на строежа, същият е приет,
видно от Протокол за установяване годността за ползване на строежа – л. 6 на
въззивното дело.
По изложените съображения,
касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като
постановено при отсъствие на отменителни основания по чл. 348 от НПК,
ще следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното
в срок искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, във връзка с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът
следва да заплати на ответника в настоящото производство, разноски за
процесуално представителство. В тази връзка и с оглед на представения списък с
разноски за сума от 2640 лв. с ДДС и своевременно направеното възражение за
прекомерност, този състав счита че разликата от минимално предвиденото от
законодателя до исканото възнаграждение е значителна и се явява прекомерна
спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед на това
възнаграждение към законовия минимум, а именно 1200 лева с ДДС, би бил
обоснован и съответен на настоящия предмет.
С оглед на горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение
№ 45 от 17.02.2023 година, постановено по АНД № 1058/2022 г. по описа на
Районен съд - Монтана.
ОСЪЖДА Дирекция за Национален
строителен контрол – гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Х." ЕООД, *** сумата от 1200
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: