МОТИВИ
по Н.О.Х.Д. № 725/2020г.
по
описа на СГС, НО, 23 състав
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу К.К.П. и същият е предаден на съд за това, че на
21.06.2019г., около 14,00ч., в гр. София, ж.к. „Лев Толстой”, до бл. 54, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, е разпространил наркотично вещество - продал на Л.М.П. за сумата от 15
лева високорисково наркотично вещество - коноп, с нето тегло 0,63 грама, с
определено съдържание на наркотичен компонент - тетрахидроканабинол
23 %, на стойност 3,78 лв. (три лева и седемдесет и осем стотинки), включено в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - Списък I: “Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” - престъпление по чл.354а,
ал.1, изр.1, пр.5, алт.1, вр. чл. 63,
ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимия П. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, като счита същото за несъмнено доказано
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията св. П., св.П.,
на полицейските служители, писмените доказателства, и доказателствени средства,
и приетите по делото експертизи. Прокурорът, отчитайки непълнолетието на дееца
към момента на деянието и необремененото му съдебно минало, пледира на подс. П. да бъде наложено наказание
за престъплението при условията на чл.
54 от НК в размер около минималния „лишаване
от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок по реда
на чл. 66, ал.1 от НК.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия П. - адв. И.В. - в пледоарията
си застъпва становище за недоказаност на повдигнатото обвинение срещу
подзащитния му и моли за неговото оправдаване от съдебния състав. Обобщени
аргументите му са с насоченост към липса на установяване на изпълнителното
деяние на престъплението, като защитникът счита, че не е доказано разпространение на високорискови
наркотични вещества. Правейки анализ на гласните доказателствени средства,
съпоставяйки ги с липсата на установени в дома му наркотични вещества, адв. В.
счита, че по делото е установена единствено употребата на марихуана от
подзащитния му. Пледира за неговото
оправдаване.
Подс. П. се възползва от правото си да даде
обяснения по повдигнатото му обвинение, като едновременно изразява съжаление за
постъпката си и твърди, че не е продал на инкриминираната дата на св. П. марихуана.
Заявява, че е употребявал марихуана, но не е разпространявал. Счита, че св.П. и св.П. лъжат за случилото се.
В предоставената му последна дума подс. П. моли да бъде
оправдан.
Съдебният състав, като взе предвид събрания по делото доказателствен
материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си
убеждение, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият К.К.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, не работи, живущ ***, с ЕГН **********.
Същият към 21.06.2019г.
е бил непълнолетен, ученик в 11 –ти клас на ***СУ „И. Богоров“,
като редовно е посещавал учебните занятия. При него е била налице вредна
употреба на канабиноиди (марихуана) без прояви на зависимост. Не са
налични симптоми на психично разстройство или умствен дефицит, както и такива
на физическа или психическа зависимост към психоактивни вещества; към момента
на инкриминираното деяние той се е намирал в състояние на интоксикация с канабиноиди, но без качествено разстройство на съзнанието и
е могъл и понастоящем може да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си; при извършване на деянието, не е проявил лекомислие
и увлечение. Психичното му състояние
позволява правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни
обяснения по тях, както и да участва в наказателното производство във всичките
му етапи.
Преди инкриминираната дата ( 21.06.2019г.)
в 01 криминална група към сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ при 02 РУ-СДВР била получена
оперативна информация, че лице с име „К.“ и с прякор „пликчето“, живущ ***,
разпространявало наркотични вещества. Полицейските служители при 02 РУ-СДВР
установили, че информацията се отнася за подс. К.К.П..
С цел проверка на информацията и регистриране престъпната дейност на подс. П.,
на 21.06.2019г. била проведена полицейска операция, при която свидетелите Р.Н.
и М.И. - полицейски служители при 02 РУ-СДВР и техни
колеги, започнали наблюдение на територията около вх. А на бл. 54 в ж.к. „Лев
Толстой“. На същата дата и около обяд св. Л.П. решила да си закупи марихуана,
която да употреби. Св. П. *** и била заедно със св. Ю.П.. Св. П. ( която
живеела от няколко години във ФРГ) не знаела откъде да си набави марихуана и за
намирането на човек от който да си закупи марихуана, се обърнала за съдействие
към св. П.. Св. П. познавал подс. П. и знаел, че подс. П. продава марихуана, тъй
като си закупувал от него, но към този момент не разполагал с телефонния номер
на подсъдимия. Св. П. се сетил откъде може да получи информация за телефона на подсъдимия
и с тази цел се обадил на св. М.Н. ( ползваща
телефонен номер 0888 821 623), която била дългогодишна приятелска на
подсъдимия и тя потвърдила, че може да му го предостави. С автомобила на св. П., той и св. П. се
придвижили до 54 СОУ в ж.к. „Надежда“, където до училището св. П. се срещнал
със св. Н. и тя казала на св. П. телефонния номер на подсъдимия, а именно ***.
Използвайки телефона на св. П. с номер ***, в 13.45ч. св. Н. се обадила на подс.
П. и двамата провели разговор, при който св. Н. казала на подсъдимия, че нейна
позната ще дойде да си закупи марихуана, а подс. П. от своя страна указал
познатата й да дойде до железарията до бл. 54 в ж.к. „Толстой“. Отново с
автомобила на св. П., той и св. П. се придвижили до бл. 54 в ж.к. „Толстой. Св.
П. слязла от автомобила и отишла до железарията в близост до блока, което било
възприето от св. Н.. В 13.51ч. от
телефона си св. П. набрала телефонния номер на подс. П. и провела с него кратък
разговор, при който му казала че е на уговореното място, а подс. П., който в
този момент се намирал в жилището си в бл. ***, потвърдил на св. П., че ще
дойде при нея. След проведения разговор подс. П. напуснал жилището ( в което се
намирал и св. К.Т.) , излязъл от вход А на бл. 54 и се насочил към мястото
където чакала св. П., което било възприето от св. И.. Около 14.00ч. подс. П.
доближил св. П. и й подал високорисково наркотично вещество - коноп, с нето
тегло 0,63 грама, с определено съдържание на наркотичен компонент тетрахидроканабинол 23 %, увито в парче черен полиетилен. Св. П. взела наркотичното вещество и от своя
страна дала на подс. П. сумата от 15. 00 (петнадесет) лева, като му подала три
банкноти от по 5.00 (пет) лева. Подс. П. взел парите, обърнал се и тръгнал
обратно към вх. А на бл. 54. Срещата между двамата и действията им по време на
същата били възприети от полицейските служители. След като подс. П. тръгнал
обратно към вх. А на бл. 54, св. Н. заедно с колега се приближили и спрели св. П.
за проверка. При проведената на мястото беседа св. П. казала на полицейските
служители, че в нея се намира закупената от подс. П. марихуана, като заявила
съгласие да предаде доброволно марихуаната. Св. П. била отведена във 02
РУ-СДВР, където предала доброволно закупено от подс. П. наркотично вещество. Същевременно
и след като св. П. и подс. П. се разделили, св. И. и колегата му Д. изчакали подсъдимия
П. да приближи пред вх. А на бл. 54, където го задържали. На същата дата бил
извършено претърсване на обитаваното от подсъдимия жилище, а подсъдимият предал
за нуждите на разследването собствения си мобилен телефон „ IPhone“ с ИМЕИ 352070064789883 и СИМ карта на М-тел.
На 21.06.2019г. в сградата на 02
РУ-СДВР св. П. разпознала подс. П. като лицето от което е закупила марихуана за
сумата от 15. 00 ( петнадесет) лева.
Комплексната съдебно психиатрична
и психологична експертиза (КСППЕ), касаеща освидетелстването на св. П., дава
заключение, че св. П. е психично здрава; при нея не е налице синдром на
зависимост към наркотични вещества, а се касае до епизодична употреба на
марихуана и експериментална на симуланти; налице е психична годност за даване
на свидетелски показания.
От заключението на приетата
физико-химична експертиза по протокол № 367-
X/ 2019г. се установява, че предадената
от св.П. растителна маса, представлява
коноп с нето тегло 0,63 грама с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 23.00 % .
От заключението на приетата съдебнооценителна експертиза се установява, че стойността
на наркотично вещество - коноп (марихуана) възлиза на 3,78 лв.
С приемо - предавателен протокол № 67384/17.12.2019г. инкриминираното
наркотично вещество било предадено за съхранение на служител в ЦМУ, сектор „НОП“.
Конопът (марихуаната) е наркотично вещество, което е под контрол съгласно
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и е включено в Списък І „ Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” - Приложение
№ 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011г. на основание
чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП. Подс. Пугев не притежавал
надлежно разрешително за придобиване, държане и отчуждаване на наркотични
вещества съгласно ЗКНВП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа
обстановка, съдът намира за установена от събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства и доказателствени средства – обясненията на подс. П.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаната на досъдебната
фаза на производството по реда на чл. 223 от НПК свидетелка Л.П. ( л.л. 52 – 53 от д.п. ) , приобщени по реда на чл. 281, ал.1,
т.4, пр.1 от НПК, разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Ю.П., Р.Н. ( вкл. и приобщените й по реда на чл.
281, ал.4, вр. ал.1,т.2, пр.2 от НПК показания от д.п. – л. 28), М.И., К.Т. (вкл. и приобщените му
по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК показания от д.п. – л.30) и М.Н., заключенията на изготвените на досъдебната
фаза на производството експертизи, потвърдени при разпита на експертите в с.з.,
а именно: физикохимична
експертиза по протокол № 367-Х/2019 ( л.л. 91-92 от
д.п.), оценителна експертиза ( л.л. 104
– 105 от д.п.), КСППЕ ( л.л. 55-60 от д.п.) и СППЕ (
л.л. 107 – 112 от д.п.), писмените
доказателства и доказателствени средства, а именно: 3бр. заповеди за полицейско
задържане от 21.06.2010г. ( л.л. 5-16 от
д.п.), протокол за претърсване и
изземване от 21.06.2019г. ( л.л. 22-23 от д.п.), определение на СГС, НО, 16 с-в от 22.06.2019г.
( л. 20 от д.п.) одобряване му, 2бр. протоколи за доброволно предаване от 21.06.2019г. (л.л. 32-33 от д.п.),
протокол за разпознаване на лица от 21.06.2019г. ( л.27 от д.п.), приемо - предавателен протокол № №
67384/17.12.2019г. на ЦМУ (л. 132 от д.п.), справка от ДПС 02 РУ- СДВР ( л.46 от
д.п.), справки от мобилни оператори ( л.л. 79 – 87 от
д.п.), свидетелство за съдимост на подсъдимия (л.118 от д.п. ) и веществени доказателства – транспортни
опаковки ( черно полиетиленово
пликче) - л. 36 (гърба) от д.п. и мобилен телефон „ IPhone“ с ИМЕИ 352070064789883 и СИМ карта на М-тел.
Относно
съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото съгласно
чл.102, т.т.1-3 от НПК, съдът констатира съществени противоречия в събрания по
делото доказателствен материал относно изпълнителното
деяние и съответно авторството на деянието, като противоречието се съдържа в
гласните доказателствени средства – от една страна са обясненията на подсъдимия
П., а от друга – показанията на свидетеля Л.П., като несъществени противоречия
са налични и относно начина, по които се е стигнало до срещата помежду им.
Касателно
останалите включени в предмета на доказване факти, доказателствената маса не
разкрива противоречия. Анализът на данните, съдържащи се в показанията на св. Р.Н.
и М.И., ясно и еднозначно разкрива събитията, предхождащи инкриминираното по
делото деяние, свързани с получената оперативна информация за разпространение
на наркотични вещества от подс.П. и извършваното в
тази връзка наблюдение на близката до дома му околност. Датата и мястото на
деянието се установяват също непротиворечиво и последователно от комплекса
гласни и писмени доказателства. Фактите
на държане от страна на св. Л.П. на високорисково наркотично
вещество, неговият вид и стойността му са изводими от показанията на св. Н., на
св. П., протоколът за доброволно предаване от страна на св. П. и заключенията на физико – химичната и
оценителната експертиза. Заключенията на КСППЕ и СППЕ, касаещи
освидетелстването на св. П. и подс.П., са категорични
относно наличието на свидетелска годност на П., съответно вредна употреба на канабиноиди без
симптоми на зависимост и възможността на подсъдимия да разбира свойството и
значението на извършеното, като данни за употреба именно на марихуана от страна
на подс. П. се съдържат и в показанията на св. Т. и св.Н. и обясненията на
самия подсъдим.
В обясненията си подс. П. оспорва продажбата
на процесната марихуана на св. П., като не обяснява
по какъв повод е била срещата му с нея, какъв
е повода за напускане на жилището му, в което е бил и неговия приятел Т..
Това съдът отчита като съществен порок на гласното доказателствено средство,
рефлектиращо върху вътрешната му убедителност именно поради липсата на
конкретност, яснота и последователност, което е още едно основание за
преценяване на обясненията му като недостоверни,освен и житейската им неправдоподобност.
Тук пред скоби следва
да бъде посочено, че на доказателствена плоскост, при обсъждане достоверността
на гласните доказателствени източници, съдът изходи преимуществено от подкрепеността им от обективните находки по делото, от останалия събран по делото доказателствен
материал и собствената им убедителност, изводима от тяхната логичност, безпротиворечивост и качествената характеристика на
източника на интересуваща делото информация
с оглед заинтересуваността му от изхода на делото. За посочената свидетелка Л.П. по делото не са налични данни за предубеденост или
заинтересуваност от изхода на делото, липсват данни за предходни
взаимоотношения между нея и подсъдимия, поради което излагането на уличаваща
подс. П. информация от свидетелката е обяснимо единствено с желанието й да
съдейства за разкриване на обективната истина по делото. Такава констатация не може да бъде направена
за обясненията на подс. П., които изхождат от най-заинтересуваното от
благоприятен за него изход на делото.
На следващо място в показанията
на св. Л.П. е налична житейска
достоверност, логичност и последователност, като разказът й, че живее преимуществено във ФРГ със следващата
от това социална дистанция в Р.България, поради което е прибегнала
до помощта на св. П., за да се снабди с марихуана, се подкрепя от данните,
събрани за нейното местопребиваване в хода на съдебното следствие, както и от
показанията на самия св.П. и най – вече от обективните данни, съдържащи се в справките от мобилните оператори, установяващи
комуникацията между искащата да закупи марихуана и предлагащия я. Видно е от
справки от А1 България ЕАД с рег. № 19446/08.10.2019г. и „Теленор
България“ ЕАД с рег. № 26575/08.10.2019г.,
че на 21.06.2019г. между ползвания от св. П. телефонен номер ( 0897
245 008) и ползвания от подс. П. телефонен номер ( *******) са проведени
два разговора - в 13.45ч. с
продължителност 13 сек. и в 13.51ч. с продължителност 5 сек., като и в двата
случая инициатор на обажданията е била св. П., което напълно подкрепя
изнесената от нея информация. В тази смисъл показанията на св. П. не са
изолирани ( за разлика от обясненията на подс. П.), подкрепят се от останалия
по делото доказателствен материал и изхождат от незаинтересувано от изхода на
делото лице, поради което и в
доказателство отношение съдът прие свидетелстването на П. за достоверно и въз
основа на него изгради фактическите си изводи за извършеното разпространение на
марихуана от страна на подс. П. срещу сумата от 15. 00 лева ( такава сума е
установена у подсъдимия при извършения му
личен обиск - 3 банкноти с номинал 5.00лв.)., респ. не цени обясненията на
подс. П., в частта, в който той отрича да е продала марихуана на св. П..
Несъществено противоречие в
гласните доказателствени средства съдът констатира относно предхождащите
деянието събития, свързани с начина, по който св. П. се е снабдила с телефонния номер на подс. П. – така П.
заявява, че св. П. се е обадил по нейния телефон на този на св. Н., която при
личната им среща е позвънила на подсъдимия, докато св. П. сочи, че това е
станало от неговия телефон, а св. Н. – че въобще не е разговаряла със св.П. и с
подсъдимия. Тъй като в представените справки от мобилни оператори не се съдържа
информация за комуникация между св.Н. и св. П., то за достоверна следва да се
приеме версията на св.П., че от неговия телефон е осъществил контакт със св. Н.,
която при личната им среща е провела телефонен разговор с подсъдимия ( с
продължителност 13 сек.) ( последното обстоятелство се потвърждава и от
показанията на св. П.); показанията на св. Н. за тези факти съдът не кредитира,
отчитайки проявената тенденциозност на свидетеля към св.П., пристрастността,
произтичаща от приятелските й отношения с
подс. П. и липсата на желание да се самообвинява, уличавайки себе си в
посредничеството ( помагачество) при разпространението на наркотични вещества.
Относно останалите, включени в
предмета на доказване, обстоятелства по делото не са налице противоречия в доказателствените материали.
Предвид изложеното, версията за
събитията на 21.06.2019г., изложена от свидетелите П., П., Н.
и И. съдът постави в основата на възприетата по делото
фактическа обстановка относно деянието,
авторството му и начинът на
осъществяване, като не цени обясненията на подс. П. за тези обстоятелства,
приемайки ги за недостоверни и израз единствено на правото му на защита; също
така прие за недостоверни показанията на св. Н. относно липсата на оказано
съдействие на св.П. при закупуването на наркотично вещество.
Писмените и веществени
доказателства по делото са в унисон с установените чрез гласните доказателства
факти, като способстват както в качеството им на контролни факти, така и
самостоятелно внасят в процеса яснота относно включените в предмета на
доказване обстоятелства, включително съдебното минало на дееца.
Твърденията на адв. В. (
доколкото доводът представлява основано на факти твърдение) за наличие на
тенденциозност и подвеждане на подзащитния му от разследващите органи в д.п. не намират подкрепа както в събраната по
делото доказателствена съвкупност, включително и липса на негова криминална регистрация, така
и не са изводими от неговия социален статус и семейно
поприще, сочещи, че личността на подсъдимия не излиза от рамките на понятието „средностатистически” български
гражданин.
Приетата
за установена въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка,
мотивира мнозинството да изведе следните изводи от
ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият К.К.П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1,
пр.5, алт.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК
На първо място,
подсъдимият П. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил
непълнолетен към момента на извършване на престъплението, но не е страдал от
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава така и
понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
От обективна страна
на 21.06.2019г., около 14,00ч., в гр. София, ж.к. „Лев Толстой”, до бл. 54 подс.
П. е разпространил високорисково
наркотично вещество - коноп (марихуана) с нето тегло 0,63 грама,
с определено съдържание на наркотичен компонент - тетрахидроканабинол
23 %, на стойност 3,78 лв. , като е продал същото на св.Л.П. срещу сумата от
15.00лева.
Разпространението като форма на изпълнително
деяние по чл.354а, ал.1 от НК се изразява в отчуждаването на наркотичното
вещество от дееца на трето лице/а , което в случая е налице – подс. П. се е
разпоредил възмездно срещу парична сума
с инкриминираното високорисково вещество.
На следващо място разпространението на наркотичното вещество е станало без за това
подсъдимият да е имал надлежно разрешение по смисъла на чл.32 от ЗКНВП. Предвид
характера на наркотичните
вещества, чието разпространение и държане би могло да доведе до
причиняване на увреждания на здравето и
човешки жертви, законодателят е въвел специален разрешителен режим с
оглед упражняването на строг контрол върху тяхното придобиване и държане, като конопът ( марихуаната) е включен в Приложение № 1 към
чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011г. на основание чл.3, ал.2 и ал.3
от ЗКНВП, като за разпространението и държането им е въведен специален разрешителен
режим с оглед упражняването на строг контрол върху тяхното придобиване и държане. Подс. П. не се е
съобразил именно с този специален режим, предвиден в ЗКНВП и е
разпространил високорисковото наркотично вещество без надлежно разрешение.
Съдът не счете, че случаят попада под хипотезата на чл.9, ал.2 от НК,
какъвто довод направи защитата, т.е. макар формално да се субсумира
под посочената правна квалификация – на чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 от НК – поради явно незначителната
степен на обществената опасност да не представлява престъпление. Поначало, след като по законодателен път е установен запрет за осъществяване на определен вид деяние, то същото
по дефиниция се явява общественоопасно, но следва да
се отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена
опасност от гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното
въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените отношения.
Има, обаче, случаи, при които поради малозначителността
на конкретното извършено деяние или поради явната незначителност на
обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен
за деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне
неоправдано използване на наказателна репресия, в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК законодателят е предвидил възможност при формално осъществяване на
признаците на състава на престъплението поради малозначителността
на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на
незначителна такава, деянието да не е престъпно. При преценка
на тези обстоятелства - дали деянието е малозначително,
а оттук не е общественоопасно или е незначително общественоопасно - следва да се имат предвид в съвкупност
всички елементи от състава на престъплението, всички особености,
характеризиращи извършването на конкретното деяние, както и данните за степента
на обществена опасност на самия деец. От значение е и обстоятелството, че
обществената опасност е динамична величина, а не константна, поради което е
необходимо деянието да се преценява не само към момента на извършването му, а и
във връзка с всички последвали факти, относими към
него и на фона на конкретният етап на развитие на обществените отношения.
Съобразявайки
изложеното дотук принципно положение, съдът намира, че установеното по делото
деяние на подс. П. – разпространил високорисково наркотично вещество - е престъпление, въпреки неговото малко количество и ниската му
стойност ( които обстоятелства се отчетоха при реализирането на наказателната
отговорност на дееца), тъй като се касае до по-тежката форма на изпълнителното
деяние, свързана с разпространение на забранени от закона субстанции, по делото
са налични данни ( показанията на полицейските служители, на св. П.), че
инкриминираната проява на подсъдимия не е била инцидентна, а същият към
инкриминирания период се е занимавал с разпространение на коноп, като данните
за личността му също не го обрисуват в положителна насока – при него е била
налице вредна употреба на канабиноиди (марихуана). В този смисъл и съдът прецени,
че хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК е
неприложима в конкретния случай.
От субективна страна, съдът прие, че деянието по чл. 354а , ал. 1 НК е осъществено при пряк умисъл
от страна на дееца – подс. П. е съзнавал всички елементи, обхванати от
обективната страна на деянието по чл. 354а, ал.1 НК, съзнавал е
противообществения характер на осъщественото деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното
настъпване, като изводи за наличието на интелектуалния момент на изискуемия от
закона пряк умисъл се извеждат от описания по –горе механизъм на установяване
на престъплението.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия П.
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5,
алт.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от
НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години (след
редукцията, предвидена за непълнолетните на наказанието „лишаване от свобода“
за повече от пет години ) и „глоба” от 5 000 до 20 000 лв..
При индивидуализацията на наказанието за осъщественото престъпление съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия П. необремененото му съдебно минало, количественото и стойностно изражение на предмета на
престъплението;
П. няма други криминални прояви,
тоест до случилото се той е бил
гражданин, съблюдаващ законовите норми и обществения порядък. Като отегчаващо
отговорността му обстоятелство съдът прие единствено по - укоримата
изпълнителна форма на престъпния състав
по чл.354а, ал.1,изр.1 от НК и данните за повтарящо се към онзи момент подобно
негово поведение.
Съобразявайки броя
и относителната тежест на посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността на
дееца обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че следва да определи
наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – при многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се
окаже несъразмерно тежко. Тъй като за престъплението, след редукцията на
наказанието за непълнолетните дейци, не е предвиден минимум на наказанието „
лишаване от свобода“ съдът приложи разпоредбата на чл. 55,
ал.1,т.2, б. „Б“ от НК и го замени с наказание „ пробация“. Като съответни на
обществената опасност на извършеното и данните за личността на дееца, съдебният
състав счете за достатъчни за постигане
на целите на наказанието, пробационните мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично за срок от 1 ( една) година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от 1 ( една) година и
„включване в програми за обществено въздействие“ срок от
1 (една) година. Това разрешение, според
вътрешното убеждение на съдебния състав,
е справедливо – явява се адекватна санкция за извършеното от П. престъпление,
годно да постигне целите и на специалната, и на генералната превенция;
подсъдимият ще е мотивиран да се въздържа от други престъпни деяния и ще
преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към спазване на законите и
добрите нрави, като отчита и възрастта
на дееца, който тепърва ще навлезе в трудовата и социални сфери на обществения
живот.
На основание чл.
55, ал. 3 от НК съдът не наложи по – лекото наказание „глоба”, кумулативно
предвидено с наказанието „лишаване от свобода”, отчитайки стойностно изражение
на предмета на престъплението и фактът, че П. е без трудова ангажираност, на
издръжка на семейството си .
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът намери,
че подс. П. следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР сумата от 735.99
лв. (седемстотин тридесет и пет
лева и 99 стотинки), по сметка на ВСС –
сумата от 480.00 лв. ( четиристотин и
осемдесет лева ) и в полза на НБПП сумата от 150.00 ( сто и петдесет лева)–
разноски по делото и на основание чл. 190, ал.2 от НПК - сумата от 15.00 лв.
(петнадесет лева) за служебно издаване на 3бр. изпълнителни листове.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови, на основание
чл.354а, ал.6 вр. чл. 53,ал.2, б.”а” от НК, отнемане в полза на Държавата на веществени
доказателства по делото – наркотичното вещество, инкриминирано по делото и описано
в приемо - предавателен протокол № 67384/17.12.2019г. на ЦМУ, сектор „НОП”, тъй като притежаването
им е забранено и се явяват предмет на престъпление.
На основание чл. 53, ал.1, б. „а”
от НК съдът отне в полза на Държавата веществени доказателства по делото - транспортни опаковки, находящи
се на л.36 (гърба) от д.п., които вещи принадлежат на подсъдимия и са послужили
за извършването на умишлено престъпление.
Съдът върна на подс. П. веществени
доказателства - мобилен телефон „ IPhone“ с
ИМЕИ 352070064789883 и СИМ карта на М-тел, тъй като същите са предадени от него
за нуждите на разследването, като необходимостта от тяхното задържане е
отпаднала.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия в
СГС: