Решение по дело №648/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба от Е. П. Г., чрез адв. А. А., ВАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0819-000301/13.03.2024г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г..

Към жалбата е представено доказателство от лаборатория при МЦ Надежда, в който е отчетен резултат за канабис в урина – отрицателен. Освен това от данните по административната преписка се констатира, че талонът на г-н Г. за изследване на биологичен материал е издаден от полицейският орган извършил проверката на 13.03.2024г., но по административната преписка не са представени доказателства за отвеждането му до ВМА за вземане на кръвна проба и няма данни изследването й да направено и да са ясни резултатите от нея. В жалбата се сочи, че Е. П. Г. не е употребявал наркотични вещества. Веднага след проверката с техническото средство е дал урина за токсикохимичен анализ в МЦ Надежда. Резултата от изследването бил „отрицателен“.

Ответникът в придружителното писмо към административната преписка по Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000301/13.03.2024г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, с-р Пътна Полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г. оспорва жалбата и иска потвърждаването на наложената ПАМ.

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000301/13.03.2024г.. издадена от издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, с-р Пътна Полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е годен за съдебна проверка.

За да издаде оспорената заповед административният орган е констатирал следното: на Е. П. Г. е съставен АУАН № GA 1238731/13.03.2024г. от мл.автоконтрольор към МВР Варна, с-р Пътна полиция Варна за това, че на 13.03.2024г., около 01:45ч. в гр.Варна, на ул. „Княз Черказки“ посока бул.“Вл. Варненчик“ до кръстовището с ул.“Поп Харитон“ управлява МПС Фолксваген Голф с рег.№ [рег. номер], собственост на П. С. Г., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер ARPK-0014, като е отчетен положителен резултат на Канабис - 25 с проба № 359. На водача е издаден талон за медицинско изследване.

От констатираните факти е изведен извод, че г-н Г. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Нарушението е – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

На този извод и на основание чл.22 от ЗАНН е наложена на Е. П. Г. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.б ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е издадена в деня на извършването на проверката на водача на МПС.

Констатираните в заповедта факти не се оспорват от жалбоподателя, поради което съдът ги възприема както са установени от административния орган.

Към жалбата е приложено доказателство – изследване направено на Е. П. Г. от Лаборатория Лаборатория към МЦ Надежда, в което е отчетен негативен резултат за наличие на канабис.

Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000301/13.03.2024г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, с-р Пътна Полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с която на основание чл.22 от ЗАНН е наложена на Е. П. Г. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.б ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да отговори на спорния въпрос, Съдът намира, че следва да направи анализ на чл.22 от ЗАНН, чл. чл.171, т.1, б.б ЗДвП, в аспекта на относимите разпоредби от Конституцията на Република България, като за яснота на изложението и целта на нормативния анализ в следващото изложение възпроизвежда разпоредбите от относимото законодателство в цялост.

Съгласно чл.22 от ЗАНН „За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“ В чл.171, т.1, б.б от ЗДвП е разписано, че „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:“… „който управлява моторно превозно средство …….. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

От съдържанието и систематичното място на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП в Глава шеста именувана „Принудителни административни мерки“ се извлича извод, че предвиденото в цитираната разпоредба „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ представлява по правната си същност прилагане на принудителна административна мярка, чиято „цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“. Като принудителна административна мярка разписаната в чл.171, т.1, б.б от ЗДвП следва да бъде съобразена с изискванията към този вид административна принуда заложени в общите разпоредби на чл.22 и 23 от ЗАНН.

В националната доктрина (напр. но не изчерпателно: Д., Д., Административно право, Обща част, Сиби, София – 1993г., стр.197, абз. 6; Л., К. Актуални трудове. Принудителни административни мерки. Недействителност на административните актове. Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност, Сиела Норма АД, София, 2017г. стр.стр.82 -85; М., Ж. в Д., Д., М., Ж. и Д., Д., Административно право и процес, Издателство „Наука и икономика“ Икономически университет – Варна, Варна, 2020, стр.стр.94 -97) и съдебната практика /напр. но не изчерпателно: Решение № 3182 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 454/2023 г., VI о., докладчик председателят Л. Г. („Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от ЗАНН. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма.“) и Решение № 8956 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2019 г., VI о., докладчик председателят Р. П. (Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Принудителни административни мерки (ПАМ) се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Чрез прилагане на принудителни административни мерки се защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й на поведението на конкретен правен субект, което се отклонява или се е отклонило от предписаното. Основание за прилагане на принудителни административни мерки е налице и в случаите на неотстранено и продължаващо правонарушение, като целта е то да се преустанови, да се предотвратят и да се отстранят вредните последици от него. Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.)/ принудителните административни мерки се разглеждат като вид административна принуда, която няма санкционен характер. Целта на прилагането на мерките не е да накаже, а да предотврати, преустанови нарушенията или да предотврати и отстрани вредните последици от тях.

Принудителните административни мерки се прилагат чрез издаването на административен акт, поради което към тях намират приложение императивно заложените изисквания на АПК за индивидуалните административни актове. В този аспект към принудителните административни мерки е приложим принципът на съразмерност обективиран в чл.6 от АПК, съгласно който: „(1) Административни-те органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“

Видно от формулираното в чл.171, т.1, б.б от ЗДвП правило, административният орган действа при обвързана компетентност, като при наличието на фактите предвидени в хипотезата на разпоредбата, а именно - установен водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест, административният орган е длъжен при условията на обвързана компетентност да издаде заповед за прилагане на ПАМ, с която временно да отнеме свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача със срок „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Срокът е фиксиран от закона и на административният орган не е дадена възможност да приложи по отношение на водача с оглед личността му, данните за напр. трудово правоотношение изискващо СУМПС за полагането на труд и липсата или наличието на предходни данни за употреба на наркотични вещества или техните аналози (вкл. и за приемани лекарства или извършени медицински интервенции) различен срок на прилагането на мярката. Нарушен е принципа за съразмерност заложен в АПК.

От формулировката на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, предвиденият в наредбата по чл.174 от ЗДвП изключително бавен механизъм за издаването на СМЕ обективираща резултатите от проведено на водача на МПС изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози и предвид начина на прилагането на принудителните административни мерки, срока на прилагането им, ограниченията, които представляват, може да се изведе извод, че мерките по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП са форма на налагане на наказание по административен ред (т.41 и т.42 от Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 г. по дело,C-97/21,MV – 98, ECLI:EU:C:2023:371), което лицето изтърпява преди изясняване на наличието на нарушение и на вината на нарушителя. Този извод се допълва и от изискването да се заплати таксата за медицинското изследване от лицето, на което са приложени принудителните административни мерки. Възложена е изключително висока финансова тежест на водача на МПС за установяването на факта, че не е извършил деянието, за което е обвинен.

Това, че предвидената в чл.171, т.1, б.б от ЗДвП принуда, в частта на определения в разпоредбата срок на приложение на мерките, не попада в обхвата на понятието „принудителни административни мерки“ се установява и от анализа на мерките по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП в аспекта на дадената в чл.22 от ЗАНН дефиниция.

Видно от чл.171, т.1, б.б от ЗДвП мерките се прилагат за срок – „до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца“. ПАМ по чл.22 от ЗАНН се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т.е. прилагането на мерките по чл.22 от ЗАНН не са обвързани с „въпроса за отговорността на дееца“, тяхното предназначение е друго – да предотвратят и преустановят нарушението или да предотвратят и отстранят последиците от административното нарушение, след което отпада необходимостта от прилагането им. В хипотезата на чл.22 от ЗАНН ПАМ са ограничени по време и отговарят на изискването за съразмерност в темпорален аспект. Това ограничение и предвидената цел определят ПАМ по чл.22 от ЗАНН като вид административна принуда, но не и като наказание.

От друга страна мерките по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, доколкото определят ограничаването на правото на водача да управлява МПС за продължителен период от време, поради отнемането на СУМПС, попадат в обхвата на административното наказание „временно лишаване от право да се упражнява определена дейност“– арг. от чл.13, ал.1, б.в от ЗАНН „За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Този извод се подкрепя и от нормата на чл.29а ЗАНН, съгласно която „(Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, се приспада при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.“

Наказанието в случая е реализирано преди да е изяснен въпросът за употребата на наркотични вещества или техните аналози от водача, на когото са наложени ПАМ по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП. Наказанието се налага предварително със срок – до изясняване дали изобщо е осъществен състава на нарушението. За този период лицето по отношение, на което са наложени ПАМ не само не може да управлява личното си МПС (ако, има такова), но и не може да изпълнява трудовите си функции (при условие, че за изпълнението им е необходимо да има СУМПС).

Налага се извод, че в частта на установения в разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП срок, последната противоречи на нормите на чл. 31, ал.3 вр. ал.4 от Конституцията на Република България, съгласно които „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.“ и „Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.“

Разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП освен, че е разписана в закона в противоречие с цитираните норми от Конституцията на Република България нарушава и конституционно гарантираното право на труд и свързаните с него субективни и конституционно защитени права на обществено и здравно осигуряване – арг. от чл. 16 от Конституцията на Република България („Трудът се гарантира и защитава от закона.“) вр. чл. 48, ал.1 от Конституцията на Република България („Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.“), чл. 51, ал.1 от Конституцията на Република България („Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.“) вр. чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България („Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.“).

В чл. 26, ал.1 от на Република България е регламентирано, че „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.“ Разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП ограничава предвидените от Конституцията на Република България права на труд и обществено и медицинско осигуряване на лицата и е формулирана в противоречие с чл. 31, ал.3 вр. ал.4 от Конституцията на Република България.

Съгласно чл. 4, ал.1 вр. ал.2 от Конституцията на Република България, „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.“ и „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.“ Правилата заложени в чл.5, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България гласят съответно: „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.“ и „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“

Съдът предвид нормите на чл.5, ал. 1 и ал.2 от Конституцията на Република България при констатираното противоречие на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП с цитираните по- горе норми от Конституцията на Република България, в хипотезата на бавното изготвяне на медицинското изследване, резултатите от което, установяват употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, не следва да приложи към установените в Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-001365/26.10.2023г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, с-р Пътна Полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г. факти разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП.

От данните по административната преписка и представените в хода на съдебното производство доказателства не се констатира и необходимост от прилагане на ПАМ за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Налага се извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което същата следва да бъде отменена.

Направено е от процесуалният представител на жалбоподателя искане за присъждане на сторените по делото разноски, които са в размер на 1010лв. от които 1000лв. възнаграждение за адвокат и 10лв. държавна такса. Искането е основателно в посочения размер.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на Е. П. Г., чрез адв. А. А., ВАК Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000301/13.03.2024г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Е. П. Г. разноски за водене на делото в размер на 1010 (хиляда и десет лв.) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.