№ 23
гр. гр. Добрич, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. М. Каменски
Членове:Деница Кр. Петрова
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Сибел Бедел
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20233200600541 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда № 11/13.11.2023г. по н.ч.х.д № 96/2022г. Районен съд-гр.Б. е признал подс.
С. А. Р. с ЕГН**********, за виновен в това, че на 25.11.2021 г. в с. С., община Б. е нанесъл
обида на М. М. Ф. с ЕГН **********, в нейно присъствие наричайки я с унизителните за
честа и достойнството й думи - „Ще ти еба майката“, „Ще вляза и да ме съдиш за това да ти
еба майката смотана“, „Писна ми от теб две години стана мършо“, „Сестра ти вдига аларма,
за да не й виждаме ебачите“, „Пускам една такова, плащам паркомясто, ти ще ми направиш
една свирка и готово“ на турски - „Отивай в полицията, какво хуя ми снимаш“, „Ще те
накарам да припаднеш“, „Какво те бърка тази кола да не ти влиза в гъза“ –престъпление по
чл. 146, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на
1000лв. Осъдил е подсъдимия да заплати на М. Ф. сумата от 1000 лв, представляваща
обезщетение за нанесени с деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва,
считано от 25.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за
горницата до предявения му размер. В тежест на подсъдимия РС –гр.Б. възложил и
заплащането на сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда са постъпила въззивна жалба от подс.С. А. Р.
чрез адв.С. К. от АК-гр.Добрич. С жалбата се предявяват претенции за неправилност и
незаконосъобразност на постановения акт и се настоява за цялостна отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по
1
повдигнатото му с тъжбата обвинение. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от
подсъдимия и защитника му, като се навеждат доводи за неправилна оценка на
доказателствения материал, както и за липса на мотиви. Иска се присъдата да бъде отменена
изцяло и да бъде постановена оправдателна такава, алтернативно се претендира отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Поверениците на частния тъжител изразяват становище за неоснователност на
предприетото обжалване и потвърждаване на първоинстанционната присъда. Претендират и
присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.
Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид изнесеното в жалбата,
както и становищата на страните, констатира:
От фактическа страна се установява следната обстановка:
Подсъдимият и тъжителката са съседи, живущи в с.С., общ.Б.. Между двамата в
годините често са се пораждали конфликти по повод оставени пред двора на Ф., спрени от
движение автомобили, собственост на подсъдимия. Последният въпреки настояването на
тъжителката отказвал да премести превозните средства, което пък било причина Ф. да
сезира съответните институции. Нееднократно по повод оплакванията на тъжителката
подсъдимият бил предупреждаван от полицейски служители и служители на Общината, а
поредното предупреждение било на 23.11.2021г.
На 25.11.2021година,около обяд, частната тъжителка се намирала в с.С., на улицата,
пред къщата на съседите си - св. Сахер А. и синът й Ш. А.. Едновременно Ф. разговаряла и
с последните двама, а по видео връзка от приложението „Whatsapp“ и с дъщеря си св. М.Г..
По същото време към тъжителката се доближил подс. Р. и започнал да й отправя обиди, да
псува, да крещи, като използвал изразите: „ Ще ти еба майката", " Ще вляза и да ме съдиш за
това да ти еба майката смотана", „Писна ми от теб две години стана мършо", „Сестра ти
вдига аларма за да не й виждаме ебачите", „Пускам една такова, плащам паркомясто, ти ще
ми направиш една свирка и готово" на турски – „Отивай в полицията, какво хуя ми снимаш"
и др., като част фразите били изречени на български език, а друга част – на турски език.
Подс.Р. направил опит да вземе телефона на тъжителката, но неуспял. В суматохата
Ф. включила камерата на мобилния си телефон и записала част от действията на
подсъдимия. Инцидентът продължил около десет минути, след което подсъдимият си
тръгнал, а тъжителката подала сигнал на дежурния оператор на телефон 112. На място
пристигнали полицейски служител от РУ на МВР-гр.Б., на които Ф. споделила за случилото
се.
Горната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства. Правилно и обосновано РС – гр.Б. е
кредитирал изцяло показанията на свидетелите М.Г. и Н.Ф.. Тези две лица пряко и
непосредствено са възприели развоя на случилото се на улицата пред дома на тъжителката,
поради което и пресъздават еднопосочни и взаимодопълващи се обстоятелства относно
2
времето, мястото и начина на реализиране на инкриминираната проява. Св.Ф. е категорична,
че е чула виковете и обидите отправени от подсъдимия към сестра й. В показанията си пред
съда тази свидетелка твърди: „… и в това време той започна да вика, да крещи и да обижда
„Ебал съм ти майката.“ Вика „Ако кажеш на полицаите, хуя ще ми преснемат.“ „Сестра ти
вдига аларма, за да не й виждаме ебачите.“. Ф. споделя още, че обидите са повтаряни, както
и че от подсъдимия са били отправени и други обидни думи и словосъчетания. Аналогични
са и твърденията на св.М.Г., която посредством провеждания видео разговор по телефон с
майка си е имала възможност да чуе изречените от подсъдимия обиди, виковете му и
псувните. В същата насока са и показанията на св.П., който макар и да не пряк очевидец на
инцидента, е лицето, на което тъжителка непосредствено след стореното спрямо нея
престъпно посегателство е споделила. Показанията на гореизброените свидетели правилно
са оценени като последователни, произхождащи от лични и непосредствени възприятия за
ситуацията на улицата пред дома на тъжителката в с.С. на инкриминираната дата и не са
изолирани от останалите събрани по делото доказателства. Не могат да бъдат споделени
наведените от защитата на подсъдимия доводи за заинтересованост на тези лица. Макар и
членове на семейството на тъжителката, тези трима свидетели са дали еднопосочни и
взаимосвързани показания и то под страх от наказателна отговорност. Споделеното от тези
свидетели корелира и със заявеното от св. С. А., която макар и да твърди, че няма ясни
спомени, поради преживените загуби в семейството й, е категорична, че е възприела
разговор между тъжителката и подсъдимия на висок тон. Нещо повече, горепосочените
гласни доказателства се подкрепят и от съдържащо се в прокурорска преписка №
4180/2021г. на РП-гр.Добрич, ТО-Б..
Свидетелите Ш., У и Р в показанията си изнасят данни за събития и случки, които са
реализирани във времеви период, несъвпадащ с инкриминираната дата, поради което и с
основание не са кредитирани от решаващия съд. Що се касае до показанията на св.
Р./съпруга на подсъдимия/, съдържащи твърдения за отправени от страна на тъжителката
към подсъдимия обиди, то същите са вътрешно противоречиви и неконкретизирани.
Разпитана в съдебно заседание, проведено на 27.09.2022г. Р. е заявила: „..Чух гласове на
висок тон. Погледнах, г-жата започна да обижда мъжът ми с думите: „маймуна“, „черен
циганин“, „на човек не приличаш“. На въпрос на защитника на подсъдимия кога се е
случило това, Р. отговорила: „Преди историята.“…“Тази година през лятото.“ /л. 102 от
нохд/. По нататък на въпрос на повереника на тъжителката относно времето на случката е
заявила : „Да, тази година пролетта.“ /л.104 нохд/ и по-нататък на подобен въпрос на отново
на повереника казала: „Преди делото срещу съпругът ми, тогава се случи това нещо.“ /л.105
от нохд/. Поднесени по този начин показанията на св. Р. са вътрешно противоречиви и
неконкретизирани касателно времето на извършване на деянието. Ето защо същите не
следва да бъдат кредитирини , а още по-малко пък са години да послужат като
доказателствена обезпеченост за обосноваване на реторсия, в каквото насока е наведеното
от защитника на подсъдимия искане. Обсегът на нормата на чл. 146, ал. 2 от НК засяга
случаите, когато деецът е причинил, а пострадалият веднага му е отвърнал с обида. В
разглеждания случай събраните в хода на съдебното следствие доказателства не могат да
3
обосноват категоричен, несъмнен и безспорен извод за предприети от страна на частната
тъжителка ответни действия, субсимиращи състав на престъплението по чл. 146, ал. 1 от
НК.
Основателно е претендираното възражение на защитника на подсъдимия относно
приобщаването към доказателствената маса на доброволно предадения от тъжителката в
хода на прокурорската приписка диск с видеозапис. Представеният видеозапис не
съставлява веществено доказателствено средство, годно да бъде ползвано за установяване на
доказателства имащи значение за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
видеозаписът на е изготвен по реда и със средствата на закона, каквото е и изискването на
чл. 105, ал. 2 от НПК. Ето защо и ползването на този видеозапис се явява недопустимо,
респ. и дискредитира заключенията по назначените и изготвени в хода на производството
пред районния съд две експертизи. Независимо от това обаче останалите събраните в хода
на съдебното следствие гласни и писмени доказателства са в достатъчен обем за да
удовлетворят напълно критериите, установени в чл.102 от НПК.
Правилно установените от Районния съд-гр.Б. факти са квалифицирани
законосъобразно под хипотезата на правната норма на чл. 146, ал. 1 от НК. Оправдава се
наличието от обективна и субективна страна на признаците на престъпното посегателство
срещу личността:нанесена обида на М. Ф.. При наличие на материалноправните
предпоставки е осъществено и приложението на чл. 78а от НК. Подсъдимият е пълнолетно
лице. Описаното по-горе престъпление, извършено от него е умишлено и наказуемо с
наказание глоба от хиляда до три хиляди лева. Подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по този ред, от деянието му не са причинени
имуществени вреди. Тези обстоятелства правилно са обосновали освобождаването му от
наказателна отговорност за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК и налагането на
административно наказание глоба и то в минималния предвиден в закона размер. При
определяне на размера на административното наказание „глоба” районният съд се е
съобразил с данните за личността на подсъдимия, със степента на обществена опасност на
деянието и дееца, със съдебното му минало. Така определеното наказание и настоящата
инстанция приема, че ще бъде в съС.ие да изпълни целите на административно-
наказателната репресия.
Безспорно и категорично по делото е установено, че на инкриминираната дата
подсъдимият е причинил на частния тъжител неимуществени вреди, последица от
противоправното му поведение. Или налице са причинени на частния тъжител
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, емоционален дискомфорт,
засягане на честта и личното достойнство. Ето защо, правилно РС-гр.Б. е постановил
подсъдимия да обезщети неимуществените вреди, пряка последица от деянието му. Не се
налага размера на присъденото обезщетение да бъде коригиран. Определената от решаващия
съд обезвреда е съответстваща на принципа за справедливостта и е съобразена с реално
претърпените от тъжителката Ф. страдания и негативни преживявания.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати процесуални
4
нарушения. На страните е била предоставена възможност да упражнят правата си в пълен
обем, поради което липсват предпоставки за отменяване на присъдата.
Като последица от осъждането и с оглед настояването от страна на повереника на
тъжителката Ф., в тежест на подсъдимия следва да се възложат и сторените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 500/петстотин/лв, представляващи заплатена сума за
адвокатски хонорар на адв.К. И. от АК-гр.Добрич.
Предвид изложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 11/13.11.2023г. по н.ч.х.д. № 96/2022г. по
описа на РС-гр.Б..
ОСЪЖДА подс.С. А. Р. с ЕГН ********** да заплати сторените пред настоящата
инстанция разноски от тъжителя в размер на 500/петстотин/ лв.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5