РЕШЕНИЕ
№1098
гр.Бургас, 12.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
12 септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 406 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл. вр. с чл.107 ал.4 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс, вр. с чл.9б вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и
такси, вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е Зеда Тур АД, ЕИК:****** с адрес в гр.
София, със съдебен адрес гр.София, ул.Г.С.Раковски 163, ет. 5, ап. 14. В
производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Д.П. от АК София.
Ответник по жалбата е началник отдел МДТ при община
Несебър. Ответникът взема участие в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт М.В..
Предмет на обжалване е АУЗД № МДТ-1229/06.10.2021г.,
издаден от главен експерт в отдел МДТ на община Несебър, който при проведено
обжалване по административен ред е мълчаливо потвърден.
С обжалвания АУЗД са установени задължения за данък върху
недвижимите имоти на жалбоподателя за 2016г.-2020г., в общ размер 21 165.38лв.
и лихви за забава в общ размер на 6 347.31лв., въз основа на декларация № 74001/17.09.2011г.,
отнасящи се за имот с партиден номер 1303408530004.
В жалбата се правят оплаквания за липса на компетентност
на органа, издал АУЗД, както и за неправилно определена данъчна оценка. Иска се
обявяване на нищожност, евентуално отмяна на АУЗД. Сочат се доказателства.
Ответникът излага становище, според което жалбата е
неоснователна и недоказана и моли същата да бъда отхвърлена. Сочи
доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима. Жалбоподателят има интерес да
оспорва акт, с който се установяват в негова тежест задължения за данъци и
такси. Съгласно чл. 155 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася
с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно
от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението
по чл. 154, а съгласно чл. 146 от ДОПК органът, при който е постъпила
преписката следва в 7-дневен срок да изпрати същата на решаващия орган – в
случая жалбата е подадена в община Несебър на 08.12.2021 г. (л.4), съответно
посоченият 67-дневен срок е изтекъл на 13.02.2022 г., без да е налице
произнасяне на горестоящия орган. В нормата на чл. 149, ал. 2 от АПК е
предвиден 1-но месечен срок за оспорване на мълчаливото съгласие (в случая
мълчаливо потвърждаване), считано от датата на която органът е бил длъжен да се
произнесе, т.е. в настоящия случай срокът е изтекъл на 13.03.2022 г. Процесната
жалба е депозирана в Административен съд-Бургас на 11.03.2022 г., съответно
същата се явява допустима по отношение отправеното в нея искане за отмяна на
оспорения АУЗД като незаконосъобразен. В частта с която се иска обявяване на
нищожност на акта, жалбата също се явява подадена в срок, доколкото нормата на
чл. 149, ал. 5 от АПК предвижда, че такива оспорвания могат да се предявят пред
съда без ограничение във времето. Следователно жалбата се явява допустима и
следва да бъде разгледана.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от АУЗД № МДТ-1229/06.10.2021г., издаден
от главен експерт в отдел МДТ на община Несебър, който при проведено обжалване
по административен ред е мълчаливо потвърден. Актът е оспорен по
административен ред с жалба, депозирана в община Несебър на 08.12.2021 г., но
решаващият орган не се е произнесъл в предвидения срок по чл. 155, ал.1, вр.
чл. 146 от ДОПК, поради което се приема, че АУЗД е мълчаливо потвърден.
В обстоятелствената част на акта е прието за установено,
че съобразно подадена от Зеда Тур АД декларация по чл.14 от ЗМДТ № 74001/17.09.2011г.
(представена по делото), дружеството притежава недвижим имот с партиден номер 1303408530004,
находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, зона „Изток“, представляващ:
-
земя с площ от 1 788.93 кв.м., в това число застроена площ от
1 224.02 кв.м. и декларирана отчетна стойност – 99 882.00 лева;
-
ресторант с година на построяване 1973 г. с вид конструкция М3 – масивни
монолитни (със стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигани плочи,
скелетно-рамови, скелетно-безгредеви, специални и др.), с РЗП 2 056.46
кв.м. и декларирана отчетна стойност – 377 973.00 лева;
-
павилион с година на построяване 1973 г. с вид конструкция М3 – масивни
монолитни (със стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигани плочи,
скелетно-рамови, скелетно-безгредеви, специални и др.), с РЗП 30.00 кв.м. и
декларирана отчетна стойност – 5 514.00 лева;
-
стопански двор с година на построяване 1973 г., с РЗП 288.50 кв.м. и
декларирана отчетна стойност – 53 023.00 лева;
-
трафопост с година на построяване 1973 г. с вид конструкция М3 – масивни
монолитни (със стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигани плочи,
скелетно-рамови, скелетно-безгредеви, специални и др.), с РЗП 74.04 кв.м. и
декларирана отчетна стойност – 13 608 лева.
В
обстоятелствената част на акта са посочени определените за земята и обектите в
нея данъчни оценки за съответните периоди, както следва: земя – данъчна оценка
за всеки един данъчен период от 2016 г. до 2020 г. – 42 864.20 лева;
ресторант – данъчна оценка за всеки един данъчен период от 2016 г. до 2020 г. –
2 134 587.40 лева; павилион – данъчна оценка за всеки един данъчен
период от 2016 г. до 2020 г. – 21 797.80 лева; стопански двор – данъчна
оценка за всеки един данъчен период от 2016 г. до 2020 г. – 209 622.30
лева; трафопост – данъчна оценка за всеки един данъчен период от 2016 г. до
2020 г. – 53 797.00 лева. Изчислена е обща данъчна оценка на петте имота в
размер на 2 462 668.70 лева за всеки отчетен период.
При определяне задълженията за ДНИ на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗМДТ приходният орган е взел предвид по високата между данъчната
оценка и отчетната стойност на отделните недвижими имоти, при което е формирана
данъчна основа за всеки отчетен период в размер на – 2 519 686.50
лева ( по отношение на земята е взет размера на отчетната стойност, а по
отношение на обектите в нея – размера на определената данъчна оценка). Размерът
на задължението за ДНИ е формиран при отчитане на установения за всеки период
промил, както следва: за 2016 г. – 1.2 ‰; за 2017 г. – 1.8‰; за 2018 г. – 1.8 ‰;
за 2019 г. – 1.8‰; и за 2020 г. – 1.8‰. В резултат са установени следните
задължения:
-
за 2016 г. – ДНИ в размер на 3 023.62 лева и лихва за забава –
1 564.30 лева;
-
за 2017 г. – ДНИ в размер на 4 535.44 лева и лихва за забава –
1 886.62 лева;
-
за 2018 г. – ДНИ в размер на 4 535.44 лева и лихва за забава –
1 425.52 лева;
-
за 2019 г. – ДНИ в размер на 4 535.44 лева и лихва за забава – 966.31
лева;
-
за 2020 г. – ДНИ в размер на 4 535.44 лева и лихва за забава – 504.56
лева.
С жалбата са представени и заверени преписи на
конструктивно становище и експертна оценка на недвижими имоти, представени и на
административния орган с искане за обследване на имот и установяване на
действителното му състояние. С експертната оценка лицензиран оценител и
изготвил оценка по реда на ЗМДТ (данъчна оценка), при което е определил данъчна
оценка на ресторантски комплекс „Сирена“ (без земята) в размер на
917 811.73 лева. В конструктивното становище обектите, обособяващи
ресторантски комплекс „Сирена“, са описани като неремонтирани от 20 години и в
значително лошо състояние – амортизиран тръбопровод и дограма, повредена
фасадна облицовка, опадала мазилка и мухъл на фасадите вследствие на течове,
лошо състояние на настилките и др. Жалбоподателят сочи, че е представил и
коригиращи декларации по чл. 14 от ЗМДТ, но не представя препис от тях, в това
число въпреки дадените указания от съда, не ангажира доказателства за тяхното
подаване (входящ номер), въз основа на който да бъдат установени от ответната
страна и представени в хода на съдебното производство.
По повод отправеното искане за обследване, на 12.01.2022
г. е извършен оглед на обект ресторантски комплекс „Сирена“ от служители на
община Несебър, резултатите от които са обективирани в протокол от същата дата
(л.156). Видно от протокола не е установено състояние на обектите, което да не
може да се отстрани в рамките на текущ ремонт. В резултат орган по приходите
при община Несебър с писмо от 18.01.2022 г. (л.155) е уведомил „Зеда тур“ АД,
че не са налице основания за обработване на подадената коригираща декларация
относно ресторантски комплекс „Сирена“.
В хода на съдебното производство от ответника е
представена обяснителна записка във връзка с оспорения АУЗД, в която подробно е
описан начинът на изчисляване на данъчната оценка на имотите, обособяващи
ресторантски комплекс „Сирена“. В същата е отразено, че ДО е изчислена на
основание Приложение № 2 от ЗМДТ съобразно декларираните в данъчната декларация
характеристики на имотите, като за всеки коефициент са посочени основанията за
определения размер. Определени са следните коефициенти:
-
земя – базисна данъчна оценка (БС) - 0.80 лева за кв.м.; коефициент за
местоположение (Км) – 49.10; коефициент за инфраструктура (Ки) – 1.000;
коефициент за устройствена зона (Ку) – 1.000; коефициент за застроеност (Кз) –
0.61; застроена площ (ПЛ) – 1788.93 кв.м.; и данъчна стойност на подобрения
(ДП) – 0.00;
-
ресторант – БС – 18.70 лева за кв.м.; Км – 68.74; Ки – 1.000; Кх (коефициент
на индивидуални характеристики) – 0.950; Кв (коефициент на височина) – 1.000; Ко
(коефициент на овехтяване) – 0.85; ПЛ – 2 056.46 кв.м.;
-
павилион – БС – 18.70 лева за кв.м.; Км – 49.10; Ки – 0.980; Кх – 0.950; Кв– 1.000; Ко – 0.85; ПЛ – 30.00
кв.м.;
-
стопански двор – БС – 18.70 лева за кв.м.; Км – 49.10; Ки – 0.980; Кх – 0.950; – 1.000; Ко – 0.85; ПЛ – 288.50
кв.м.;
-
трафопост – БС – 18.70 лева за кв.м.; Км – 49.10; Ки – 0.980; Кх– 0.950; Кв
– 1.000; Ко – 0.85; ПЛ – 74.04 кв.м.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, а
направените в тази връзка оплаквания на жалбоподателя са неоснователни.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда
на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на
кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от главен
експерт в отдел „МДТ“ при община Несебър, оправомощен за това със заповед №
394/26.04.2012г.(л.77) на кмета на община Несебър. Предвид това съдът прие, че
не е налице основание за оспорване на акта по чл.146, т.1 от АПК.
Обжалваният акт е издаден при спазване на установената от
закона писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви. Мотивите на
оспорения акт сочат в пълнота обстоятелства, покриващи фактическия състав, при
осъществяването на който възникват задълженията по акта – собственост на
жалбоподателя върху недвижим имот на територията на община Несебър, видът и
характерът на имота, конкретната данъчна ставка и определената данъчна основа.
Обстоятелството, че актът не съдържа описание на начина на определяне на
данъчната оценка на имотите не представлява липса на мотиви, доколкото е
посочен конкретния размер на ДО и приложимите разпоредби за нейното изчисляване.
Следва да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика непосочване в
АУЗД на начина на изчисляване на дължимия данък, не се отразява върху
законосъобразността на същия, съответно това важи и относно определянето
размера на данъчната оценка. Още повече, че в хода на съдебното производство от
страна на ответника е представена докладна записка, в която са отразени
конкретните коефициенти, използвани при определяне на данъчната оценка на
имотите, но въпреки това от страна на жалбоподателя липсват конкретни
възражения по така приложената информация.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт,
поради което не е налице основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни
обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на
населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство
на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква
по реда на специален закон. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми
с данък недвижими имоти- чл.11, ал.1 от ЗМДТ. На основание чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ
данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал.
1 към 1 януари на годината, за която се дължи, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между
отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните
имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Размерът на данъчната
ставка (промила) се определя с наредба на общински съвет, в граници от 0.1 до 4.5
на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (чл. 22 от ЗМДТ). Съгласно
чл. 18 от Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци на Общински
съвет Несебър данъчната ставка е както следва, съобразно относимите периоди: за
2016 г. е приета данъчна ставка в размер
на 1.2 ‰, приета с решение № 48 от протокол № 4/21.12.2011 г. на ОС-Несебър; за
2017 г. – 1.8‰, приета с решение № 315 от протокол № 10/20.09.2016 г. на
ОС-Несебър; за 2018 г. – 1.8 ‰, приета с решение № 314 от протокол №
10/20.09.2016 г. на ОС-Несебър; за 2019 г. – 1.8‰, приета с решение №
949/31.01.2019 г. на ОС-Несебър; и за 2020 г. – 1.8‰, приета с решение № 1136
от протокол № 40/05.09.2019 г. на ОС-Несебър (решенията са общо достъпни на
страницата на Общински съвет Несебър - https://os-nessebar.eu/).
В производството не е спорно, а и се установява от
данните по делото, че жалбоподателят е собственик на процесните имоти,
съответно данъчно задължено лице за ДНИ, както и че имотите не се ползват за
жилищни нужди. Не се спори също така и относно приложените от органа по
приходите данъчни ставки (промили) за определяне размера на данъка, като по
отношение на същите съдът констатира, че съответстват и на промилите, предвидени
в Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци на Общински съвет
Несебър, в относимите редакции за всеки един период. Не е спорно и
обстоятелството, че жалбоподателят не е заплащал ДНИ за процесните имоти за
периода 2016 г. – 2020 г.
Спорният момент се свежда до размера на определената
данъчна оценка, или по точно до размера на изчислената данъчна оценка за
отделните имоти на основание Приложение № 2 от ЗМДТ. В тази връзка от ответната
страна е представена докладна записка, описваща подробно начина на определяне
на коефициентите послужили за изчисляване на данъчните оценки. Съдът след като
съобрази данните посочени в декларация № 74001/17.09.2011г. по чл. 14 от ЗМДТ,
подадена от жалбоподателя, данните от представената докладна записка от
ответника и разпоредбите на Приложение № 2 от ЗМДТ, установи, че органът по
приходите е приложил правилно коефициентите при определяне размера на данъчната
оценка, в това число са съобразени и промените в законодателството през
годините. Размерът на коефициентите е определен съобразно данните посочени в
декларация № 74001/17.09.2011г., а именно, че имотът – ресторантски комплекс
„Сирена“ попада в населено място от категория І, зона І, национален курорт,
сградите са декларирани като конструкция „М3“ с осигурено електроснабдяване,
водоснабдяване, канализация, а в ресторанта е осигурена и телефонизация.
Съобразено е също така, че в обектите не
е извършван вътрешен основен ремонт над 20 години. Съобразени са и разпоредбите
посочени в Приложение № 2 от ЗМДТ по отношение на всеки един коефициент, в това
число и предвидените изключения. От извършения оглед на сградата от служители
към община Несебър е установено, че не са налице основания за изменение на
заявените данни с декларация № 74001/17.09.2011г. От представените от жалбоподателя,
в хода на производството, конструктивно становище и експертна оценка на
ресторантски комплекс „Сирена“ не могат да се обосноват различни изводи.
Конструктивното становища описва състоянието на сградите към момента на
извършването му, което сочи на значително овехтяване на същите. Тези
констатации не променят местоположението на сградата, нейната конструкция или
обстоятелството има или няма електроснабдяване или водоснабдяване, а единствено
сочат, че в тях не е извършван ремонт в последните 20 години, което е отразено
чрез коефициентите за индивидуални характеристики. От друга страна, експертната
оценка, макар и в нея да е посочено, че е извършена въз основа на ЗМДТ, не
представлява годно доказателство за изменение на приетата от органа ДО. Това е
така, тъй като оценката е представена от жалбоподателя, а не е извършена в хода
на административното или съдебното производство. От друга страна, тази оценка е
извършена по отношение на целия комплекс без разграничение на отделните сгради
в него, както са декларирани. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
единствената разлика с определените коефициенти по извършената от органа по
приходите ДО е в размер на определения коефициент за индивидуални характеристики,
тъй като в експертната оценка е отразен и коефициент за лошо физическо
състояние. От данните по делото обаче, се установява, че овехтяването на
сградата се дължи на липсата на текущи ремонти (протокол на комисията извършила
оглед на обекта), поради което в случая правилно приходния орган не е приложил
коефициент за лошо физическо състояние, както е направено в експертната оценка
по арг. от чл. 8, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Приложение 2. От жалбоподателя не са
ангажирани допълнителни доказателства, които да обосноват извод, че
определеният в хода на административното производство размер на ДО на
съответните обекти следва да бъде изменен. При тези съображения съдът намира за
недоказано твърдението на жалбоподателя за неправилно изчислен размер на ДО на
сградите, предмет на изследване.
За определяне размера на данъчната оценка по чл. 19 от ЗМДТ органът по приходите е съобразил нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, като е взел за основа по-високата между отчетната
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 на обектите, при което е
формирал правилно данъчната оценка, въз основа на която да се определи
съответното задължение за ДНИ, доколкото в случая данъчнозадължено лице е
именно юридическо лице, а засегнатите обекти са нежилищни обекти. Видно от
посочените по-горе в изложението данни за данъчните ставки през съответните
периоди, приети с чл. 18 от Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци
на Общински съвет Несебър, правилно е определена и данъчната ставка (промил) за
всеки период. Съобразявайки тези данни, органът по приходите правилно е
изчислил и размера на дължимия данък, като е приложил съответния промил към
определената данъчна оценка.
Съгласно чл.175, ал.1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се
дължи лихва, чието начисляване в случая също е правилно.
Сумирайки изложеното съдът приема, че посочените в
обжалвания акт задължения за ДНИ за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020 г. и
лихви са определени при правилно приложение на материалния закон и целта му и
липсва основание за оспорването им по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Поради липсата на установени от съда основания за
оспорване, включително при извършената цялостна служебна проверка на акта по
чл.168 от АПК, жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК следва оспорването да се отхвърли.
По повод направеното искане и на основание чл.161, ал.1 ДОПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноските по делото, а
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 355.38 лева (изчислени
на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения).
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Зеда Тур АД, ЕИК:******* с адрес в гр. София, със съдебен адрес гр.София,
ул.Г.С.Раковски 163, ет. 5, ап. 14, срещу акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-1229/06.10.2021,
издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси на община Несебър,
който при проведено обжалване по административен ред е мълчаливо потвърден.
ОСЪЖДА Зеда Тур АД
да заплати на община Несебър 1 355.38 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
Административен Съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :