Решение по дело №15010/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              05.04.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                                      ПАВЕЛ ПАНОВ

                                      

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 15010 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 30.08.2018г., гр.д.51439/17г., СРС, 65 с-в отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Н.Г. и В.А.Г. установителни искова по чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата 1 438,42 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2013г. - 30.04.2014г. и сумата 393,62 лв. - лихва за забава през периода 15.09.2014г. - 29.05.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 12.06.2017г., ч.гр.д.37162/17г.СРС, 65 с-в, като осъжда ищеца да заплати на всеки от ответниците сумата 150 лв. - разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че съдът и вещите лица не съобразяват изравнителните сметки. Подлежащите на възстановяване суми по изравнителните сметки следва да се прихванат с най-старото задължение на потребителя, а не с дължимите суми през отчетния период. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемите – ответниците по исковете В.Н.Г. и В.А.Г. оспорват жалбата.

         Третото лице помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД не изразява становище.

         Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се релевират оплаквания. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които се навеждат доводи.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.  

Неоснователен е доводът в жалбата за прихващане на плащанията с по-стари задължения от предходен отчетен период. В зависимост от това, дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, възниква ново вземане или в полза на потребителя - за възстановяване, или в полза на топлопреносното дружество - за доплащане. Новото вземане няма напълно самостоятелен характер, защото заедно с начислената прогнозна сметка формира крайната стойност на потребена топлинна енергия. Възможността за погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки, без изрично съгласие на потребителя, е установена с чл.32, ал.3 от Общите условия на ищеца, публикувани във вестник „Дневник”, брой от 14.01.2008г. Същите обвързват страните и са приложими за вземания, възникнали след влизането им в сила. Като най-стари задължения следва да се разглеждат само тези за съответния отчетен период, за който са издадени прогнозните и изравнителни сметки. Прихващането с по-стари задължения от предходен отчетен период представлява изместване на периода за дължимост на сумите. Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за по-старите задължения, какъвто е недействителен съобразно чл.113 ЗЗД. Затова предвид извършените плащания на процесните вземания, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемата В.Г. установява реализирани разноски от 300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат. Въззиваемият В.Г. не установява направени разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.08.2018г., гр.д.51439/17г., СРС, 65 с-в.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** * да заплати на В.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.