Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 29.02.2024
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 169/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 74 от 16.11.2023 г., постановено по а.н.д.№ 161/2023 г. по описа на Троянски
районен съд, трети състав е потвърдил наказателно постановление № 31/10.04.2023
г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, с което на С.И.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по
чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите
(ЗГ), във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1,
пр.1-во от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 161/2023 г. по описа на
РС Троян, чрез процесуалния му представител адвокат Е.Ц. от ЛАК.
В касационната
жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения
на материалния и процесуален закон. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил
наведените от защитата аргументи, но е стигнал до неправилния извод за
законосъобразност на наказателното постановление. Според касационния
жалбоподател наказващият орган е наложил санкция на Ч. за допустителство.
Изтъква, че за да се наложи наказание в тази хипотеза е необходимо да бъдат
установени лицата, които се намират в йерархическа подчиненост на Ч. и че той е
имал контролни правомощия върху тях, но въпреки това те са извършили нарушение,
което не е било спряно от него. Сочи, че при проверката проверяващите са
установили лице, което е извършвало незаконна сеч, но не са довършили работата
си, като не са установили кое е това лице, имало ли е връзка между него и С.Ч.,
получило ли е това лице указания какво трябва и какво не бива да сече и едва
тогава е следвало да преценят до каква степен и въобще отговорен ли е
жалбоподателя за действията на това лице. Счита, че районният съд е следвало да
прояви по-голяма прецизност, като е следвало да изследва и проучи тези
обстоятелства, с оглед пълното разкриване на обективната истина. В заключение
се иска отмяна на решението на РС Троян и постановяване на ново, с което да се
отмени наказателното постановление. Алтернативно навежда искане да бъде
отменено решението на районния съд и се върне делото за разглеждане от друг
състав.
В писмено възражение от ответника
по касационната жалба се развиват подробни доводи за неоснователност на същата
и се излагат съображения в подкрепа на изводите на РС Троян в оспореното
решение.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Е.Ц.,
който поддържа касационната жалба с изложените в нея аргументи и пледира обжалваното
решение да бъде отменено. Изтъква, че първоинстанционният съд не е извършил
задълбочен и прецизен анализ на доказателствата и аргументите на страните.
Счита, че ако беше сторил това е щял да стигне до извод, че целта на закона не
е била да вмени на лицето, на което е издадено позволителното за сеч да
осъществява всеобхватен контрол на неограничен и неопределен брой лица. Сочи,
че такива функции той би могъл да има единствено към лицата, спрямо които
упражнява контролни функции, напр. секачите в имота, лицата, които извършват
извоза на дървесина и т.н. Изтъква, че в противен случай частният лесовъд би
следвало да осъществява денонощен обход на сечището, за да го пази от всякакви
нежелани и нерегламентирани достъпи до него. Акцентиран на обстоятелството, че
още при проверката на място в имота проверяващите са установили лице, което
извършва сеч в имота и е отрязал немаркирани дървета, но наказващият орган не
отчел тези обстоятелства, не е изследвал в какви отношения е това лице със
дружеството, което извършва сеч в имота. Счита, че ако това лице е било в
определени отношения с дружеството, то тогава би могло да се държи отговорен
лесовъда за действията му, но не и ако това лице е бракониер и е отишъл да
открадне дървесината.
Ответната
страна, редовно призована, чрез процесуалните си представители юрисконсултите Ц.Й. и А.П. оспорват
жалбата като неоснователна и недоказана, с искане съдът да потвърди решението на
РС Троян по съображенията, изложени в депозираното писмено възражение по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно. Изтъква, че като лице по
чл.108, ал.2 от ЗГ касаторът е имал задължението да контролира и следи
спазването на правилата за сеч, но е безспорно установено, че в процесния имот
е допуснато отсичането на значителен брой немаркирани с КГМ дървата. Счита
изводите на районния съд за липсата на процесуални нарушения в хода на
развилото се производство за правилни, споделя също така аргументите му за
неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение, трети състав при РС Троян е потвърдил наказателно постановление № 31/10.04.2023
г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, с което на С.И.Ч., ЕГН: **********,***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.257, ал.1,
предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите (ЗГ), във връзка
с чл.108, ал.2 и ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1, пр.1-во от
същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии, като законосъобразно.
Административнонаказателната
отговорност на С.Ч. е била ангажирана затова, че на неустановена дата в периода
от 31.07.2022 г. до 02.11.2022 г., в землището на с.Борима, община Троян, в отдел
92, подотдел „з1“, частна горска територия, представляваща имот с кадастрален
номер 05445.128.26, като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, упражняващо
частна лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч № 0677767/31.07.2022
г. за имот горска територия с кадастрален
номер 05445.128.26, не е изпълнил задължението си по осъществяване
на контрол по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, като е допуснал да се извърши сеч на 39 броя
дървета от благун с обща кубатура 12,0 пл.м3, 45 броя от цер с обща
кубатура 25 пл. м3 и 2 броя дървета от габър, с обща кубатура 1 пл.м3,
без същите да са маркирани с контролна горска марка в основата на пъновете им.
Както актосъставителят,
така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като виновно
нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във
връзка с чл.108, ал. 2 и ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка
с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
С оглед установените въз
основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е
правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.
Приетата от районния
съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият касационен състав.
Районният съд е приел,
че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а по
същество е приел, че административното нарушение е доказано.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелските
показания и писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че
административното нарушение е доказано.
Касационната инстанция
споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на
административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.
Извършеното от касатора
деяние е безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните
свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в
посочената като нарушена разпоредба административно нарушение.
Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, НП е издадено от компетентен орган.
Районният съд е изложил
достатъчно подробни мотиви, които касационната инстанция споделя и към които
следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване
на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност
и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47. В нормата на чл.47,
ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите
лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и
отбелязани за сеч дървета. Респективно, в разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ е
въведено задължение за лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява
контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина в съответния имот, до освидетелстване на
сечището. По силата на чл.108, ал.3 от ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до
освидетелстване на сечището.
В разпоредбата на чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии е регламентирано, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, след получаването
на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета
върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч.
Приложената от
наказващият орган санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1,
предл.1-во от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лева,
ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика,
което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по закона за
горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. Като изпълнителни
деяния в цитираната разпоредба са посочени „не изпълни задължения или контролни
правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или
контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове
по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
В случая правилно е
установен безспорният факт, че касаторът е лицензиран лесовъд и е регистриран в
Публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за упражняване на
частна лесовъдска практика с Удостоверение № 7736/10.09.2012 г., както и че на
негово име е било издадено позволително за сеч № 0677767 от 31.07.2022 г. /л.19 от
а.н.д.№ 161/2023 г. по описа на РС Троян/ за поземлен
имот № 05445.128.26 – частна горска територия, находящ се в землището на с.Борима,
община Троян, в отдел 92, подотдел „з1”, а също и че С.Ч. не е изпълнил задълженията
си да упражнява контрол, като не е следил за спазването на правилата за сеч -
да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета, както и не
е взел мерки по предотвратяване и спиране на незаконни действия по добива на
дървесина, като по този начин е допуснал да се извърши сеч на 86 броя дървета
от благун, цер и габър, без същите да са били маркирани с контролна горска
марка в основата на пъновете им. Това му задължение е вменено с разпоредбите на
чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 за сечите в горите и в
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Отговорността на касатора в настоящия случай произтича от вменените
му с посочените нормативни разпоредби контролни правомощия, които той не е
изпълнил. В тази връзка съдът не споделя тезата на касатора, че санкцията е
наложена в хипотезата на допустителство. Изпълнителното деяние на вмененото на касатора
нарушение е под формата на бездействие, но не е в хипотезата на допустителство.
Фактът, че в наказателното постановление е употребен израза „…е допуснал да се
извърши сеч…“ не означава, че е налице допустителство в доктринерния смисъл на
този институт. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН допустителството е
наказуемо само в предвидените от закона случаи, а видно от дадената в АУАН и НП
квалификация на нарушението, допустителството, като форма на изпълнителното
деяние, не е предвидено в тези разпоредби. Както се посочи по-горе в
изложението, като изпълнителни деяния в приложената санкционна разпоредба
на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во от ЗГ са
посочени „не изпълни задължения или контролни правомощия“, в случая вменени му
с разпоредбите на чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 за сечите
в горите и в чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Докато трайно
възприето е в наказателноправната доктрина (която
следва да бъде съобразена и по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН), че допустителят допуска извършването или довършването на престъпление от
друго лице (или административно нарушение), т.е. че той бездейства и въпреки,
че има възможност не попречва на извършителя на престъплението (нарушението). В
тази връзка, допустителството винаги предхожда или съпътства извършването на
основното престъпление (нарушение). Ето защо, при него има причинна връзка
между деянието на допустителя и извършването/довършването на допуснатото
престъпление или нарушение, т.е. поведението на допустителя улеснява
извършването на допуснатото престъпление/нарушение. Защото в хипотезата на
допустителство, извършителят на основното престъпление/нарушение, в
разглеждания случай незаконна сеч, не съзнава, че допустителят с бездействието
си улеснява извършването на престъплението/нарушението. В противен случай, ако
дееца (в настоящия казус извършителя на престъплението по чл.235, ал.1 от НК –
данни за образувано досъдебно производство по този текст от НК са налице по
делото) узнае за поведението на допустителя, то допустителството прераства в
помагачество.
Ето защо, вмененото
на касатора С.Ч. административно нарушение, с оглед изпълнителното му деяние,
не е обусловено и пряко свързано с воденото наказателно производство за
незаконна сеч срещу лицето Любомир Върбанов Иванов, каквито данни са налице по
делото, видно от писмото на РП Ловеч, ТО Троян - л.70 от първоинстанционното
дело. Обратното би означавало, че ако досъдебното производство се води срещу
неизвестен извършител (при безспорно установена нерегламентирана сеч), при
наличието на перспектива въобще да не бъде установено лицето или лицата
осъществили я, то лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ не би понесло съответната
административнонаказателна отговорност или най-малкото би изтекла давността за
ангажирането и реализирането ѝ.
Правилно е определено,
че нарушението е извършено на неустановена дата в периода от 31.07.2022 г. до 02.11.2022
г., т.е. от деня на издаденото позволително за сеч до деня на проверката.
С оглед на изложеното,
се споделят изводите на РС Троян, че касаторът не е изпълнил контролните си
правомощия при добива на дървесина от процесния имот, възложени му по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му, с което е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение, поради което правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.257, ал.1, т.1 от
ЗГ. Независимо до кой момент е валидно позволителното за сеч, то отговорността
на лицензирания лесовъд, в качеството му на лице по чл.108, ал.3 от ЗГ, което
следва да следи за спазването правилата за сеч е до момента на освидетелстване
на сечището, което в разглеждания тук случай, към датата на проверката не е
било сторено.
Неоснователни са
доводите на процесуалния представител на касатора по тълкуването на контролните
правомощия, задължения и функции на лицензирания лесовъд по отношение на
дейностите по извършване на сеч. Както нормата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба
№1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, така и тази по
чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, изрично
вменяват в задължение на лицето, на което е издадено позволителното за сеч и
което е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, да
следи за спазването на правилата за сеч и да не допуска сеч на немаркирани
дървета, а само в границите на насаждението на определените и отбелязани
за сеч дървета. Аналогични задължения за упражняване на контрол и вземане на
мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина са регламентирани и в чл.108, ал.3 от ЗГ. Както се посочи
по-горе, съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г., до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване на горните изисквания, т.е.
самият Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
регламентират контролните функции и отговорността на лицето по чл.108, ал.2 от
ЗГ. Именно описаните контролни функции не са били изпълнени от касатора, с
което той е извършил вмененото му нарушение, следователно не е налице
твърдяното в касационната жалба неправилно тълкуване на цитираните норми.
Неоснователни са
доводите на касатора, че за да се установи дали действително жалбоподателят е
извършил противоправно деяние, за което му се търси отговорност, то е било
задължително да се установи по категоричен начин дали, кога и кой е извършил
незаконната сеч. В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на касатора за
извършеното нарушение по чл.257,
ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за
горите, във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1,т.1 от същата
наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии е различна и не се покрива с отговорността на
фактическия извършител на сечта. Обстоятелството дали са установени и
санкционирани лицата, фактически отрязали немаркираните с КГМ дървета, по
никакъв начин не води до отпадане на отговорността на лицето, на което е
издадено позволителното за сеч за неупражнен контрол при провеждането на сечта
в имота.
В допълнение следва да
се посочи, че е ирелавантно дали касаторът е присъствал на незаконната сеч.
Отговорността за вмененото му нарушение не е свързана с функция по охрана на
въпросния имот, а касае контрола по добива на дървесина. От момента на
издаването на позволителното за сеч именно лицензираният лесовъд носи
отговорност и следва да упражнява контрол при извършвания добив и до
освидетелстване на сечището.
Действително жалбоподателят
не може да охранява сечището 24 часа, но не това е имал предвид законодателят,
възлагайки му контрола по спазване изискванията за сеч. Съгласно ЗГ и
подзаконовата уредба, при установяване на незаконна сеч, лицето по чл.108, ал.2
от ЗГ има задължение да състави констативни протоколи (включително и при
неизвестен извършител) и актове (при установяване на извършител) при условията на
чл.274 от ЗГ и да сигнализира незабавно органите на МВР при установяване на
данни за престъпление в горските територии, за които има издадено позволително
за сеч, съгласно изискванията на чл.126, ал.1, т.8 и т.9 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии.
Именно, когато е имал
задължение да действа и да установи нарушенията и сигнализира оторизираните
органи, той е бездействал, като не е предприел нито едно от предвидените от
закона действия.
Касационната инстанция
споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд, както и относно липсата
на основания за приложението на чл.28, във връзка с §1, т.4 от ДР на ЗАНН, към
които мотиви също следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Наложеното с
потвърденото от РС наказание не се явява и явно несправедливо. Наложената с НП
глоба в размер на 300 лева е в предвидения в разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗГ
минимум, като с нея не се засягат права и законни интереси на наказаното лице в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която е издадено. При определяне
размера на глобата от страна на АНО са взети предвид отегчаващите вината
обстоятелства - наличието на настъпили вредоносни последици, а именно
отсичането на голям брой немаркирани с КГМ дървета, както и наличието на предходно
нарушение по Закона за горите, санкционирано съответно с АНП № 825 през 2020 г.
по регистъра на РДГ Ловеч.
С оглед гореизложеното,
настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла
на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на касационното производство и предвид изрично заявеното от
процесуалния представител на касационния ответник, че не претендират
присъждането на разноски, то този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, втори
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 16.11.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 161/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.