М
О Т И
В И
към присъда по НОХД
N 6846 по
описа за 2011 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу Н.Н.С. , за това , че:
В периода от 03.09.2007 г. до 28.01.2009 г. в
гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на
длъжностно лице - управител на **** ООД гр. Варна /и като пълномощник на
посоченото търговско дружество на база пълномощно per.
№ 5396/03.09.2007 г./, присвоил чужди пари на стойност 463 060.53 лв.,
собственост на ***** ООД гр. Варна, представлявано от Х.Г.К.В., поверени му да
ги управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери – престъпление по чл чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
В
хода на съдебното производство е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен
от пострадалото юридическо лице „****”ООД, гр. Варна срещу подсъдимия за сумата
от 463 060, 53 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат
на деянието щети, ведно с лихвата, считано от датата на извършване на деянието
до окончателно изплащане на сумата.
В
хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с
възведената в него фактическата обстановка. Пледира , че в хода на съдебното
производство от приобщения доказателствен материал безспорно се установява, че
подсъдимият е осъществил деянието по повдигнатото му обвинение. Пледира с оглед
размера на отнетата парична сума и периода, в който е осъществено деянието, на
лицето да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, което да бъде
ефективно изтърпяно. Пледира се и да бъде уважен в цялост предявения в хода на
наказателното производство граждански иск.
Процесуалният
представител на гражданският ищец – адв. Г. пледира, че в хода на съдебното
производство е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира гражданският иск да
бъде уважен в пълен размер, както и да се присъдят направените по делото
разноски.
Защитата
пледира, че в хода на съдебното производство не е доказана по несъмнен начин
фактическата обстановка, визирана в обвинителния акт и участието на подсъдимия
в осъществяване на деянието по повдигнатото му обвинение. Иска подсъдимият да бъде оправдан по
възведеното му обвинение.
В
хода на съдебното производство, подсъдимият не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, като дава подробни обяснения по случая. В последната
си дума същият заявява, че не се чувства виновен и не е изразходвал парите за
лични нужди.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение
от 29.08.2007 г. на ВОС, фирмено отделение в Търговския регистър било вписано
дружество с ограничена отговорност „Ч М И енд Партнерс" ООД със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, ул. Шипка № 5. Съдружници в същото били „Карл В.
- Ой" ГмбХ - притежаващ 76 дружествени дяла с номинал от по 50 лв. всеки
на обща стойност 3800 лв. и „Ч М И" ООД - притежаващ 24 дружествени дяла с
номинал от по 50 лева всеки на обща стойност 1200 лева. Дружеството било
учредено с основен предмет на дейност - покупка, строеж, разработка и
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и се управлявло от св. Х.Г.К.В. и
подс. Н.Н.С., заедно и поотделно.
Подс. Н.С.
бил управител на „Ч М И” ООД, а в кря на м.2007 г. когато било създадено
дружество „Ч М И енд Партнерс” ООД двамата със св. Карл В. станали съдружници и
управители. Между двете фирми бил сключен договор за заем за закупуване на 154
дка земи в землището на с. Близнаци, обл. Варна за изграждане на вилно селище,
13 бр. от които следвало да се закупят със средства отпуснати от Карл В., а „Ч
М И” ООД участвало в договора с 27 дка. своя земя (представляваща два от
имотите, които следвало да се придобият). В този връзка св. Карл В. дал на подс.
С. пълномощно, нотариално заверено per. № 5396/03.09.3007 г. по
силата на което, той да се разпорежда с отпуснатите средства, за да закупи и
смени статута на земята. Същото това пълномощно било дадено, тъй като по
предварителна уговорка следвало двамата заедно да управляват и представляват
фирмата. В решението на ВОС било вписано, че същите могат да управляват и
представляват дружеството заедно и поотделно. Коригиране в представителната
власт било извършено с молба от 19.12.2007 г.
На
03.09.2007 г. и 27.10.2007 г. св. Х.Г. сключил с „Карл В.-Ой ГмбХ”, Швейцария
договори за паричен заем на обща стойност 1.154,00 евро (видно от приложените
банкови извлечения). От своя страна св. Х.Г.К.В. следвало да изразходва парите за закупуването на
поземлени имоти, находящи се в землището на село Близнаци, местност Байрям Бей,
община Варна, област Варна с номера 020068, 020010, 020013, 020067, 020074,
020017, 020015, 020065, 020016, 020064, 020066, 020018, 020019. Допълнителни
парични средства в размер на 222.456,00 евро били предоставени от другия
съдружник „ Ч М И” ООД съгласно /договор за паричен заем от 03.09.2007 г. Тези
пари следвало да бъдат изразходвани за закупуване на парцели със същото
местонахождение и номера 020011, 020012. Последните два имота били собственост
на „Ч М И” ООД . С нотариален акт с № 42, том III, per. № 6705, дело 357 от 29.10.2007г. на нотариус Н. Дюлгеров, per.
№ 484 на Нотариалната камара същите били прехвърлени на „Ч М И Партнерс” ООД
срещу сумата от 222.456,00 евро, с което предназначението на отпуснатия заем било
изпълнено.
Тъй като св.
Х.Г.К.В. бил швейцарски гражданин, пребиваващ през преобладаващата част от
времето извън територията на Република България, другият съдружник в „***” ООД
– подс. Н.С. по уговорка между дватамата, действал самостоятелно от името на
дружеството на базата на допълнително дадено му от св. В. пълномощно с per.
№ 5396/03.09.2007 г. на нотариус Н. Дюлгеров, per.
№ 484 на Нотариалната камара, район на действие ВРС. Задача на подс. С. била да
закупи горепосочените парцели чрез подписване на предварителни договори и
нотариални актове за тяхното придобиване, както и заплащане на покупната им
цена от името на дружеството. В пълномощното били описани конкретните имоти и
сумите, за които следвало да бъдат закупени от подс. С.. Н.С. многократно
теглил суми в брой, без да посочи основание за транзакцията (видно от
приложените банкови извлечения - без тегленето да е свързано със закупуването
на конкретните недвижими имоти, доколкото липсват съвпадения между теглените
суми с покупните цени на различните недвижими имоти, нито между датите на
тегленя и датите на сключване на нотариалните актове). Междувременно св. Д.,
близък на св. К., един от съдружниците в „Ч МИ”ООД, се усъмнил в осъществявани
злоупотреби от подс. С. във връзка с правомощията, които му били предоставени в
„****”ООД. Той изискал от подс. С. да му представи нотариални актове за закупуване
на имотите, за които бил оправомощен. Подсъдимият неколкократно отказвал да
стори това по различни поводи, а впоследствие признал пред св. Д., че е
изразходвал част от получената за закупуване на имотите сума за хазартни игри.
Тъй като Д. познавал св. В. по повод посещенията му в РБългария във връзка с
осъществяваната от „Черноморец инвестмънд енд партнерс”ООД дейност, същият
съобщил на швейцарският гражданин за възникналите съмнения относно извършвани
от подс. С. злоупотреби.
По този
повод св. Ханс В. упълномощил за негови
представители адвокати - Найденова, св. Т. и Лазарова от адвокатска кантора
„Д-р Мая Найденова" и като такива нееднократно, св. Т. изискала от С.
доказателства за изпълнението на поръчката за закупуване на парцелите,
респективно отчетност за изразходваните средства. В следствие на това,
последния предоставил сканирани копия на 9 нотариални акта за закупуване на 10
от гореспоменатите парцели. По отношение на останалите поземлени имоти, посочени
в договорите за заем, подс. С. твърдял че били закупени, но нотариалните актове
не представял, като сочел различни причини в тази връзка. След настояване от
служители на кантората да представи документи, удостоверяващи закупуване и на
другите три имота, подс. С., заявил че ще представи същите впоследствие. Тъй
като това не били сторено, в последващ момент адвокатската кантора изискала от С.
да представи писмена справка от Службата по вписвания - гр. Варна за
установяване на придобитите в действителност имоти. На 02.05.2008 г. по факс С.
изпратил удостоверение от служба по вписванията, съдържащо съгласно заглавната
му страница 13 вписвания на името на Ч М И енд Партнерс ООД . Получените
документи не били четливи и пълни, поради което в последвал телефонен разговор подс.
С. поел ангажимент да изпрати в оригинал същите по пратеник. На 07.05.2007 г. в
адвокатската кантора било доставено удостоверение с изходящ номер 9436 от
03.04.2008 г. съдържащо 13 вписвания по партидата на „Ч М И енд Партнерс” ООД,
от което се установявало, че към 03.04.2008 г. дружеството придобило всички 15
предвидени в договорите за заем недвижими имоти. Поради факта, че не били
представени копия от всички нотариални актове изброени в това удостоверение на
Службата по вписвания, адвокатската кантора потърсила съдействие от нотариус
Роза Кожухарова с район на действие PC - Варна, рег.№ 212 на
Нотариалната камара, за да се снабдят с липсващите нотариални актове.
Направената от нотариуса проверка установила, че под посочените в
предоставеното от подс. С. удостоверение номера били вписани нотариални актове,
които не засягали предвидените за закупуване от поземлени имоти. В резултат на
това била изготвена нова справка, издадена на 12.05.2008г. с изходящ номер
12895, с която било установено, че по партидата на дружеството имало само 9
вписвания. В тази справка като придобити или отчуждени не били визирани имотите
с номера 020018, 020019, 020064 и 020066, намиращи се на стр. 9, 10, 11 и 13 от
справката с изходящ № 9436/ 03.04.2008 г.
При
извършена последваща проверка в Служба по вписванията -Варна с изходящ номер
46393/03.11.2008 г. се установило, че парцелът с номер 020019 бил придобит на
27.06.2008 г., а след тази дата поземлените имоти с номера 020018, 020064 и
020066 не са били придобити. Същевременно св. В. установил че от банковата
сметка на дружеството липсват паричните средства, предназначени за закупуването
на същите.
На
03.11.2008 г. в гр. Варна се провело общо събрание на съдружниците на „Ч М И
енд Партнерс” ООД с цел вземане на решение за освобождаване на подс. С. от
поста управител. На това събрание пред всички съдружници и управители С.
предложил да закупи парцелите с номера 020018, 020064 и 020066 или на други
поземлени имоти на тяхно място за своя сметка и по този начин му се даде
възможност да възстанови парите, които липсвали от сметката на дружеството, но
предложението му не било прието.
С решение
на общото събрание от 03.11.2008 г. настъпила и промяна в управление на
дружеството, като от органите на управление на „***" ООД бил изключен Н.Н.С..
От тук насетне дружеството се управлявало и представлявало само от г-н Ханс В.,
притежаващ мажоритарен дял - 80% от дружеството в качеството му на
представляващ „Карл В. - Ой" ГмбХ. Решението
на общото събрание за освобождаване на Н.С. от поста управител на Ч М И енд
Партнерс ООД било вписано на 28.01.2009
г. в Търговския регистър и до този момент С. е представлявал дружеството заедно
с Ханс В.,
съгласно
чл.17 ал.З от дружествения договор от 17.08.2007 г. , когато е следвало да се
придобият или отчуждят недвижими имоти на стойност над 10.000,00 евро, сделки
със свързани лица и в случаите по чл.38 от ЗЗД.
Видно от
изготвената по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза, , в периода
03.09.2007 г. – 28.01.2009 г. по
сметката на дружеството е преведени от св. В. и постъпила реално паричната сума
от 1 154 610,33 евро /2 258 221,52 лева/. Вещите лица по
тройната съдебно.счетоводна експертиза, съотв. по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, находяща се на л. 161, т.1 от ДП констатират, че
в посочения период подс. С. е изтеглил в брой, съотв. превел по банков път общо
сумата от 1 154 373, 06 лева. Тройната експертиза сочи, че въз основа
на съдържащите се по делото документи се установява, че общата стойност на
закупените от подс. С. имоти се равнява на сумата от 886 376,26 евро /1
733 601,28 лева/, адокументално доказаните платени разходи съпътстващи
покупката на имотите се равняват на сумата от 31 927, 27 евро /62 444,31
лева/. Като са съобразили, че салдото по банковата сметка на „Ч М И енд
партнерс” към 01.01.2009 г. е в размер на 237,27 евро /464,06 лева/ вещите лица
са установили, че неотчетената сума от подс. С. възлиза на 232 069,53 евро
/461 711, 87 лева/, доколкото по делото липсват доказателства подс. С. да я употребил по
предназначение и за целите на дружеството.
След като
констатирал несъответствието между липсващата парична сума и извършените от
подс. С. разходи за закупуване на процесните имоти, св. В. се срещнал с подс. С. в присъствието на св. Е.К., съдружник в
„Черноморец инвестмънт”ООД, който превеждал разговора между двамата. В хода на
разговора св. В. разяснил на подс. С., че очаква да бъдат върнати по сметка на
дружеството паричните средства, които не са изразходвани по предназначение. В
отговор, подс. С. признал, че не е закупил парцелите, за които са били
преведени парите в процесната сметка и дал обещание да възстанови средствата,
като заявил, че парите са налични. В отговор на твърденията си той поканил св. В.
и св. К. да го придружат до клон на
„Райфайзенбанк България” АД. Подсъдимият влязъл вътре, а св. В. и св. К. го
изчакали извън банковия офис. След като излязъл подсъдимият представил на св. В.
документ, за който твърдял, че
удостоверява изрвършено плащане по сметка на „Черноморец инвестмънд енд
партнерс”ООД, като в документа фигурирала съответна парична сума.. След
направена справка, св. В. установил, че
посочения документ удостоверява единствено факта, че по сметка, различна от
сметката на „****”ООД е налична посочената сума.
След освобождаване от заеманата от него длъжност в
„Черноморец инвестмънд енд партнерс”ООД, включително до настоящия момент, подс.
С. не е закупил три от процесните имоти респ. не е отчел бипсващата от сметката
на процесното дружество сума.
Подс. Н.Н.С. е роден на *** г в гр. Варна,
живущ ***, български гражданин, със средно образование, работи, разведен,
неосъждан, ЕГН **********.
Горепосочената фактическа обстановка,
такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП
се установява и потвърждава от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, а именно: показанията на св. П.С., на св. Д.,
св. К., св. Н.В., св. К.Р., св. Н.Д., св. В.Н., св. Е.К. депозирани в хода на
съдебното производство и досъдебното производство, последните надлежно
приобщени чрез прочитането им, показанията св. Н.К. дадени в хода на съдебното
производство и в хода на досъдебното производство, последните надлежно
приобщени чрез прочитането им, показанията на св. В.Д., на св. Д.В., на св. А.И.,
на св. Х.Г. В., на св. Г.Т., на св. Л.Д., св. В.В., разпита на вещите лица В., К.
и Т.; както и на всички писмени доказателства събрани в хода на досъдебното
производство и тези приобщени в хода на съдебната фаза – копие на фактура №
1/29.10.2007 г. и копие на фактура № 3 от дата 31.01.2008 г., заверено за
вярност с оригинала копие на вносна бележка от „Райфайзенбанк България” ЕАД от
14.10.2008 г., заключението по назначените в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, както и заключението по
назначената в хода на съдебното производство тройна съдебно-счетоводна
експертиза.
Като преки доказателства относно
обстоятелствата, описани в обвинителният акт съдът кредитира приобщените по
делото експертни заключения по назначените в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводни експертизи и тройната съдебно-счетоводна експертиза,
назначена в хода на съдебното производство, както и всички писмени
доказателства, приобщени в хода на съдебното и досъдебното производство. Като
преки доказателства, съдът кредитира показанията на св. В., св. Т., св. Н.К.,
св. В., св. Джабаров, св. Кемянова, св. С., св. В., св. К., св. В. и св. Д.,
относно фактите, предмет на делото касаещи, както учредяването на пострадалото
юридическо лица, така и дейността, която същото е осъществявало, правомощията
на подсъдимия във връзка с управлението му, съотв. поведението на лицето по
време на инкриминирания период във връзка с осъществяване на своите
управленчески правомощия. Като косвени доказателства по делото бяха кредитирани
останалите гласни доказателства, които установяват факти, странични за предмета
на делото. Обясненията на подс. С., съдът кредитира частично като достоверни
досежно учредяването на процесното дружество и дейността на същото, доколкото в
тази си част същите съответстват на събрания по делото доказателствен материал.
По отношение на констатираната по делото липса и нейният произход обаче съдът
оцени обясненията на подсъдимия единствено като защитна теза, поради
противоречие на същите с доказателствения материал по делото.
Въз основа анализа на всички
събрани по делото доказателство бе установена безспорно фактическата обстановка,
така както е описана в обвинителния акт. Доказателствата по делото са абсолютно
еднопосочни по отношение на всички, сочени от обвинението факти относно
създаването на дружеството – граждански ищец, предмета на дейност на същото,
конкретните ангажименти за закупуване на имоти с оглед целите на съдружниците,
начина на упрвление, както и периода, в който подсъдимият е бил назначен на
длъжност „управител” в същото. Спорни по делото, с оглед позицията на защита,
са останали единствено въпросите за размера на посочената липса, нейният произход,
както и поведението на подсъдимия, демонстрирано след възникване на съмнения у
съдружниците във връзка с реализирани от същия злоупотреби. В тази връзка безспорно се установяват от
всички събрани по делото доказателства, че подсъдимият е имал качеството
„длъжностно лице”, като управител и пълномощник на пострадалото юридическо
лице, като същият е имал изключително правомощие да оперира с банковата сметка
на дружеството.
От приобщената в хода на
съдебното производство тройна съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е
кредитирал изцяло като обективна, логична и в пълнота изясняваща поставените на
вещите лица въпроси, се установява както конкретната сума, с която е била
захранена сметката на пострадалото дружество, така и сумата, с която подс. С. се
е разпоредил, в полза на дружеството, а именно за закупуване на имоти, с оглед
предмета му на дейност, така и за покриване на разходите във връзка с
обслужване на тази дейност. Експертното заключение по тройната
съдебно-счетоводна експертиза и заключението по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, съдържаща се в материалите по досъдебното производство, установяват
по несъмнен начин и общата сума, с която
С. се е разпоредил в свой или чужд интерес, но не и в полза на дружеството,
което сметката е била предназначена да обслужва, чрез теглене в кеш на парични
средства, респ. нареждане по други банкови сметки. При съпоставка на
документално доказаните разходи в полза на дружеството и изразходваните суми,
съотв. баланса по сметката на дружеството към датата, на която подс. С. е
освободен от длъжността управител на „Черно Морец инвестмънд енд партрнерс”
ООД, вещите лица по тройната съдебно-оценителна експертиза единодушно са констатирали
налична липса от 461 711,87 лева. По отношение установената липса, е
налице разминаване между тройната съдебно-оценителна експертиза и назначените в
хода на досъдебното производство експертизи, като съдът кредитира заключението
по първата, с оглед пълнотата при излагане на формираните от вещите лица
изводи, както и с оглед обстоятелството,
че същото се позовава и на доказателства, събрани в хода на съдебното
производство.
Действително, съгласно съдебната
практика, доказването на липса в определен размер без установяване произхода на
същата и в частност установяване на причинна връзка между нея и реализирано от
дееца поведение, не обосновава основателността на повдигнатото обвинение за
присвоително престъпление. Съдът счита обаче, че в хода на съдебното
производство се събраха необходимия брой косвени доказателства, установяващи
поведението на подсъдимия, както към момента на упражняване на правомощията си
като управител на пострадалото дружество, така и непосредствено след
отстраняването му от тази длъжност, които са еднопосочни, логично свързани
помежду си и в своята цялост установяват един възможен извод за произхода на
тази липса, а именно – че същата е резултат от присвоителни действия на
подсъдимия, реализирани чрез разпореждане със съответната сума в свой или чужд
интерес.
В тази връзка като косвено
доказателство по делото, съдът кредитира показанията на св. Т. и св. В., които
кореспондират помежду си, и установяват, че към момента в който от подсъдимия е
поискан отчет за реализираните сделки за купуване на недвижими имоти, съотв. за
разходване на получените парични средства, същият е отлагал многократно
предоставянето на исканите му документи, представял е такива с невярно
съдържание, съотв. твърдял е обстоятелства, различни от действителните такива
досежно закупуване на всички имоти, за които е бил натоварен да сключи сделки.
Като косвени доказателства по
делото относно виновността на подсъдимия, в извършване на деянието, описано в
обвинителния акт, се кредитират и показанията на св. В. и св. К., видно от
които подс. С. е признал, че дължи средства към банковата сметка на
дружеството, неизразходвани в полза на същото, заявил е, че „е направил грешка”
и е изразил готовност да поправи същата, като преведе съответна парична сума по
тази сметка, като е заблудил св. В., че е осъществил превод по сметката на
дружеството, съотв. след това не е реализирал постъпки за възстановяване на
щетата.
Като косвено доказателство
относно наличието на причинна връзка между присвоителното поведение на
подсъдимия и констатираната по делото липса, съдът кредитира и показанията на
св. Д., в които същият сочи: „С. е споделял с мен, че е изхарчил тези пари в
казиното. Не съм единственият, който е чул от него това. Това са ми го
споделяли и други лица”.
Косвени доказателства относно
злоупотребата на подсъдимия С. са и тези установяващи липсата на отчетност и
редовно водене на счетоводството, които са създали една благоприятна основа за
реализиране на присвоителни действия. Видно от показанията на св. Н.К., подс. С.
не й е предоставял всички необходими документи за реализиране на изрядно
счетоводство, което е попречило на същата да приключи счетоводната година на
фирмата. В този смисъл са и показанията на св. В., ангажирана впоследствие със
счетоводна обработка на документите на пострадалато юридическо лице, която
сочи: „Не съм се занимавала със счетоводството /на фирмата/ в реално време… В
реалния период, когато е трябвало да се подаде данъчна декларация, да се
публикуват отчетите, аз не съм работила за тази фирма”.
Като неоснователни бяха оценени
доводите на подсъдимия и неговия защитник, че наличната липса се дължи на
реализирани от подсъдимия разходи, неотчетени от вещите лица. Видно от
проведения обстоен разпит на вещите лица, както във връзка с назначената и
изготвена тройна съдебно-счетоводна експертиза, така и на приобщените от
досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, по делото не са представени разходно оправдателни документи, които да отговарят на
счетоводните изисквания, за да се установи, че подобни разходи са направени,
извън признатите за счетоводно документирани такива. С оглед на изложеното,
твърденията на подсъдимия в тази посока са голословни такива и съдът ги оценява
в тази връзка единствено като защитна теза, целяща избягването на наказателната
репресия.
Несъстоятелни са и доводите, че
неправилно вещите лица не са съобразили при изготвяне на експертизата, съотв.
не са отчели като разход предоставения
от „Черно Морец инвестмънд”ООД на „****”ООД заем, съотв. учредена договорна
ипотека върху прехвърлените на „****” ООД от „Черно Морец инвестмънд” два
имота, към момента на учредяване на
първото дружество.
Видно от разпита на вещите лица в
с.з. от 17.04.2013 г. и с.з. от 30.09.2013 г., липсва документ, удостоверяващ
реално постъпване на парична сума по сключения договор за заем, с оглед на
което същият не е съобразен при преценка счетоводния баланс на дружеството.
Изводите на вещите лица, относно липса на реално осъществено плащане по този
договор се подкрепя и от показанията на св. К., св. Д. и др. свидетели –
съдружници в „Черно Морец инвестмънд”ООД , които категорично твърдят, че не са
постъпвали респ. не знаят да са изплащани парични средства от „Черно Морец инвестмънд” ООД на „****”ООД във връзка със
сключения договор за заем. От друга страна, по делото е установено, че към
момента на сключване на договора за заем, между двете дружества е сключен
договор за продажба на два имота на стойността на договора за заем, които са
прехвърлени от „Черно Морец инвествмънд” ООД на „****”ООД.
Анализа на документалната наличност по делото сочи на извода, че въпросният
заем представлява фиктивна сделка, без реално постъпило плащане по нея поради
вътрешни отношения, съществували между двете юридически лица. Друг е въпросът,
че доколкото процесните сделки касаят субект, различен от подсъдимия, имуществените
отношения между същите, както установените от документите по делото, така и
вътрешните такива, във връзка с реализиране на фиктивни сделки се явяват
странични, ирелевантни за делото . От друга страна, видно от разпита на вещото лице К. в с.з. от
17.04.2013 г., ако паричната сума по договора за заем бъде съобразена, същата
следва да бъде отчетена като приход на дружеството, което би увеличило, а не
намалило сумата на констатираната липсата.
Подобни са съображенията за
несъстоятелност на твърдението за неправилно игнориране от вещите лица на
учредените договорни ипотеки по отношение на имотите, собственост на „****”ООД,
с които „Черно Морец инвестмънд” ООД е участвало в първото дружество. Следва да
се отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява, че
посочените два имота не са апортирани, а са закупени от дружеството –
граждански ищец. Друг е въпросът, че доколкото с договорната ипотека се създава
една тежест, задължение, а не се прехвърля право на собственост, конкретните
задължения не следва а се съобразяват като разход. Доколкото изявленията на защитника в тази посока се тълкуват от съда
като твърдения за компенсиране на подсъдимия чрез наличната от сметката на
дружеството – граждански ищец липса, за възникналата тежест върху двата
цитирани имота, следва да се отбележи следното: доколкото имотите са
собственост на пострадалото юридическо лице, всякаква компенсация в този смисъл
се явява неоснователна; дори да се приеме, че „Черно Морец инвестмънд” ООД е
участвало в учредяване на дружеството – граждански ищец с процесните два имота,
това касае имуществените отношения между посочените лица, а не между
пострадалото юридическо лице и подсъдимия в качеството му на управител на
същото, поради което в тази връзка въпросът за договорната ипотека се явява
ирелевантен за делото.
Неоснователни и недоказани са и
изложените от подсъдимия твърдения, за съществуването на разходно оправдателни
документи, които същият е бил възпрепятстван да представи пред съда, поради
злонамерени действия на трети лица, а именно поради недопускането му до офиса,
където се е помещавала управляваната от него фирма „Агент 007”ООД, от която
същият е отстранен. Видно от разпита на св. Д., св. К. и останалите свидетели,
които са били съпричастни с дейността на цитираната фирма, действително към
момента на отстраняване на подсъдимия от заеманата от него длъжност на
управител в посоченото дружество, съотв. след прехвърляне на дружествения дял
от неговата майка – св. Н., достъпа на лицето до офиса е бил ограничен. От
събраните по делото доказателства обаче, чрез разпита на св. Д. и св. К. е
видно, че в офиса не са се намирали документи, касаещи дейността на „Черноморец
инвестмънд енд партерс”ООД, съответно никога по никакъв повод подсъдимият не е
предявявал претенции да му бъдат предавани документи, касаещи дейността на тази
фирма. Показанията на св. Д. и св. К., както по повод на процесните документи,
така и във връзка с останалите обстоятелства – предмет на делото, съдът
кредитира като достоверни, както с оглед логическата им връзка с останалия,
събран по делото доказателствен материал, както и поради отсъствие на конкретно
установени субективни подбуди, които да сочат за наличие на заинтересованост от
делото, като извън тази група обстоятелства, съдът отнася наличието на отминал
във времето личен конфликт между лицата по повод дейността на фирма, странична
за делото.
В съответствие с показанията на
цитираните свидетели в тази връзка са и показанията на св. Н., майка на подсъдимия,
която в съдебно заседание заявява, че не е предявявала претенции към налични
вещи съотв. документи, в офиса на „Агент 007”ООД, достъпът до който, на нея и
сина й, е бил ограничен.
Като косвено доказателство
оборващо твърденията на подсъдимия в тази посока се оценяват и показанията на
св. В. и св. Т., от които е видно, че към момента, в който от подсъдимият е
поискан отчет за осъществените представителни функции, съотв. за липсващите
средства, същият не е изложил твърдения за съществуването на други документи, удостоверяващи извършени
разходи за закупуване на имоти, съотв. за налични затруднения във връзка с
получаване на фактическа власт върху същите.
Поради изложените съображения,
обясненията на подс.С. в тази връзка бяха оценени единствено като защитна теза
с оглед избягване последиците от проведеното срещу него наказателно
преследване.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подс. Н. Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, затова че в периода
от 03.09.2007 г. до 28.01.2009 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление и в качеството си на длъжностно лице - управител на Черноморец
инвестмънд енд партнерс ООД гр. Варна /и като пълномощник на посоченото
търговско дружество на база пълномощно per.
№ 5396/03.09.2007 г./, присвоил чужди пари на стойност 461 711,87 лв собственост на Черноморец инвестмънд енд партнерс ООД гр. Варна,
представлявано от Х.Г.К.В., поверени му да ги управлява, като длъжностното
присвояване е в големи размери
Всички
елементи от обективна страна на осъществено престъпление по чл. 201, ал.1 от НК
са установени в хода на съдебното производство. Квалификацията
на деянието се определя от факта, че през време на присвояването на чуждите
вещи подсъдимият е имал качеството на "длъжностно лице", т.е. лице,
на което са му поверени вещи, които е следвало да пази и управлява като се е
разпоредил с вещите в своя полза и е настъпил и противоправния резултат,
съставомерен по чл. 201 от НК, а именно
причиняване на имуществена щета на собственика.
Квалификацията
на деянието по чл. 202, ал.2 т.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че
размерът на причинената щета надхвърля
сумата равна на 70 работни заплати за страната.
От субективна страна, подсъдимият е извършил деянието при форма на вината – умисъл е съзнавал е,
че вещите – предмет
на обвинението са чужди, че неправомерно се разпорежда с тях в свой или чужд
интерес и е предвиждал резултата от разпореждането с тях, а именно –
намаляването на актива в имуществото на юридическото лице, собственик на
вещите.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
като смекчаващо отговорността на подс. С. обстоятелство съдебното минало на
лицето преди извършвате на деянието. Отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са съобразени. Доколкото размерът на присвоената сума е отчетен
при квалификацията на деянието, съдът счете че същият не следва да се вземе
предвид за отегчаване отговорността на лицето.
Поради изложените съображения, съдът счита,
че престъплението е извършено при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на което и предвид високата
долна граница на предвиденото в съответната санкционна разпоредба наказание прецени
че наказание към минималния размер би било справедливо и ще изпълни целите,
визирани в чл. 36 от НК.
Поради изложените съображения наложи на подс. С.
предвиденото в нормата на чл. 202, ал.2 от НК наказание „лишаване от свобода”
за срок от три години.
Като
съобрази, че са налице предпоставките на чл. 66 по отношение на подс.С., както
и
че с оглед постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК и преди
всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо ефективното
му изтърпяване, съдът отложи изтърпяването на наложеното му наказание с
изпитателен срок от пет години, като съобрази конкретната обществена опасност
на деянието и дееца.
Относно предявеният граждански
иск от конституираното в хода на съдебното производство
пострадало юридическо лице, съдът намира, че в резултат на процесното
противоправно деяние и в пряка причинна връзка с поведението на дееца, същото
е претърпело имуществени вреди,
които не са възстановени, като подсъдимия следва да ги заплати. Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност
се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. В
хода на съдебното
производство
безспорно се установи, че гражданският ищец е претърпял вреди в
размера, посочен като констатирани липси в заключението по
тройната съдебно-оценителна експертиза, а именно в размер на 461 711,87
лв, както и че вредите са
пряка и непосредствена последица от осъществено от подсъдимия
присвоително деяние, които същият
е извършил виновно, с
оглед на което гражданският ищец основателно претендират репарации за
обезвреда.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха възложени
разноските по делото в размер 1338 лева, както и държавната такса върху
уважения граждански иск от 18 468,47 лева.
Като взе предвид, че по делото не
са представени доказателства, установяващи размера на заплатеното от
гражданския ищец адвокатско възнаграждение, съдът остави без уважение
претенцията за присъждане на направените от гражданския ищец по делото
разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: