№ 194
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20241001000955 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №118551/31.10.2024 година от Г. А.
Х., чрез назначения особен представител срещу решение №1304/02.10.2024
година, постановено по т.д.№2759 по описа за 2021 година на Софийски
градски съд, ТО, VI-15 състав, В ЧАСТТА, с която Г. А. Х. е осъден да заплати
на „Серпент“ ЕООД сумата от 13 200,00 лв. – продажна цена, дължима по
договор от 04.11.2015г. за продажби на гориво, за които са издадени фактури
№2369/15.06.2020г., №2379/30.06.2020г., №2388/15.07.2020г. и
№2395/31.07.2020г., както и сумата от 14 709,35 лв. – мораторна неустойка,
дължима съгласно т. 7.1 от договора от 04.11.2015г. за забавено изпълнение на
задълженията за плащане на продажната цена по фактури, издадени в периода
от 30.09.2018г. до 31.07.2020г.
Твърди се в жалбата, че на първо място исковата молба е останала
нередовна, тъй като е направено частично оттегляне на исковете като не е
направено уточнение относно това, за кои от претендираните неустойки
делото е останало висящо. Ищецът е следвало да посочи дали се е сбъднало
условието по спогодбата, което обуславя и правото му на иск. Твърди, че
1
постановеното решение е неправилно, тъй като спогодбата е нов факт, който
урегулира отношенията между страните и установеното правно положение
като ги преобразува, променя ги съобразно своето съдържание като
материалноправните отношения между страните занапред са такива, каквито
спогодбата ги е посочила. Съдът е уважил исковите претенции само на
основание установителното действие на представената спогодба, като не е
взел предвид останалите по делото доказателства, които е следвало да цени
съобразно чл.175 ГПК с оглед на всички други доказателства по делото.
Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и
постановяване на решение по съществото на спора, с което исковете бъдат
отхвърлени.
Въззиваемата страна „СЕРПЕНТ“ ЕООД е депозирала писмен отговор,
с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се
присъдят направените по делото разноски.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на
обикновения другар „Астон Сервиз“ ООД, който не се е присъединил към
въззивната жалба в срок до първото по делото заседание.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
В исковата си молба от 15.12.2021 година ищецът „Серпент“ ЕООД
излага, че на 04.11.2015 година между ищеца „Серпент“ ЕООД, от една страна
като доставчик и „Астон сервиз“ ООД, в качеството му на купувач е сключен
договор за покупко-продажба на гориво. По силата на този договор
доставчикът се е задължил да предостави възможност на купувача да закупува
за автомобилите си гориво с търговска отстъпка от бензиностанция на
доставчика, находяща се в гр.София, район Искър, бул.“Искърско шосе“, 2,
чрез чипове/карти, издадени от доставчика за всеки отделен автомобил, при
условията на разсрочено плащане, а купувачът се е задължил да заплаща
зареденото гориво по реда и при условията на договора. По силата на т.2.5 от
договора ответникът Г. А. Х. се е задължил да отговаря като солидарен
длъжник по реда на чл.121 и сл. ЗЗД за всички дължими суми по договора,
включително неустойки и обезщетения, в случай, че същите не бъдат
заплатени от ответното дружество. Съгласно т.3.4 от договора на всяко
петнадесето и последно число от месеца доставчикът издава фактура на
2
купувача за закупеното до датата на издаването на фактурата гориво от
купувача. При заредено гориво на стойност над 5000 лева, което все още не е
фактурирано, доставчикът има право да издаде фактура на купувача и преди
настъпване на датите, посочени в предходното изречение /т.3.5 от договора/.
Купувачът се е задължил да заплаща дължимите суми по издадените фактури
за гориво в срок от 15 календарни дни от падежа на съответното задължение
по банкова сметка на доставчика. /т.3.5 от договора/. Съгласно т.2.3 срокът на
договора е бил до 31.12.2016 година, като страните са постигнали съгласие
/обективирано в същата договорна клауза/, че договорът ще продължи
действието си за период от още една календарна година, при условие, че в срок
до 30/тридесет/ дни преди изтичането на крайния срок някоя от страните не
уведоми писмено другата, че не желае договорът да продължи своето
действие. Страните изрично са уговорили, че този начин на продължаване на
действието на договора ще бъде прилаган за всеки следващ удължен период
на действие на договора. Нито едно от двете дружества не е заявило, че желае
да прекрати, респ. да развали договора, поради което той е продължил своето
действие. Двете дружества са били обвързани от договора за покупко-
продажба на гориво до дата 31.07.2020 година, когато бензиностанцията в
гр.София, район Искър, бул.“Искърско шосе“, №2 е прекратила дейността си.
В периода от 01.06. до 15.06.2020 година „Астон сервиз“ ООД е извършило
покупка на гориво на обща стойност 4717,32 лева, за което е издадена фактура
№2369/15.06.2020г., като сумата по тази фактура е платена частично, както
следва: на 22.12.2020 година – 318,39 лева; на 30.12.2020 година – 1500 лева;
на 19.02.2021 година – 1200 лева и на 17.05.2021 година -1502,37 лева, като
неплатеният и дължим остатък е в размер на 196,56 лева.
В периода от 16.06.до 30.06.2020 година е извършена покупка на гориво
на стойност 4649,23 лева, за което е издадена фактура №2379/30.06.2020г.,
като сумата не е заплатена. В периода от 01.07. до 15.07.2020 година е
извършена покупка на обща стойност от 3255,30 лева, за което е издадена
фактура №2388/15.07.2020г. като сумата по тази фактура не е заплатена. В
периода от 16.07. до 31.07.2020 година е извършена покупка на обща стойност
в размер на 5098,91 лева, за което е издадена фактура №2395/31.07.2020г.,
която не е заплатена. Общият размер на тези задължения възлиза на 13 200
лева. В т.7.1 от договора страните са уговорили, че при неплащане в срок
купувачът дължи на доставчика неустойка в размер на 0,25% от стойността на
3
неплатената сума за всеки ден забава, но не повече от 25% от общата дължима
сума. Поради забавеното плащане на сумите по фактурите се дължи и
неустойка в размер на 43709,35 лева.
Въпреки извънсъдебните покани за плащане, ответниците не са
извършили плащане на дължимите суми. Моли съдът да постанови решение, с
което осъди ответниците да заплатят, в условията на солидарност сумата 13
200,00 лв., представляваща продажна цена, дължима по договор от
04.11.2015г. за продажби на гориво, за които са издадени фактури
№2369/15.06.2020г., №2379/30.06.2020г., №2388/15.07.2020г. и
№2395/31.07.2020г., както и сумата 43 709,35 лв. – неустойка, дължима
съгласно т. 7.1 от договора от 04.11.2015г. за забавено изпълнение на
задълженията за плащане на продажната цена по фактури, издадени в периода
от 30.09.2018г. до 31.07.2020г.
С определение от 28.02.2024г. производството по осъдителните искове
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е прекратено на основание чл. 232 ГПК за
разликата над 14 709,35 лв. до първоначално предявения им размер от 43
709,35 лв. поради заявено от пълномощниците на ищеца оттегляне на исковете
в посочената част. По твърденията за нередовност на исковата молба след
представяне на спогодбата, в отговора на въззивната жалба ищецът е уточнил,
че е оттеглил иска си за най-обременителните задължения, с което е отстранил
нередовностите.
Ответникът „Астон Сервиз“ ООД, уведомен по реда на чл. 50, ал. 4
ГПК, не взема становище по исковете.
Ответникът Г. А. Х., чрез назначения особен представител, по реда на
чл.47, ал.6 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди,
че неустойките са погасени по давност, тъй като исковата молба е заведена на
15.12.2021 година, като съгласно трайно установената съдебна практика по
чл.114, ал.4 ЗЗД, при заплащане на главния дълг за последен ден по смисъла на
закона следва да се счита денят на това плащана и когато това е станало преди
3 години от датата на завеждане на исковата молба то тези неустойки са
погасени по давност. Направено е възражение, че претендираната неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и че следва да бъде
намалена. Твърди, че следва да бъде съобразено настъпването на
форсмажорно обстоятелство. Оспорва представените с исковата молба
4
фактури, като твърди, че са едностранно изготвени, не представляват
първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6 ЗСч и поради това не
подлежат на изпълнение. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице
признание на дълга. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли
предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеният договор за покупко-продажба на гориво е, че
страните по него са постигнали съгласие ответникът „Астон сервиз“ ООД да
закупува гориво от бензиностанция, собственост на ищеца „Серпент“ ЕООД,
при условията на разсрочено плащане, като срокът на действие на договора е
до 31.12.2016 година, а страните са постигнали съгласие, че при липса на
уведомяване, че никоя от страните не желае да го поднови договорът ще се
счита автоматично подновен за нов период от една година, като този начин на
удължаване ще се прилага при изтичане на всеки следващ период на действие
на договора. В договора е поето задължението на Г. Х. да гарантира солидарно
и неограничено, че ще плати изцяло всяка една сума по договора, дължима от
купувача на доставчика, както и неустойките и обезщетенията, възникнали в
полза на доставчика, в случай, че те не бъдат платени от купувача.
Съгласно т. 3.1 от договора дължимата цена за закупеното гориво е в
размер на обявената цена на бензиностанцията в деня на съответната
продажба, намалена с отстъпка в размер, определен в т. 3.2 от договора.
Съгласно т. 3.4 от договора ищецът издава фактури за цената на закупеното
гориво на всяко 15-то и последно число от съответния месец, а съгласно т. 3.6
от договора срокът за плащане на задълженията по всяка фактура е 15 дни от
датата на получаването й от ответника. С клаузата на т. 7.1 от договора е
уговорена неустойка за забава при неизпълнение на задълженията за плащане
в срок на цената на закупеното гориво в размер на 0,25 % от неплатената сума
за всеки ден на забавата, но не повече от 25% от тази сума. Договорът е
подписан от ответника Г. А. Х. както от името на ответника „Астон Сервиз“
ООД в качеството му на управител на дружеството, така и в лично качество
като солидарен длъжник за изпълнение на задълженията на дружеството по
договора.
Тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се
5
установява наличието на писмено уведомление по смисъла на т.2.3 от
договора, договорът е породил действието си между страните и за периода, в
който са издадени фактурите, а именно 2020 година.
В хода на производството е представена спогодба от 06.07.2023 година,
с нотариална заверка на подписите, с която страните са постигнали следните
уговорки – заявяват, че същата е по повод воденото дело с предмет заплащане
на задълженията на „Астон сервиз“ ООД и Г. Х., като ответниците признават,
че дължат претендираните суми, а Г. Х. се задължава да плати на „Серпент“
ЕООД сумата от 29 000 лева в срок до 13.07.2023 година, като след като
сумата бъде заплатена „Серпент“ ООД ще поеме задължението да опрости
всички други вземания, предмет на делото. „Серпент“ ЕООД се задължава в
срок до 5 работни дни от получаване на сумата да депозира молба за отказ от
исковете.
По делото е представено заключение на вещото лице по назначената
ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, и от което
е видно, че при извършена справка за движението на оборотите в
счетоводството на ищеца „Серпент“ ЕООД са осчетоводени фактурите, както
и са налице данни за извършени плащания.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1
ЗЗД.
Искът по чл.327, ал.1 ТЗ е предоставен на продавача по търговска
продажба, който е извършил доставка и за който, съгласно правилата на
двустранната търговска продажба е възникнало правото да получи цената.
В тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и
главно доказване факта на доставката, като по делото са представени фактури,
които не са двустранно подписани, поради което и не съставляват
доказателство за осъществяване факта на доставката. Доказателство за този
факт не може да бъде и заключението по допуснатата ССЕ, тъй като същата е
изготвена едностранно само въз основа на счетоводството на ищеца.
Счетоводното записване съставлява частен свидетелствуващ документ,
изходящ от страната, поради което съставлява доказателство, когато
удостоверява неизгоден за страната факт. Съдът намира, че следва да цени
6
представената в хода на производството извънсъдебна спогодба, тъй като
същата е сключена именно с оглед воденото търговско дело, в която
ответникът признава безусловно задълженията си, предмет на воденото дело.
В спогодбата е регламентиран следния начин за уреждане на
правоотношенията между страните във връзка с тези задължения: 1)
ответникът Г. А. Х. се задължава да плати на ищеца „Серпент“ ЕООД сумата
29 000,00 лв. в срок до 13.07.2023г.; 2) след като получи сумата „Серпент“
ЕООД декларира ще опрости всички други вземания, произтичащи от и
свързани с договора за продажба на гориво от 04.11.2015г. и образуваното
съдебно производство по т.д. №2759/2021г. на СГС, ТО, VI-15 с-в; 3) в срок до
пет работни дни от получаването на сумата „Серпент“ ЕООД ще депозира и
молба за отказ по чл. 233 ГПК от исковете по т.д. №2759/2021г. на СГС, ТО,
VI-15 с-в; 4) след плащането на сумата страните нямат претенции във връзка с
договора и исковото производство, включително за разноски; 5) в случай, че Г.
А. Х. не плати сумата 29 000,00 лв. в срок до 13.07.2023г., „Серпент“ ЕООД
има право да подаде заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за тази сума.
При логическото тълкуване волята на страните е видно, че изявленията
на страните в спогодбата, съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД имат задължително за
страните по нея установително действие относно възникването,
изискуемостта и размера на признатите задължения на ответниците,
включително за съществуването на вземанията към датата на сключване на
спогодбата, като поетото задължение за заплащане на сумата от 29 000 лева не
представлява новиране на дълга, водещо до прекратяване на задълженията по
фактурите, а условие, от чието сбъдване зависи възможността ищецът да се
откаже от исковете в настоящето производство. При сбъдване на това условие
за ищецът възниква задължението да се откаже от исковете, предявени над
този размер. По делото не са налице данни това условие да се е сбъднало, т.е.
няма данни да е налице плащане на сумата от 29 000 лева, в уговорения от
страните срок, поради което предвидените в спогодбата предпоставки за
погасяване на процесните вземания не са се осъществили, а предвид
установителното действие на спогодбата, в отношенията между страните
следва да се приеме, че искът за заплащане на сумата от 13 200 лева, продажна
цена, дължима по договор от 04.11.2015г. за продажби на гориво, за които са
издадени фактури №2369/15.06.2020г., №2379/30.06.2020г.,
7
№2388/15.07.2020г. и №2395/31.07.2020г. е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на
задължението за плащане, съдът намира следното:
С отговора на въззивната жалба е направено уточнение, че оттеглянето
на иска е за най-обременителните задължения, с което е изяснен предмета на
въззивното производство.
Независимо от установителното действие на спогодбата, от което се
установява признаването на задълженията, от което произтича и
основателността на предявеният иск, съдът намира, че наведените възражения
от особения представител на ответника Х. са неоснователни, тъй като
размерът на уговорената неустойка не обоснова нищожност на неустоечната
клауза поради противоречие с добрите нрави, възражения за прекомерност на
неустойката поначало не е допустимо да бъдат разглеждани съгласно чл. 309
ТЗ, включително по отношение на отговорността на солидарния длъжник за
изпълнение на задълженията по двустранната търговска сделка, в забава по
отношение на главните задължения по договора ответниците са изпаднали
преди въвеждането на извънредното положение през 2020г., на което са
основани възраженията за непреодолима сила по чл. 306 ТЗ, което съгласно чл.
306, ал. 1, изр. 2 ТЗ е достатъчно да обуслови неоснователност и на тези
възражения, приложимият тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД
по отношение на вземанията за неустойки по четирите фактури, за които е
заявено възражение за изтекла погасителна давност с отговора на особения
представител срещу исковата молба, също е изтекъл след датата на подаване
на исковата молба (15.12.2021г.), тъй като в периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020г. давностният срок не е текъл съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и §13
ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.).
Предвид гореизложеното предявеният иск за заплащане на неустойка
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в
размер на 5696,58 лева, в полза на въззиваемата страна, като искането следва
да бъде уважено, с оглед представените доказателства и изхода на спора.
8
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1304/02.10.2024 година, постановено по
т.д.№2759 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ТО, VI-15
състав, В ЧАСТТА, с която Г. А. Х. е осъден да заплати на „Серпент“ ЕООД
сумата от 13 200,00 лв. – продажна цена, дължима по договор от 04.11.2015г.
за продажби на гориво, за които са издадени фактури №2369/15.06.2020г.,
№2379/30.06.2020г., №2388/15.07.2020г. и №2395/31.07.2020г., както и за
сумата от 14 709,35 лв. – неустойка, дължима съгласно т. 7.1 от договора от
04.11.2015г. за забавено изпълнение на задълженията за плащане на
продажната цена по фактури, както следва: сумата от 227,59 лева по фактура
№2302/29.02.2020г. ;сумата от 1236,20 лева по фактура №2311/15.03.2020г.
;сумата от 1436,54 лева по фактура №2321/31.03.2020 г.;сумата от 1506,05 лева
по фактура №2331/15.04.2020г.;сумата от 1877,87 лева по фактура
№2340/30.04.2020г.;сумата от 1628,82 лева по фактура
№2350/15.05.2020;сумата от 2366,18 лева по фактура
№2359/31.05.2020г.;сумата от 1179,33 лева по фактура №2369/15.06.2020
година;сумата от 1162,31 лева по фактура №2379/30.06.2020 година;сумата от
813,83 лева по фактура №2388/15.07.2020; сумата от 1274,73 лева по фактура
№2395/31.07.2020 година.
ОСЪЖДА Г. А. Х., ЕГН-********** с адрес: гр.***, кв.“***“, №*, бл.*,
вх.“*“, ап.* да заплати на „Серпент“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Красно село“, ж.к.Борово, бл.225, вх.Г,
ет.3, ап.60 сумата от 5696,58 лева /пет хиляди шестотин деветдесет и шест
лева и петдесет и осем стотинки/, разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10