М О Т
И В И
към
решение по НЧД №1121/2020г. на СГС, НО, 27 с-в
Производството е по реда
на чл.44 и сл. от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест
(ЗЕЕЗА).
Образувано по
искане на СГП за разглеждане на
постъпила Европейска заповед за арест от
25.02.2020г. издадена от делегиран съдия на Бюро наказателни изпълнения,
Градски съд Липова, по наказателно
дело №705/250/2019г. на Градски съд Липова, Румъния по отношение на
М.Н.П., с цел изтърпяване на едно
общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 1
месец, наложено му с влязла в сила на
11.02.2020г. присъда № 145 от 13.11.2019г. по наказателно дело №705/250/2019г.
на Градски съд Липова, Румъния за
извършени пр. по чл. 335,
ал.1 и чл.323 от
Наказателния кодекс на Р Румъния.
В откритото съдебното заседание проведено на
22.04.2020г., прокурорът предлага съдът да допусне изпълнение на
европейската заповед за арест и да
предаде исканото лице на компетентните съдебни власти на Р Румъния.
Адв. А. моли да бъде отхвърлено
искането за предаване
на П. на Република Румъния, за изтърпяване на наложено му в рамките на задочното
производство, наказание „ЛОС“. Излага съображения, че липсват признаците по
чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА и нито едно от престъпленията за които П. е бил
осъден не е сред престъпленията, посочени в списъка по чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА.
Твърди се, че според допълнителната информация
за престъплението шофиране на МПС по
обществените пътища от лице, което не притежава свидетелство за
правоуправление, румънският наказателен закон предвижда наказание „лишаване от
свобода“, но това деяние не осъществява признаците на престъпление по смисъла
на НК на РБ. Самото шофиране от лице,
което не притежава свидетелство за управление на МПС, представлява
административно нарушение по смисъла на чл.157 от ЗДвП на РБ. Другото престъпление за което е осъден П. и му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ е за използване на неистински
официален документ, в НК на РБ има аналог на престъплението, но наложеното на П.
наказание за това престъпление е 3 месеца „лишаване от свобода“. Защитата
сочи, че срокът не
съответства на чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА, според които се изисква
наказанието „ЛОС“, или мярката изискваща задържане, да е с продължителност не
по-малко от 4 месеца. Изтъква съображения и относно факта на задочното му
осъждане и факултативните основания за отказ, тъй като П. не е бил уведомен
лично за нито една фаза от проведеното срещу него наказателно производство, по
което той е осъден на наказание „лишаване от свобода, което следва да изтърпи ефективно и
доказателствата относно неговото търсене, респ. връчване на необходимите книжа,
представени от румънските власти са неубедителни. С оглед изложеното моли да не
се допуска предаването на П., алтернативно съдът да извърши преценка дали така
наложеното наказание на г-н П. да бъде изтърпяно в Република България.
Адв. Л. поддържа искането на адв. А.. Извън основанията, изложени във
връзка с наличието или не на двойна наказуемост счита, че са налице
предпоставки за отказ по чл.40, ал.2 ЗЕЕЗА.
Счита, че първите три предпоставки по чл.40, ал.2 ЗЕЕЗА, не са налице. Доводи за това защитата черпи от изпратената допълнителна
информация от румънските власти. Акцентира и на т.4- достатъчно гаранции за възобновяване
на делото. В условията на пандемия и усложненията при разглеждане на дела, намира, че е налице реална опасност П. да
изтърпи наложеното му наказание преди да
се реши въпроса за евентуалното му възобновяване. Алтернативно предлага да се
обсъди и основанието по чл.40, ал.1, т.4, а именно лицето е български гражданин
и живее постоянно на територията на Република България и българският съд приеме
да се изпълни присъдата на българска територия, ако се приеме, че другите
посочени основания за отказ от предаване
не са основателни.
Поисканото лице в лична защита заявява, че не е бил уведомен за производството водено в
Румъния срещу него, в противен случай би
се явил. В последната си дума моли да не
бъде предаван на румънските власти.
Съдебният
състав се възползва от възможността по чл.44, ал.4 от ЗЕЕЗА, служебно и по
искане на страните, да изиска допълнителна информация от издаващата държава,
както и информация за водени НП в РБ.
Допуснатата за събиране допълнителна
информация постъпи и със съгласието на страните се
приобщи към делото, както следва: присъда л.114-123 от нчд, данни за датата
на влизане в сила на съдебния акт, цитиран в ЕЗА, по силата на който спрямо
българския гражданин е наложено наказание „ЛОС“, конкретни
обстоятелства и процесуални норми, свързани с изчисляването на съответната дата
на влизането му в сила,информация за
проведеното НП срещу лицето в Румъния –л.124 и сл., извлечение от наказателно процесуалния кодекс на Румъния, информация
за давностните срокове за
наказателно преследване, както и за давностните срокове, свързани с изпълнение
на наказанието, извлечение от НК на Румъния
л.130-134 от нчд, информация условията
в местата в изпълнение на наказанието
„ЛОС“ в издаващата държава –л. 206-215 от нчд, справки за НП в РБ срещу П. образувани
неприключили наказателни производства в РБ срещу П., справка ГДИН за изтърпяването
на наказанието „Пробация“, по предходно осъждане на исканото лице-
л. 179, л.
183-186 и др., справка във връзка с пр.пр.
15297/2020г. по описа на СРП.
Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Поисканото
лице М.Н.П. с ЕГН **********, гражданин на Република
България, роден на ***г***,
постоянен адрес ***, осъждан.
От събраните по делото
доказателства се установява следното:
По отношение на М.Н.П. в Румъния е водено задочно производство, на обв. П.
румънските власти са предоставили служебна правна помощ.
С влязла в сила присъда № 145 от 13.11.2019г. по наказателно дело №705/250/2019г. на
Градски съд Липова, П. е признат за виновен в това, че на
08.10.2017г. около 17,15 часа е управлявал лек автомобил тойота с рег. № СВ
5004 ВН по DN7, в село Илтеу, окръг Арад,
по обществен път, без да притежава свидетелство за управление- пр. по чл. 335, ал.1
от НК на Р Румъния.
И за това, че на същата дата, час и място е
представил за проверка на полицейските органи към Полицейския инсперкорат на
окръг Арад – Пътна служба свидетелство за управление № *********, издадено на
негово име от властите в България, което е изцяло фалшиво- употреба на фалшив
документ - престъпление по чл. 323, ал.1 от НК на Румъния.
Съгласно чл.
335, ал.1 от НК на Румъния управление по обществени пътища на МПС от лице, което
не притежава свидетелство за управление на МПС се наказва с от 1 до 5 години
лишаване от свобода –л.130 от нчд.
Чл.323 от НК на
Румъния гласи, че използването на официален документ или документ с частен
подпис, познавайки факта, че той е фалшифициран, за произвеждане на правни
последици, се наказва с от 3 месеца до 4 години затвор или глоба, когато
използвания документ с частен подпис- л.132 от нчд.
Съгласно чл.39 от НК на Румъния при съществуване
на множество престъпления, наказанието за всяко престъпление се определя
отделно и в случая на б. „б“ когато са
установени само присъди за затвор на различни срокове, се прилага най-тежкото
наказание, плюс увеличение с една трета от всички други установени санкции-л.
132 -133 от нчд.
С присъдата на П. е наложено наказание 1
година лишаване от свобода за управлението на МПС без свидетелство
за правоуправление.
И лишаване от свобода за срок от 3 месеца
заради употребата на фалшиви документи.
На основание посоченият чл.39, ал.1, б. Б от НК на Румъния на П. е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 1 месец.
Присъдата е влязла в сила на 11.02.2020г.
Съдът счита, че необходимата информация по смисъла на член
15, параграф 2 от Рамковото решение е предоставена от издаващата държава.
Заповедта
е издадена от компетентен орган на съдебната власт на Република Румъния.
В настоящото производство, съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице
ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ,
визирани в текстовете на чл. 39 и чл. 40
от същия закон, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно
изпълнение на заповедта по чл.52.
Съдът прие, че не са налице условията за предаване на българският гражданин на
издаващата ЕЗА държава по смисъла на
разпоредбата на чл. 36, ал.1 и ал.2 от
ЗЕЕЗА, респ. допускане изпълнението на ЕЗА.
Съгласно ЗЕЕЗА и Рамковото решение,
изпълняващият съдебен орган, следва да провери дали издаващият съдебен орган е
определил, че някое от престъпленията принадлежи към една от 32-те категории
престъпления, изброени в член 2, параграф 2 от Рамковото решение. Изпълняващият
съдебен орган може да проверява двойна наказуемост само за престъпления, които
не са посочени в списъка с 32 престъпления.
Издаващата ЕЗА държава не е определила,
че престъпленията принадлежат към някоя от изброените в член 2, параграф 2 от
Рамковото решение категории.
Съгласно
чл. 36, ал.1 от ЗЕЕЗА Европейска заповед за арест се издава за лица,
извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с
лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не
по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща
задържане, е не по-малко от 4 месеца.
Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗЕЕЗА предаването въз основа на Европейска заповед за арест се осъществява,
ако деянието, за което е издадена заповедта, съставлява престъпление и по
законодателството на Република България, т.е. ако е налице двойна наказуемост и
в този случай проверка за двойна наказуемост следва да се извърши.
Видно от постановeната присъда П. е
признат за виновен за това, че е управлявал МПС, без
да притежава свидетелство за управление- пр. по чл. 335, ал.1 от НК на Р
Румъния и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
В НК
на РБ не е криминализирано само по
себе си управлението на МПС без
сидетелство за правоуправление.
Съгласно чл. 343в, ал.1 от НК на РБ, който управлява моторно превозно средство в
срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред,
се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда
лева.
Съгласно ал. 2, който в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство
без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева.
Съгласно
ал. 3, наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява моторно
превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство.
Следователно първото от деянията, за които П. е признат за
виновен и осъден, не съставлява престъпление по българския закон.
П. с присъдата е бил признат за виновен и
извършването на престъпление
по чл. 323, ал.1 от НК на Румъния- употреба на фалшив документ.Това престъпление има аналог в НК на РБ чл.316, вр. чл. 308, ал.2 от НК.
На П. за това престъпление му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, т.е. по–малко от изискуемия по чл. 36, ал.1 от ЗЕЕЗА минимум.
С
оглед изложеното условията на чл. 36 ЗЕЕЗА не са налице.
Съгласно чл. 37а от ЗЕЕЗА, когато Европейската заповед за арест
включва няколко отделни престъпления, поне едно от които отговаря на
изискванията на чл. 36, ал. 1 или 3,
изпълняващата държава има право да разреши предаването и за останалите
престъпления.
Този текст не е приложим, тъй като нито едно
от тях не попада в каталога по чл. 36, ал.3 ЗЕЕЗА, едно от тях не съставлява
престъпление по правото на изпълняващата държава, а другото не отговаря на
изискванията на чл. 36, ал.1 ЗЕЕЗА.
Поради това исканото лице М.Н.П. не
следва да бъде предадено на румънските власти и съдът отказа да допусне изпълнението на издадената ЕЗА.
По
отношение възможността предвидена в чл. 40,
ал.1, т. 4 ЗЕЕЗА, че съдът може да откаже изпълнение на
Европейска заповед за арест, когато исканото лице е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора
наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето,
наложени от съда на издаващата държава членка, следва да се отбележи, че винаги е необходимо да се обсъди
дали са налице условията по чл.36 от ЗЕЕЗА, някое от задължителните
основания за отказ по чл.39, или някое от факултативните основания за отказ, които
винаги имат приоритет над това по чл.40, ал.4 тъй като наличието на такива не
обвързват българският съд със задължение да предприеме действия спрямо чуждата присъда.
За пълнота, оглед на изложените от защитата съображения по чл. 40, ал.2 ЗЕЕЗА, съдът намира, че издаващата държава е предоставила гаранциите по чл. 40,
ал.2, т.4 от ЗЕЕЗА и с това едно от условията на този тест е изпълнено. От изисканата
информация, вкл. и за пандемичната обстановка може да се заключи, че опасенията на защитата
за засягане правата на бълг. гражданин в тази хипотеза, са неоснователни.
Анотирана съдебна практика Така мотивиран съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.