№ 257
гр. Я., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Я., XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Д.в
като разгледа докладваното от Димчо Г. Д.в Гражданско дело №
20222330102423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
Образувано е по молба от съделителката Й. А. И. с ЕГН ********** от гр.Я. чрез
адв.Д. С. от АК Я..
С молбата се сочи че с постановеното по делото решение съдът е осъдил съделителя
Д. А. Н. да заплати на съделителката Й. А. И. сумата от 30 450 лева, но без да се произнесе
за законната лихва върху тази сума. В тази насока се сочи, че в постановление № */**** год.
на Пленума на Върховния съд правото на собственост при разпределяне на делбените имоти
по чл.292 ГПК /отм./, респ. чл.353 от действащия ГПК се придобива от влизане на
решението в сила, поради което и лихва се дължи от същия момент по аналогия на чл.200,
ал.3 ЗЗД. Лихвата в този случай има компенсаторен характер, защото от същия момент се
придобива и правото на собственост и се дължи и без да има заявено искане за
присъждането и. Това е така защото съдът служебно избира способа при който следва да се
извърши делбата и е длъжен да присъди парично уравнение ако се налага уравнение на
дяловете. В този случай не се предявява иск за парично вземане, а присъждането на
главницата и задължението за плащането и са последица от предявения иск за делба. Сочи се
че законната лихва се присъжда служебно и без да е направено искане за това – определение
№ 75 от 11.02.2013 год. по гр.дело № 923/2012 год. на ВКС.
На следващо място се сочи, че съдът е уважил искането на ищцата-съделител по
сметки и е осъдил ответника-съделител, на основание чл.12, ал.2 ЗН, Д. А. Н. да заплати на
Й. А. И. сумата от 39 840 лева, представляваща стойността, с която се е увеличило
наследството, оставено от наследодателя, като съдът отново е пропуснал да присъди
законната лихва за забава, считано от предявяване на искането, въпреки ищцата е направила
такова искане, с искането по сметки депозирано в съдебно заседание на 06.07.2023 год.
1
На тия основания се иска от съда, на основание чл.250, ал.1 ГПК, да допълни
диспозитива на Решение рег.№ 130/17.03.2025 год. постановено по гр.дело № 2423/2022 год.
по описа на ЯРС, като се произнесе с допълнително решение, с което:
В частта от диспозитива „ОСЪЖДА Д. А. Н. с ЕГН с ЕГН **********, да заплати на
Й. А. И. с ЕГН ********** сумата от 30 450 /тридесет хиляди четиристотин и петдесет/
лева, за уравняване на дела” да бъде добавено: „заедно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на решението“.
В частта от диспозитива „ОСЪЖДА, на основание чл.12, ал.2 ЗН, Д. А. Н. с ЕГН
**********, с адрес: с.Б., обл.Я., ул.****** № ** ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. И. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.******** сумата от 39 840 /тридесет и девет хиляди
осемстотин и четиридесет/ лева“ да бъде добавено: „заедно със законната лихва, считано от
предявяване на искането – 06.07.2013 год. до окончателното и изплащане“.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д. А. Н..
Съдът намира молбата с правно основание чл.250 ГПК за процесуално допустима
като подадена в срока по ал.1 на чл.250 ГПК, а разгледана по същество съдът намери
следното:
По искането да бъде допълнено постановеното по делото решение като в частта от
диспозитива „ОСЪЖДА Д. А. Н. с ЕГН с ЕГН **********, да заплати на Й. А. И. с ЕГН
********** сумата от 30 450 /тридесет хиляди четиристотин и петдесет/ лева, за уравняване
на дела” да бъде добавено: „заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила
на решението“, същото и на изложените в молбата съображения се явява основателно и
следва да се уважи изцяло, тъй като при постановяване на съдебния си акт съдът
действително е пропуснал да съобрази дадените с постановление № */**** год. на Пленума
на Върховния разяснения по прилагането на чл.292 ГПК /отм./, респ. чл.353 от действащия
ГПК.
По второто искане, съдът намери същото за частично основателно.
Видно от материалите по делото действително на 06.07.2023 год. е имало насрочено
по делото съдебно заседание /протокол л.79-80 от делото/, но в него не е бил даден ход на
делото. В съдебното заседание са се явили както ищцата, така и нейния пълномощник, но не
е отразено в това заседание ищцовата страна да е предявила претенции по сметки срещу
ответника.
На 18.10.2023 год. страните по делото са депозирали молба за спиране
производството по делото/л.82/, като със свое определение от 19.10.2023 год., съдът на
основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК е спрял същото. В последствие по молба на ищцата от
02.01.2024 год. /л.87 от делото/, която е поискала възобновяване производството по делото,
същото е било възобновено от съда като следващото по делото съдебно заседание е било
насрочено за 29.02.2024 год.
На л.93 от делото е приложена молба от ищцата, с която същата предявява искане по
сметки против съделителя Д. А. Н. в размер на 39840 лева, заедно със законната лихва
2
върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящата молба, до
окончателното изплащане на сумата. Молбата е без датата и час, но видно от Протокол №
205/29.02.2024 год. на 29.02.2024 год. е проведено заседание по делото, в което ищцата е
предявила претенции по сметки против ответника, като съдът с протоколно определение в
същото заседание е приел направеното искане по сметките от ищцата против Д. А. Н. за
сумата от 39 840 лева заедно със законната лихва върху тази сума, считано от днес
/датата на съдебното заседание е от 29.02.2024 год./ до окончателното и изплащане,
разпореждайки: „Препис от същата да се връчи лично на ответника“, което води до извод, че
молбата по чл.12 ЗН е представена пред съда в съдебно заседание.
Ето защо искането на молителката в тази му част е основателно, но следва да се
уважи не от 06.07.2023 год., както е поискано, а считано от 29.02.2024 год.
Водим от горното и на основание чл.250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение рег.№ 130/17.03.2025 год. постановено по гр.дело № 2423/2022
год. по описа на ЯРС, в сила от 03.04.2025 год., като в частта от диспозитива: „ОСЪЖДА Д.
А. Н. с ЕГН **********, да заплати на Й. А. И. с ЕГН ********** сумата от 30 450
/тридесет хиляди четиристотин и петдесет/ лева, за уравняване на дела и“ ДОБАВЯ:
„заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението“.
ДОПЪЛВА Решение рег.№ 130/17.03.2025 год. постановено по гр.дело № 2423/2022
год. по описа на ЯРС, в сила от 03.04.2025 год., като в частта от диспозитива: „ОСЪЖДА,
на основание чл.12, ал.2 ЗН, Д. А. Н. с ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.Я., ул.****** № **
ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.******** сумата от 39 840
/тридесет и девет хиляди осемстотин и четиридесет/ лева“, ДОБАВЯ: „заедно със
законната лихва, считано от предявяване на искането – 29.02.2024 год. до
окончателното и изплащане“.
Настоящото решение представлява неразделна част от Решение рег.№
130/17.03.2025 год. постановено по гр.дело № 2423/2022 год. по описа на ЯРС, в сила от
03.04.2025 год.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Я..
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
3