Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр.Русе,
16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева
и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от
съдия Йосифов к.а.н.д. № 384 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „Полипартс“ ООД, със
седалище в гр. Разград, депозирана чрез адв.-пълномощник М. М. при АК –
Разград, против решение № 614/18.10.2022 г., постановено по АНД № 1032/2022 г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане
на глоба серия Г, № 0041845, издаден от ОД на МВР - Русе, с който
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на
основание чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на касатора е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лв. В жалбата
се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Наведени са съображения за нарушения при установяване на
нарушението и издаването на ЕФ, по-конкретно непълно описание на деянието,
изразяващо се в бездействие като не е посочена началната му дата на извършване,
както и за липса на анализ на приложени към делото писмени доказателства,
установяващи наличието на обстоятелства, обуславящи приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да се отмени решението и да се
постанови ново, с което да се отмени издадения ЕФ.
Ответната страна в производството - ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител – гл.
юрисконсулт Г. Д., в депозирано по делото писмено възражение на касационната жалба
вх. № 29474 от 23.11.2022 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на
жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък на разноските (л.16 от делото). Прави и възражение за
прекомерност на разноските на оспорващата страна, в случай че претендираното
адвокатско възнаграждение е над минималния размер, съобразно Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на
чл.212 и чл.213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Районен съд - Русе е бил сезиран с жалба
срещу ЕФ за налагане на глоба серия Г, № 0041845,
издаден от ОД на МВР - Русе, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и
на основание чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на „Полипартс“ ООД, със седалище в гр. Разград,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000
лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, РС – Русе е установил от фактическа страна, че на 29.03.2022 г., в 15:47 часа, по
път І-2 Русе- Разград, посредством автоматизирано техническо средство било
установено управление на МПС, регистрирано на територията на Р България, за
което не бил сключен задължителен застрахователен договор „Гражданска
отговорност“. Това МПС представлявало автобус „Исузу Роял 27“ с рег. № РР 2209
ВК. Като собственик, според наличните данни към момента на проверката, било
установено дружеството-жалбоподател, срещу което бил издаден и обжалваният
електронен фиш, сочещ нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Фишът бил връчен на
18.05.2022 г. и бил обжалван чрез ОД на МВР - Русе. В жалбата били изтъкнати
доводи, че към датата и часа на проверката въпросното превозно средство било
управлявано от Б.А.Ю. - управител на „Декор Б“ ЕООД, гр. Русе, като към въззивната
жалба били приложени и писмени доказателства, установяващи, че цитираните по-горе
две търговски дружества сключили договор за покупко-продажба на въпросния
автобус в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите
на 30.03.2022 г., като владението му било предадено на лицето Бехайдин Ю. ден
по-рано, а именно на посочената във фиша дата - 29.03.2022 г., малко преди часа
на установяване на нарушението.
След извършен анализ на установените по
делото факти и приложимата нормативна уредба, съдът е стигнал до извода за
съставомерност на процесното деяние и за правилно определяне на санкцията в
законоустановения абсолютен размер, поради което е потвърдил ЕФ.
Касационната инстанция намира решението на РС
- Русе за правилно.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява
задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със
санкция по чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба
предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено
управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
се налага санкцията по алинея първа. Съответно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движението по пътищата.
От систематичното тълкуване на нормите на
чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана
отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административнонаказателен
състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
1. наказаният субект да е собственик на процесното МПС; 2. за процесното МПС да
няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност; 3. да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговият водач; 4. управлението да е установено
с АТСС, по реда, предвиден в ЗДвП.
Безспорно по делото е установено, че към
датата и часа, посочени в издадения ЕФ, касационният жалбоподател е бил
собственик на процесното МПС - автобус
„Исузу Роял 27“ с рег. № РР 2209 ВК. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно правната норма на чл.144 от ЗДвП собствеността на МПС-та –
регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на
подписите на страните – продавач и купувач, като това е форма за действителност
на договора. В конкретния казус с писмен договор от 30.03.2022г. за
покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите с рег. № 2633 от
същата дата на нотариус с район на действие РС – Русе (л.7 от
въззивното дело), касаторът е продал собственото описано по-горе МПС на
„Декор Б“ ЕООД, представлявано от Б.А.Ю.. Следователно от този момент
(30.03.2022 г.) е прехвърлено и правото на собственост върху превозното
средство, независимо от това, че, както се твърди във въззивната жалба,
владението върху него е предадено на Ю. ден по-рано, а именно на посочената в
ЕФ дата на извършване на нарушението 29.03.2022 г., както и че сумата за
автобуса е била заплатена също на тази дата, видно от представената по делото фактура
(л.6 от въззивното дело).
По делото не е спорен и фактът, че на
29.03.2022 г., в 15:47 часа, по път І-2 Русе-Разград, посредством автоматизирано
техническо средство е установено управление на процесното МПС. Ирелевантно е
кой е управлявал превозното средство. Както беше посочено по-горе в мотивите на
настоящия съдебен акт, по реда на чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ се
санкционира собственикът на превозното средство, който и има задължение да
сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На следващо място безспорно се
установява и че към датата и часа на управление на автомобила, за същия не е
имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Действително по делото жалбоподателят
представя справка-извлечение от електронния регистър за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на Гаранционен фонд (л.30 от въззивното дело). Видно от същата,
към 09.09.2022г. МПС с ДКН РР2209ВК има активна застраховка „Гражданска отговорност“
като справката съдържа информация за застраховател /“ЗК Левинс“ АД/, начална
/29.03.2022 г., 16:06 часа/ и крайна /29.03.2023 г., 23:59 часа/ дата на
покритие, т.е. за периода,
в който застрахователят носи риска по застраховката (арг. от чл.351, ал.1 от КЗ). При тези данни, се налага
изводът, че към 15:47 часа на 29.03.2022 г., когато е установено управление на
процесното МПС, все още не е бил настъпил началният момент от периода на
застрахователното покритие или от периода,
в който застрахователят носи риска по застраховката.
В справката-извлечение от електронния
регистър на Гаранционния фонд не е посочен срокът на договора, с начало и край,
определени до минута на съответния час, ден и година с посочване на
застрахователния период. Независимо от това, съдът приема, че в случая датата и
часът на сключване на договора, началният момент на срока на същия съвпада с
началния момент на периода на застрахователното покритие.
Освен това от представената
справка-извлечение не е ясно и кой е застраховащият. Независимо от това, следва
да бъде съобразен текстът на разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ, която посочва
кои са застраховани лица по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а
именно това са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да
притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за
управлението или ползването на моторното превозно средство. А и според чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение, като е посочено, че това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Неоснователно и недоказано се явява
твърдението на касатора за това, че е възможно документите за застраховката да
са били изготвени значително по-рано от момента на движението на МПС и поради
технически проблем при въвеждането на застрахователната полица, същата да е
въведена в системата на Гаранционен фонд като валидна едва от 16:06 часа на
29.03.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба № 49 от 16.10.2014
г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз,
застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите съдържа само реквизитите по чл.345, ал.1, т.7, 9, 10, 11 и
ал.4 от Кодекса за застраховането, както и по т.12 (доп. - ДВ, бр. 33 от 2017
г.) срок на договора, с начало и край, определени до минута на съответния час,
ден и година с посочване на застрахователния период и по т.13 (нова - ДВ, бр.
33 от 2017 г.) период на застрахователно покритие с начало и край, определени
до минута на съответния час, ден и година. Разпоредбата на чл.41, ал.1 от
същата наредба гласи, че отчитането на задължителното застраховане от
застраховател се извършва по реда и при условията на Наредба № 54 от 2016 г. за
регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от
Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 7 от 2017г.). Според нормата на чл.6, ал.1
от последната, регистърът
по чл.571, ал.1, т.1 от КЗ за застрахователните полици по
т.10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 на КЗ и за сертификатите „Зелена карта“
съдържа информация от застрахователния договор, както и информация, послужила
за неговото сключване, както следва: 1. номер на застрахователната полица; 2.
вида на застрахователната полица; 3. застраховател; 4. дата и час на сключване
на договора; 5. начална и крайна дата и час на покритие; 6. данни за
застраховащия и други изрично изброени в разпоредбата данни. От анализа и
тълкуването на правните норми на чл.7 и чл.8 от Наредба № 54 от 2016 г. следва
еднозначният и категоричен извод, че посочените по-горе данни се отразяват в
реално време в регистъра на застрахователните полици на Гаранционния фонд при
подаване на данните от информационната система на застрахователя. Самите договори
за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се
генерират и издават от информационната система на застрахователя, като всеки
генериран договор се отчита по електронен път в Гаранционния фонд в реално време едновременно с генерирането
му. При това положение, не е възможно застрахователният договор да е
генериран /създаден/ в информационната система на застрахователя в един
по-ранен момент, а да е бил отчетен в Гаранционния фонд в по-късен час. За
наличието на твърдяното от касатора техническо забавяне при подаване на
информацията от застрахователя до Гаранционния фонд по делото липсват каквито и
да било данни, поради което и за въззивната инстанция не е съществувало служебното
задължение да изследва този въпрос, поради което следва да се приеме, че не е
нарушен и чл.107, ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че нарушението по чл.638,
ал.3, вр.ал.1 от КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на
МПС да сключи задължителна застраховка „ГО“, предвидено в разпоредбата на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ и същото се изразява в бездействие. Т.е. бездействието е налице
от момента, в който, въпреки възникналото задължение за сключване на
застраховката, собственикът не е сторил това и продължава до момента, в който
той не изпълни задължението си. При това положение нарушението по чл.638, ал.4,
вр.ал.1 от КЗ е съставомерно във всеки един момент от периода на бездействие. В
настоящия случай правилно АНО е установил, че именно на 29.03.2022 г., в 15:47
часа, е осъществено нарушението, тъй като към тази дата е било установено бездействие
от страна на собственика на процесното МПС по задължението си за сключване на задължителна
застраховка „ГО“, като към този момент с АТСС е установено и заснето управление
на този автомобил.
Начинът на установяване на нарушението, а
именно посредством заснемане управлението на МПС без сключена за него
задължителна застраховка, налага извод, че е достатъчно в него да са посочени
датата и точния час на управление без такава застраховка, за да са спазени реквизитите
на електронния фиш. В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на
условията и реда за издаване на ЕФ в процесния случай разпоредбата на чл.647,
ал.3 от КЗ препраща към ЗДвП. Текстът на чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр.чл.647, ал.3
от КЗ изрично изисква в електронния фиш да са посочени „датата и точния час на
извършване на нарушението“, което, при продължените нарушения, сочи, че се
посочва часът, в който е заснет конкретния епизод от това бездействие. Освен това съдържанието на
електронния фиш е утвърдено по образец от министъра на вътрешните работи /Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г., издадена
на основание чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП, на министъра на вътрешните
работи за утвърждаване на образец на електронен фиш/, а процесният ЕФ съдържа всички
предвидени реквизити.
На последно място, в конкретния казус
липсват предпоставки да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
обаче ответната страна неправилно се позовава на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.), която изключва приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН, но по
отношение на нарушенията по ЗДвП. В случая касаторът е санкциониран за
нарушение по КЗ, а не по ЗДвП. Независимо от това, не са налице обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, каквото е
изискването според легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ по §1,
т.4 от ДР на ЗАНН. Нарушението е формално по своя характер, като целта на
санкционирането му е да не се допуска управлението на МПС без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Не без значение в случая е и видът на превозното средство – автобус,
предназначено за обществен превоз на пътници. Евентуалното последващо сключване на такава застраховка
не освобождава касатора от административнонаказателна отговорност, като този
факт не би могъл да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.
Направената проверка на обжалваното
решение при съобразяване разпоредбата на чл.218 от АПК не сочи наличие на
касационни основания за отмяната му, поради което то като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН основателно е искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.63д, ал.5, вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, чийто размер съдът определя на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 614/18.10.2022 г., постановено по АНД № 1032/2022
г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА „Полипартс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. „Велес“ № 1А, представлявано
от Н.Р.Г., да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: