Р Е Ш Е Н И Е
№ ....
гр. Варна, 27.09.2019г.
РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав,
в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
като изслуша
докладваното от съдия Танев гр.д. № 12583 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл. 248 и чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба с вх. номер 67433
от 18.09.2019г., предявена от В.Д.Ц., чрез адв.
Пламен Пенев, с искане да бъде допълнено постановеното по делото решение 376 от
28.08.2019г., като бъдат наложени и останалите поискани в сезиралата съда молба
мерки за защита по реда на ЗЗДН. Направено е и искане да бъде изменено
решението в частта, касателно разноските, предвид
представения списък по реда на чл. 80 ГПК.
В дадения срок за писмен отговор
ответната страна е взела становище в следния смисъл: Производството по
определяне на мерки за защита срещу домашно насилие не е исково, а такова по
спорна съдебна администрация. В такова производство разноски не се присъждат.
Освен това съдът може да не се съобрази с исканията, отправени от страните,
като в петитума на съответното решение не е
необходимо да се съдържа диспозитив по всяко едно
искане.
Съдът
намира молбата за допустима.
По същество:
В своето
решение настоящият съдебен състав е приел, че молбата за постановяване на мерки
за защита по реда на ЗЗДН е основателна и следва да бъде уважена, като бъде наложена
ЕДИНСТВЕНО мярка за защита по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Съдът е
приел, че тази мярка е достатъчна, доколкото липсват данни за опасност от
физическа разправа с молителите, а и по думи на самата молителка в съдебна зала
– към момента на устните състезания интензитета на извършваното насилие е
намален и се свежда единствено до телефонни обаждания и съобщения. С оглед на
това настоящият съдебен състав е обективирал в своя диспозитив единствено мярката за защита по реда на чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Т.е. при липса на изрично произнасяне с налагане на мярка за
защита е ясно, че останалите искания на молителката съдът е приел за
неоснователни. Това е така, защото при основателност на молбата за защита съдът
не е обвързан нито от молбата на страната, нито от постановеното в заповедта за
незабавна защита. С оглед на изложеното претенцията по реда на чл. 250 ГПК за
допълване на постановеното решение с налагане на други мерки за защита по реда
на ЗЗДН следва да бъде оставено без уважение.
Безспорно
в случая се касае не за общо исково производство, а за особено производство по
спорна съдебна администрация. Въпреки особения характер на производството, като
несъщинско исково производство, в същото важат общите правила по чл. 78 от ГПК
за разпределяне на отговорността за разноски. Нормата на чл. 78 от ГПК се
намира в част първа „Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички
уредени в него производства, доколкото не са предвидени специални правила за
някои от тях. Следователно по производства спорна съдебна администрация намират
приложение общите правила по чл. 78 от ГПК, които поставят в основата на
отговорността за разноски поведението на страните в процеса и причинените от
техни неоснователни действия вреди за другата страна.
При уважаване на молбата, макар и
частично, следва да бъдат присъдени разноски в полза на молителите. В чл. 22 от наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие минималното
възнаграждение е 400,00 лв. Настоящият случай е именно такъв. Следователно и с
оглед на частичната основателност на молбата, съдът намира, че следва да уважи
искането на молителите за присъждане на сторените разноски, като приеме, че
дължимата сума е именно 400,00 лв.
Воден
от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. номер 67433 от 18.09.2019г.,
предявена по гр.д. номер 12583 от 2019г. по описа на ВРС, от В.Д.Ц., ЕГН **********,
чрез адв. Пламен Пенев, с искане да бъде допълнено
постановеното по делото Решение 376 от 28.08.2019г., поради неоснователност.
ОСЪЖДА Н.Л.Д., ЕГН **********,
и Л.Н.Д., ЕГН **********, да заплатят на В.Д.Ц., ЕГН **********, сумата от общо
400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в седемдневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: