Определение по дело №634/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 299
Дата: 10 май 2024 г. (в сила от 10 май 2024 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20233001000634
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299
гр. Варна, 10.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Д. Митева
Членове:Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000634 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда повторно от въззивната инстанция по
уважен иск на кредитор „УниКредит Булбанк“ АД за установяване на
парични задължения на солидарен длъжник по заповед за незабавно
изпълнение, оспорени от въззивницата Д. Б. Г., претендирани като изпълняем
дълг по анекс № 3 към Договор за Б. кредит от 2008г., формиран от остатъчна
предсрочно изискуема главница в размер на 50 125.67 евро и сбор от
договорени лихви в размер на 2 060.71 евро, включващ възнаградителна
лихва върху неизискуема редовна главница в размер на 1472.,48 евро,
включена в пет поредни просрочени вноски по погасителен план по анекс №
3 с падежи до обявяване на предсрочната изискуемост(20.08.2018 г. –
12.12.2018 г.). и остатък към 20.12.2018г. от 588.23 евро от просрочени лихви
за забава(уговорени в т.4.2 и 4.3 от първоначалния договор, възникнали до
06.06.2017г. и „мигрирани“ според уговорка в т. 2.6 от анекс № 3), със
съответни акцесорни последици от проведеното заповедно производство.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК да подготви въззивен
контрол по оплаквания на страните по същество, съдът е отстранил
процесуални пропуски на първата инстанция, като е дал възможност на
страните да уточнят твърденията си. В съдебно заседание на 07.05.2024г.
пояснените твърдения на ищеца за уговаряне на различни по вид и основание
лихви (за ползване на кредит и за просрочие) и групирането им в сборни
разсрочени вноски с падежи по последния анекс и обосновката на целта на
поисканото от кредитополучателя финансиране за придобиване на имот от
съдлъжниците – ипотекарни гаранти са докладвани допълнително от
въззивната инстанция.
След тези уточнения, въззивният съд може за довърши подготовката си
за разглеждане на делото по същество.
Въззивницата Д. Б. Г., чрез адв. П. е изложила оплаквания за
неправилно установени факти, пораждащи право на кредитора да търси
1
предсрочно разсрочените задължения, включително размерите на
конкретните задължения и начина на формирането им при промяна на
лихвата, които не са били обявени на длъжниците нито в погасителен план,
нито в предупреждения за обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи, че
изводите за наличие на просрочие на 4 погасителни вноски към 20.12.2008г.
не са обосновани, тъй като след сключването на анекса за ново разсрочване
на задълженията по кредита, длъжниците периодично са внасяли уговорените
равни месечни вноски, без да са били уведомявани за каквато и да е промяна
на размера им, но банката неправомерно едностранно и без предупреждение
ги е отклонявала и отчитала за плащане на други лихви и неустойки за забава.
Неправилно са били преценени и връчените покани, които не съдържат
информация за размерите на просрочените задължения и остатъка и
основанията за предсрочната изискуемост. Според въззивницата, получените
съобщения не могат да послужат за уведомяване на упражняване на това
право на кредитора. Поддържат се доводи за липса на надлежно доказано
уведомление по смисъла на т.18 от ТРОСГТК 4/2013г. преди заявяването на
целия дълг като изискуем, което изключва правото на кредитора да търси
плащане над размерите на евентуално изискуеми вноски с настъпил падеж .
Евентуално се излагат и и оплаквания по установената дата на настъпване на
предсрочната изискуемост на 05.04.2019г., вместо на 20.12.2018г. Към тези
оплаквания, допълнително пред касационната инстанция съдлъжницата е
обосновала и оплакване за неправилна преценка на индивидуалния характер
на договорените в анекс № 3 условия и изключването на проверката за
неравноправно уговаряне на променлив лихвен процент чрез препращане в
чл. 11.1.2 към общи условия. Позовава се на олихвяване при отчитане на
пазарните промени само в интерес на кредитора (чл. 9.4 и 9.5 от ОУ), което не
е било оценено като неравноправно, в нарушение на императивните правила
на чл. 143 , 144 и 146 на ЗЗП, приложими към кредитна сделка, сключена с
цел придобиване на имот, ползван от съдлъжницата за жилищни нужди.
Въззиваемата банка-кредитор „УниКредит Булбанк“ АД, чрез
пълномощника адв. Б., оспорва оплакванията, като се позовава на правилно
установен дълг, породен от безспорно валидно възникнало правоотношение
по кредитиране, усвоено за покупка на недвижим имот, изменено с поредица
от съглашения до условията по анекс № 3 за погасяване на установен към
този момент размер на просрочена и изискуема главница и просрочена лихва,
натрупана в предходен период. Сочи, че липсата на погасителен план при
плаващ лихвен процент не е затруднила обслужването на кредита от
солидарните длъжници, които периодично са внасяли суми по сметката на
кредитополучателката, и то в размери, които надхвърлят първоначално
обявената вноска. Сочи, че експертът, проверил счетоводните записи е
потвърдил, че още в гратисния период след разсрочването по последния
анекс, длъжниците са допускали и забава, което обосновава и правомерното
събиране на уговорени неустойки в размер, ненадхвърлящ законна лихва, а
установената общо натрупана забава на четири поредни вноски кореспондира
на правния извод за възникнало основание за обявяване на предсрочна
изискуемост според уговорена от страните хипотеза в чл. 17.2 от договора,
препращаща към чл. 29 и 30 от ОУ. Обосновани според въззиваемата страна
са и изводите по установяване на момента на упражнено право на кредитора
2
както спрямо главния длъжник, така и спрямо солидарната длъжница, която
получила адресираните от кредитора съобщения с посочване на размерите на
задълженията именно на 05.04.2019г., когато според правилото на чл.60 ал. 2
ЗКИ е изпълнено изискването на закона и целия дължим остатък от кредита
става изискуем.
Извън така изложените във въззивната жалба оплаквания по
установяване на факти и изводите по тях, въззивният съд, с оглед подготовка
на разглеждането на спора по същество, констатира и необходимост на обяви
на страните приложимост на установени в публичен интерес
материалноправни норми, които следва да приложи при своето произнасяне
в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК. Макар и лаконична правна
квалификация на претенцията на ищеца и възраженията на ответника е
указана в доклада на първоинстанционния съд, съдържащ и възражението на
ответницата за неравноправно договаряне на клаузите, уреждащи
приложимия към договора променлив лихвен процент в съдържанието на
последния анекс. Допълнително поясняване на нормативната уредба,
предоставяща на потребителите императивна закрила срещу обвързването им
от търговци – доставчици на финансови услуги с уговорки при които
балансът на права и задължения е нарушен недобросъвестно в ущърб на
клиента, не се налага, с оглед на подробното обосноваване на касационните
оплаквания на въззивницата именно с правилата на общия закон, действал
към първоначалното и последващото договаряне (ЗЗП).
Допълнително въззивният съд следва да посочи само, че доколкото част
от претендирания дълг(„мигрирана“ лихва), макар и да е основан на
последния анекс е породена (според уточнените твърдения на въззиваемия
кредитор) от предходно съдържание на условията на договора, същата
нормативна уредба ще бъде преценена от съда в изпълнение на задължението
му служебно да преценява съответствие и на първоначалното съглашение с
ограничения на свободата при потребителско договаряне. Въззивният съд е
длъжен да прилага служебно правилата, отричащи валидност на клаузи,
накърняващи права на потребителя, независимо дали са въведени със
специален или общ закон и дали страните са се позовали на съответните
разпоредби (т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС). За разлика от другите договорни
задължения, възникнали на основа на договорната свобода, адекватната
защита на правата на потребителите изисква от съда да изясни въпроса
относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори
и след преклудиране на общата защита на длъжника. В този смисъл е и
принципното задължение по чл. 7 ал.3 ГПК, изискващо от съда да обяви на
страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните
императивни правила, независимо, че нито една от спорещите страни не ги е
въвела като факти в своя защита.
Въззивният съд съобразява, че според твърденията на въззивницата,
предметът на делото се отнася до потребителски кредит, но към 20.03.2008г.
не са били въведени специални норми за кредитиране на придобиване на
недвижими имоти от потребители и затова и към първоначалния договор е
приложима само най-общо формулирана в закона закрила срещу договаряне
между неравнопоставени страни, каквито са лицето, търсещо кредит извън
професионална дейност и специализирана във финансови сделки кредитна
3
институция (чл. 143- 146 ЗЗП). Поставеният пред въззивния съд въпрос за
текущия размер на задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците,
както преди последната промяна на условията по договора, така и към
посочената от кредитора дата на натрупване на забава като основание за
предсрочна изискуемост, налага изясняване на съответствието с общите
изисквания за закрила на потребителите не само на основното съдържание на
първоначалното съдържание на сделката, уговорена с кредитополучателя и
солидарно задължените купувачи на недвижимия имот, но и на всички
следващи съглашения, включително и това, което кредиторът твърди, че не е
прилагал, но е договорил с клиентите ( анекс № 2). Предмет на контрол могат
да бъдат пораждащи съмнение за неравноправност клаузи от договора и от
приложими към него ОУ, каквито са уговорката за оповестяване на
приложимия плаващ лихвен процент; уговорената методика за отчитане на
референтния процент като променлив пазарен индекс и определена от
кредитора премия; уговорката за допълнително олихвяване на неизискуема
главница при просрочие, кумулирано с обезщетение за забава.
Първоинстанционният съд е пропуснал да направи това, поради което и с
оглед осигуряването от въззивния съд на прилагането на потребителската
закрила в цялост (чрез отричане на действието на клаузи с неравноправен им
характер по смисъла на ЗЗП), следва да бъде дадена възможност на страните
да заявят аргументите си и евентуално да допълнят доказателствата по
делото.
Независимо от позицията на спорещите страни обаче, доколкото дори и
в случаите на пълно несъответствие със специални нормативни изисквания,
законът изисква от договарялите се с кредитор лица(независимо дали са
потребители или не) да върнат получен като главница кредит, настоящият
състав следва да подготви и служебно установяване на различни варианти на
размери на задълженията, които да приложи като съд по същество при
различни хипотези на установяване на основание за дължимо плащане.
По тези съображения и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни,
че:
съдът ще прилага служебно императивни норми ограничаващи
договорна свобода при потребителско кредитиране(чл. 143- 146 ЗЗП,
редакция от 07.08.2007 г.), в случай че се установи, че въззивницата е
действала като съдлъжник, търсещ кредит извън професионалната си
дейност за покупка на недвижим имот за жилищни нужди и ще
преценява добросъвестността на кредитора в съответствие с общите
изисквания към клиенти на банка (чл. 58 и 59 ЗКИ, редакция от
20.12.2007 г.);
предмет на служебен контрол за ясно и недвусмислено разбираемо
съдържание, което неподготвен специално клиент - потребител може да
възприеме (като изключване на неравноправно договаряне) могат да са
уговорките за оповестяване на данни за общите разходи по кредита
4
(такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит)
и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се
изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
методиката за определяне на референтен лихвен процент и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита; уговорките за начина и сроковете за погасяване на дълга и
допълнителните неблагоприятни последици за клиента, в случай на
неизпълнение на задълженията му; уговорени обезщетения и санкции
при забава на кредитополучателя;
съдът ще прилага служебно общи императивни норми
ограничаващи договорна свобода ( чл. 26 ал. 4 вр. ал. 1 пр.1 ЗЗД) за
изменение на правоотношение, което е отчасти или изцяло
недействително, в случай че се установи, че уговорките за размер на
ползваната главница и „мигрирани“ лихви при всяко от съглашенията,
следващо началното кредитиране не съответстват на съществуващи към
съответния момент задължения, както и в случай на
анатоцизъм(добавяне на лихви към олихвяема главница)
при възприемане на конкретното съдържание на волята на страните
за съдържание на спорни съглашения, съдът ще отчита отделните
уговорки в сделката във връзка една с друга и общата цел на договора,
съобразно добросъвестно упражняване на легитимен интерес на всяка от
страните( чл. 20 ЗЗД), така и поведението на страните в преговорния
процес и при изпълнението на тълкуваната сделка (Решение № 220 от
31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г., IV г. о., ГК)
тежестта на доказване на съответствие с изискванията на ЗЗП, ЗКИ
и ЗЗД на уговарянето на всички клаузи, въз основа на които е възникнало
спорното задължение и кредиторът е начислявал дълг, покрит с приети
плащания, направени от потребителя (включително и тези действали от
предоставянето на кредита до последното изменение) , както и
твърденията за условен характер на анекс № 2 и наличието на основание
за олихвяване на цялата ползвана главница към 25.05.2016г. с лихви за
просрочие се носи от въззиваемия.
Дава възможност на насрещните страни с писмена молба с препис за
насрещна страна да посочат допълнителни доказателства по допълнително
указаната доказателствена тежест в двуседмичен срок от връчване на
настоящото определение, като ги предупреждава, че ако предприемат такива
действия по- късно и с това причинят отлагане на производството съдът може
да им възложи отговорност за разноски и глоба по реда на чл. 92а ГПК.
ДОПУСКА на осн. чл. 266 вр. чл. 7 ГПК ДОПЪЛНИТЕЛНА съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице Б.С.Б., което след като се запознае с
материалите по делото да даде нови варианти на следните въпроси:
І.(само първоначален договор без анекси 2 и 3)
1. да посочи размерите на задълженията за просрочена главница и просрочена
възнаградителна лихва по чл. 4.1.а от първия договор (включена във вноски с
настъпил падеж) и ползван остатък (непадежирала главница) към следните
дати:
към 27.07.2016г.(договаряне на анекс № 2)
5
към 06.06.2017г.(договаряне на анекс № 3)
към 20.12.2018г. (обявена от банката предсрочна изискуемост),
към 05.04.2019г.(уведомяване на длъжниците за предсрочна изискуемост)
и към настоящия момент(без предсрочна изискуемост),
като отчете всички вноски на клиентите на банката по кредитната сметка и
допълнително получените от взискателя за сметка на другите солидарни
длъжници по разпределение от ЧСИ суми по новосъставен
АЛТЕРНАТИВЕН погасителен план, действал до тези дати, съответно на
уговорките в първоначалния договор и анекс № 1, като съобрази като
текущ лихвен процент само стойността на индекс „1 М EUROBOR“ и
надбавка от 2.5% (без друга премия, определяна от кредитора като компонент
на БЛП) и променя размера на текущата анюитетна вноска само в случай, че
промяната на показателя е с повече от 0.25 пункта спрямо предходния период
(независимо дали расте или намалява).
2. В случай, че при този план се установи забава, да се съставят варианти на
отговора с отчитане на плащанията на задълженията по плана и
допълнителните разходи (такси, застраховки) в първоначално договорените
размери без последващи промени, както и обезщетения за забава се
начисляват алтернативно при следното допускане:
2.1. само законна лихва върху просрочените части от падежирали вноски;
2.2. само на наказателна лихва (надбавка по чл. 11.2.1.2 вр. чл. 4.3 от първия
договор върху просрочените части от падежирали вноски
2.3. сбор от наказателна лихва (надбавка по чл. 11.2.1.2 вр. чл. 4.3 от първия
договор върху просрочените части от падежирали вноски и допълнителна
лихва (надбавка по на чл. 11.2.1.1 вр. чл. 4.2 от първия договор върху цялата
неиздължена част).
ІІ.( първоначален договор и анекс 2 без анекс 3)
да изчисли същите задължения към същите моменти след 27.07.2016г., както
отчете всички вноски на клиентите на банката по кредитната сметка по
новосъставен ВТОРИ АЛТЕРНАТИВЕН погасителен план , действал за
период от 27.07.2016г. до 06.06.2017г. съответно на уговорките в по анекс 2
за гратисен период за главница в чл. 9.2 и лихвен процент в чл. 4.1 от анекс
№ 2, като съобрази като текущ лихвен процент само стойността на индекс
„3М EUROBOR“и надбавка от 6.98% (без друга премия, определяна от
кредитора като компонент на БЛП) и променя размера на текущата анюитетна
вноска само в случай, че промяната на показателя е с повече от 0.25 пункта
спрямо предходния период (независимо дали расте или намалява) като при
формиране на месечните вноски допълнително посочи и добавка за ново
разсрочени падежирали “мигрирани“ лихви като съобрази:
1. размери на главница посочена в чл. 2.7 от анекс №2 и добавената лихва,
посочена в чл.2.6.,разсрочена по чл.9.1. на една фиксирана вноска от 1000
евро с падеж 27.07.2016г.,35 вноски от по 97 евро и последна изравнителна с
падеж 20.06.2019г;
2. евентуално вместо главницата посочена в чл. 2.7 от анекс №2 да се
съобразят установените при отговора по първа задача(всеки от вариантите)
6
по-ниски размери към 27.07.2016г на задълженията за главница (просрочена
и непадежирала); а вместо „мигрирана“ лихва в чл.2.6. да се съобразят и
съответно разсрочат на вноски в същия фиксиран размер евентуално
установени от вещото лице по-ниски размери на сбор от просрочена
възнаградителна лихва и наказателна лихва във два варианта( със и без
надбавката по чл. 4.2 от първия договор)
ІІІ.( първоначален договор, анекс 2 и анекс 3)
да изчисли същите задължения към същите моменти след 06.06.2017г., както
отчете всички вноски на клиентите на банката по кредитната сметка по
новосъставен ТРЕТИ АЛТЕРНАТИВЕН погасителен план , действал за
период след 06.06.2017г. съответно на уговорките в анекс 3 за гратисен
период с фиксирана лихва за главница в чл. 9.2 и лихвен процент за
останалия период като текущ лихвен процент само стойността на индекс „3М
EUROBOR“и надбавка от 7.34% (без друга премия, определяна от кредитора
като компонент на БЛП) и променя размера на текущата анюитетна вноска
само в случай, че промяната на показателя е с повече от 0.25 пункта спрямо
предходния период (независимо дали расте или намалява) като при
формиране на месечните вноски допълнително посочи и добавка за ново
разсрочени падежирали “мигрирани“ лихви като съобрази:
1.размери на главница посочена в чл. 2.4 от анекс №3 и добавената лихва,
посочена в чл.2.6.,разсрочена по чл.9.1. на 24 вноски от по 97 евро и последна
изравнителна с падеж 20.05.2019г;
2.евентуално вместо главницата посочена в чл. 2.4 от анекс №3 да се
съобразят установените при отговора по втора задача (всички варианти) по-
ниски размери към 06.06.2017г на задълженията за главница (просрочена и
непадежирала); а вместо „мигрирана“ лихва в чл.2.6. да се съобразят и
съответно разсрочат на вноски в същия фиксиран размер евентуално
установените по-ниски размери на сбор от просрочена възнаградителна лихва
и наказателна лихва във два варианта(със и без надбавката по чл. 4.2 от
първия договор)
ІV. ( първоначален договор и анекс 3, без анекс 2)
1. да изчисли същите задължения към същите моменти след 06.06.2017г.,
както до този момент прилага ПЪРВИ АЛТЕРНАТИВЕН ПОГАСИТЕЛЕН
ПЛАН и отчете всички вноски на клиентите на банката по кредитната сметка
по новосъставения ТРЕТИ АЛТЕРНАТИВЕН погасителен план , действал
за период след 06.06.2017г. съответно на уговорките в анекс 3 за гратисен
период с фиксирана лихва за главница в чл. 9.2 и лихвен процент за
останалия период като текущ лихвен процент само стойността на индекс „3М
EUROBOR“и надбавка от 7.34% (без друга премия, определяна от кредитора
като компонент на БЛП) и променя размера на текущата анюитетна вноска
само в случай, че промяната на показателя е с повече от 0.25 пункта спрямо
предходния период (независимо дали расте или намалява) като при
формиране на месечните вноски допълнително посочи и добавка за ново
разсрочени падежирали “мигрирани“ лихви като съобрази вместо главницата
посочена в чл. 2.4 от анекс №3 установените при отговора по първа задача(
всички варианти) по-ниски размери към 06.06.2017г на задълженията за
главница (просрочена и непадежирала); а вместо „мигрирана“ лихва в чл.2.6.
7
да се съобразят и съответно разсрочат на вноски в същия фиксиран размер от
по 97 евро и последна изравнителна с падеж 20.05.2019г. евентуално
установените по-ниски размери на сбор от просрочена възнаградителна лихва
и наказателна лихва във два варианта(със и без надбавката по чл. 4.2 от
първия договор)
2. да изчисли алтернативен вариант на същите задължения към същите
моменти след 06.06.2017г., като приложи ПЪРВИ АЛТЕРНАТИВЕН
ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН само до 25.05.2016г.(осчетоводена от банката
изискуемост на цялата остатъчна главница) и приложи получените към този
момент резултати за задълженията за главница (просрочена и непадежирала)
вместо главницата посочена в чл. 2.4 от анекс №3, а вместо „мигрирана“
лихва в чл.2.6. да се съобразят и съответно разсрочат на вноски в същия
фиксиран размер от по 97 евро и последна изравнителна с падеж 20.05.2019г.
евентуално установените по-ниски размери наказателна лихва във два
варианта (със и без надбавката по чл. 4.2 от първия договор) върху цялата
ползвана към 25.05.2016г. главница
V.(чиста стойност)
да посочи остатъчен размер на задължението на кредитополучателя към
настоящия момент(без предсрочна изискуемост), както отчете всички вноски
на клиентите на банката по кредитната сметка и допълнително получените от
взискателя за сметка на който и да е от солидарните длъжници по
разпределение от ЧСИ суми за погасяване на чиста стойност на получения
кредит (предоставената първоначално главница без лихви и разходи).
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 800 лв., вносими от
въззиваемия кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД (в седмичен срок
от връчване на определението) по сметка на Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на банката, след
поискване от назначеното вещо лице и краен срок по чл. 199 ГПК и
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си в същия срок.
Задължава въззиваемия „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД да окаже
съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено
от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна
и търговска документация, вкл. Б.и разплащания по предоставяне на начално
заети или последващо внесени средства за застрахователни премии и
насочването им към застрахователя, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от
което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото
дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп
при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска
документация.
Препис от настоящото определение да се изпрати на пълномощниците:
на адв. И. чрез ССЕВ ( стр.56) и на адв. П. с указание до длъжностното лице
за СПЕШНОСТ на връчването. Вещото лице Б. да се уведоми след
8
постъпване на доказателства за внесения депозит.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9