РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№805/16.4.2021г.
гр.
Пловдив16.04.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети март 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора РОСЕН
КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 468 по описа на
Административен съд – Пловдив за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
Производството
по делото е образувано по повод касациона жалба от ТД на НАП, гр. Пловдив, чрез
процесуалния й представител ю-т К. против Решение №
260786/22.12.2020г., постановено по АНД № 3675/2020г. по описа на Пловдивски
районен съд с което е отменено Наказателно
постановление № 511935- F543911/14.05.2020, издадено от з. д. на ТД на НАП- Пловдив, с
което на „Мегз 25“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл. 185, ал.2 ЗДДС.
Ответникът оспорва жалбата.
Претендира възнаграждение за адвокат.
Прокурорът
счита касационната жалба за основателна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбите касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима.
Същата е неоснователна поради следното:
Въззивният съд правилно е изяснил фактическата
обстановка като е приел следното:
При извършена проверка от служители на НАП е било
установено, че дружеството ответник извършва търговска дейност - онлайн
търговия с дрехи и аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация и
регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на
извършваните продажби.
Първата продажба е била направена на 19.07.2018г.,
като пратката е била приета от Спиди АД,
като при предаването й не е бил издаден фискален касов бон или друг
документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност,
търговецът не е регистрирал ФУ.
За да отмени НП, районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като за да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.7, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, следва да възникне задължение за ДЗЛ да
монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то
следва да е длъжно и да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
Правилно първонистнационният съд е възприел, че
описанието на нарушението в АУАН и НП е непълно, неточно и неясно, и липсва
изложение на съставомерни факти и обстоятелства, относно вида на заплащането на
стоката, за да се направи преценка, има ли задължение жалбоподателят да издаде
фискален бон, а от там и да носи отговорност за немонтирано и нерегистрирано
фискално устройство.
Отделно от това следва да се отбележи, че
Решението на Районен съд-Пловдив е правилно.
Касационният състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния съд и излага и следните съображения.
Според разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл.3 ал.1 от чл.7 ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Видно от горното е, че лицата нямат задължение да
регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и услуги, съответно
и да монтират въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в
следните случаи:
- когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
- когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От твърде общото описание на установеното в съставения АУАН и от издаденото въз основа на него НП, не става ясно какво точно неизпълнение, вменява на търговеца наказващия орган.
В производството пред РС е представен и приет по
делото Договор № 90401/24.10.2017г. сключен между „МЕГЗ 25“ ЕООД и „Спиди“АД, като в чл.12 е
договорено, че възложителят може да използва услугата наложен платеж за пратки
на територията на РБ при следните условия, сред които е и това по чл.12.5, а
именно: изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж
както следва:
- суми, изплащани по банков път: сумите от наложен платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30 часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа;
-суми, изплащани в брой от офис на „Спиди“: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на пратката;
-суми, изплащани в брой на адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката,
За всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1.
Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка. Няма спор, че в конкретния случай „Спиди“АД е куриер и изпълнител по договора от 24.10.2017г. с предмет – международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от врата до врата, съответно възложителят -“МЕГЗ 25“ ЕООД, има право да използва услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки.
„Спиди“АД е вписан и в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1. Приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. В тази връзка по делото е представено и Удостоверение №0062/03.11.2009г.
Действително по делото няма доказателства, „МЕГЗ 25“ ЕООД да е договорило със „Спиди“АД извършването на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга, но и такова обстоятелство не е описано в издаденото НП. В хипотеза на съществуваща договореност за извършване от лицензиран пощенски оператор, който е същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по отношение заплащане на стока от получателя, би било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по този начин, а именно чрез пощенски парични преводи.
В тази насока се установява, че доставките си „МЕГЗ 25“ ЕООД е осъществявало посредством наложен платеж, събирането на който е възложено на „Спиди“АД, като съгласно §1 т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Следователно услугата „наложен платеж“ се състои от два елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на получаването и. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не попада в изключенията на чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е и константната съдебна практика по данъчни дела с предмет отказано право на данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са заявени онлайн, се приема, че дейността е съотносима с даденото в §1 т.1 ДР на Наредба №Н-18/2006г. определение за понятието „разносна търговия“ – разносна търговия е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. Както е посочил и районният съд, съгласно ал.2 на чл.25 от Наредбата, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В тази насока в АУАН и НП липсват такива конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява нарушение на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният съд.
С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат разноски в размер на общо 528лв. по представения списък на разноските. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение минималният размер на възнаграждението възлиза на 440 лева. В случая претендираният размер на разноските не е прекомерен.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260786/22.12.2020г., постановено по АНД № 3675/2020г. по описа на
Пловдивски районен съд
ОСЪЖДА
НАП, гр. София да заплати на ационална
агенция за приходите да заплати на „МЕГЗ 25“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“№2,представлявано от М.
И. К. разноски по делото в размер на 528
/петстотин двадесет и осем/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :