Р Е Ш Е Н И Е
№ 552
гр.***, 07,04,2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №4274 по описа на съда за 2015 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д.С.Ц., ЕГН
**********,***, чрез адв.Н.Я.
от ПАК, против ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
***, в която ищецът твърди, че по силата
на трудов договор е работил в дружеството от 01.12.2012 г. до 14.05.2015 г. на
длъжност „охранител” с място на работа
обект/пречиствателна станция/на *** гр.***, находящ се в ***.
Сочи се, че трудовото
правоотношение е прекратено
със заповед №394/07.05.2015 г., считано от 14.05.2015 г. Заявената искова
претенция е с посочено правно основание чл.224, ал.1 от КТ и цена на
иска: 770.00 лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода
от 2013 г. до 2015 г. ,ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. В с.з. искa се поддържа от пълномощника на ищеца, като е направено изменение в размера на претенцията съобразно
заключението на ВЛ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника не депозира отговор. Същия
не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че между страните е съществувало трудово правоотношение от посочения в исковата молба начален момент, възникнало от представения
трудов договор № 354/26.11.2012 г., по което ищецът е изпълнявал длъжността „охранител” с място на работа
обект/пречиствателна станция/на *** гр.*** ,находящ се в с.*** ,обл.***. Не се спори,
че трудовото правоотношение е прекратено със заповед №394/07.05.2015 г., считано от 14.05.2015 г.
Въз основа на горното съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ .
Съгласно
чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. За да
възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и
работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Съгласно чл.155,
ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има
право на платен годишен отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск
не е по-малко от 20 работни дни. Съгласно чл.173 от КТ платеният отпуск се
ползва от работника с писмено разрешение от работодателя. От заключението на ВЛ
се установява, че неизползваната отпуска е 47 дни на стойност 805,58 лева,
както следва: за 2013 г. – 20 дни на стойност 342,80 лева, за 2014 г. – 20 дни
на стойност 342,80 лева и за 2015 г. – 7 дни на стойност 119,98 лева. Поради
липса на ответника и снабдяване със счетоводните му документи, експертизата е
изготвена на база приложените по делото трудов договор, заповед за прекратяване
на ТП, както и постановление на МС за определяне на минимална работна заплата
за страната №419/17,12,2014 г., с което е определена такава до 01,07,2015 г. в
размер на 360 лв. Доколкото от заключението на ВЛ се установява, че
обезщетението не е изплатено на ищеца, то съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е
основателен и доказан изцяло. Сумата се дължи ведно със законната лихва
от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
Следва да се уважи искането
за присъждане на законната лихва
върху неплатената сума от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
При този изход от делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната
страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените
по делото разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, а именно – 350,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС
сумата от 50,00 лева - ДТ върху размера
на претенцията, както и сумата от 70,00 лева – възнаграждние
за ВЛ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1
от КТ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на Д.С.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 805,58 лева, представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за периода 2013-2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на ИМ - 27.08.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да
заплати на Д.С.Ц., ЕГН **********,***, направените разноски в съдебното производство
в размер на 350,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС сумата
от 50,00 лева - ДТ върху размера на
претенцията, както и сумата от 70,00 лева – възнаграждние
за ВЛ.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
пред ***ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: