Решение по дело №53836/2008 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

№2038/11.5.2009г.

гр. София,11.05.2009 г.  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-В състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Е.

   ЧЛЕНОВЕ: З.Г.

В.Б. - младши съдия

при секретаря С.А., като изслуша докладваното от младши съдия Б. гражданско дело № 3836 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 - 211 ГПК /отм./ вр. §2, ал.1 ГПК.

С решение от 12.06.2008 г., постановено по гр. дело № 5106/2007 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав, е признато за установено, на основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, по иска на Т.Н. С., ЕГН **********,***, адв. Ц., по отношение на Г.Н.М., С.Д.П., Л.Д.Л., С.П.А., Н.К.А., М.Б.Г. и А.Б.А., всички със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.З, к.***, адв. Б., че наследодателят им Н. Б. С., починал на 24.03.1968 г., е бил собственик към внасянето на земите в ТКЗС по наследство и давностно владение на следните непокрити недвижими имоти (земеделски земи) в землището на с. М.: 1. нива местността "Ч." с площ от 5.2 дка (пет декара и два ара), при съседи:братя К., С. И. и от две страни път; 2. нива в местността "Д. п." с площ от 4.6 дка (четири декара и шест ара) при съседи: П. А., В. И. и от две страни А. К.; 3. ливада в м. "Г." с площ от 4 дка (четири декара) при съседи: Й. Д., Г. К., Т. и С. М., наследниците на Т. П. и път; 4. ливада в местността "Г." с площ от 1 дка (един декар) при съседи: наследници на Т. П., М. Д., Й. Д. и шосето М.-Ч.; 5. ливада в местността "В. к." с площ от 5 дка (пет декара), при съседи: М. Д., П. и С. Н., В. С., братя Г. и В. ливада; и по покупко-продажба на 1/2 (една втора) идеална част от ливада в землището на с. М., в местността "С. р.", с площ от 5.8 дка при общи съседи: Н. Б., В. П., Д. И. и път, и на ливада в землището на с. М., м. "С. р." с площ от около 6 дка, при съседи: Н. К., Н. Б., Н. Н., М. Г. и селски път.

От съдебното решение недоволни са останали ответниците, които го обжалват, като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон, с доводи, че съдът е уважил исковете при липсата на доказателства правото на собственост върху имотите да е принадлежало на наследодателя Н. Б. Стефанов към момента на образуване на ТКЗС през 1957 г., тъй като преди този момент е извършена доброволна делба между децата му, които са внесли в ТКЗС имотите, предмет на делбата от свое име. Релевираното искане е за отмяна на решението и да отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Въззиваемата, Т. С. оспорва жалбата, с възражението, че извършената приживе на наследодателя делба, на която се позовават въззивниците, е нищожна, поради неучастие на наследник със запазена част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена от активно легитимирани, съобразно правния интерес, лица, в рамките на преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане от състав на Софийския градски съд, съгласно правилата на функционалната подсъдност по реда на ГПК (отм.), на основание §2, ал.1 ГПК.

Очертаният от валидно упражненото право на жалба, предмет на въззивното производство, са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени специални установителни искове, с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на страните, че към създаването на ТКЗС общият им наследодател Н. Б. С., е бил собственик на описаните в исковата молба земеделски имоти.

В исковата си молба, уточнена с молби от 10.04.2007 г. и 29.06.2007 г., Т.Н. С. твърди, че общият наследодател на страните Н. Б. С., към момента на създаване на ТКЗС през 1957 година, е бил собственик на полски имоти, находящи се в землището на кв. „М.”, а именно: нива с площ от 5 дка, находяща се в местността "Ч.", нива с площ от 4.6 дка в м. "Д. п.", нива с площ от 2.9 дка в м. "С. р.", ливада с площ от 6 дка в същата местност, две ливади от 4 дка и 1 дка в местността "Г.", както и ливада с площ от 5 дка в местността "В. к.", които внесъл с опис-декларация от 18.05.1957 г. в ТКЗС. Въз основа на договор за приживна делба от м. септември 1953 г., ответниците, респ. техни наследодатели заявили за възстановяване имотите на общия наследодател, но не в полза на всички наследници, а на част от тях. Ищцата счита договора за делба за нищожен, поради неучастието й, в качеството й на наследник със запазена част и поради противоречие с разпоредбата на чл.72 ЗН, тъй като след делбата в дял на участниците били поставени ниви и ливади с площ под законоустановения минимален размер. Моли за установяване със сила на пресъдено нещо, че към обобществяване на имотите, правото на собственост е принадлежало на общия наследодател - Н. Б. С. и съответно имотите следва да бъдат възстановени общо на всички наследници.

Ответниците Г.Н.М., С.Д.П., Л.Д.Л., С.П.А., Н.К.А., М.Б.Г. и А.Б.А. оспорват исковете, като твърдят, че с договор за доброволна делба от 1953 г., низходящите на общия наследодател  приживе разделили притежаваните от него земеделски имоти, като ищцата отказала да участва в делбата, но впоследствие получила съответни на наследствения й дял от 1/5 идеална част, недвижими имоти.

Не е спорно в производството и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници №000675 от 10.05.2006 г., издадено от СО, район „С.”, че ищцата Т.Н. С. и ответниците Г.Н.М., С.Д.П., Л.Д.Л., С.П.А., Н.К.А., М.Б.Г. и А.Б.А. са наследници по закон на Н. Б. С., починал на 24.03.1968 г., като вдовец.

Не е спорно и от представените нотариални актове, се установява и осъществяването на придобивни фактически състави в полза на общия наследодател.

Видно от констативен нотариален акт №*, том **, дело № 844/1912 г. на първи нотариус при Софийския окръжен съд, Н. /Н./ Б. е признат за собственик по наследство и давностно владение на общо 13 непокрити недвижими имота, находящи се в землището на с. М., сред които: нива в местността "Ч.", с площ от 5.2 дка (пет декара и два ара), при съседи: братя К., С. И. и от две страни път и нива в местността "Д. п.", с площ от 4.6 дка (четири декара и шест ара), при съседи: П. А., В. И. и от две страни А. К..

С нотариален акт №***, том***, дело № 1924/1914 г. Н. Б. придобил чрез покупко продажба от Т. К. ливада в землището на с. М., м. "С. р.", с площ от около 6 дка, при съседи: Н. К., Н. Б., Н. Н., М. Г. и селски път.

С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № **, том **, нот. дело № 2988/1923 г., Н. Б.придобил ½ идеална част от правото на собственост с обект: ливада в землището на с. М., в местността "С. р.", с площ от 5.8 дка, при общи съседи: Н. Б., В. П., Д. И.и път.

С нотариален акт № *** том *I, дело № 466/1941 г. на пети нотариус при Софийски областен съд, Н. /Н./ Б. С., е признат на основание наследяване и давностно владение, за собственик на 4 недвижими имота в землището на с. М., между които: ливада в м. "Г.", с площ от 4 дка (четири декара), при съседи: Й. Д., Г. К., Т. и С. М., наследниците на Т. П. и път, ливада в същата местност, с площ от 1 дка (един декар) при съседи: наследници на Т. П., М. Д., Й. Д. и шосето М.-Ч. и на ливада в местността "В. к.", с площ от 5 дка (пет декара), при съседи: М. Д., П. и С. Н., В. С., братя Г. и В. ливада.

С договор за приживна делба от м. септември 1953 година, общият наследодател Н. Б. С. поделил между децата си Н., С., Е. и А. непокритите си недвижими имоти, които биха съставлявали наследствената му маса, без участието на дъщеря му Т.Н. С., като в т.VІ на договора е посочено, че Н. Б. С. запазва част от имотите си, извън разпределената част, съставляваща разполагаема част от наследството, която запазва за себе си. Подписите на участниците в сделката са заверени от председателя на Коларовския Районен народен съвет, видно от отбелязването в него.

С нотариален акт №***, том ***, дело №3743/1971 г. на ІV Нотариус  при Софийски народен съд, ищцата Т.Н. С. е придобила правото на собственост върху празно място от 2 дка, в землището на с. П., на основание замяна срещу припадащата й се 1/5 идеална част от включените в блока на ТКЗС „Г. Б.”, филиал М. ниви, намиращи се в землището на с. М., а именно: нива в местността „Ч.”, с площ от 5,2 дка и нива в местността „Д. п.”, с площ 4,6 дка.

 От заявление-декларация се установява, че на 18.05.1957 г. /както се твърди и в исковата молба/ наследодателят на страните - Н. Б. С., е внесъл в образуваното ТКЗС земеделски имоти, съгласно представената опис-декларация, сред които са и имотите, предмет на спора. Председател на Коларовски  народен съвет е удостоверил, че деклараторът С. е описал всичката обработваема земя, която той и неговото домакинство стопанисват до влизането в ТКЗС и че е положил лично подписа си, като удостоверяването е извършено през 1957 г., което подкрепя извод за подаване на заявлението-декларация на 18.05.1957 г., а не на 18.05.1952 г..

Представена е и клетвена декларация на общия наследодател от 15.08.1957 г., в която е отразено, че същият притежава  недвижими имоти в землището на кв. М., сред които: нива в местността „Ч.”, с площ от 1дка, две ниви в местността „Суха река”, с площ съответно от 1 дка и от 1,5 дка и ливада в местността „Г.” с площ от 1 дка. Други имоти от процесните не са посочени от декларатора като притежавани от него към 15.08.1957 г..

От представеното заявление, вх. № ГК-****/04.08.1992 г., се установява, че ищцата С. подала заявление до Общинска поземлена комисия "С." за възстановяване на земите, бивша собственост на Н. Б.С. и включени в ТКЗС, с обща площ 75,05 дка, находящи се в землището на М..

Видно от писмо изх. № ВС-**-****/07.02.2007 г. на началника на ОСЗГ "Н. И.", както и от представените заявления и решения на ПК-С., ответниците в производството или техни наследодатели – наследници на Н. С., заявили за възстановяване процесните земеделски земи, позовавайки се на договора за приживна делба от 1953 г., не като наследници на общия наследодател, а в лично качество или като наследници на низходящи на общия наследодател.

Останалите представени доказателства, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са или неотносими или не са необходими за установяване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, с оглед релевираната искова претенция.

Преди разглеждане на спора по същество, въззивната инстанция дължи служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването и разглеждането на специален установителен иск, с квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е наличието на  правен интерес, а такъв е налице когато изходът на спора кой правен субект е бил титуляр на правото на собственост към включването на имотите в ТКЗС, би определил кръга на лицата, в полза на които ще настъпи реституционният ефект и в този смисъл решението по спора за материалното право ще е основание административния орган – ОСЗ да измени вече постановени решения, при висящо административно производство по чл. 14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия /сего ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ.

В случая, е налице висящо административно производство, което е спряно до решаване на настоящия правен спор, т.е. административната реституционна процедура не е завършена и иск, с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е допустим.

Гражданският процес е подчинен на принципа на диспозитивност, изразен в обусловеността на защитата на накърненото материално право от волята на лицето, легитимирано да търси такава. Съдът има правораздавателна компетентност за разрешаване на гражданскоправни спорове само в рамките на предмета на искането, с което е сезиран, като извън него постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът не е бил валидно сезиран и не е дължал произнасяне.

Обективните предели на търсената защита се очертават от фактическите твърдения, изложени в исковата молба, респ. в уточняващите я молби, които определят предмета на правния спор – смутеното, накърненото материално гражданско право. В случая съдът се е произнесъл по отношение на принадлежността на ½ идеална част от правото на собственост към момента на създаване на ТКЗС, с обект ливада, находяща се в землището на с. М., с площ от 5,8 дка, при съседи: Н. Б., В. П., Д. И. и път, без да е бил сезиран с такова искане. Следователно, налага се извод за процесуалната недопустимост на съдебното решение в тази му част, поради което и същото следва да бъде обезсилено, съгласно чл.209, ал.1 изр.3 ГПК (отм.).

За уважаване на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, въззиваемата -ищца носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащ правото на собственост на общия наследоданел Н. Б. С., с обект процесните имоти, факт, в рамките на очертаните с исковата молба предели – наследствено правоприемство, продобивна давност и  договор за покупко-прадажба, което право е съществувало като елемент от правната му сфера към обобществяването на имотите през 1957 г.. Предявяването на специалния установителен иск, по аргумент от чл.127, ал.1 ГПК (отм.) очертава разпределението на доказателствената тежест – ищцата следва да докаже принадлежността на правото на собственост към правната сфера на Н. Б. С. към 1957 г., като ответниците по исковете следва да докажат възраженията си, че към обобществяване на имотите, правото на собственост е принадлежало на наследниците на общия наследодател, а не на последния.

От обсъдените нотариални актове, съдът прие за установено, че общият наследодател се легитимира като титуляр на правото на собственост с обекти процесните недвижими имоти, което право е притежавал и към обобществяване на земеделските имоти. Този извод се обуславя от обстоятелството, че твърденият правопогасяващ правото му на собственост факт – сключването на договор за делба-дарение, приживе на наследодателя, не е породил вещноправно действие.

Съдържанието на правата и задълженията в процесния договор от м. септември 1953 г., сочи че по същността си това е договор между наследодателя и неговите наследници, чрез който наследодателят приживе и безвъзмездно разпределя и прехвърля правото на собственост върху вещи, включени в имуществото му, на всеки един от наследниците, т.е. представлява договор за делба-дарение, който е подчинен на установените правила за валидност на договора  за дарение. Съгласно нормата на чл.225, ал.1 ЗЗД, с договорът за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. В случая, когато се прехвърля право на собственост, приложение намира разпоредбата на чл.18 ЗЗД, която установява форма за действителност на договора – нотариален акт, неспазването, на която влече най-тежката санкция – нищожност – чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД. Договорът за делба-дарение от 1953 г. е сключен в писмена форма с удостоверяване на подписите на страните, а не във формата на нотариален акт, ето защо същият не е породил вещно-правен ефект, като правото на собственост не е преминало от правната сфера на дарителя в правната сфера на дарените, поради което и последните не се легитимират като титуляри на прехвърлените им имоти. Изводът за нищожност на договора на основание липса на установена форма за действителност, обуславя извод за ненастъпването  на вещноправните му последици изобщо, поради което не е необходимо да се изследва валидността му от гледна точка участвалите в сключването му наследници, респ. неспазване на разпоредбата на чл.72 ЗН.

Ето защо, общият наследодател на страните – Н. С. е бил собственик на процесните земеделски имоти, находящи се в землището на с. М. към момента на обобществяването им, следователно исковете с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, са основателни и следва да бъдат уважени.

Крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, което обуславя първоинстанционното решение, в обжалваната му и допустима част, да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

При този изход спора и предвид своевременното искане, на въззиваемата-ищца следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 250 лева, съобразно представеното доказателство за извършването им – договор за правна защита и съдействие от 21.04.2009 г.. 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

 ОБЕЗСИЛВА решение от 12.06.2008 г., постановено по гр. дело № 5106/2007 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав, В ЧАСТТА МУ,  с която е признато за установено, на основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, по иска на Т.Н. С., ЕГН **********,***, адв. Ц., по отношение на Г.Н.М., С.Д.П., Л.Д.Л., С.П.А., Н.К.А., М.Б.Г. и А.Б.А., всички със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.З, к.***, адв. Б., че общият им наследодател Н. Б. С., починал на 24.03.1968 г., е бил собственик към внасянето на земите в ТКЗС, на основание покупко-продажба на 1/2 (една втора) идеална част от ливада в землището на с. М., в местността "С. р.", с площ от 5.8 дка, при общи съседи: Н. Б., В. П., Д. И. и път, като процесуално недопустимо и прекратява производството в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Г.Н.М., ЕГН **********, С.Д.П., ЕГН **********, Л.Д.Л., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН **********, Н.К.А., ЕГН **********, М.Б.Г., ЕГН ********** и А.Б.А., ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.З, к.***, адв. Б. да заплатят по равно на Т.Н. С., ЕГН **********,***, адв. Ц., на основание чл.64, ал.1 ГПК (отм.) сумата 250 /двеста и петдесет/ лева – разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.