№ 11015
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110130281 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 6565 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско” и разноски за определянето му
по щета № 21112270003 за вреди, причинени при ПТП на 06.09.2021 г., на лек
автомобил „ ................................“, с рег. № ......................, вследствие противоправно
поведение на водач на лек автомобил „ .......................“, с рег.№ ....................., чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г., до окончателното
изплащане, и на сумата от 180,55 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 01.03.2022 г. до
06.06.2022 г.
Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира за установено следното:
С исковата молба и в проведеното открито съдебно заседание от ищеца е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие
на предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238,
ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника
1
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете с
правно основание по по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главницата се дължи и
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г., до
окончателното изплащане.
По разноските в производството.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца своевременно претендираните и доказани разноски
по делото в общ размер от 412,60 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .................., ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление:
........................“ № 87, да заплати на ЗК „ .........................” АД, ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: ....................................“ ..................., на основание чл.
411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 6565 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско” и разноски за
определянето му по щета № 21112270003 за вреди, причинени при ПТП на 06.09.2021
г., на лек автомобил „................................“, с рег. № ......................, вследствие
противоправно поведение на водач на лек автомобил „ .......................“, с рег.№
....................., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
07.06.2022 г., до окончателното изплащане, и сумата от 180,55 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 01.03.2022 г. до 06.06.2022 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 412,60 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2