Присъда по дело №177/2020 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта:	10
Дата:	28 септември 2020 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия:	Йорданка Георгиева Янкова

Дело:	20205100200177
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 1028.09.2020 г.Град Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Кърджали
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Янкова
СъдебниВаска Аспарухова Ангелова
заседатели:Николина Константинова
Манева
Секретар:Светла В. Радева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Кърджали
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20205100200177 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият В. С. /V. S./, роден на **.**.**** г. в гр. С., живущ в с. М.,
общ. К., обл. К., гражданин на К. Ш., неженен, неосъждан, със средно образование, с лична
карта № *, издадена на 13.09.2018 г. в Ш., ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 22.00 часа
на 14.06.2019 г. до 06.00 часа на 15.06.2019 г. на път I-5, км.360, м.620 /гр.Кърджали- ГКПП
„Маказа”/, в землището на с.Загорско, общ. М., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Пежо 406”, с рег. № ТНВ ***, нарушил правилата за движение –
чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране на
скоростта на движение да се съобразят с атмосферните условия, с конкретните условия на
пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и
по непредпазливост причинил смъртта на М. М. А. с ЕГН ********** от с. Г. Д., общ. М.,
като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.
„б”, във вр. с ал. 1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му НАЛАГА
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, като на основание чл.66, ал.1 от
НК отлага изпълнението на наказанието за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на
присъдата в сила; като го признава за невиновен в това да е нарушил правилата за
1

движение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство и
го оправдава по обвинението в тази му част.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 НК налага на подсъдимия В. С. /V. S./, със снета
по делото самоличност, наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4
/четири/ години.
Вещественото доказателство – лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ТНФ ***, /на
съхранение в служебен паркинг на ОДМВР- Кърджали/, след влизане на присъдата в сила да
се върне на собственика му В. С. /V. S./, роден на **.**.**** г..
Вещественото доказателство – капак от мобилен телефон с надпис
„Samsung“, бял на цвят; мобилен телефон “Samsung“, модел „GT-19060I/DS,
бял на цвят с IMEI: 353501/07/663908/7; IMEI: 353502/07/563908/5, ведно с
батерия и сим-карта Vivacom № ********** **********, иззети с Протокол
за оглед на местопроизшествие от 15.06.2019 г., след влизане на присъдата в
сила да се върнат на наследниците на М. М. А..
Веществените доказателства - обект 4 - парче от автомобилна броня,
цвят син металик /счупено на две/; обект 5 - отломка от корпус на фар
/пластмаса/ с част от стъкло; обект 6 - отломка от броня, цвят син металик;
обект 7 - два секретни ключа; обект 8 – отломка /парче/ от броня, цвят син
металик; обект 9 - парчета /отломки/ от пластмаса заден калник на велосипед;
обект 10 - отломка /парче/ автомобилна броня, цвят син металик; обект 11 -
парче от автомобилна броня, цвят син металик; обект 12 - люспа от синя
броня и отломка /парче/ от синя пластмаса /броня/; обект 13 - отломка /парче/
от стъкло на фар; обект 14 - отломка /парче/ от фар; обект 15 - отломка /парче/
от автомобилна броня, цвят син металик; обект 16 - парче /отломка/ от
автомобилна броня /пластмаса/; обект 17 - парче /отломка/ от автомобилна
броня, цвят син металик; обект 18 - парчета /отломки/ от автомобил -1 бр. син
металик, 1 бр. черен и 1 бр. от фар; обект 19-1 брой синя маратонка; обект 20
- парче /отломка/ от автомобилна броня, цвят син металик; обект 21 - парче от
фар с надпис “04HCR PL603304“; обект 22 - парче /отломка/ от автомобилна
броня, цвят син металик; обект 23 - 1 брой стелка за обувка, сива на цвят;
обект 24 - парче /отломка/ от автомобилна броня, цвят син металик; обект 25 -
част от маратонка /език/ -/иззети с протокол за оглед на местопроизшествие
от 15.06.2019 г./; обект 1 – парче стъкло от фар; обект 2 – парче стъкло с
обозначение Е2 17,5 Valeo; обект 3 – парче стъкло с ръб - /иззети с протокол
за оглед на местопроизшествие от 16.06.2019 г./; обект 2 – парче стъкло от
фар /иззет с протокол за претърсване и изземване от 18.06.2019 г./; обект 1 -
пластмасов контейнер с парче от стъкло с червеникаво кафява тъкан; обект 2 -
хартиен плик с парче от стъкло с червеникаво кафява тъкан; обект 3 -
пластмасов контейнер с косми и частици стъкла; обект 4 - пластмасов
контейнер е косми и частици стъкла; обект 5 - пластмасов контейнер с два
броя парчета от кожена тапицерия с червеникаво-кафяви петна и парче от
стъкло; обект 6 -хартиен плик с пластмасов капак с червеникаво-кафяво петно
с частици стъкла; обект 7 - пластмасов контейнер с косми; обект 8 -
пластмасов контейнер с парчета стъкла и косми; обект 9 - пластмасов
2

контейнер с косми; обект 10 - обтривка с физиологичен разтвор от волан;
обект 11 -обтривка с физиологичен разтвор от скоростния лост; обект 12 -
обтривка от лоста за светлините - /описани в протокол за оглед за веществени
доказателства от 18.06.2019 г./; бял хартиен плик с надпис, съдържащ
обтривка от устната кухина на лицето В. С. /V. S./ с персон. код: ***-**** /ш.
г./; бял хартиен плик с кръв за ДНК - изследване от трупа на М. М. А., ЕГН
********** от с. Г. Д., общ. М., взета при аутопсия на същия, както и
велосипед марка „CROSS” след влизане на присъдата в сила да се унищожат,
като вещи на незначителна и/или без стойност.
Веществените доказателства - компактдиск с надпис „Verbatim”
(л.59, т.II от ДП) и компактдиск с надпис „FREESTYLE” (л.61, т.II от ДП) –
да останат приложени по делото до унищожаването му.
ОСЪЖДА В. С. /V. S./, със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на
МВР – Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер на 4834,52
лв., както и на частните обвинители Е. Ю. А. с ЕГН ********** и М. Ш. А. с ЕГН
********** направените от тях разноски за повереник в размер на 1500 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес пред
Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството по делото е образувано по внесен от ОП – Кърджали обвинителен акт, с
който подсъдимият В. С. /V. S./, роден на **.**.**** г. в гр. С., живущ в с. М., общ. К., обл.
К., гражданин на К. Ш., е предаден на съда за това, че за времето от 22.00 часа на 14.06.2019
г. до 06.00 часа на 15.06.2019 г. на път I-5, км.360, м.620 /гр.Кърджали- ГКПП „Маказа”/, в
землището на с.Загорско, общ. М., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Пежо 406”, с рег. № ТНВ ***, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от
ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и чл.20, ал.2
от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на
движение да се съобразят с атмосферните условия, с конкретните условия на пътя, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по
непредпазливост причинил смъртта на М. М. А. с ЕГН ********** от с. Г. Д., общ. М., като
деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б.„б”, във вр. с
ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло на реда на гл.ХХVII, в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на ОП- Кърджали счита, че в хода на досъдебното производство са събрани
безспорни доказателства относно авторството на инкриминираното деяние, като било
установено, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
разписани в чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и нарушение на изискването въведено с разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което било основно и най-тежко. Без съмнение за настъпване на ПТП
допринесло и обстоятелството, че пострадалият се е движел в тъмната част на денонощието,
без да има светлоотразителна жилетка, каквото задължение има по ЗДвП и това е
допринесло не може своевременно да бъде възприет от подсъдимият и за настъпване на
ПТП. От доказателствата можело да се направи и извод, че е налице квалифициращото
обстоятелство по ал.3 на чл.343 от Нк, а именно, че подсъдимият е избягал от
местопроизшествието. По отношение на наказанието, счита, че в настоящия случай следвало
да се отчете чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, като не били
събрани данни за обстоятелства, които да бъдат отчетени като отегчаващи, поради което се
предлага наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което с оглед на това, че
делото се разглежда по реда на чл.371, т.2 от НПК, да бъде редуцирано с 1/3. Предвид на
това, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, прокурорът счита, че не са налице
основания това наказание да бъде ефективно изтърпяно, като предлага да се отложи с
изпитателен срок от 5 години. На подсъдимият следвало да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”, като се предлага то да
бъде в размер на 5 години.
Конституираните по делото частни обвинители М. А. и Е. С., последната лично и чрез
повереника си – адв.Я. С. от САС, считат, че фактическата обстановка била изяснена, като
се потвърждавала и от самопризнанията на подсъдимият, че както от обективна, така и от
субективна страна деянието било извършено от него. Твърди се, че липсата на
светлоотразителна жилетка от страна на пострадалия не било в причинна връзка с
настъпилото ПТП, а основната причина била високата скорост, която не била съобразена с
пътните условия. Следвало да се съобрази и обстоятелството, че подсъдимият не само, че е
напуснал местопроизшествието, дали умишлено или несъзнателно, то той продължил да се
укрива два дни след това, когато случаят придобил и медийна известност, което от своя
1

страна говорело, че напускането е доказано и съзнателно. По отношение на наказанието се
иска същото да бъде реално изтърпяно, като приложението на чл.66 от НК според
повереника на частните обвинители би било проява на снизходителност и нямало да се
постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК спрямо обществото като цяло и спрямо
подсъдимият. По отношение на алтернативното наказание „лишаване от право да се
управлява МПС”, се придържат към искането на прокуратурата то да бъде в размер на 5
години. Претендират да им бъдат заплатени от подсъдимият и направените от тях разноски.
В пледоарията на защитниците на подс.В. С. – адв.И. Б. и адв.М. Ч., двете от АК-
Кърджали, се сочи, че имат съществено разминаване в позицията си с частното обвинение.
Описаното в обвинителния акт подсъдимият го признал и затова се възползвали от
диференцираната процедура на гл.27-ма от НПК, що се отнасяло до съпричастността на
другия участник в ПТП, а именно велосипедиста, то вината му била толкова голяма колкото
на подсъдимия. Вярно било, че подсъдимият се е движел при недобри метеорологични
условия – било е тъмно, валяло дъжд малко преди ПТП, имало мараня/мъгла по пътно
платно и със скорост малко над разрешената. В този участък от пътя, където е станало
местопроизшествието се е движел и пострадалият, който е бил на колело, без
светлоотразителна жилетка, без никакви светлоотразителни обозначения по колелото,
употребил алкохол, който е установен в концентрация от 1.47 промила и в същото време
човек, който е бил недъг, бил е глух и ням. Молят да се определи наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 години, което след редукцията му да се намали на 2 години, като
неговото изпълнение бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от 5 години. В тази
връзка следвало да се съобрази, че ставало въпрос за млад човек, с чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, трудово ангажиран, съдействал изцяло на органите на
досъдебното производство, с добро процесуално поведение, който вече си бил взел поука от
случилото се. Практиката на ВКС била такава, че когато имало виновно поведение на
пострадалото лице, както било в случая, то това следвало да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство. Описаното говорело, че спрямо подсъдимият са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Не възразяват на предложението на прокуратурата
лишаването от „право да управлява МПС” да бъде за срок от 5 години.
Подсъдимият В. С. при дадената му възможност за лична защита и последна дума
заявява, че много съжалява за извършеното, извинява се и изказва съболезнования на
родителите на пострадалия. Заявява също, че ако е разбрал, че е ударил човек е щял да
направи всичко, каквото може. Моли да му се наложи условно наказание.
Съдът е обявил на основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия В. С. , без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373, ал.3 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия и на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно:
Подсъдимият В. С. /V. S./ е роден на **.**.****г. и от дълги години
живеел със семейството си в К. Ш. и е гражданин на Ш.
През 2019г. С. пристигнал в България и се установил да живее в с. М.,
общ. К., в къща, собственост на А. Х. А. от същото село. През същата година,
в наета от Община Кърджали временна постройка в гр.К., бул.“Б.“ в близост
до хотел „Б.“ открил търговски обект за продажба на дюнери, където работел.
2

Подсъдимият притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в Ш. през 2013г. с валидност до 2023г.
На 14.06.2019г. през деня С. бил в гр.К. в търговския обект за продажба
на дюнери, а с него бил и племенника му св.М. Д., който бил отседнал в дома
му в с. М., общ. К..
Подсъдимият приключил работа около 22.00 часа и след като
почистили заедно с М. Д. потеглили от гр.К. с лекият автомобил на С. - „Пежо
406“ с рег.№ ТЕШ ***, регистриран в Ш., да се прибират към с. М., общ. К..
Автомобилът бил управляван от В. С. , а до него, на предната дясна седалка
пътувал св.Д.
Същият ден- 14.06.2019г., след обяд, пострадалият М. М. А. от с. Г. Д.,
общ. К. се отправил с велосипед от дома си към гр.М., където възнамерявал
да остане при св.С. С. М.. М. А., който бил глух и ням, се срещнал вечерта със
св. М. и с жестове му обяснил, че има проблем в къщи и иска да нощува при
него. Свидетелят му отказал и го посъветвал да се прибере у дома.
Пострадалият се качил на велосипеда си и късно вечерта потеглил в посока
към с. Г. Д..
По това време през нощта подсъдимият и св.Д. се движели по път 1-5,
в посока гр.Кърджали — ГКПП „Маказа“. Навлизайки в землището на с.С.,
общ. М., С. управлявал автомобила на къси светлини на фаровете. В обхвата
+ 620
на км.360 от път 1-5 трасето на пътя представлявало хоризонтален прав
участък без напречен наклон. Пътното платно било с широчина 7,55м, с
дребнозърнест гладък асфалт, без неравности и напуквания, чист в краищата
от наноси и пясък. Движението било двупосочно. Липсвало външно улично
осветление. Вечерта пътното платно било мокро от падналия дъжда, а на
места имало и участъци с мъгла, образувала се от изпаренията.
По същото време в този участък от пътя в посока към ГКПП „Маказа“
в дясната лента за движение се придвижвал с велосипед пострадалият М. М.
А., който бил облечен с тъмни дрехи и не носел светлоотразителна жилетка.
Обвиняемият С. управлявал лекият автомобил „Пежо 406“ със скорост
от 100 км/ч, надвишаваща разрешената за този участък от пътя скорост от 90
км/ч, като не съобразил тази скорост с пътната обстановка - движение в
тъмната част на денонощието, без улично осветление, наличието на мъгла от
изпаренията от асфалтовото покритие след преваляване от дъжд, обуславящи
+ 620
намалена видимост. При км.360 от път 1-5, в землището на с.С., общ. М.
той застигнал велосипедиста. Подс.С., движейки се с несъобразена скорост, и
на къси светлини на фаровете, не възприел движещият се с велосипед в
дясната част на прилежащата му дясна лента за движение М. А. и с предната
дясна част на предната броня на лекия автомобил ударил велосипеда в
задната гума.
3

От удара и постъпателната скорост на автомобила пострадалият с
велосипеда са били качени на предния капак, плъзнали са се назад по него и
достигайки до предното панорамно стъкло са се ударили в него, при което
стъклото се е счупило, и са се придвижили назад по тавана на автомобила,
преминавайки през задния капак. Автомобилът е пренесъл пострадалият и
велосипедът му на известно разстояние, след което са паднали отдясно зад
него извън платното за движение, където са открити на следващия ден.
В момента на удара св.М. Д., който спял в автомобила, се събудил и
видял, че предното стъкло на колата се е счупило, а в купето изпадали
парчета стъкла.
Подсъдимият спрял автомобила и слязъл от него, след което се върнал
обратно и продължили към с. М., общ. К.. Когато се прибрал в селото,
огледал превозното средство, прибрал го в гаража, пристроен до жилището и
го покрил с брезент.
На следващия ден заедно с племенника си отишли на работа в
гр.Кърджали с микробус. Посетителите в дюнера и жителите в с. М.,
коментирали, че през нощта по пътя от гр.Кърджали към ГКПП „Маказа“ е
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е пострадал човек.
Междувременно, на 15.06.2019г. сутринта св.Е. С. М. пътувал от гр.М.
към с.К., общ. К.. Движейки се по път 1-5 в направление към ГКПП-Маказа,
преди разклона за с.З., общ.Д., в землището на с.С., общ. М., той забелязал в
канавката в дясно от пътя да лежи човек, а на ската, също в дясно от пътя
видял и велосипед. Свидетелят завил в обратна посока и спрял до служители
на АПИ, които били наблизо, като им съобщил, че в канавката има мъртъв
човек.
След подаден сигнал в ОДМВР-Кърджали за намерен човешки труп в
канавка на път 1-5 преди разклона на с.Загорско, общ. М., служители на РУ-
Момчилград при ОДМВР-Кърджали в състав на оперативна дежурна група
посетили посочения участък от пътя и установили, че починалият е М. М. А.
от с. Г. Д..
Същият ден бил извършен оглед на местопроизшествието, при който
били иззети множество фрагменти от пластмаса, фрагменти от автомобилна
броня и стъкло от автомобилни фарове, подробно описани в съставения за
това процесуално действие протокол. При извършеният на 16.06.2019г.
повторен оглед на местопроизшествието също са намерени и иззети парчета
от автомобилен фар.
На 18.06.2019г. при извършване на претърсване в помещение - гараж,
пристроен към жилищна сграда, находяща се в землището на с. М., общ. К.,
собственост на А. Х. А. от същото село, ползван от В. С. , бил намерен лек
4

автомобил „Пежо 406“ с шведски регистрационни табели с № ТНВ ***, син
на цвят, с деформации на преден капак, таван, спукана предна броня, предна
решетка, стъкло на преден десен фар, предно панорамно стъкло, спойлер на
капака на багажното отделение. Лекият автомобил бил иззет, както и било
иззето парче стъкло от фар, намерено на пода в гаража.
От заключението на назначената по делото на ДП тройна
съдебномедицинска експертиза на труп № 31/2019 г., изготвена от вещите
лица – доц.д-р С.С., д-р Т.Д. и д-р Н.М. (л.141, т.1 от ДП), се установява, че
при изследването на трупа на М. М. А. са констатирани: тежка шийна травма
с разчленяване на съчленението между основата на черепа и първия шиен
прешлен с прекъсване на продълговатия и гръбначния мозък на това ниво;
съчетана черепно-мозъчна, гръдна травма, травма на таза и крайниците;
охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на главата, лицето,
гръдния кош, корема, половата област и крайниците; кръвонасядане на
меките черепни покривки; кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на
главния и на малкия мозък; счупване на седмо, осмо и девето десни ребра;
кръвонасядане на стената на напречното дебело черво; счупване на дясната
срамна кост на таза и разкъсване на лонното й съчленение; счупване на лявата
раменна кост.
Експертите са дали заключение, че причина за смъртта на М. А. е
тежката политравма с превес на високата шийна травма, която е довела до
сравнително бърза и неминуема смърт в резултат на бързо развила се
възходяща парализа на основните жизнено важни центрове в мозъка.
Травматичните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното пътно-транспортно произшествие и са причинени по най-
общия механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет.
Вещите лица са заключили, че съобразено с условията на
местопроизшествието и данните и фактите от него най-вероятно се касае за
травма, получена при пътно-транспортно произшествие по механизма на
блъскане на велосипедист от автомобил с последващо възкачване и
отхвърляне върху настилката с голяма кинетична енергия. Добре изразена е
травмата от инерционното действие на автомобила върху системата
велосипед-човек, като добре изразената шийна травма е израз на т.нар.
„камшичест механизъм“, при който е нарушена целостта на връзките на
първи шиен прешлен с черепа и прекъсването на продълговатия и гръбначния
мозък на това високо ниво. Множествените охлузвания по тялото са израз на
триенето по настилката след отхвърлянето на велосипедиста и велосипеда. От
находката по велосипеда и тялото може да се направи извод, че
велосипедистът е бил върху велосипеда. Липсват специфичните и характерни
белези на блъскане на пешеходец поради опосредствяване на първичния
5

контакт от велосипеда.
От протокол за химическо или химико-токсилогично изследване № 93
(л.139, т.1 от ДП) се установява, че в изследваната трупна кръвна проба взета
от лицето М. М. А. е установено наличие на етилов алкохол в количество 1.47
на хиляда.
От заключенията на назначените по делото на ДП съдебна
автотехническа експертиза №185/2019г. и допълнителна такава № 732019г.,
изготвени от вещото лице – инж.В. Д., се установява, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на път 1-5, км 360+620 в землището на с.С., общ.
М.. Трасето на пътя е хоризонтален прав участък без напречен наклон.
Движението е двупосочно, пътното платно е широко 7,55м. от дребнозърнест
гладък асфалт, без неравности и напуквания, чист в краищата от пясъчни и
кални наноси. Разделено е на две ленти за движение в двете посоки, които са
отделени помежду си с прекъсната осева линия тип M3. От двете страни на
платното за движение има оформени крайпътни банкети, като десният /по
посока Кърджали - ГКПП-Маказа/ е широк 1,70м. След десния банкет,
преценено по същата посока, има изградена отводнителна канавка и скат.
Районът на пътнотранспортното произшествие се намира извън
населено място, в посоката за движение от гр.Кърджали към ГКПП „Маказа“
не е имало наложени ограничения на скоростта на движение на превозните
средства, т.е. приложимо е било ограничението на чл.21, ал.1 от ЗДвП -
максимално разрешената скорост за движение на превозни средства от
категория „В“ е 90км/ч.
+62
Мястото на удара се намира на път 1-5, км 360° на пътното платно в
посока към ГКПП „Маказа“, на разстояние 0,90м от базовата линия,
прекарана по левия ръб на асфалта, приета по посоката на огледа на
местопроизшествието /от ГКПП „Маказа“ към гр.Кърджали/, или десния ръб
на асфалта по посоката на движение на лекия автомобил и велосипедиста.
Ударът на велосипеда е с предната броня на лекия автомобил, на 0,50м
от дясната му странична част. Според вещото лице от ударния импулс на
лекия автомобил и генерираната инерционна сила, задната част на велосипеда
се е ускорила рязко напред, предната част се е повдигнала. Така изваден от
равновесно положение същият е бил качен на предния капак на автомобила,
плъзнал се е по него към предното стъкло, достигнал го е и го е счупил,
достигнал е тавана, при което са причинени деформации в дясната му част на
ширината на предната дясна врата, след което се е плъзнал до задния капак.
Велосипедът и пострадалият са били пренесени от автомобила на известно
6

разстояние, след което са се търкаляли и плъзгали по земното покритие.
Според вещото лице скоростта на автомобила в момента на удара е
била 100км/ч. При тази скорост дължината на опасната зона за спиране на
автомобила е била 99,34м.
Пряката видимост между автомобила и велосипедиста е била повече от
100,76 м. При движението на лекия автомобил на къси светлини в
конкретната обстановка осветеното разстояние пред автомобила е било 40м, а
осветеността в дясно и в ляво от светлините на десния и левия фар е била
съответно 20м и 40м. Водачът на лекия автомобил е могъл да забележи за
първи път велосипедиста, когато е бил на 40м. от него, т.е. когато е попаднал
в осветената зона от фаровете. В този момент лекият автомобил е бил на
разстояние от 43,72м. от мястото на удара.
В конкретната обстановка съобразената скорост от техническа гледна
точка е била 55,29 км/ч, или това е скоростта, която би позволила на водача
да спре в рамките на далечината на видимост на късите светлини на фаровете.
Вещото лице е заключило също, че при движение на къси светлини и в
рамките на разрешената скорост водачът не би могъл да предотврати
пътнотранспортното произшествие с аварийно задействане на спирачната
система, тъй като автомобилът би спрял на разстояние от 84м, значително
надхвърлящо дължината на осветената зона от фаровете.
От заключението на допълнителната съдебна авто-техническа
експертиза се установява, че водачът е имал техническа възможност да
предотврати пътнотранспортното произшествие посредством маневра
завиване наляво и заобикаляне на велосипедиста.
От заключението на назначената по делото на ДП съдебна-техническа
експертиза – протокол №110, извършена от вещото лице – В.Д. – експерт-
криминалист в НТЛ при ОДМВР-Кърджали, се установява, че представените
за изследване обекти, представляващи обекти №№13, 14 и 21, фиксирани в
протокол за оглед на местопроизшествие от 15.06.2019г., обекти №№1, 2 и 3
по протокол за допълнителен оглед от 16.06.2019г., както и обект №2 по
протокол за претърсване и изземване от 18.06.2019г. /парче стъкло от
автомобилен фар/, принадлежат към десния фар на лек автомобил „Пежо 406“
с рег.№ ТНВ ***- шведска регистрация.
При извършеният оглед на веществено доказателство - лек автомобил
„Пежо 406“ с рег.№ ТНВ *** са намерени парче стъкло с червеникаво-кафява
тъкан в отводнителя между преден капак и стъкло – веществено
7

доказателство /ВД/ №1; парче стъкло с червеникаво-кафява тъкан от предно
панорамно стъкло - ВД №2; косми и частици стъкло от табло до скоростния
лост - ВД №3; косми и парчета стъкло от джоб до ръчната спирачка - ВД №4;
две парчета от кожената тапицерия на предна дясна седалка с червеникаво-
кафяви петна и парче стъкло - ВД №5; пластмасов капак с червеникаво-
кафяви петна от кората на дясна предна врата и частици стъкло - ВД №6; от
стелката до предната дясна седалка са намерени косми - ВД №7; косми и
парчета стъкло от предна лява седалка- ВД №8; косми от решетката на задна
дясна тонколона - ВД № 9. Всички описани предмети са иззети като
веществени доказателства. Иззети са също и отривки от волана, от
скоростния лост и от лост за светлини, означени съответно като веществени
доказателства № 10,11 и 12.
При разследването е назначена съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране, за извършването
на която е изготвен Протокол за извършена експертиза № 20/ДНК-163 (л.40,
т.2 от ДП). От заключението на вещото лице В.Д. се установява, че по обекти
№1.1 - отривка от бледо жълто-кафеникава твърда материя по ръбовете на
всички парчета автостъкла, описани като обект №1, обект 3.1 - обща отривка
от ръбовете на всички парчета автостъкла, описани като обект №3; 4.1 - обща
отривка от ръбовете на всички парчета автостъкло, описани като обект №4 и
8.1 - обща отривка от бледо жълто-кафеникава твърда материя по ръбовете на
всички парчета стъкло, описани като обект №8 е определен един и същи ДНК
профил, който съвпада напълно с ДНК профил на М. М. А. / определен след
изследване на иззета трупна кръв на марля - обект №14 от пострадалия/.
По обект №2.1, представляващ отривка от зацапване с червеникаво
кафява материя по голямо парче стъкло от предно панорамно стъкло е
получен ДНК профил, който съвпада напълно с ДНК профила на В. С.
/определен при изследване на клетъчен материал от устна кухина -обект
№13/.
Така описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, съдът прие за установена
позовавайки се на направеното от подсъдимият В. С. самопризнание и събраните на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят изцяло, а именно:
свидетелските показания на Е. С. М., З. А. М., С. С. М. и Е. Ю. А. , които съдът кредитира
изцяло като житейски логични, еднопосочни, последователни, кореспондиращи помежду си
и взаимодопълващи се; от писменото заключение по извършената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, която установява телесните увреждания и
причините за смъртта на пострадалия М. М.; от писмените заключения по назначените
съдебни авто-техническа, техническа, съдебномедицинска на ВД експертизи; както и от
останалите писмени доказателства – протокол за химическо или химико-токсилогично
изследване; протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми, протоколи за
оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към тях, протоколи за претърсване
8

и изземване, ведно с фотоалбум, протокол за изземване, протоколи за доброволно предаване,
протокол за вземане на сравнителни образци, справка за нарушител, копия на свидетелство
за регистрация на МПС и СУМПС, справка за съдимост и характеристична справка на
подсъдимия, декларация за СМПИС, препис на акт за смърт, удостоверение за наследници
на пострадалия М. М. и др.
От показанията на свидетелят М. Д. се установява, че вечерта на 14.06.2019г., след
22.00-23.00 часа, когато приключили работа в заведението за дюнер, находящо в
гр.Кърджали, потеглили да се прибират в с. М. с автомобила собственост и управляван от
вуйчо му – подс.В. С. , като М. Д. бил седнал на предната дясна седалка. След като
подминали разклона за гр.М., свидетелят бил заспал в автомобила, като в един момент
усетил някакъв удар, чул звук и рефлексивно се наклонил наляво. Видял, че предното
стъкло на колата се е спукало, счупило се парче от стъклото от дясната страна и паднало
към него, като имал надраскване по ръцете от счупеното стъкло. Попитал подсъдимият
какво става, на което той му отговорил, че най-вероятно са блъснали някакво животно. След
удара забелязал, че десния фар на автомобила, който преди това светел, сега – не светел.
Продължили и се прибрали до селото и оставили автомобила вътре в двора, огледали
щетите по автомобила, като свидетелят видял, че е смачкана бронята в дясната страна
отпред, след което покрили автомобила с брезент. На следващият ден отишли на работа с
микробус, като от хора в заведението чули, че имало блъснат човек на пътя.
Св.З. М. установява при разпита си на ДП, че на 14.06.2019 г. е управлявал автобус,
като около 23.30-23.35 ч. се е движел по главния път за ГКПП”Маказа”, подминал с.С.,
карал на дълги светлини и на прав участък видял колоездач, който се движи в дясната
половина на лентата за движение. Велосипедиста бил с тъмни дрехи, нямал
светлоотразителна жилетка, св.М. се уплашил, свирнал му с клаксона, защото всеки можел
да го удари, но той управлявал на дълги светлини и успял да го види и да го заобиколи. На
следващия ден видял, че по пътя на около 500 метра от мястото, където изпреварил
колоездача полицаи правели оглед и разбрал, че там вечерта са блъснали велосипедист,
който е починал.
От показанията на св.Е. А., майка на пострадалия, се установява, че на 14.06.2019 г.
синът й М.А. се прибрал вкъщи, като от няколко месеца помагал на св.С. М., който бил
„пазарджия”. Синът й бил ядосан, защото му бил свършил „интернета на телефона”, но тя
нямала пари, за да му плати таксата. М. си събрал дрехи в една торба и тръгнал с велосипеда
към гр.Момчилград, като й казал, че отива при С. На следващия ден полицаите й казали, че
синът й е мъртъв и бил блъснат с кола. Свидетелката установява също, че М. А. бил
глухоням по рождение.
Еднопосочни с показанията на св.Е. А., са и показанията на св.С. М., който също
установява, че на инкриминираната дата, след като се разделили с М. М. А., последния го
потърсил с видео чат по „Вапсат” около 21.20 ч., а няколко минути по късно отишъл в дома
му и с жестове му споделил, че има проблеми вкъщи и искал да остане да нощува у тях.
Св.С. М. му отказал, след което М. А. се качил на велосипеда си и си тръгнал, като оставил
две чанти с багаж. Около 22.40 ч. пострадалият писал на свидетеля съобщение с текст „в
къщи не”, на който той му отговорил да се прибира вкъщи, а пострадалият му написал в
отговор „не, не”.
Показанията на цитираните свидетели са напълно еднопосочни и безпротиворечиви
както помежду си, така с останалите събрани по делото доказателства, поради което, както
бе посочено и по-горе, съдът ги кредитира изцяло, като същите подкрепят и направеното от
подсъдимият самопризнание. Съдът възприема изцяло и изготвените по делото съдебно-
9

медицинска, автотехническа и техническа експертизи и др., подробно описани по-горе в
мотивите, както и останалите събрани писмени доказателства, които също подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание.
Отново следва да се посочи, че всички събрани по делото доказателства – гласни,
писмени и веществени, са напълно еднопосочни, взаимодопълващите и кореспондиращи
помежду си, поради което съдът ги възприема изцяло.
Или, събраните по делото доказателства преценени поотделно и в своята съвкупност са
еднопосочни и взаимодопълващи се и установяват изложената в обвинителния акт и
възприета от съда фактическа обстановка.
По така описания начин подсъдимият В. С. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл.343, ал.3, б.„б”, във вр. с ал. 1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК, а именно: за времето от 22.00 часа на 14.06.2019 г. до 06.00 часа на 15.06.2019 г. на път
I-5, км.360, м.620 /гр.Кърджали- ГКПП „Маказа”/, в землището на с.З., общ. М., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 406”, с рег. № ТНВ ***,
нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни
превозни средства при избиране на скоростта на движение да се съобразят с атмосферните
условия, с конкретните условия на пътя, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. А. от с.
Г. Д., общ. М., като деецът е избягал от местопроизшествието.
От обективна страна от събраните по делото доказателства по несъмнен начин са
установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му- на
инкриминираните място и време подсъдимият С. при управление на МПС е нарушил
нормативно установените правила за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил смъртта на М. А. При управлението на МПС – лек автомобил „Пежо 406”,
подсъдимият безспорно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба
задължава водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразят с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В случая деецът не се е съобразил с
обстоятелството, че е управлявал нощно време при липса на външно улично осветление,
като видимостта на пътното платно е била ограничена от светлината единствено на фаровете
на автомобила; пътното платно било мокро от падналия дъжд, а на места имало и участъци с
мъгла, образували се от изпаренията. Описаните обстоятелства са налагали скоростта да е не
само разрешена, но и да е безопасна, т.е., такава, която да му позволи да спре пред всяко
предвидимо препятствие, което подсъдимият не е сторил. Не е намалил скоростта и не е
спрял при възникналата опасност за движението. Съдебната практика е безпротиворечива,
че при движение нощно време или при намалена видимост водачът на моторно превозно
средство е длъжен да избере такава величина на скоростта, която да е съобразена с
разстоянието на видимост, в границите на която своевременно да възприеме появяващите се
препятствия и да ги избегне чрез нормативно предвидените способи, като намаляване на
скоростта, спиране или заобикаляне. Когато разстоянието на видимост е по-малко от
разстоянието, необходимо, за да спре автомобила при появяване на пътно препятствие,
величината на скоростта е несъответстваща на пътните условия /ТР 28/84г. по н.д.
№10/84г.на ОСНК, Р №3/74г на Пленума на ВС/. Видно от изготвената по делото АТЕ, в
конкретната обстановка съобразена с пътните условия е била скорост от 55,29 км/ч., а
10

подсъдимият се е движел със скорост от 100 км/ч и на къси светлини, което допълнително е
ограничавало видимостта пред автомобила. Подс.С. е имал възможност да забележи за
първи път велосипедиста, в момента, когато автомобилът му е отстоял от него на разстояние
40.0метра (при движение на къси светлини), което е значително по-малко от опасната зона
за спиране на автомобила, която е била 99,34 м. С оглед описаното следва извода, че при
конкретната пътна обстановка подсъдимият е нямал техническа възможност да предотврати
удара в попътно движещият се велосипедист чрез навременно аварийно спиране, но е имал
техническата възможност да предотврати ПТП чрез маневра завиване наляво и заобикаляне
на велосипедиста, което не е сторил, поради невъзприемането на пострадалия като участник
в движението.
По делото е безспорно установено, че подс.В. С. не е съобразил всички обстоятелства,
които имат значение за безопасността на движението, а именно, че управлява автомобила
със скорост, която не е била несъобразена с конкретните условия на намалена от
движението през нощта видимост в разстоянието на осветеност от късите светлини на
автомобила, мокро пътно платно от падналия дъжд и с участъци с мъгла, образували се от
изпаренията, поради което не е възприел своевременно възникналата в неговото платно
опасност за движението и не е успял да спре МПС и да предотврати настъпването на ПТП.
Описаното нарушение на правилата за движение е довело, като пряка и непосредствена
последица до пътнотранспортното произшествие, от което е настъпил съставомерния
резултат - смъртта на пострадалият М. М. А..
За пълнота и прецизност следва да се отбележи, че освен несъобразена, скоростта на
управлявания от подсъдимият автомобил е била и превишена. При разрешена за конкретния
пътен участък скорост от 90 км/ч, подс.С. се е движел със скорост от 100 км/ч. Съдебната
практика и теория са категорични, че когато деецът се е движел с превишена скорост, но
същата не е в причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, както е в
настоящия случай, то следва да се приеме, че скоростта е била несъобразена по смисъла на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед на изложеното, вследствие противоправното поведение на подсъдимия В. С. ,
като водач на МПС - нарушаване на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, е
настъпил вредоносния резултат, а именно смъртта на М. М. А.. Налице е и изискуемата от
закона причинна връзка между поведението на дееца, допуснатите нарушения за
безопасност на движението и настъпилите общественоопасни последици.
В случая безспорно е доказано и квалифициращият състава на престъплението
признак, а именно, че след деянието деецът е избягал от местопроизшествието. Същият е
напуснал без уважителна причина местопроизшествието с цел да укрие собственото си
участие в ПТП, като в случая е без значение обстоятелството дали непосредствено след
удара водачът на МПС е разбрал, че е ударил човек, колоездач, животно или друго. В
разглеждания случай е от значение единствено, че той не се е убедил, че не е ударил друго
ППС, колоездач или движещ се на пътното платно човек, след което своевременно да
сигнализира за настъпилото ПТП.
Във връзка с описаното настоящият състав счита, че неправилно е вменено на
подс.Славейков нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, вменяващ
задължение на водачите на МПС непрекъснато да контролират превозните средства, които
управляват. Голословното твърдение описано в обстоятелствената част на обвинителния акт,
че подсъдимият не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и движението на
автомобила по пътя и спрямо други участници в движението, не е достатъчно, за да се
11

приеме нарушение на цитираната разпоредба от ЗДвП още повече, че не е установена
причинно-следствена връзка с вмененото нарушение и настъпилия съставомерен резултат. В
разглеждания случай не са събрани каквито и да било доказателства, че подсъдимият не е
наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и движението на автомобила по пътя и
спрямо другите участници в движението, а именно – да се е разсеял, да е извършвал
действие извън управлението на МПС или друго, което е било от значение за
своевременното възприемане на движещия пред автомобила му колоездач и
предотвратяване настъпването на ПТП. Напротив по делото е безспорно установено, че
единствено несъобразената скорост, с която се е движело управляваното от него МПС е
причина, движещият се по пътя колоездач да не бъде възприет своевременно и настъпването
произшествието. Предвид изложеното, подсъдимият В. С. следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по обвинението за допуснато нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината- непредпазливост. Това е
така, тъй като подсъдимият не е предвиждал като възможна или сигурна последица от
управлението на автомобила в нарушение на посочените правила на ЗДвП настъпването на
смъртта на пострадалия М. М. А., но е бил длъжен и обективно и субективно е могъл да
предвиди този престъпен резултат. Безспорно той е имал най-малкото, най-общи представи
за обстановката, в която действа и за възможните опасности. Така той е възприемал със
съзнанието си, че при управляване на автомобила със скорост от 100км/час, и най-малкото
отклонение от дължимото поведение по ЗДвП, при възникналата опасност от предходно
движещото се превозно средство би довело до невъзможност да го възприеме своевременно
и спре управлявания от него автомобил без да удари предходно движещият се колоездач,
който удар би довел до получаване на несъвместими с живота наранявания на колоездача.
Подсъдимият е имал субективната възможност да предвиди настъпването на престъпния
резултат от поведението си, като психически и социално зряла личност, пълнолетно лице,
което разбира свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките
си и разполагащо с необходимите за това интелектуални възможности. Ако беше проявил
дължимата грижа и взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка всички
обстоятелства, той е бил длъжен и е могъл да изведе в съзнанието си представата за
общественоопасните последици от своето деяние.
Причини и условия, способствали извършване на престъпното деяние са проявената
самоувереност и небрежност при управление на МПС и нарушение на правилата за
движение по пътищата установени в ЗДвП.
Безспорно установено по делото е също, видно от изготвените протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум, заключението на изготвената автотехническа
експертиза, а и показанията на св.Зравко Младенов, че пострадалият също е нарушил
правилата за безопасност регламентирани в нормата на чл.80, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е
управлявал велосипеда си без да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му
извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост. Ако
пострадалият М. М. А. като участник в движението бе спазил описото правило и изисквания
за безопасност, то управлявания от него велосипед би бил своевременно забелязано от
другите участници в движението, в случая от подсъдимият и съответно последния би успял
да реагира навреме, като намали скоростта на управлявания от него автомобил до
безопасната такава или да заобиколи велосипедиста и да се предотврати ПТП с фатален за
пострадалия резултат. В случая, не без значение е и обстоятелството, не само че
пострадалият е бил без светлоотразителна жилетка, но същият е бил с тъмни дрехи, което
допълнително го прави много по-трудно забележим на неосветено пътно платно извън
населено място в тъмната част на денонощието. Отделно от това по делото е установено
(протокол за химическо изследване №93- л.139, т.1 от ДП), че пострадалият е управлявал
12

ППС, каквото е и велосипеда (§6, т.10 вр. с т.19 от ДР на ЗДвП), с концентрация на алкохол
в кръвта 1.47 на хиляда, което е нарушение на забраната въведена в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Установеното по делото обстоятелство, че пострадалият М. А. е бил глухоням по рождение,
го прави по уязвим участник в движението, тъй като същият не е бил в състояние да
възприеме звуковия сигнал на клаксона, който му е бил подаден от св.З. М., кратко време
преди настъпване на ПТП, който сигнал би заострил вниманието му и би го провокирал да
бъде по предпазлив и соъбразителен като участник в движението на пътя. Описаното води
до извод, че при процесния случай е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който
със собственото си противоправно поведение е допринесъл за настъпване на ПТП и
собствената си смърт.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимият В. С. , съдът обсъди степента на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
За извършеното от подсъдимият С. престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, във вр. с ал.1,
б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от
три до петнадесет години. Съдът прецени обществената опасност на дееца като ниска с
оглед чистото му съдебно минало и събраните добри характеристични данни за същия.
Обществената опасност на конкретното деяние е типична за този вид престъпления, като в
тази връзка съдът съобрази и вида и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за
движение по пътищата и обстоятелството, че извън квалифициращият деянието признак,
нарушената норма от ЗДвП от страна на подсъдимия, в случая е само една. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете съдействието на дееца за разкриване
на обективната истина след установяването му; изразеното съжаление и разкаяние за
стореното; липсата на констатирани санкции за допуснати нарушения по ЗДвП, което го
определя като дисциплиниран водач до деня на процесното деяние; трудовата му
ангажираност. Настоящишят съдебен състав установи и отчете като отегчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство единствено величината на скоростта, с която се е движел, а
именно от 100 км/ч и която е значително по-висока от установената безопасна такава за
конкретната пътна ситуация от 55 км/ч. При определяне на наказанието на подсъдимия В. С.
съдът съобрази и обстоятелството, че пострадалият в значителна степен е допринесъл за
настъпване на ПТП, като самия той е допуснал нарушения на разпоредбите на чл. чл.80,
ал.1, т.1 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и др., подробно описани по-горе в мотивите, като
описаните нарушения и обстоятелства са го направили трудно забележим при това през
тъмната част на денонощието участник в движението.
Настоящият състав намира, че не са налице, нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи вината на дееца обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено в
закона наказание несъразмерно тежко на извършеното деяние и да водят до приложението
на чл.55 от НК. С оглед установеното за обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите и причините за извършване на деянието и другите смекчаващи вината
обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията на наказанието, и съобразно
разпоредбата на чл.54 от НК, съдът намира, че наказанието следва да се определи при
значителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, като
справедливо и адекватно на конкретно извършеното престъпление е наказание „лишаване от
свобода” в законовия минимум предвиден за престъплението, а именно - за срок от 3 години.
Така определеното наказание с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.373,
ал.2 от НПК, следва да се намали с 1/3, което в случая е 2 години и реално наложеното
наказание, което да се определи на подс.В. С. е в размер на 2 години „лишаване от свобода”.
Настоящият състав счита, изпълнението на така определеното наказание следва да бъде
13

отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като на първо място са налице формалните
предпоставки за това - размерът на наложеното наказание е до три години и подсъдимият не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. И второто и водещо в
случая условие е, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на осъдения, който е личност с положителни характеристични данни и
трудово ангажиран, не е необходимо да бъде изолиран от свойствената му среда, а следва да
му се даде възможност да докаже, че случилото се е изолиран инцидентен и нелеп случай,
поради което не е наложително ефективното изтърпяване на определеното му наказание. По
този начин с оглед личността на дееца, конкретното деяние и причините за извършването
му, то би изиграло своята предупредителна и възпитателна роля и върху другите членове на
обществото. За постигане на визираните цели, срокът, за който следва да бъде отложено
наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде максималния възможен по чл.66, ал.1 от
НК, а именно пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.343, ал.3, б.“б”, във вр. с ал.1, б.”в”, във
с чл.342, ал.1, във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК на подсъдимия В. С. следва да бъде наложено и
кумулативното наказание “лишаване от право да управлява МПС” при спазване
разпоредбата на чл.49 от НК за определяне на размера му. Във връзка с това съдът съобрази
обстоятелството, че в случая се касае за нарушение на правилата за движение, в резултат на
което са настъпили тежки общественоопасни последици – смърт на едно лице. С оглед на
това и като взе предвид, че размерът на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК не може да бъде
по-нисък от наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед постигане целите на
лишаването от правоуправление, размерът на същото следва да бъде от четири години,
считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление.
Настоящият съдебен състав счита, че така наложените на подсъдимия наказания са
справедливи, съобразени с изискванията на чл.54 от НК и с тях в максимална степен ще
бъдат постигнати целите, залегнали в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Веществените доказателства по делото:
- лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ТНФ ***, след влизане на присъдата в сила
следва да се върне на собственика му В. С. .
- капак от мобилен телефон с надпис „Samsung“, бял на цвят; мобилен
телефон “Samsung“, модел „GT-19060I/DS, бял на цвят с IMEI:
353501/07/663908/7; IMEI: 353502/07/563908/5, ведно с батерия и сим-карта
Vivacom № ********** **********, иззети с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.06.2019 г., следва след влизане на присъдата в сила
да се върнат на наследниците на М. М. А..
- обект 4 - парче от автомобилна броня, цвят син металик /счупено на
две/; обект 5 - отломка от корпус на фар /пластмаса/ с част от стъкло; обект 6
- отломка от броня, цвят син металик; обект 7 - два секретни ключа; обект 8 –
отломка /парче/ от броня, цвят син металик; обект 9 - парчета /отломки/ от
пластмаса заден калник на велосипед; обект 10 - отломка /парче/ автомобилна
броня, цвят син металик; обект 11 - парче от автомобилна броня, цвят син
металик; обект 12 - люспа от синя броня и отломка /парче/ от синя пластмаса
/броня/; обект 13 - отломка /парче/ от стъкло на фар; обект 14 - отломка
/парче/ от фар; обект 15 - отломка /парче/ от автомобилна броня, цвят син
металик; обект 16 - парче /отломка/ от автомобилна броня /пластмаса/; обект
17 - парче /отломка/ от автомобилна броня, цвят син металик; обект 18 -
14

парчета /отломки/ от автомобил -1 бр. син металик, 1 бр. черен и 1 бр. от фар;
обект 19-1 брой синя маратонка; обект 20 - парче /отломка/ от автомобилна
броня, цвят син металик; обект 21 - парче от фар с надпис “04HCR
PL603304“; обект 22 - парче /отломка/ от автомобилна броня, цвят син
металик; обект 23 - 1 брой стелка за обувка, сива на цвят; обект 24 - парче
/отломка/ от автомобилна броня, цвят син металик; обект 25 - част от
маратонка /език/ -/иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от
15.06.2019 г./; обект 1 – парче стъкло от фар; обект 2 – парче стъкло с
обозначение Е2 17,5 Valeo; обект 3 – парче стъкло с ръб - /иззети с протокол
за оглед на местопроизшествие от 16.06.2019 г./; обект 2 – парче стъкло от
фар /иззет с протокол за претърсване и изземване от 18.06.2019 г./; обект 1 -
пластмасов контейнер с парче от стъкло с червеникаво кафява тъкан; обект 2 -
хартиен плик с парче от стъкло с червеникаво кафява тъкан; обект 3 -
пластмасов контейнер с косми и частици стъкла; обект 4 - пластмасов
контейнер е косми и частици стъкла; обект 5 - пластмасов контейнер с два
броя парчета от кожена тапицерия с червеникаво-кафяви петна и парче от
стъкло; обект 6 -хартиен плик с пластмасов капак с червеникаво-кафяво петно
с частици стъкла; обект 7 - пластмасов контейнер с косми; обект 8 -
пластмасов контейнер с парчета стъкла и косми; обект 9 - пластмасов
контейнер с косми; обект 10 - обтривка с физиологичен разтвор от волан;
обект 11 -обтривка с физиологичен разтвор от скоростния лост; обект 12 -
обтривка от лоста за светлините - /описани в протокол за оглед за веществени
доказателства от 18.06.2019 г./; бял хартиен плик с надпис, съдържащ
обтривка от устната кухина на лицето В. Сл. /V. S./ с персон. код: ******-****
/ш. г./; бял хартиен плик с кръв за ДНК - изследване от трупа на М. М. А.,
ЕГН ********** от с. Г. Д., общ. М., взета при аутопсия на същия, както и
велосипед марка „CROSS” след влизане на присъдата в сила следва да се
унищожат, като вещи на незначителна и/или без стойност.
- компактдиск с надпис „Verbatim” (л.59, т.II от ДП) и компактдиск с
надпис „FREESTYLE” (л.61, т.II от ДП) следва да останат приложени по
делото до унищожаването му.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва подсъдимият В. С. да
бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Кърджали направените на досъдебното
производство разноски в размер на 4834.52 лева, както и на частните обвинители Е. А. и М.
А. направените от тях разноски за повереник в размер на 1500 лева, съгласно минималното
възнаграждение предвидено в чл.13, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като в представеното по делото пълномощно е посочено,
че предоставената правна помощ е безплатна на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, съгласно
чл.38, ал.2 от същия закон, осъденият следва да ги заплати.
Мотивиран от горното, съдът обяви присъдата си.
15

Съобщи за изтекли лични данни