Решение по дело №366/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 203
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Милена Вълчева
Дело: 20224300500366
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Ловеч, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500366 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 260922/14.07.2022 г. от Д. В. О.,
чрез пълномощника А. И. О. и от А. И. О., чрез адв. С. С. от АК - Ловеч с
адрес: ***, против решение № 260015/28.06.2022 г., постановено по гр. д №
177/2020 г. по описа на РС Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна
молбата им за тълкуване по реда на чл.251 от ГПК на влязлото в сила
решение № 260006 от 17.08.2020 г. по гр.д. № 177/2020 г. по описа на РС -
Ловеч. Считат, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.
Излагат, че първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното
решение, че не са налице условия за тълкуване, тъй като волята му била
изразена ясно, макар и да препращаща към скицата на вещото лице, обявена
за неразделна част от съдебния акт, която е сгрешена. Изтъкват, че с
решението е признато за установено на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР по
отношение на ответницата С. В. В., че ищците Д. В. О. и А. И. О. са
1
собственици по силата на наследство, давностно владение и уредени
регулационни отношения върху 41 кв.м., представляващи част от поземлен
имот с идентификатор № 43325.500.822, а към настоящия момент, попадащи
в югозападната част на имот с идентификатор № 43325.500.821 по КККР на
с.Лесидрен, одобрена със Заповед № РД - 18-29/01.04.2009 г. на ИД на АГКК -
София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в
неправилно заснемане на тази част от имота като част от имот с
идентификатор № 43325.500.821, ведно с всички законни последици.
Комбинираната скица на вещо лице инж. В.П. е обявена за неразделна част от
решението с оглед нормата на чл. 54, ал.2 от ЗКИР. Твърдят, че за да бъде
изпълнено съдебното решение, е възложено на правоспособно лице инженер -
геодезист да изработи проект за изменение на КККР на с. Лесидрен, Община
Ловеч, досежно имотите, предмет на исковата претенция. Посочват, че в
процеса на изработване на проекта за изменение на кадастралната карта на с.
Лесидрен с цел изпълнение на решението на съда по гр.д. № 177/2020 г.,
инж.К.К. е констатирал, че комбинираната скица, която е неразделна част от
решението, е сгрешена. Грешката се изразява в това, че координатите на т.1 в
комбинираната скица на вещото лице инж. В.П. е сгрешена и същата не
съвпада с регулационната линия между двете УПИ по ПУП на с. Лесидрен.
Твърдят, че решението е постановено при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 от ГПК съдът не е мотивирал решението си. Излагат,
че е налице противоречие между съдържанието на скицата, която е
неразделна част от диспозитива на съдебния акт и неговата словесна част,
поради което се налага тълкуването му. Считат, че съдът може чрез тълкуване
да обясни словесната част на диспозитива, в която изрично е посочено, че
ищците са собственици на процесиите 41 кв.м. по силата на уредени
регулационни отношения, и ако има разминаване между съдържанието на
скицата и отразеното в регулационния план, то да се отдаде значение на
последния, за да се поправи правилно допуснатата грешка в КК, като
регулационната линия между двата парцела бъде отразена и като имотна
граница, след като в словесната част на диспозитива на решението съдът сочи,
че е налице такава грешка и тя касае 41 кв.м., представляващи част от
поземлен имот с идентификатор № 43325.500.822, а към настоящия момент
попадащи в югозападната част на имот с идентификатор № 43325.500.821 по
КККР на с. Лесидрен. Посочват, че с присъединяването на сгрешената скица
2
като неразделна част от решението се явява неяснота относно изразената воля
на съда къде точно следва да минава границата между двата имота, доколкото
координатите на т.1 от скицата са сгрешени и този факт се е констатирал при
изпълнение на съдебното решение. Изтъкват, че е налице несъответствието
между текстовата част на експертизата и изготвената комбинирана скица, в
която са сгрешени координатите на т.1, с което се индивидуализира грешно
местоположението на регулационната линия.
Молят съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
да бъде тълкувана волята на съда, изразена в диспозитива на решението му в
смисъла, посочен в жалбата, ведно с всички законни последици.
В срока по чл.251, ал.3 ГПК е постъпил отговор с вх. №
260978/09.08.2022 г. от С. В. В., чрез адв. Ц. Т. от АК –Ловеч. В него
изразява становище, че Решение № 260015/28.06.2022 год. по гр.дело №
177/2020 год. е постановено при признание на иска, но към момента и двете
страни са в невъзможност да го изпълнят. Изтъква, че скицата е неразделна
част от решението съгласно чл. 54, ал.2 от ЗКИР и молбата за тълкуване на
съдебното решение с основание чл.251 от ГПК е процесуално допустима, а по
същество и основателна. Счита, че с тълкуването на съдебното решение може
да се даде яснота и възможност за изпълнение на това решение от СГКК-
Ловеч, след като инж.К. е констатирал, че комбинираната скица е сгрешена.
Твърди, че че неясното заключение води до неяснота на съдебното решение и
до отказ на административния орган да изпълни това съдебно решение.
Моли съда да уважи въззивната жалба и постанови тълкуване на
решение № 260104/21.05.2021 г. по гр.дело № 177/2020 г. по описа на ЛРС.
В съдебно заседание молителят А. И. О. се явява лично и като
пълномощник на Д. В. О.. Чрез упълномощения процесуален представител
адв.Ст.С. поддържат подадената въззивна жалба на изложените в нея
основания.
В съдебно заседание въззиваемата С. В. В. се явява лично и чрез
пълномощника адв.Ц.Т. моли съда да постанови решение, с което уважи
подадената жалба.
Съдебният състав като взе предвид доводите на молителя и данните по
делото, намира следното:
Молбата с правно основание чл.251 ГПК е процесуално допустима
3
като депозирана от страна по делото за тълкуване на влязло в законна сила
решение, което не е изпълнено.
От приложеното гр.д. № 177/2020 г. по описа на РС Ловеч се
установява, че с решение № 260006/17.08.2020 г., постановено при условията
на чл.237 ГПК, е признато за установено на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР по
отношение на ответницата С. В. В., че ищците Д. В. О. и А. И. О. са
собственици по силата на наследство, давностно владение и уредени
регулационни отношения върху 41 кв.м., представляващи част от поземлен
имот с идентификатор № 43325.500.822, а към настоящия момент попадащи в
югозападната част на имот с идентификатор № 43325.500.821 по КККР на
с.Лесидрен, одобрена със Заповед № РД - 18-29/01.04.2009 г. на ИД на АГКК
– София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се
в неправилното заснемане на тази част от имота като част от имот с
идентификатор № 43325.500.821, ведно с всички законни последици. За
неразделна част от решението е обявена комбинираната скица към
заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице инж.В.П. на л.60 от делото.
С обжалваното решение № 260015/28.06.2022 г., постановено по гр. д
№ 177/2020 г., първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна
молбата за тълкуване по реда на чл.251 от ГПК на влязлото в сила решение
№ 260006 от 17.08.2020 г. по гр.д. № 177/2020 г. по описа на РС - Ловеч.
Изложени са мотиви, че в случая волята на съда, обективирана в диспозитива
на решението е ясна, макар и препращаща към скицата на вещото лице,
обявена са неразделна част от съдебния акт. Прието е, че в рамките на това
производство не е налице процесуална възможност за отстраняване на
грешката, допусната от вещото лице в изготвената към СТЕ комбинирана
скица и е недопустимо чрез искане за тълкуване на съдебното решение да
измени постановеното такова, тъй като съгласно чл.246 ГПК волята на съда е
неоттеглима.
Този извод на районния съд се споделя изцяло от настоящия въззивен
състав. Трайната съдебна практика приема, че тълкуването представлява
дейност по изясняване на действителната воля на съда при влезли в законна
сила решения, в случай, че диспозитива на решението е неясен, съдържа
противоречие или двусмислие. Целта на тълкуването е решението да бъде
изпълнено правилно, но чрез тълкуване не могат да се дават указания как да
се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт.
Правораздавателната власт на съда по делото се изчерпва с постановяване на
решението. Тълкуващият съд не може да извършва нова, различна преценка
на фактите и доказателствата, като и да цени нови такива. ВКС трайно
застъпва становището, че в производство по чл.251 ГПК е недопустимо чрез
тълкуване да се пререшава спора, като се променя ясно обективираната воля в
съдебното решение.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че в
разглеждания случай липсва неяснота в диспозитива на постановения от ЛРС
4
съдебен акт. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението,
предмет на молбата за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в
съобразителната част на съдебния акт. Констатираната впоследствие от
страните грешка в скицата на вещото лице, обявена за неразделна част от
влязлото в сила решение, не може да бъде поправена по пътя на тълкуването.
Изготвената от вещото лице инж.В.П. СТЕ и приложената към него
комбинирана скица не са оспорени страните. Недопустимо е при наличие на
влязло в законна сила съдебно решение, съдът да назначава нова експертиза
за отстраняване на допусната грешка при постъпила молба с правно
основание чл.251 ГПК, както и да обсъжда представената комбинирана скица
на инж.К.. По своята същност изложените в молбата доводи представляват
опит за оспорване мотивите на постановения от ЛРС съдебен акт и твърдения
за неговата неправилност, както и искания за преразглеждане на направените
фактически и правни изводи. Съдът обаче вече е формирал своята воля, която
не подлежи на промяна посредством тълкуване.
Поради изложените съображения настоящата инстанция също приема,
че молбата за тълкуване на решение № 260006/17.08.2020 г. по гр.д. №
177/2020 г. по описа на РС Ловеч е неоснователна. Поради съвпадането на
изводите на двете инстанции, обжалваното решение на РС Ловеч следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 260015/28.06.2022 г., постановено по гр. д № 177
по описа за 2020 г. на РС Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5