№ 1488
гр. Русе, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20254520100329 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Топлофикация
Русе“ АД срещу Д. В. Б..
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот с абонатен № 04002200190, находящ се
в *******
Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в
периода 23.01.2021 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия, визирана в 9 бр.
фактури, на обща стойност 167.89 лв. Счита, че потребителят дължи и 13.86
лв. лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след
периода на доставка до 05.01.2023 г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.
410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за
претендираните главница, лихви и разноски, като заповедният съд указал на
молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че Д. В. Б. дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД,
сумите: 167.89 лв. – главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 23.01.2021 г. до 30.04.2022 г. по 9 бр. фактури, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2023 г. и 13.86 лв. – лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 05.01.2023 г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи за неоснователност на претенцията.
1
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С Решение № ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране е одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД
„Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл. 3, ал. 1 от
същите, купувач може да бъде физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
На 12.11.1998 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и Домсъвета на блок
****** в гр. Русе е сключен договор за доставка на топлоенергия. Топлинното
счетоводство на адреса на ответника се е извършвало от „Топлоснабдяване –
Русе“ ЕООД въз основа на договор № 45/15.11.2021 г., сключен между
посоченото дружество и етажната собственост, а на 22.10.2020 г. и 19.10.2021
г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Топлоснабдяване“ АД - Шумен са
сключени договори, по силата на които ищецът възложил на
„Топлоснабдяване“ АД да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост по списък (Приложение 1 и
Приложение 2) към всеки контракт, в които фигурира и сграда в гр. Русе, бл.
******.
На 05.10.2016 г. ответникът е подал заявление вх. № АС-
00728/05.10.2016 г. до изп.директор на ищцовото дружество за откриване на
партида за плащане на топлоенергия на адрес ****** вх. Б, ет. 5, считано от
01.10.2016 г. Към заявлението е приложен Договор за доброволна делба на
недвижим имот от 02.07.2014 г., вписан в АВ, Служба по вписванията гр. Русе
с вх. рег. № 8676, акт. № 173, том 8, дело 8528 от 2014 г., съгласно който
ответникът е получил в дял собствеността на топлоснабдения имот.
За периода 23.01.2021 г. – 30.04.2022 г. ищцовото дружество начислило
на ответника сумата 167.89 лева по приложени 9 бр. фактури за доставена
топлоенергия в процесния имот.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в
РРС е образувано ЧГД № 71/2023 г. и на 06.01.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 44 по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите: 167.89 лева - главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода от 23.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2023 г. и 13.86 лева - лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 06.01.2023 г.; разноски в размер на: 27.20
лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си,
който е предмет на настоящия правен спор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи
следните правни изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са били
2
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
имал задължението и е подавал топлинна енергия към имота на ответника, а
ответникът е бил длъжен да заплаща нейната цена.
По делото са представени 9 бр. фактури, от които се установява, че
начисленият размер на задължението на ответника за исковия период възлиза
на претендираната сума от 167.89 лева главница.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че след като ответникът няма обичайно
местопребиваване на процесния адрес и не е получил процесните фактури, не
дължи заплащане на претендираните суми. Съгласно чл. 47 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите
от системата на „Топлофикация Русе“ ЕАД, всеки купувач на топлинна
енергия е длъжен да заплаща в срок от 15-то число на месеца, следващ този на
доставката, до 14-то число на следващия месец задълженията си, като
неполучаването на фактура не е основание за неплащане на задълженията.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен
иск за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство
основателен и като такъв подлежи на уважаване.
Искът е основателен и в частта за претендираното обезщетение за
забава, доколкото е безспорно, че задължението по процесните фактури не е
изплатено на падежа им, който съгласно ОУ на дружеството е 45 дни след
периода на доставката. Изчислено с лихвен калкулатор на НАП, същото е в
размер на 16.18 лв. от падежа на всяка фактура до дата, за която е
претендирана лихва – 05.01.2023 г., т.е. претенцията за лихва за забава в
размер на 13.86 лева е изцяло основателна.
С оглед на изхода на делото, на осн.чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски по
заповедното производство в размер на 77.20 лв. и в исковото производство от
475.00 лева - държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. Б., с ЕГН **********, от
***** ****** ****** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в ***** „ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата 167.98 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена и разпределена топлинна
енергия по 9 бр. фактури за периода 23.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и 13.86 лева лихва за забава от падежа на всяко задължение до
05.01.2023 г., за което вземане по ч.гр.д. № 71/2023 г. по описа на РС-Русе е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
3
ОСЪЖДА на Д. В. Б., с ЕГН **********, от ***** ****** ****** да
заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, 77.20 лева - разноски
по заповедното производство - ч.гр.д. № 71/2023 г. по описа на РС-Русе и
475.00 лева - разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4