Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./………г. 2019 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно
заседание на тринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 1593
по описа на ВРС за 2019год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба
на П.И.И. ЕГН **********,***9-003207/ 12.07.2017г. на Началник група в сектор ПП -ОД на МВР-
Варна, с което на въззивника е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1200лв. на основание чл.177
ал.4пр.1вр.чл.177ал.1т.2пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
В жалбата
се изразява становище, че НП е нищожно и незаконосъобразно, оспорва се
фактическата обстановка, оспорва се компетентността на АНО, като се приема, че
по делото липсва заповед за оправомощаване, приема
се, че наложената глоба е неправилна, твърди се, че не е конкретизирано мястото
на извършване на нарушението, сочи се, че лицето не е управлявало автомобил
,което ще бъде установено със свидетелски показания, твърди се, че нарушението
не е било установено по категоричен начин, приема се, че е нарушена нормата на
чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, касаеща реквизитите на НП,
твърди се, че е нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, счита се, че НП е
издадено извън преклузивния шест месечен срок,
коментира се маловажност на нарушението, като в заключение се иска отмяна на
НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на
наложеното административно наказание.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява лично,
представлява се от адв.И., надлежно упълномощена и приета от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество моли за отмяна на НП на основанията, посочени в жалбата, отново се
коментира неспазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като се приема, че тези
срокове са обвързани с момента на съставяне на АУАН, отново се твърди, че не са
спазени разпоредбите на чл.52 ал.4 от ЗАНН и се иска отмяна на НП.
Органът, издал НП, при
редовност на призоваването, не се представлява в с.з.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 15.01.2016г.,
около 01:10ч., въз.И., управлявайки лек автомобил „Тойота” с рег.№ В4409РК , се движил по ул.”Пирин” в гр.Варна в
посока бул.”Цар Освободител”, като до кръстовището с ул.”Братя Миладинови” бил
спрян за проверка от служители на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, в който участвал
св.П. и негов колега- Д. Д.. В хода на проверката било установено, че
жалбоподателят по принцип е притежавал СУМПС, но срокът му на валидност е
изтекъл на 28.11.2007г., след което ново СУМПС не е било издадено. Установено
било, че водачът не носи СРМПС и знак за ГТП. Предвид горното на същата датата
и на мястото на проверката срещу
жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение на чл.150 А ал.1 от ЗДвП, чл.100
ал.1т.2 и чл.100 ал.1т.4 от ЗДвП. . АУАН бил надлежно връчен на въззивника,
който го подписал без възражения.
Предвид данните за
извършено престъпление от общ характер, за нарушението на чл.150 А ал.1 от ЗДвП
не било издадено НП, като била извършена проверка по ЗМ № I-107/2017г. по описа на сектор ПП-ОД на МВР-Варна и била образувана преписка
№ 2437/2017г. по описа на ВРП.След
извършването на проверка по преписката, на 26.06.2017г. прокурорът се произнесъл с постановление за
отказ да бъде образувано ДП и постановил екземпляр от постановлението да се
изпрати на Началника на сектор ПП-ОД на МВР-Варна.
Въз основа на материалите
по преписката и постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП, на
12.07.2017г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с която
било наложено наказание на жалбоподателя на основание чл.177 ал.4
пр.1вр.чл.177ал.1т.2пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, тъй като
било прието, че нарушението е извършено при условията на повторност, предвид
предходно наложено наказание на жалбоподателя с влязло в сила НП, цитирано в
обжалваното НП.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.П., дадени в последното с.з. , тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, конкретни, а и въззивникът не ангажира никакви доказателства
за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН, постановлението на ВРП
и НП.
Съдът кредитира писмените
доказателства в АНП и тези, съдържащи се в преписката на ВРП, тъй като същите
са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Гореописаното се установява
от приобщените материали по делото- показанията на св.П., НП, АУАН, постановление за отказ да се образува
ДП, справка за нарушител и от останалите писмени доказателства по делото.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден
от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата
страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно.Видно от същата заповед, АУАН също е съставен от компетентен
служител, поради което съдът не споделя възраженията за липса на компетентност.
Срещу АУАН не
са били подадени възражения, не
са били налице спорни обстоятелства, които АНО е следвало да преценява, като е
била образува проверка във връзка с данни за извършено престъпление от общ
характер.
АУАН и НП са съответно - съставен
и издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В тази връзка съдът не споделя възражението, че НП е издадено след изтичане на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, тъй като очевидно след
съставянето на АУАН е била образувана преписка по описа на сектор ПП за
евентуално извършено престъпление от общ характер, образувана е и преписка на
ВРП, едва на 26.06.2017г. прокурорът се
е произнесъл с постановление за отказ да образува ДП и е изпратил материалите
на АНО, поради което срокът за издаване на НП за АНО не тече от датата на
съставяне на АУАН, а от датата на произнасяне от страна на ВРП с постановление
за отказ да се образува ДП и категорично срокът по чл.34 от ЗАНН за издаване на
НП е спазен/ постановлението за отказ да се образува ДП е от 26.06.2017г., НП е
издадено на 12.07.2017г., като в конкретния случай АНО дори е спазил
препоръчителния едномесечен срок за издаване на НП/.
НП съдържа достатъчно
пълно, точно и ясно описание на
нарушението,посочени са дата и място на извършване, посочени са
обстоятелствата, при които същото е
извършено, изрично е посочено НП с дата на влизане в сила, с което се
приема, че на въззивника е наложено наказание за същото по вид нарушение,
посочени са и нарушените правни норми коректно, поради което не е било
ограничено правото на защита на нарушителя.НП съдържа факти за всички съставомерни признаци на нарушението, поради което съдът не
констатира нарушение на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН. Мястото е конкретизирано по
достатъчно категоричен и несъмнен начин, съдът не счита, че е следвало да се
сочи и номер на улица, тъй като е визирано конкретно кръстовище, няма съмнение
точно къде е установено извършването на нарушението, поради което на споделя
възраженията в тази насока.
Правилно е била посочена и
нарушената норма, поради което не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.В НП изрично се сочи постановлението на ВРП, въз основа на което е
било издадено същото, поради което са
посочени и доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното
постановление.
Безспорно от фактите по
делото се установява, че именно
жалбоподателят е управлявал процесния
автомобил, не са ангажирани никакви доказателства за противното, поради което и
тези възражения за авторството на деянието не се споделят..
Единственото притежавано
от въззивника СУМПС към момента на проверката е било с изтекъл срок на
валидност и спор по този въпрос няма.
По приложението на материалния
закон:
Правилно АНО
е приел, че въз.И. е управлявал МПС без да е правоспособен водач, т.к. съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП , ППС, които участват в движението, следва да се
управляват от правоспособен водач, а
съгласно разпоредбата на чл.150А ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС
водачът следва да притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното МПС, каквото безспорно
въззивникът не е притежавал към момента на проверката.Съгласно Решение №44 от
19.02.2013г. на ВКС , не е съответно СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй
като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от
съответната категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от
контролните органи в съответствие с националното законодателство.Според ВКС при
просрочие на валидността на СУМПС и при управление на
МПС водачът като неправоспособен следва да понесе първоначално отговорност по
чл.150 а от ЗДвП.В същият смисъл е и решение на Адм.
съд Шумен от 02.02.2009г. по к.а.н.д. 220/2008г. и
др.В настоящата редакция на чл.150 а ал.1 от ЗДвП изрично е визирано изискване
СУМПС на водача да е в срок на валидност, което подкрепя горните аргументи.
По отношение на
квалифициращият признак „повторност“ съдът намира, че неправилно е бил приложен
материалния закон. С НП №14-0819-005544/10.12.14г.,издадено от ОД на МВР-
сектор ПП, влязло в сила на
15.04.2015г. на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл.177ал.1т.2пр.2 от ЗДвП, като съгласно
текстът на санкционната норма, същата касае управление на МПС от водач, чието СУМПС
е било отнето по реда на ЗДвП, а не управление на МПС от водач, който не
притежава съответно свидетелство за управление.“Повторно“ по смисъла на ЗДвП е
нарушение извършено в едногодишен срок,
а в случаите по чл.174 ал.2- в двугодишен срок от влизане в сила на НП, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, а в конкретния
случай, с цитираното НП №14-0819-005544/10.12.14г.,издадено от ОД на МВР-
сектор ПП на жалбоподателя е наложено наказание за друго по вид нарушение, касаещо отнемане на СУМПС, а не управление с невалидно
СУМПС.Този факт не е основание за отмяна на НП, като съгласно разпоредбите на
чл.84 от ЗАНН вр. чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.2 от НПК изцяло в правомощията
на съда е да измени НП, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение.
Предвид горното в конкретния случай следва да
се наложи административно наказание „Глоба“ глоба на основание чл.177ал.1т.2пр.1
от ЗДвП, като размерът на глобата следва да бъде в максималния, предвиден от
санкционната норма- 300лв. Предвид
приложената справка за нарушител, до настоящия момент жалбоподателят
многократно е бил санкциониран за нарушения на правилата на ЗДвП, не се касае
за инцидентна проява на противоправно поведение, а за
трайно установени противоправни навици, от 2007г. нарушителят не притежава
валидно СУМПС, но въпреки горното системно управлява МПС, без да предприеме
каквито и да било действия да възстанови правоспособността си, поради което и налагането на глоба в по-нисък
размер не би изпълнило в никаква степен нуждата както на генералната, така и на
специалната превенция.
Правилно АНО не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава със степен
на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид нарушение,
безспорно в продължение на близо десетилетие водачът не е доказал след изтичане
на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на МПС от съответната категория, с което е
застрашил както себе си, така и останалите участници в движението, поради което
съдът не намира, че се касае за инцидентна проява на противоправно
поведение , а за трайно установени противоправни навици.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че НП следва да бъде изменено, поради което и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 17-0819-003207/ 12.07.2017г.
на Началник група в сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което на П.И.И. ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1200лв. на основание
чл.177 ал.4пр.1вр.чл.177ал.1т.2пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.2 от НПК, като
за същото нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП налага наказание „Глоба“ в размер на 300лв. на основание чл.177ал.1т.2пр.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок
от съобщението до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: