РЕШЕНИЕ
№ 22.03.2019 г., Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХИ-ти граждански състав
На двадесет и втори февруари ,
две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
Като
разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №4532 по описа за 2018 година.
Депозирана е искова молба с правно основание
чл. 357 от КТ от ищеца В.И.В., ЕГН-********** ***, против Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Белово - Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, ул.“*****“№*,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.П. - директор.
Твърди се в исковата молба, че ищецът работи при ответника с общ трудов
стаж повече от 23 години, като към момента на налагане на дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“, същият е заемал длъжността „горски
стражар“ при ТП ДГС Белово.
Сочи се, че със Заповед № РД- 07-327/ 03.09.2018г. на Директора на ТП
Държавно горско стопанство Белово - инж. Б.П., на основание чл.188, т.2 от КТ и
твърдение, че са спазени изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ, на
ищецът е наложено наказание „предупреждение за уволнение".
Твърди се, че наложеното му наказание е незаконно, незаконосъбразно,
необосновано и неправилно, наложено в нарушение на законоустановените
процедури.
Сочи се, че в цитираната заповед са поискани писмени обяснения от ищеца с
писмо- искане изх.№ 10-09-459/ 25.07.2018г. на ТП "ДГС Белово", с
което работодателят е поискал от ищеца да даде отговор на въпроса: „Защо от
обект № 1829 с, отдел 147 д е експедирана дървесина - ЕСД- 74 куб.м. и ССД- 3
куб.м. като по одобрен график за продажба на добита повредена дървесина по
ценоразпис одобрените количества от ЕСД и ССД са както следва: ЕСД - 38 куб.м.
и ДСД- 1 куб.м. Сочи се, че работодателят е поискал ищецът да изложи становище
по описаното нарушение и да посочи и/ или приложи и доказателства за описаните
от него факти и твърдения.
Твърди се, че на така зададените въпроси, ищецът с обяснение вх.№ 10-09-
459/09.08.2018г. е дал обяснение, че при разкрояването на стебла, които при
маркирането са окачествени като негодни, са добити годни сортименти, които
значително завишават количеството на строителната дървесина, като за сметка на
това намаляват количествата на негодната за строителна дървесина. В
неразбираемите фактически обстоятелства, свързани с извършеното нарушение и
мотиви за налагане на наказанието в атакуваната дисциплинарна заповед №
РД-07-327 от 03.09.2018г. се твърди, че за допуснати пропуски и слабости,
изразяващи се в следното: експедиране на дървесина от обект № 1829 с, отдел 147
д - 74 куб.м. и ССД- 3 куб.м. вместо по одобрения график за продажба на добита
повредена дървесина по ценоразпис количества от ЕСД и ССД, а именно: ЕСД - 38
куб.м. и ДСД- 1 куб.м, като по този начин ищецът е допуснал неизпълнение на трудовите си
задължения и с тези си свои деяния е извършил нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187, ал.1, т.3 и т.7 от КТ във връзка с чл.126, т.5 и т.7 от КТ.
Твърди се, че не са налице предпоставките, визирани в дисциплинарната
заповед. Вменените на ищеца нарушения не са констатирани по законоустановения
ред. Не са налице основанията, визирани в самата дисциплинарна заповед, за да
се счете, че същата се обосновава на тях. Изложените от работодателят
фактически основания не кореспондирали с юридическите такива.
Твърди се, че дисциплинарната заповед не е мотивирана и не е оформена
съгласно изискванията на Кодекса на труда и въпреки изтъкнатите фактически
съображения, същите не са конкретизирани и съставомерни, както и не
кореспондират с юридическите такива. Отразените в дисциплинарната заповед
обстоятелства не отговарят на истината. Процесната заповед не съдържала
минимално необходимите данни, които законодателят императивно е въздигнал като
условие за законност на една дисциплинарна заповед: описание на всяко конкретно
нарушение с неговите обективни и субективни признаци. По този начин била
възпрепятствана възможността на ищеца да защити правата и интересите си.
Сочи се, че процесната заповед е и нищожна - издадена в абсолютно нарушение
на законоустановената форма и извън срока, регламентиран в КТ. Цитираните в нея
юридически основания не материализират установеното такова за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца.
Твърди се, че в абсолютно нарушение на установената процедура в КТ, макар и
да е отбелязано за осъществена в самата заповед, работодателят преди налагане
на дисциплинарното наказание, не е поискал и съответно не е изслушал
обясненията на ищеца по така вменените му нарушения. Предвид на което само и
единствено на това основание следвало да бъде отменено наложеното му
дисциплинарно наказание, без да се разглежда спора по съществото си.
Сочи се, че актакуваната заповед е изцяло незаконосъобразна, необоснована.
Не били налице условията и предпоставките, визирани в нея, за да бъде наложено
на доверителят ми дисциплинарното наказание. Същият не е извършил така
вменените му нарушения. Сочените за нарушения не са съставомерни. Вследствие на
което за ищецът възниква правният интерес да претендира неговата отмяна по
съдебен ред.
Моли се съдът да постанови решение, с което отмени Заповед № РД-
07-327/03.09.2018г., алтернативно да прогласи нейната нищожност, както и да
осъди ответника да заплати сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните В.И.В., ЕГН-********** ***, и Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Белово- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, ул.“*****“№*,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.П.- директор, съществува трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „горски
стражар“ при ТП ДГС Белово.
Видно от
приетите по делото доказателства, със Заповед № РД- 07-327/ 03.09.2018г. на
Директора на ТП Държавно горско стопанство Белово - инж. Б.П., на основание
чл.188, т.2 от КТ, на ищецът В. било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". Дисциплинарното наказание на ищеца било наложено
за допуснати
слабости и пропуски, изразяващи се в следното: експедиране на дървесина от
обект №1829 с, отдел 147 д - 74 куб.м. и ССД- 3 куб.м, вместо по одобрения график за
продажба на добита повредена дървесина по ценоразпис количества от ЕСД и ССД, а
именно ЕСД- 38 куб.м. и ДСД- 1 куб.м.
Съгласно
изложеното в Заповед № РД- 07-327/ 03.09.2018г.,с тези деяния, В. бил извършил нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,т.3 и т.7 от КТ във вр. с чл.126,т.5 и т.7
от КТ.
Заповед № РД- 07-327/ 03.09.2018г. на Директора на ТП Държавно
горско стопанство Белово - инж. Б.П., е била връчена лично на ищеца В. на 04.09.2018г.
Видно от приложеното по делото Писмо- искане изх.№ 10-09-459/ 25.07.2018г.
на ТП "ДГС Белово" , със същото са били поискани писмени обяснения от
ищеца , като същият е следвало да даде отговор на въпроса: „Защо от обект №
1829 с, отдел 147 д е експедирана дървесина - ЕСД- 74 куб.м. и ССД- 3 куб.м.
като по одобрен график за продажба на добита повредена дървесина по ценоразпис
одобрените количества от ЕСД и ССД са както следва: ЕСД - 38 куб.м. и ДСД- 1
куб.м.
С обяснение вх.№ 10-09-
459/09.08.2018г., приложено по делото, ищецът В. е дал обяснение, че при разкрояването на
стебла, които при маркирането са окачествени като негодни, са добити годни
сортименти, които значително завишават количеството на строителната дървесина,
като за сметка на това намаляват количествата на негодната за строителна
дървесина.
По делото е било изискано и приложено цялото трудово досие на ищеца В..
В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.2 от КТ.
Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358,
ал.1,т.2 от КТ, броим от датата на връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание - "предупреждение за уволнение". По своята
правна природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца/
работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника дисциплинарно
наказание. При разпределяне на доказателствената тежест в съответствие с изискванията
на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя- ответника по делото е да установи
при условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на
дисциплинарната власт. Безспорно се установи наличието на валидно учредена
трудовоправна връзка между страните по делото. Ищецът В. е в трудово правоотношение с ответника, като
заема длъжността „горски стражар при ТП ДГС Белово, с общ трудов стаж повече от 23 години.
Съдът е длъжен
служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ
предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание. Касае се за задължителни реквизити - сведения относно нарушителя,
конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време и
място на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата
само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се
приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от
принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение,
каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на
защита на наказаното лице- същото своевременно и по адекватен начин да
организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед
реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна
власт. Съдът намира атакуваната заповед за немотивирана, като в
същата са изброени единствено извършването на
какви действия от страна на ищеца В. са мотивирали издаването на
процесната заповед – допуснати слабости и пропуски, изразяващи се в следното: експедиране на
дървесина от обект №1829 с, отдел 147 д - 74 куб.м. и ССД- 3 куб.м, вместо по
одобрения график за продажба на добита повредена дървесина по ценоразпис
количества от ЕСД и ССД, а именно ЕСД- 38 куб.м. и ДСД- 1 куб.м.
В заповедта
обаче не се посочва конкретно кога и
къде /време и място/ е било извършено констатираното нарушение, довело до
налагането на дисциплинарното наказание. Дори да се приеме, че в заповедта е описано в
какво точно се изразяват допуснатите от ищеца системни нарушения с оглед
заеманата от него длъжност, липсва фактическо описание на твърдяното
дисциплинарно нарушение с обективните му
и субективни признаци. Липсва каквато и да е конкретизация за времето и мястото
на извършване на допуснатите от ищеца „пропуски и слабости“, за допускането на
които е било наложено съответното дисциплинарно наказание. При определяне на дисциплинарното наказание се
вземат в предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. В КТ изрично са посочени случаите, при
които може да се наложи наказание „дисциплинарно уволнение“. В издадената от
работодателят заповед е посочено единствено, че е наложено за допуснати нарушения
на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.3 и т.7 от КТ във вр. с чл.126,т.5 и
т.7 от КТ, но категорично не е изпълнено изискването на чл. 195, ал. 1 за
посочване кога или в какъв период от време са извършени същите.
Предвид
изложеното, според настоящия съдебен състав, не са налице всички задължителни
реквизити, които бяха посочени - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време и място на
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание,
въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Съдът приема, че
заповедта,с която е било наложено процесното дисциплинарно наказание на ищеца,
не е изготвена в съответствие с изискванията на чл.195,ал.1 КТ, тъй като
дисциплинарните нарушения не са били
посочени по разбираем начин, даващ възможност на работника да проведе
пълноценно защитата си.
Отделно от това,
при избора на наказание, работодателят е длъжен да се ръководи от законовите
критерии по чл.189, ал.1 от КТ, а именно: тежестта на нарушението (определя се
от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината),
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или
служителя. Преценката по чл.189, ал.1 от КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност
на наложеното дисциплинарно наказание, респективно за законосъобразност на
заповедта. Относно тежестта на извършените от ищеца нарушения и съответността
на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът
намира, че работодателят не е преценил тежестта на нарушенията и
обстоятелствата, при които същите са били извършени. Съвкупността от посочените
обстоятелства води до извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение" не съответства на тежестта на
твърдените от работодателя нарушения на
трудовата дисциплина. Съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното
нарушение, респективно относно това дали работодателят преди налагане на
дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189 от КТ, като е взел
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя/ в този смисъл Решение
№461/17.06.2010г. по гр.д.№626/2009г. III г.о. на ВКС/. Съдът счита, че в
настоящия случай, субектът на дисциплинарна власт не е съобразил тежестта на
наказанието с тежестта на конкретно извършеното нарушение, поради което
наказанието не се явява съответно на
извършеното. Следва да се има предвид,
че естеството на извършваната от работника работа и условията на терен не
винаги позволяват на същия да извърши точна преценка на количеството на
добитата дървесина. Не са ангажирани каквито и да е доказателства от ищцовата
страна за нанесени сериозни материални щети на ответното дружество, които да се
намират в пряка причинно-следствена връзка с извършените от В. действия.
Предвид изложеното съдът намира,че предявеният иск с
правно основание чл.357 във вр.с чл.188,т.2 от КТ от В.И.В., ЕГН-********** ***, против Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Белово- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, ул.“*****“№*,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.П.- директор, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските: С оглед изхода на спора,
ищецът има право на присъждане на разноските по делото, като е претендирал
присъждането им. Същият доказва да е извършил такива в размер на 300.00 лева- заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения
списък на разноските, които следва да му бъдат заплатени от ответника. На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 50.00лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
По иска на В.И.В., ЕГН-********** ***, против Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Белово- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, ул.“*****“№*,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.П.- директор, с правно основание
чл.357 във вр. с чл.188,т.2 от КТ, ОТМЕНЯВА
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на В.И.В., ЕГН-********** ***, със Заповед № РД- 07-327/
03.09.2018г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство Белово - инж. Б.П.,
като признава издадената заповед за незаконосъобразна и я отменя.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Белово- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, ул.“*****“№*,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.П.- директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., ЕГН-********** ***, сумата от 300.00 лв. /триста лева /, на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК, представляваща сторените от ищеца по делото съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Белово- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, ул.“*****“№*,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.П.- директор, да заплати на РС- Пазарджик / в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик/ държавна такса в размер на 50.00лв. /петдесет лева/ на осн.
чл.78,ал.6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ