№ 94
гр. *, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на единадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440101074 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. ЕМ. Ч. против ПК “ *“
гр.*, в която се твърди от ищцата, че от 21.08.1998г. е служител на безсрочен трудов
договор в ответната кооперация. Работи като главен счетоводител в * и като такава до
този момент е нямала никакви наказания като стриктно е изпълнявала трудовите си
задължения. Първоначално е изпълнявала функциите на касиер счетоводител, като
впоследствие, след избора на новото ръководство на * поела функциите на главен
счетоводител.
Твърди се от ищцата, че през 2020 г. поради сериозни здравословни проблеми
се наложило по спешност да й бъде направена сърдечна операция в УМБАЛ „*“ *,
поради което около 6 месеца била в отпуск по болест. Още докато била в болничен по
пощата получила две заповеди, издадени от Председателя на * г-жа * *., с които без
каквото и да е основание или причина й били наложени дисциплинарни наказания
„Предупреждение за уволнение“. Тъй като твърденията в заповедите били напълно
неоснователни ги обжалвала и с Решения по гр. дела № * / 2020 г. и № */ 2020г. на PC *
същите били отменени като незаконосъобразни.
Твърди се от ищцата, че веднага след връщането й на работа след операцията от
страна на г-жа * започнал ежедневен психически тормоз, като още с пристигането й на
работа * й казала, че повече не може да работят заедно, защото тя си е позволила да
съди *. Веднага й били представени предварително попълнени декларация по чл. 333
от КТ и молба за напускане по чл. 325 от КТ, като от нея се искало да ги подпише
веднага. Тъй като отказала да ги подпише от онзи момент до уволнението й
Председателката не я допуснала до работното й място, взела ключа от кабинета й и й
1
казала, че отсега нататък ще работи в едно складово помещение и само ще архивира
стари документи. Възмутена от това тенденциозно, обидно поведение, демонстрирано
от г-жа * спрямо нея ищцата твърди,че е депозирала молба в деловодството на *, тъй
като била притеснена, че сроковете за тримесечното счетоводно приключване изтичат,
а на нея все още не й бил предоставен достъп до базата данни. Въпреки изричното
настояване и желание от нейна страна да осъществява задълженията си,
Председателката не й предоставила необходимия достъп. Това било повод да депозира
и жалба до Дирекция „ *“ град *. По повод жалбата й била извършена проверка в * от
представители на Дирекцията и били констатирани всички описани от нея нарушения.
Въпреки дадените изрични предписания на Председателката г-жа * същата не ги
изпълнила, поради което след изтичане на срока същата била санкционирана.
Твърди се от ищцата, че въпреки нейното желание за пълноценна работа и
наложената санкция от държавната институция, г-жа * продължила да не й предоставя
възможност да работи, като всячески търсела начин за нейното уволнение. Отново
пред лятото на 2021г. написала жалба до инспекцията по труда, като в отговор е
получила писмо с изх. № */ 25.08.21r., от което разбрала, че тъй като е с експертно
решение от ТЕЛК и се ползва със закрила по чл. 333, ал.1,т.З от КТ, работодателката й
е искала разрешение за нейното уволнение. Запознати със ситуацията в * и с това, че тя
е напълно добросъвестна и готова да извършва своите служебни задължения, от
институцията са отказали да дадат предварително разрешение за нейното уволнение.
Със същото писмо * „ ИТ“ й указва, че при предприемане на действия от страна на
работодателя за съкращаването й ще следва да се защити по съдебен ред.
Независимо от всичко, след многократните опити да я принуди да напусне и да
я уволни, г-жа * непълно неоснователно се възползва от разпоредбата на чл. 328, ал.1,
т.4 от КТ, за да я уволни без възможност да се ползва от предварителната закрила.
Предвид гореизложеното, счита че така издадената заповед е тенденциозна,
издадена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, като
напълно са игнорирани императивните разпоредба на КТ, касаещи причини и
обстоятелства, при които само в изключителни случаи се стига до уволнение на
работници или служители. Всички изложени факти и обстоятелства сочат
недобросъвестно поведение на работодателя, които са подкрепени с доказателства и с
които напълно се оборва презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Всички действия на
работодателя са предприети единствено и само с цел постигане чрез законово
допустими средства на прекратяване на трудовия й договор. Излага следните
съображения, поради които счита Заповед №* 16.09.2021г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение за незаконосъобразна: 1.Заповедта е издадена в грубо
нарушение на материалния закон. Законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал.
1, т. 4 от КТ предполага наличието на следния фактически състав: установено от
закона материално преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия
2
договор от страна на работодателя при установяване н а престой в предприятието,
продължил поне 15 работни дни, т.е. фактът на установен престой означава пълно и
трайно бездействие на работника / служителя за изпълнение на преките му трудови
функции. Обжалваната заповед съдържа информация единствено относно началната,
но не и крайна дата на твърдения престой, т.е. не става ясно продължителността на
престоя, както и периода, който същият обхваща. 2.Предвид реда, по който е
прекратено трудовото й правоотношение сферата на проверката относно
законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение се простира единствено до установяване на обстоятелството за
наличието на реален престой, който да се изразява в пълно и трайно преустановяване
на счетоводна дейност от *. А такова твърдение е нелепо, тъй като ПК „ *“ е работила
през цялата 2021 г. и то с голяма продуктивност. * се занимава както с производствена,
така и с търговска дейност, която съгласно Търговския закон и Закона за кооперациите
изисква задължителното водене на счетоводство. Ежемесечно се обработват документи
и се подават ДДС декларации, обработват се фактури с клиенти, документи, касаещи
трудовите правоотношения на работещите в * и множество други. 3. През целия
период от 01.05.21г. до момента * е функционирала, съобразно предмета си на дейност,
като в тази връзка са осъществявани всички трудови функции, вменени й по
длъжностна характеристика, макар и тенденциозно да е била ограничавана от
възможността да изпълнява в пълнота работата си. Още докато е била в болничен г-жа
* се е подготвяла да назначи друг служител на нейно място. Първоначално по
заместване е била назначена * *, като очакванията са били като се върне доброволно да
подпише предоставената й молба за напускане. Но тъй като не се поддала на този
натиск, председателката назначила * * като технически секретар, като неофициално й
предоставила част от нейните задължения. 4.На следващо място, за целия период на
нея й е начислявано и изплащано трудово възнаграждение за действително положен
труд, а не за престой. В тази връзка счита , че "нареждането" на работодателя по време
на твърдения, но неизвестен на никому "престой" да получавам трудовото си
възнаграждение, очевидно не кореспондира с вложената от законодателя логика в
правилото на чл. 328, а л . 1, т. 4 от КТ, доколкото са налице и доказателства, че г-жа *
отнапред, след връщането й на работа през месец април 2020г. системно й създавала
пречки да упражнява трудовите си функции и търси всевъзможни варианти за
уволнението й. За да е налице фактическият състав на посочената разпоредба е
необходимо спирането на работа да е продължило повече от 15 работни дни, през което
време работникът или служителят да е бил в престой именно поради спиране на
работата, а не по други причини. А в случая безспорно от проверката на Инспекция на
труда в констатациите е описано, че на работодателя са дадени изрични предписания за
осигуряване нормални условия за изпълнение на работата й съобразно нейния
характер, произтичащ от изпълняваната от нея длъжност „главен счетоводител“.
3
Хронологията на действията на Председателката на ПК „ *“ и констатациите на
контролните органи сочат по безспорен начин, че действията от страна на
работодателя са мотивирани единствено в посока реализация на намерението за
прекратяване на трудовото й правоотношение по предвиден от закона ред, при който тя
да не попадна под закрилата на чл. 333 от КТ. Желае да бъде възстановена на работа и
да продължи да изпълнява трудовите си задължение като главен счетоводител на ПК „
*“ град *. Поради прекратяване на трудовото й правоотношение към момента не
реализира доходи, поради което за нея е налице и правен интерес, да претендирам
обезщетение за времето, през което съм без работа поради уволнението й.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за уволнение № *
16.09.2021г. като незаконосъобразна, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност - "главен счетоводител" на Потребителна кооперация „ *“ и да
бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради незаконното уволнение в размер на 6 206 лева, считано от 17.09.2021г.
до 17.03.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска-
13.10.2021г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира и за разноски по водене
на делото.
Ответникът в писмения си отговор, подаден в срока по чл.131 от ГПК оспорва
исковете. Твърди се от ответника, че основанието за прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата е спиране на работата за повече от 15 работни дни, считано
от 01.05.2021г., пояснено в уволнителната заповед с пълно преустановяване на
счетоводната дейност, извършвана от ответната кооперация поради вътрешно
организационни, технически, икономически, финансови и пазарни причини. Освен
текстово, в заповедта основанието е обозначено със съответстващото му цифровото
изражение - чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на груда КТ/. Освен основанието и
мотивите, в заповедта е инкорпориран също така и въпросът с дължимите обезщетения
- за неспазения срок на предизвестието, както и за неизползвания платен годишен
отпуск, като същите са изплатени своевременно на уволнения служител. Сочи се в
отговора, че * е осъществявала счетоводна дейност, за което са отговаряли нарочно
наети за това квалифицирани лица. От щатното разписание на предприятието от
30.07.2010 г. е видно, че тази дейност е извършвана от служители на длъжностите
„счетоводител“ - 1 брой, „счетоводител, касиер, домакин" - 1 брой и „главен
счетоводител“. Предприятието винаги само е осъществявало тази своя дейност, със
собствено нает и упражнен ресурс /трудов и финансов/, чрез определени лица -
служители, неизменна част от неговата организационно- административна структура.
Обективен факт е, че гореизброените наети лица са представлявали организационно
обособена единица в структурната организация на предприятието, с функции в
счетоводната дейност, за разлика от останалите длъжности, видно от щатните
разписания, имащи различна трудова и функционална характеристика — хлебар,
4
продавач, управител на склад, председател, технически сътрудник. Самостоятелното
извършване на счетоводната дейност от предприятието се прекратява на 01 март 2021
год., на която дата Управителния съвет е провел заседание, на което е взето решение да
преустанови да извършва както преди — самостоятелно, счетоводната си дейност
поради обективна необходимост за това, считано от 01.05.2021г. Видно от протокола,
решението е взето при оперативна самостоятелност по въпроси от организационен
характер, разисквани заради икономическата ситуация, при обсъждане на финансовите
резултати в условия на пазарните предпоставки към тогавашния момент. На основание
взетото решение, представляващият предприятието - неговия председател е издал
Заповед. №*01.03.2021г., с която в качеството на работодател, обективира решението
на Управителния съвет на * за преустановяване извършването на счетоводна дейност
от предприятието, последица от което е и утвърждаването от него на ново щатно
разписание, в което не присъстват вече длъжностите, свързани с извършване на
счетоводна дейност. И от този момент нататък, предприятието вече прекратява една от
своите дейности - извършването на счетоводната дейност, самостоятелно от нея, чрез
свои служители. В Заповедта за преустановяване на счетоводната дейност от страна на
предприятието, освен че се нарежда преустановяване на счетоводната дейност от
служителите, които я извършват, но и се нарежда преминаването им в престой за нея
до възобновяване на дейността, както и че по време на престоя те ще получават
брутното си трудово възнаграждение, изчислено по реда и при условията на чл. 228.
ал. 1 от КТ. Видът и характерът на причините, предизвикали спирането на
счетоводната дейност от предприятието е по преценка и решение на Председателя на *
— работодател, като в настоящия случай, се предшества от взето решение от
Управителния съвет на *.
Независимо от това, че взетото решение за престоя откъм целесъобразност, не
подлежи на съдебен контрол, явно и открито за всеки е основанието за това решение,
обективирано както в Протокола на проведеното заседание, в Заповедта за обявяването
на престоя, така също и в Заповедта да освобождаването на ищеца. Според ответника
неправилно се възприема от ищеца, че прекратяването на извършването на счетоводна
дейност самостоятелно от предприятието, е равнозначно на липса на счетоводна
дейност на самото предприятие. * не е спирала своята стопанска дейност, поради което
и на основание счетоводното законодателство, тя е организирала задълженията си в
тази област, но този път не самостоятелно - със свои служители, както преди. Или,
счетоводна дейност на предприятието и счетоводна дейност от предприятието са
съвсем различни хипотези. Недвусмислено и ясно е, че липсва спор между страните за
това, че * осъществява стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския
закон и като такъв е задължена да организира дейности, съобразно Закона за
счетоводството и останалите нормативни актове в тази област.
Поради гореизложеното, твърденията на ищеца в исковата молба, че трябва да
5
се доказват факти, че предприятието „изисква задължително водене на счетоводство“ и
те следва да се установяват чрез счетоводна експертиза с изискване на отговори, дали
се извършват счетоводни операции и документооборот, подавани ли са справки по
съответните пера, има ли спиране на производственото звено и търговската дейност и
т. н., се явяват неоснователни и не необходими. Неправилно се възприема от ищеца, че
продължителността на периода на престоя в заповедта липсва и това води до
нарушение на материалния закон, респ. на незаконосъобразност на процесното
уволнение. Липсва за работодателя законово задължение да посочва крайна дата на
обявения от него престой, като в този смисъл има и утвърдена до момента съдебна
практика, Решение № 145 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2018 г., IV г. о., ГК.
Неправилно се възприема от ищеца, че липсва прекратяване на счетоводната дейност
от предприятието, че не е наясно, че има такъв. Видно от твърденията, изложени от
ищцата в исковата молба, тя е наясно с престоя, с преустановяването на счетоводната
дейност, която е извършвало предприятието, чрез възлагането й на функции по
счетоводство, предоставянето й на възможности за това, както преди. С представените
от ищеца по делото писмени доказателства - Писма с изх. № № */ 26.05.21 г , и */
25.08.2021 г. от Инспекцията по труда, както и Писмо с вх. № 27/ 19.04.2021 г. до
председателя - работодател, се признава за липсата на счетоводна дейност, извършвана
от предприятието, за невъзможността да изпълнява трудовата й функция в качеството
на главен счетоводител, както и за преустановяването от страна на предприятието -
работодател, възлагане да изпълнява счетоводната дейност на предприятието, за което
е назначена. Неправилно се твърди от ищцата, че изпълняваните от нея функции на
„Главен счетоводител“ са прехвърлени на друг служител от предприятието. Видно от
представеното Щатно разписание, валидно към момента на престоя, както и към
сегашния момент, утвърдените длъжности са хлебар, продавач, управител на склад,
председател, технически сътрудник.Тези длъжности не притежават трудовата
функционалност на длъжностите, свързани с изпълнение на счетоводна дейност,
съобразно спецификата й. 5.Неправилно се твърди от ищеца, че е налице
недобросъвестност от страна на работодател. През целия период на престой, много
повече от законоустановения за основателен за освобождаване - 15 дневно
преустановяване на изпълнение на счетоводна дейност от страна на ищцата, й е
възлагана друга работа по смисъла на чл. 120, ал. 1 от КТ, въпреки че става въпрос за
субективно право на работодателя, а не негово юридическо задължение, но въпреки
това, той е осъществил това свое право, по своя преценка. Също така, е изплащано
дължимото трудово възнаграждение, без промяна в размера. Гореописаното, ищцата е
потвърдила чрез твърденията си в исковата молба и приложените доказателства към
нея, а именно — трудови функции извън функциите й на главен счетоводител и
получаване на трудово възнаграждение. В този смисъл няма никакви данни за проява
на действия при недобросъвестност от страна на работодател по смисъла на чл. 8, ал. 2
6
от КТ.
В с.з. ищцата р.пр. не се явява. Исковете се поддържат от пълномощника й
адв.В.*.Искът за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ се поддържа в размер на 5
865,60лв., съобразно допуснатото в с.з. изменение на размера на този иск.
Ответника р.пр. се представлява от процесуалния си представител адв.Е.*.
Съдът след преценка на изложеното от страните в исковата молба и
отговора, на становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди
събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по делото, че ищцата е в трудови правоотношения с ответника по
силата на трудов договор от 21.08.1998г., с който е заемала длъжността
„счетоводител“, а съгласно Допълнително споразумение №18/06.11.2018г. е заемала
длъжността „Главен счетоводител“ в ответната кооперация.
Представено е ЕР №*134 от 24.06.2021г., видно от което ищцата е с80% ТНР с
водеща деагноза „Атеросклеротична болест на сърцето“ с дата на ионвалидизацията
24.06.2021г. за срок от 1 година- до 01.06.2022г.
По повод искане на работодателя за предприемане на уволнение на ищцата с
цитираното ЕР на ТЕЛК е издадено ЕР №0612/143 от 22.07.2021г. по документи, в
което е посочено,че заболяването на ищцата попада под закрила на Наредба
№5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена
закрила съгласно чл.333 ал.1 т.3 от КТ.
Представена е Заповед №*01.03.2021г. на председателя на ПК“*“, с която е
наредено:1. Считано от 01.05.2021г. да се спре работата, свързана с осъществяване на
счетоводната дейност на предприятието и да се преустанови дейността на служителите,
изпълняващи функции по осъществяването на счетоводната дейност нот
предприятието, на следните длъжности: „главен счетоводител“,е „счетоводител“,
„счетоводител, касиер, домакин“.;2.Всички от посочените в т.1 служители , в периода
на престой, до възобновяване на дейността да продължат да работят на работното си
място , при възлагане от работодателя на работа по смисъла на чл.120 ал.1 от КТ.; 3.
По време на престоя, всички служители, посочени в т.1, да получават брутното
трудово възнаграждение , по реда и условията на чл.228 ал.1 от КТ.
На 19.04.2021г. ищцата е подала молба до председателя на ответната
кооперация, с която е поискала да й бъде даден достъп по документите за
тримесечното приключване пред РКС-* и текущо приключване понеже е
възпрепятствана да изпълнява работата си за месеца, тримесечието и т.н.Посочила е,че
е на работа от четвъртък, но не може да я върши пълноценно, защото не е допускана да
вземе документите и да работи по същество.
7
Ищцата е подала и жалба до *-*, в която е посочила, че при връщането й нна
работа след прекарана операция на сърцето й била връчена молба от нейно име , която
да подпише,че напуска по чл.325 от КТ, която тя не е подписала.Също й била дадена
декларация по чл.333 от КТ/ представена по делото/ , която също да подпише и която
също отказала да подпише и декларацията й била изпратена с обратна разписка.
В Отговор изх.№*/26.05.2021г. * –* е уведомила ищцата,че представители на
*-* са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на ПК“*“ гр.*,
при която е установено,че работодателят е осигурил на ищцата работно място, но не й
е осигурил нормални условия за работата съобразно нейния характер, като напр.
компютърна конфигурация, софтуерни програми във връзка с изпълняваната от ищцата
длъжност. На работодателя е дадено задължително за изпълнение предписание да
осигури на ищцата нормални условия за изпълнение на работата й съобразно нейния
характер, произтичащ от изпълнение на изпълняваната от нея длъжност “Главен
счетоводител“, като срокът за изпълнение на предписанието е 31.05.2021г.
С друг отговор изх.№*/25.08.2021г. * –* е уведомила ищцата, че от
работодателя й ПК“*“ –* е постъпило искане за издаване на разрешение за
уволнението й, като служител, който ползва предварителна закрила по чл.333 ал.1 и
ал.5 от КТ, като на осн.чл.333 ал.1 т.2 от КТ * гр.* не е д ала предварително
разрешение за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн.чл.328 ал.1 т.2 от
КТ. Посочено е също,че във връзка с даденото на работодателя задължително
предписание да осигури на ищцата нормални условия за изпълнени ена работата й
съобразно нейния характер е установено,че работодателя не е изпълнил
задължителното предписание и в тази връзка му е потърсена административно
наказателна отговорност.
В изисканата преписка образувана в Д„ИТ“-* по повод жалбите на ищцата се
съдържат протоколите за извършени проверки от 13.05.2021г. и 12.07.2021г., АУАН
№21-0001143/19.07.2021г., НП №21-0001143/01.09.2021г., искане от 30.07.2021г. за
даване на разрешение за уволнение на ищцата и отказ на инспекцията от 06.08.2021г.за
даване на разрешение по чл.333 от КТ за уволнение на ищцата на осн.чл.328 а.1 т.2 от
КТ.
Представено е щатно разписание на ПК „* за 2010г., видно от което в * има
следните длъжности: Председател-1, Гл.счетоводител-1,Счетоводител-
1,Счетоводител,касиер,домакин-1, Продавач консултант в търговски обекти-9,5,
хлебари ръчно п роизводство-2, Управител на склад-1.
Съгласно щатно разписание на * за 2021г., прието на заседание на УС на * на
01.03.2021г., в ответната кооперация има следите щатни длъжности: Председател-1,
Технически сътрудник-1, Продавач-консултант-3, Хлебари ръчно производство-2,
Пласьор на хляб-1, Резач на хляб-1.
8
Със Заповед №0*19.09.2021г. трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ, считано от 17.09.2021г. Като причини за
прекратяване на трудовия договор в заповедта работодателя е посочил- спиране на
работа за повече от 15 работни дни, считано от 01.05.2021г.-пълно преустановяване на
счетоводната дейност, извършвана от ПК“*“ гр.* поради вътрешно оранизационни,
техническо икономически, финансови и пазарни причини. Заповедта е връчена на
ищцата при условията на отказ, оформен с подписите на двама свидетели.
По делото е назначена и изслушана СИЕ, вещото лице по която дава
заключение, че след 01.05.2021г., видно от оборотните ведомости в ПК „*“ има
извършвани счетоводни операции и документооборот. * е подавала своевременно
Справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби за периода
м.05.-м.08.2021г. За този период и към 17.03.2022г./ датата на извършване на
проверката/ В ПК „*“ няма спиране както на производствената, така и на търговската
дейност на *. Наличието на производствена и търговска дейност в * води до
необходимост от текущо счетоводно отчитане на основата на документална
обоснованост на стопанските операции и факти, органицирано в съответствие с ЗСч., а
предвид факта,че * има регистрация по ЗДДС налага същото да се извършва по
способа на двустранното счетоводно записване.В чл.16 от ЗСч. Е регламентирано, че
ръководителят на предприятието, в случая Председателят на * отговаря за
организацията на текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този
закон, както и за съставянето, съдържанието и публикуването на финасовите отчети.
Наличието на дейност-производствена и търговска, води до необходимост от текуща
счетоводна дейност.
Вещото лице дава заключение,че брутното трудобо възнаграждение за
определяне на обезщетението по чл.225 от КТ е полученото от работника и служителя
БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя БТВ. Размерът на
БТВ за определяне на обезщетението на ищцата по чл.225 ал.1 от КТ е 977,60лв. , като
за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението за периода от
6 месеца обезщетението е в размер на 5 865,60 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
В настоящото производство са предявени три обективно съединени иска: иск
по чл.344 ал.1 т.1 КТ - за признаване уволнението на ищцата за незаконно и за неговата
отмяна, иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ - за възстановяване на предишната работа и иск по
чл.344 ал.1 т.3 КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ- за осъждане на работодателя да
заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа
вследствие на незаконното уволнение, като главен е искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ, а
9
останалите два иска са акцесорни.
Предявените искове са основателни по следните съображения:
При предявен конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ тежестта на доказване
законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение лежи
върху работодателя. За да прекрати трудовото правоотношение на ищцата,
работодателя се е позовал на основанието, предвидено в разпоредбата на чл.328 ал.1
т.4 от КТ- “спиране на работа за повече от 15 работни дни”. «Спирането на работа»
означава временно преустановяване на дейността на предприятието. То може да
засяга както цялото предприятие, така и отделно негово поделение или звено.
Причиините за спирането са организационно технически или икономически, като без
значение е тяхната конкретна проява- липса на суровини, липса на материали, повреда
на машини, липса на пазар за продукцията и др. Необходимо е също спирането на
работата да е продължило повече от 15 работни дни.
«Спирането на работата» по чл.328 ал.1 т.4 от КТ означава престой на
работника или служителя т.е. състояние, при което той «стои», бездейства, а не работи
и не изпълнява трудовите си задължения. За разлика от «престоя», което понятие се
съдържа в чл.120, 173 ал.4 и чл.267 от КТ , при който състоянието на неактивност
засяга конкретния работник или срлужител и може да се дължи както на независещи от
него причини, така и на неговото виновно поведение, при «спиране на работата» по
чл.328 ал.1 т.4 от КТ е налице временно отсъствие на необходимите организационно-
технически или икономически условия за извършването на работата, при която тя
спира. При него престоят е последица от спирането на работата. Не е достатъчно
работникът или служителят да бездейства. Бездействието трябва да е в резултат от
реалното спиране на работата т.е. работникът да не изпълнява трудовите си функции
вследствие спиране на работата. Самите причини, поради които е спряна работата са
въпрос на целесъобразност на работодателя, които не подлежат на съдебен контрол, но
при евентуален спор в тежест на работодателя е да докаже тяхното наличие.
За да е налице завършен фактическият състав на уволнението на основание чл.
324, ал. 1, т. 4 от КТ, достатъчно е към датата на уволнението, вече да е налице спиране
на работата, което да е продължило повече от 15 (т. е. - поне 16) работни дни. Не е
необходимо престоят да продължава и към момента на уволнението, т. е. към датата
на изтичането на срока на предизвестието, когато той е спазен от страна на
работодателя. Към този момент работата вече може да е възобновена - в пълен или
ограничен обем, но това не влия е на законосъобразността на уволнението, след като
фактическият състав на чл. 324, ал. 1, т. 4 от КТ е вече завършен и е налице.
В настоящото производство не се събраха никакви доказателства ,
обосноваващи извод за обективното осъществяване на основанието за уволнение по
чл.328 ал.1 т.4 от КТ, на което се е позовал ответника-работодател, за да прекрати
10
трудовото правоотношение с ищцата. От неоспореното заключение на вещото лице
безспорно се установи, че след 01.05.2021г. в ответната кооперация има извършвани
счетоводни операции и документооборот. За периода м.05.-м.08.2021г. и към
17.03.2022г./ датата на извършване на проверката от вещото лице/ в ПК „*“ няма
спиране както на производствената, така и на търговската дейност на *. Наличието на
производствена и търговска дейност води до необходимост от текуща счетоводна
дейност. Последната е осъществявана през проверявания от вещото лице период,
подавани са своевременно и справки декларации по ЗДДС.
При това положение, доколкото след 01.05.2021г е извършвано
осчетоводяване на стопанските операции в * и не се установи да е имало период повече
от 15 работни дни, в които тази дейност да е била преустановена, следва да се приеме,
че не е било налице спиране на работата в отдел „Счетоводство“, независимо от това
кой е извършвал това осчетоводяване- от наета външна счетоводна фирма, от
председателя на * по граждански договор и т.н.
Напротив, по делото се събраха доказателства, сочещи на наличието на друго
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата- това по чл.328
ал.1 т.2 пр.2 от КТ- „съкращаване в щата“, предвид представените по делото две щатни
разписания. Доколкото , обаче, работодателят не е успял да преодолее закрилата по
чл.333 ал.1 т.3 от КТ , от която се ползва ищцата, съдът намира за основателно
становището на ищцата, че в случая работодателя е действал недобросъвестно, като е
прекратил трудовото й правоотношение на основание, при което предварителната
закрила по чл.333 ал.1 от КТ не се прилага.
С оглед посоченото, след като ответникът не доказа наличието на основанието
за уволнение по чл.328 ал.1 т.4 от Т съдът намира, че същият незаконосъобразно е
упражнил правото си на уволнение, поради което предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1
КТ-за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск по чл.344, ал.1, т. 1 от КТ поради неговата
основателност, ще следва да бъде уважен и конститутивният иск по чл.344 ал.1 т.2 за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност «Главен
счетоводител» в ответната кооперация.
Основателен е и осъдителният иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за изплащане на
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. Ищцата с представеното по делото копие от
трудовата книжка установи, че след уволнението не е започнала работа при друг
работодател. Оставането й без работа след незаконното уволнение поражда правото
на ищцата на обезщетение за не повече от 6 месеца от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение , който иск за посочения период се явява основателен в
размер на претендираната сума от 5 865,60лв., установен от заключението на вещото
11
лице.
Ще следва с оглед изхода на делото, на осн.чл.81 във в р. с чл.78 ал.1 от ГПК,
ответника да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по водене на делото в размер
на 950,00лв. за адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78 ал. 6 от ГПК ще следва ответника да заплати по сметка на РС-*
150,00лв. разноски за вещо лице и 294,62лв. ДТ върху уважените три обективно
съединени иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за НЕЗАКОННО уволнението
на М. ЕМ. Ч., ЕГН ********** с адрес с гр.*, * извършено със Заповед
№0*16.09.2021г. на Председателя на Потребителна кооперация ”*” гр.*, ЕИК * с адрес
гр.*, * и ОТМЕНЯ посочената заповед, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн.чл.344 ал.1 т.2 от КТ М. ЕМ. Ч., ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението й длъжност «Главен счетоводител» в Потребителна
кооперация ”*” гр.*, ЕИК * с адрес гр.*, *.
ОСЪЖДА на осн.чл.433 ал.1 т.3 от КТ ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ”*”
гр.*, ЕИК * с адрес гр.*, * да заплати на М. ЕМ. Ч., ЕГН ********** с адрес с гр.*, *
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за период от 6 месеца от датата на уволнението т.е.
за периода от 17.09.2021г. до 17.03.2022г. в размер на 5 865,60 лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ”*”
гр.*, ЕИК * с адрес гр.*, * да заплати на М. ЕМ. Ч., ЕГН ********** с адрес с гр.*, *
разноски по водене на делото в размер на 950,00лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
”*” гр.*, ЕИК * с адрес гр.*, * да заплати по сметка на *ски районен съд 150,00лв.
разноски за вещо лице и ДТ в общ размер на 294,62лв. върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *ски окръжен съд в двуседмичен
срок,считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
12