РЕШЕНИЕ
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№....................,
гр.София, 30.04.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, в
открито заседание , проведено на пети октомври, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.съдия Мария Богданова
при секретаря Валентина
Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело № 6091 по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение от 16.03.2016г., постановено по гр.дело № 32111/2015г.
на СРС, 66 състав, с което са отхвърлени предявените от И.Д.Д. срещу Й.Н.М.
обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.42,б.“б“
от ЗН, вр. с чл.25,ал.1 от ЗН , с предмет- прогласяване за нищожно на саморъчно
завещание от 07.01.2014г., с което Р.К.В.е
завещала на Й.Н.М. апартамент № 46, находащ
се в ж.к.******, заедно с покъщнината;
2/ иск с правно основание чл.108
от ЗС с предмет- ревандикацията на ап.№ 46, находящ се в гр.******, /с предишно
наименование ж.к.“******, с площ от 60,47 кв.м., 3/ иск с правно основание
чл.30 от ЗН, вр. с чл.25,ал.1 от ЗН- за намаляване на завещателното
разпореждане, извършено от Р.К.В.в полза на Й.Н.М. със саморъчното завещание от
07.0.1.2014г. и възстановяване на запазената част на И.Д.Д. от наследството на Р.К.В.и
4/ иск с правно основание чл.108 от ЗС с
предмет- ревандикацията на ап.№ 46,
находящ се в гр.******, /с предишно наименование ж.к.“******, с площ от 60,47
кв.м.,
Въззивникът
, И.Д.Д., заявява искане за отмяна на обжалваното решение,
като се позовава на отменителните основания: незаконосъобразност, поради
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон и
необоснованост. Твърди, че законосъобразно с доклада по делото от първоинстанционния
съд е постановено, че в доказателствена тежест на ответницата е установяване
автентичността на спорното завещание, както и че не сочи доказателства за това
обстоятелство, като при липсата на ангажирани от ответницата доказателства.
Поддържа, че в противоречие с така
даденото указание и необосновано с обжалваното решение от съда е прието, че
завещанието е автентично. Счита за необосновано, /поради липсата на мотиви/
решението в частта, с която е отхвърлен главният иск по чл.108 от ЗС . Твърди,
че в нарушение нормата на чл.146 от ГПК от първата инстанция не са
отделени спорните от безспорните факти
по делото и не му е указано, че не сочи доказателства за приемане на
наследството под опис. Счита, че приемането на наследството по този
законоустановен ред в конкретния случай не се изисква, тъй като неправилно от
първата инстанция завещателното
разпореждане е квалифицирано като частно, а то е универсално. Твърди, че от
първата инстанция е нарушено и правото му на защита, тъй като обжалваното
решение е постановено преди изтичане на дадения му срок за представяне на
писмени бележки по делото. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на
друго, с което да бъдат уважени главните искове по чл.42 ,б.“б“ от ЗН и чл.108
от ЗС- за ревандикацията на целия процесен имот, при условията на евентуалност-
в случай, че бъде отхвърлен искът по чл.42,б.“б“ от ЗН- да бъде уважена
претенцията по чл.30 , вр. с чл.29,ал.1 от ЗН и тази по чл.108 от ЗС- за
ревандикацията на ½ ид.ч. от процесния имот. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна
, Й.Н.М. оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване
на обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Възразява, че не е налице соченото от ищеца
нарушение на нормата на чл.146 от ГПК, което да е допуснато от първата
инстанция. Поддържа, че тежестта за
доказване на исковите претенции лежи върху ищцовата страна в процеса , а
доказателства за твърдяната неавтентичност, респ.- за приемане на наследството
под опис, не са ангажирани от ищеца. Намира
за неоснователно твърдението на въззивника-ищец за нарушение правото му на
защита, като моли съда да съобрази факта, че писмената защита на ищеца е
подадена в съда на 15.03.2016г., а обжалваното решение е постановено на
16.03.2015г. и че макар решението да е постановено в последния ден, в който
изтича срокът за писмени бележки на ищеца, последният не твърди и не
установяват да е депозирал друга защита, извън тази, подадена на 15.03.2015г. Предвид изложените съображения, ответницата
моли въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение и остави без уважение
жалбата на ищеца. Заявява искане за присъждане на разноските по делото,
направени във въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК/, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът
е сезиран с главен иск с правно основание чл.42,б.“б“, вр. с чл.25,ал.1 от
Закона за наследството /ЗН/, с който е съединен при условията на евентуалност
иск с правно основани чл.30,ал.1 от ЗН, като с двата иска е съединен обективно
и кумулативно иск с правно основание чл.108 от ЗС- с предмет ревандикацията на
целия процесен имот , съответно – на ½ ид.ч. от него. Предявеният иск по
чл.108 от ЗС е един, тъй като основанието, на което от ищеца е заявено
притежанието на правото на собственост и предметът е един имот. Идеалната
част / ½ ид.ч./ се включва като
част от целия имот и в случай, че съдът приеме, че искът е основателен само до
размера на ½ ид.ч. от имота- следва да уважи иска за тази част, респ.-
да отхвърли за останалата ½ ид.ч. По отношение на основанието следва да
се отбележи, че както за целия имот,
така и за частта от него /1/2 ид.ч./ основанието, на което поддържа ищецът, че
е придобил собствеността е едно и също- наследяване по закон от общата
наследодателка, поради което и както вече бе посочено по-горе- настоящата
инстанция приема, че искът е един. Хипотезата на два иска с правно основание
чл.108 от ЗС би била налице само в случай, че ищецът твърди различни придобивни
основания за цялото и за идеалната част,
каквито твърдения в конкретния случай не се поддържат. От първоинстанционния съд в нарушение на
принципа за диспозитивното начало е прието , че е сезиран с два иска с правно
основание чл.108 от ЗС – с предмет- целия процесен имот. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното съдебното решение, в частта, с която
съдът се е произнесъл по втория иск с правно основание чл.108 от ЗС- с предмет
целия процесен имот е недопустимо и като такова - следва да бъде обезсилено. В
останалата част, при извършената от настоящата инстанция проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, бе установено, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
По
иска с правно основание чл.42,б.“б“ от ЗН, вр. с чл.25,ал.1 от ЗН.
Исковата
претенция е неоснователна.
В
нарушение на процесуалното правило на чл.146,ал.1,т.3 от ГПК, от първоинстационния съд не са
уточнени и отделени спорните от безспорните права и факти между страните по
делото. Този процесуален пропуск е
отстранен от въззивната инстанция. Отделено е като спорно обстоятелството, че
процесното завещание не е написано и подписано от лицето, указано като негов
автор, при изрично заявено от ответницата възражение във въззивната инстанция,
че то е написано и подписано от указания автор. В тази връзка, от допуснатата при условията на
чл.266,ал.3 от ГПК, съдебно –почеркова експертиза във въззивното производство,
се установява, че процесното завещание от 07.01.2014г., с което от наследодателката Р.К.В.е завещан на племенницата й /ответница
по настоящото дело/ Й.Н.М., процесният апартамент № 46, в ж.к.******, заедно с
покъщнината , е написано и подписано от завещателката. Настоящата инстанция
намира за неоснователен довода на въззивника-ищец , че съдебно-почерковата
експертиза е допусната в нарушение на процесуалното правило на чл.266,ал.1 от ГПК, тъй като ответницата е могла да заяви същата своевременно в
първоинстанционното производство при правилно дадени указания от първата
инстанция, че нейна е тежестта за установяване автентичността на завещанието.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите, допуснатото от първата инстанция
процесуално нарушение касае неотделянето на спорните от безспорните права и
факти между страните. С отговора на ИМ
от ответницата не е заявено ясно и категорично становище по въпроса- дали
оспорва или не твърдяната неавтентичност на процесното завещание, тъй като
изявленията й в отговора касаят единствено фактите относно начина, по който
завещанието е било открито от нея, респ.- от ответницата не е заявено изрично
дали ще се ползва от завещанието, а е предоставено на съда да прецени по
справедливост правата на ищеца. Наличието или липсата на спор е уточнено едва
във въззивното производство, в рамките на което от ответницата е заявено и
изричното становище, че ще се ползва от оспореното завещание. Именно във връзка
с отделените спорни от безспорни обстоятелства от въззивната инстанция е
допусната по искане на ответницата и при условията на чл.266,ал.3 от ГПК,
съдебно-почерковата експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че не следва
да бъде обсъждано, като преклудирано, заявеното за пръв път с писмената защита
на въззивника-ищец оспорване на експертното заключение и доводите, с които е
обосновано искането заключението да не бъде кредитирано от съда. Експертното
заключение не е оспорено в съдебното заседание, в което е проведен разпитът на
вещото лице и заключението е прието. Нещо повече, както в самото писмено заключение,
така и в разясненията към него, дадени от вещото лице в съдебното заседание,
подробно е обоснован отговорът на въпроса за причините, на които се дължат
констатираните от експерта смущения в структурните характеристики на почерка и
установената нарушена пространствена ориентация, като е посочено, че те могат
да се дължат на различни обстоятелства, свързани с възрастта и заболяванията на
лицето. Независимо от конкретната причина, обаче, експертът изрично уточнява,
че в ръкописния текст на изследваното завещание и подписа на завещателя се
наблюдават отразени устойчиви както общи, така и частни признаци, които
съпоставени с тези по използвания безспорен сравнителен материал, дават
основание да бъде направен еднозначният експертен извод, че завещанието е
написано и подписано от указания в него автор- Р.К.В..
С
оглед гореизложените мотиви, настоящата инстанция приема, че искът по
чл.42,б.“б“ , вр. с чл.25,ал.1 от ЗН се явява неоснователен и като такъв-
следва да бъде отхвърлен. Като последица от това- приема, че обжалваното
първоинстанционно решение, в частта, с която този иск е отхвърлен, следва да
бъде потвърдено.
По
евентуалния иск с правно основание чл.30, вр.с чл.29,ал.1 от ЗН
При
горния изход на делото по предявения главен иск по чл.42,б.“Б“ от ЗН, вр. с
чл.25,ал.1 от ЗН, съдът дължи произнасяне по съединения с него при условията на
евентуалност иск по чл.30, вр. с чл.29,ал.1 от ЗН. Настоящият съдебен състав намира иска за
основателен. От представеното по делото удостоверение за наследници №
АИ-03-474/ 04.05.2015г., издадено от СО- район „Илинден“ , се установява, че
след смъртта на наследодателката Р.К.В., /починала на 13.07.2014г./, неин
единствен наследник по закон по права низходяща линия от втора степен /внук/ се
явява ищецът И.Д.Д.. Видно от
удостоверението за родствени връзки № АИ06-77/ 14.07.2014г., ответницата е
племенница на наследодателката. В рамките на въззивното производство във връзка
с отстранено допуснато процесуално нарушение от първата инстанция на нормата на
чл.146,т.3 и т.4 от ГПК, е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че с недвижимия имот и покъщнината в него-
предмет на процесното завещателно разпореждане, се изчерпва цялото имущество на
наследодателката Р.К.В.. При тази
хипотеза, настоящият съдебен състав приема, че завещателното разпореждане има
характер на универсално- по смисъла на чл.14,ал.1 от ЗН. Като последица от
това, съдът приема, че макар със завещателното разпореждане наследодателката да
се е разпоредила в полза на ответницата като лице, което не е призовано към
наследяване, по отношение на ищеца, като
наследник по закон, не е приложимо изискването на нормата на чл.30,ал.2 от ЗН-
за приемане на наследството под опис. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика- т.4 от ТР № 3/ 2013г. по т.дело № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, както и
постановените по реда на чл.290 от ГПК решения№ 324/16.10.2012г. по гр.д.№
654/2011г. на І ГО на ВКС и № 28/ 21.02.2014г. по гр.д.№ 825/2012г. на ІІ ГО на
ВКС. Съгласно
нормата на чл. 28, ал. 1 ЗН когато
наследодателят е оставил низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. Нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН дава
възможност на наследника с право на запазена част, който не може да получи
пълния размер на тази част поради завещания или дарения, да иска намалението им
до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните
дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за
реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на
наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. В конкретния случай ищецът, като единствен
наследник по закон от втора степен по права низходяща линия, има правото на
запазена част от наследството на общата наследодателка Райна Вангелова в размер
на ½ , съгласно чл.29,ал.1 от ЗН.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите, доколкото процесното
завещателно разпореждане попада в приложното поле на чл.14,ал.1 от ЗН, при
разглеждане на иск за намаляването му не се образува маса по чл.31 от ЗН, а
намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от
наследството, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя се
включват в завещателното разпореждане и след смъртта му не остават свободни
имущества, от които ищецът, като лице от кръга на тези по чл.28,ал.1 от ЗН би могъл да получи онова,
което съставлява негова запазена част.
Разпоредбата на чл.30,ал.2 от ЗН, намира приложение и съответно- следва да се
формира наследствена маса по реда на чл.31 от ЗН, само в случай, когато
наследодателят се е разпоредил с конкретно имущество,чрез дарение или
завет, /с които именно се поддържа, че е
накърнена запазената част/, но не и в хипотезата на общо завещателно разпореждане.
С
оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че запазената
част на ищеца е накърнена с извършеното от общата наследодателка процесно универсално завещание, поради което завещанието следва да
бъде намалено с 1/2 част, необходима за попълване на запазената част на ищеца
от процесното наследство и тази 1/2 част следва да бъде възстановена на ищеца.
По иска с правно основание
чл.108 от ЗС
Настоящият съдебен състав приема,
че искът се явява доказан и основателен до размера на ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот. От
представената по делото заповед № РД-41-1477/ 31.05.1982г. се установява, че
наследодателката Р.К.В.е била собственик на процесния недвижим имот, придобит
от нея на основание чл.100 от ЗТСУ /отм./. На основание наследяване по закон и
като последица от уважения иск по чл.30, вр. с чл.29,ал.1 от ЗН, ищецът с
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имота, като останалата ½
ид.ч.- принадлежи на ответницата, на основание наследяване по завещание.
Ответницата не оспорва и признава в отговора на ИМ обстоятелството, че владее
целия имот, като извън притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот,
за нея липсва правно основание за упражняването на владението по отношение на
останалата ½ ид.ч. от имота, собственост на ищеца. С оглед изложените мотиви, съдът приема, че
предявеният иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен до размера на ½
ид.ч. , като обжалваното решение в частта, с която претенцията е отхвърлена за тази идеална част следва да
бъде отменено. В частта, с която ревандикационният иск е отхвърлен за
останалата ½ ид.ч.- първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, на въззивника-ищец се дължат направените по делото разноски
пред първата инстанция в размер на 1 271,09лв. /внесена държ.такса, такса
за вписване на ИМ , такси за съд.удостоверения и адв.възнаграждение/ и за
въззивното производство от 839,50лв. /държ.такса и адв.възнаграждение/,
съответстващи на уважената част от исковете и жалбата му. На основание
чл.78,ал.3 от ГПК ответницата има правото на разноски за първата инстанция,
съразмерно с отхвърлената част от исковете от 500,83лв. /адвокатско
възнаграждение/, като за разликата над тази сума- до пълния присъден размер от
1000,00лв.- първоинстанционното решение следва да бъде отменено. За въззивното
производство на ответницата се следват разноски, съразмерно с отхвърлената част
от жалбата на ищеца от 560,93лв. / за адв.възнаграждение и депозит за вещо
лице/.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението
от 16.03.2016г., постановено по гр.дело №
32111/2015г. на СРС, 66 състав в частта,
с което е отхвърлен вторият иск с
правно основание чл.108 от ЗС, с предмет- признаване за установено по
отношение на Й.Н.М., че И.Д.Д. е собственик на следния недвижим имот:ап.№ 46,
находящ се в гр.******, /с предишно наименование ж.к.“******, с площ от 60,47
кв.м. и осъждане на Й.Н.М. да предаде на И.Д.Д. владението на описания имот.
ОТМЕНЯ решението
от 16.03.2016г., постановено по гр.дело №
32111/2015г. на СРС, 66 състав в частта,
с която са отхвърлени предявените от И.Д.Д. срещу Й.Н.М. обективно съединени
искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.30 от ЗН, вр. с чл.25,ал.1
от ЗН- за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от Р.К.В.в полза
на Й.Н.М. със саморъчното завещание от 07.0.1.2014г. , с което Р.К.В.е завещала на Й.Н.М. апартамент
№ 46, находящ се в гр.******, бл. ******, заедно с покъщнината , и възстановяване на запазената част на И.Д.Д. от
наследството на Р.К.В.и 2/ иск с правно основание чл.108 от ЗС с
предмет- признаване за установено по отношение на Й.Н.М., че И.Д.Д.
е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот:ап.№ 46, находящ
се в гр.******, /с предишно наименование ж.к.“******, с площ от 60,47 кв.м. и
осъждане на Й.Н.М. да предаде на И.Д.Д. владението на ½ ид.ч. от описания имот, както и в частта, с която И.Д.Д. е осъден да заплати на Й.Н.М.
разликата над дължимата сума от 500,83лв.- до пълния присъден размер от 1000,00лв.- разноски по делото, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА,
на основание чл.30,ал.1 , вр. с чл.29,ал.1 от ЗН, с 1/2 завещателното
разпореждане, извършено от Р.К.В., /починала на 13.07.2014г./ в полза на Й.Н.М. със саморъчното завещание
от 07.0.1.2014г. , с което Р.К.В.е завещала на Й.Н.М. апартамент № 46, находящ
се в гр.******, бл. ******, заедно с покъщнината, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на И.Д.Д.
в размер на 1/ 2 от наследството на Р.К.В., починала на
13.07.2014г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Н.М., че И.Д.Д.
е собственик , на основание наследяване по закон от Р.К.М. и на
основание чл.30,ал.1 , вр. с чл.29,ал.1 от ЗН, на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 46,
находящ се в гр.******, /с предишно наименование ж.к.“******, с площ от 60,47
кв.м. и ОСЪЖДА Й.Н.М. да предаде на И.Д.Д.
владението на ½ ид.ч. от описания имот, на основание чл.108 от Закона за
собствеността.
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 16.03.2016г., постановено
по гр.дело № 32111/2015г. на СРС, 66 състав, в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените от И.Д.Д.
срещу Й.Н.М. обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.42,б.“б“ от ЗН, вр.
с чл.25,ал.1 от ЗН , с предмет- прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 07.01.2014г., с което Р.К.В.е
завещала на Й.Н.М. апартамент № 46, находащ
се в ж.к.******, заедно с покъщнината;
2/ иск с правно основание чл.108
от ЗС с предмет- признаване за установено по отношение на Й.Н.М., че И.Д.Д.
е собственик , на основание наследяване по закон на останалата ½
ид.ч. от следния недвижим имот: ап.№ 46, находящ се в гр.******, /с предишно
наименование ж.к.“******, с площ от 60,47 кв.м. и за осъждането на Й.Н.М. да предаде на И.Д.Д. владението на
тази останала ½ ид.ч. от описания
имот, както и в частта, с която И.Д.Д.
е осъден да заплати на Й.Н.М. сумата от 500,83лв.- разноски по делото, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК .
ОСЪЖДА Й.Н.М. да заплати на
И.Д.Д. сумата от 1 271,09лв.- разноски по делото за първата инстанция и
сумата от 839,50лв.- разноски за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Д. да заплати на
Й.Н.М. - сумата от 560,93лв.- разноски по делото за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.