Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.02.2022 г.
В
И
М
Е
Т
О Н А
Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8257 по
описа за
2020 година и
за
да
се
произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Х.М.С. (частично
освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК –
така определение от 18.08.2020 г. на л. 57 и сл. от делото) излага в исковата
молба от 07.08.2020 г. следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция:
настъпило на 11.08.2015 г. ПТП на Околовръстен път на кръстовището с пътя за с.
Локарско по вина на водача на автомобил Опел Астра с ДК № *******– М.Б.С.(неин
баща, починал в резултат от произшествието), управлявал при неспазване на правилата
за преминаване през кръстовище и предприемане на маневри, като при предприемане
но маневра ляв завой отнел предимство, довело до удар с движещия се на
кръстовище автомобил Рено Клио с ДК № *******; получени от нея травматични увреждания
като пътник в автомобил Опел Астра, изразяващи се в мозъчно сътресение, контузии
на главата, закрит околоочен кръвоизлив в дясно, счупване на дясна орбита,
разкъсно-контузна рана в областта на дясна буза, счупване на дясна скулна кост,
челюст, киткова кост и 5-ти пръст на дясна ръка и изкълчване на лява ключична
става; претърпени от уврежданията болки и страдания, психически неудобства, включително
и след връщането й на работа около 2 месеца след произшествието и извършената й
на 27.08.2015 г. костна операция, поради изкривяването и белега на лицето й и
промяната в нейния живот, справедливото обезщетяване на които възлизало на 100000
лева, и имуществени вреди в размер на 349 лева, и наличие задължителна
застраховка ГО при застрахователя, уведомен за настъпилото събитие на
07.10.2015 г. Претендира сумата от 80000 лева, като част от общия размер от
100000 лева на обезщетението за неимуществени вреди, и сумата 349 лева –
обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху
неимуществените вреди от 11.08.2015 г. и върху имуществените вреди от предявяването
на исковата молба – 07.08.2020 г., и разноските по производството.
Ответникът ЗАД ОЗК
– З.АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че липсват
доказателства относно твърдяния механизъм на настъпване на процесното ПТП,
вината на застрахования при него водач и причинната връзка на уврежданията с
ПТП-то. Навежда и евентуални възражения за съизвършителство с водача на
автомобил Рено Клио, управлявал при несъобразена с пътните условия скорост, и
съпричиняване на вредоносния резултат поради липсата на поставен предпазен
колан от ищцата като пътник, неспазване на предписания й режим на лечение и
знание за управлението на автомобила от нейния баща след употреба на алкохол.
Прави възражение и за завишаване на размера на претендираните обезщетения. Претендира
разноски.
С определение от
18.01.2020 г. е конституирано на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК З.Б.И. АД като
трето лице помагач на страната на ответника ЗАД ОЗК - З.АД,
което е оспорило така предявените искове и наличието на основание за ангажиране
на отговорността му.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По делото се
установява от представената преписка, по която е изготвен и констативен
протокол № К-659 от 11.08.2015 г., съставен от ОПП при СДВР, че на 11.08.2015 г.,
около 11.20 часа, автомобил Опел Астра с ДК № *******, управляван от М.Б.С., движейки
се по ул. Околовръстен път в посока от с. Войнеговци към с. Казичене и на разклона
за с. Локорско при маневра „ляв завой“ реализира ПТП с насрещно движещия се автомобил
Рено Клио с ДК № ******* и след удара с който се удря в спрелия в ляво на разклона
за с. Локорско автомобил МАН с ДК № ******От съставителя на протокола е констатирано,
че от произшествието има трима пострадали – водача и пътника на автомобил Опел
Астра и водача на автомобил Рено Клио, сред които е и ищецът Х.С. на възраст 24
години, и че за водача на автомобил Опел Астра с ДК № ******* е била сключена
със ЗАД ОЗК - З.АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № 23115000261167
от 10.01.2015 г., като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен
между страните, а за водача на Рено Клио с ДК № ******* – със З.Б.И. АД.
За настъпването на
процесното произшествие било образувано наказателно производство, приключило след
осъществен инстанционен контрол с влязла в сила на 24.06.2020 г. по н.о.х.д. №
5458/2017 г. на СГС оправдателна присъда по повдигнатото срещу К.Г.обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „а“, пр. 2 и
б. „б“, ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“и чл. 342, ал. 1 от НК, затова че при управление
на автомобил Рено Клио по ул. Околовръстен път в посока от с. Казичене към с.
Войнеговци, в района на кръстовището с пътя за с. Локорско, да е нарушил правилата
за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП, движейки се със
скорост от 74 км/ч при максимално разрешена скорост – 60 км/ч, при която е
реализирал процесното произшествие и по непредпазливост причинил смърт на М. С.и
средна телесна повреда на Х.С.. В мотивите на наказателния съд е прието, че не
е налице допуснато от подсъдимия К.Г.нарушение на правилата за движение по пътищата,
включително и на правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, отчитайки разстоянието за
видимостта на двамата водачи, предприетите от тях действия и предотвратимостта
на удара за водача на автомобил Рено Клио от момента на възникването на
автомобил Опел Астра като опасност за движението – навлизането на последния в
лентата за движение на лек автомобил Рено Клио.
По делото е прието
заключение на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, фактическите
изводи на което съдът възприема за достоверни, тъй като те са направени
обективно и компетентно от вещите лица. Установява се от заключението в
автотехническата му част, че процесното ПТП е настъпило поради субективните
действия на водача на автомобил Опел Астра със системите за управление на
автомобила, който е предприел маневра „завой наляво“ в момент, в който автомобил
Рено Клио го е приближавал отдясно и навлязъл в опасната му зона за спиране (т.е.
при невъзможност за последния да спре преди мястото на удара от момента, в
който автомобил Опел Астра е навлязъл в пътната му лента за движение). Вещото
лице изяснява, че скоростта на движение на автомобил Рено Клио преди
настъпването на ПТП-то не е в причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие.
Според заключението
в медицинската му част, изготвено въз основа на представените по делото протоколи
за ПТП и епикризи, фактури и фискални бонове, всички съставени през релевантния
период, в резултат от настъпилото ПТП, поради внезапния силен удар на главата на
пострадалата в стъклото на предната дясна врата на автомобил Опел Астра и
счупването му, а след него поради обратното движение на тялото й и удар на
лявото рамо вероятно в ръба на облегалката на шофьорската седалка, ищецът Х.С.,
която е пътувала като пътник на предна дясна седалка на автомобила, е получила
травматичните увреждания, изразяващи се в: контузия на
главата; мозъчно сътресение; хематом на дясното око; фрактура на външна стена
на дясна очна орбита; разкъсно-контузна рана в областта на дясна буза; фрактура
на дясна скулна кост на лицевия череп и външна стена на дясна очна орбита; фрактура
на 8-ма киткова костица на дясна ръка; разкъсване на фалангиалната става на
5-ти пръст на дясна ръка и изкълчване на лява акромиоклавикуларна става. За
лечението на уврежданията на ищеца Х.С. е оказана спешна медицинска помощ и проведено
болнично лечение в Неврохирургична клиника на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов. Тя е постъпила
в увредено общо състояние след произшествието и без спомен за него, като повърнала
няколкократно и по спешност са й били извършени различни изследвания и консултации,
от които се установили уврежданията. Вещото лице изяснява, че на ищеца Х.С.
била извършена хирургична обработка на раната и поставена превръзка, а на
дясната ръка – гипсова лонгета за обездвижване, като била поставена под наблюдение
на постелен режим и след стабилизиране на състоянието – изписана на 14.08.2015
г. с предписан хранителен режим и прегледи. Поради засилили се болки в лявото
рамо ищецът Х.С. била прегледана и приета за оперативно лечение в Болница
Софиямед на изкълчване на лява акромиоклавикуларна става, проведено през периода
27.08.2015 г. – 31.08.2015 г. и предписани след изписването й режим и прегледи.
За проведеното лечение тя е извършила и необходими за него разходи за такси, оперативни
консумативи и битови условия общо в размер на 349 лева.
Възстановяването
на ищеца Х.С. от отделните увреждания се е осъществявало с различна продължителност
– от 10-12 дни до 3 месеца, като общо оздравителният й процес за всички
причинени увреждания е приключил за срок до 3 месеца. През време на този период
е изпитвала болки и страдания - интензивни през първите 2-3 седмици непосредствено
след произшествието и след проведената костна операция, през които е имала и значително
главоболие, световъртеж и неудобства от невъзможността да се храни с твърди
храни, а извън посочените периоди само периодично явяващи при рязка промяна на
времето болки. Вещото лице изяснява, че понастоящем общото здравословно състояние
на ищеца Х.С. е стабилизирано, включително и без неврологични усложнения от
претърпяното мозъчно сътресение, като имала остатъчни белези, представляващи трайни
козметични дефекти, в областта на дясната буза с леко хлътване на дясната скула,
която е зараснала окончателно, и на лявото рамо от извършената костна операция.
Според
заключението, изхождайки от механизма на процесното ПТП, интензивността на
ударите, деформациите на купето на автомобила и вида на уврежданията, не можело
да се направи извод, че ищецът Х.С. е пътувала в автомобила без предпазен
колан. Уврежданията й са могли да бъдат получени и при правилно поставен
предпазен колан, тъй като страничните движения на тялото не се ограничавали от
колана и са били възможни в пълен обем и сила, особено при страничен удар, а и липсата
на увреждания в областта на гърдите и корема при нея било резултат от
взривената въздушна възглавница на автомобила. За уврежданията й били предписани
режим на лечение и прегледи, за провеждането на които нямало представени
медицински документи.
За установяването
на болките и страданията пред настоящата съдебна инстанция е разпитана св. Д.С.
– майка на ищеца. От показанията на свидетелката се установява, че тя е видяла
дъщеря си Х.С. в болницата непосредствено след произшествието, като състоянието
й видимо било тежко, плачела и повръщала. Имала силни болки от уврежданията,
налагало се да приема обезболяващи и да бъде на постелен режим, свързан с помощ
при обслужването й. Продължилите болки в лявото й рамо, наложили провеждането
на нови прегледи и оперативно лечение, осъществено в Болница Софиямед. Заради
счупването на челюстта на дъщеря й около месец след произшествието се налагало
да яде само пюрирана храна и дълго време изпитвала ужас да се вози в автомобил
и да шофира. Понастоящем ищецът Х.С. продължава да има кошмари от случилото се
и белег на скулата й, който се опитвала да прикрие с косата си. Съдът цени за
достоверни показанията на св. Д.С. при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с
оглед на всички други данни по делото.
Представени са
също по делото уведомително писмо от 07.10.2015 г., подадено от ищеца Х.С. до
застрахователя ЗАД ОЗК – З.АД за настъпилото произшествие, и от 01.02.2017 г.
за причинените й от него травматични увреждания, по което с писмо от 01.06.2017
г. застрахователят изрично й е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
За възникването на
имуществената отговорност на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да
е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования
и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност
между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по делото, че при настъпилото на 11.08.2015 г. на ул.
Околовръстен път в гр. София в посока от с. Войнеговци към с. Казичене и в
района на кръстовището с пътя за с. Локорско пътнотранспортно произшествие
застрахованият при ответника водач на автомобил Опел Астра - М. С., нарушил правилата
за движение по пътищата по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП като при завиване наляво за
навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещия се автомобил Рено Клио, с
което е причинил на ищеца Х.С. - пътник на предната седалка в автомобил Опел
Астра, различни по вид и тежест травматични увреждания. Доказа се по делото, че
получените от ищеца Х.С. увреждания представляват контузия на главата; мозъчно
сътресение; хематом на дясното око; фрактура на външна стена на дясна очна
орбита; разкъсно-контузна рана в областта на дясна буза; фрактура на дясна
скулна кост на лицевия череп и външна стена на дясна очна орбита; фрактура на
8-ма киткова костица на дясна ръка; разкъсване на фалангиалната става на 5-ти
пръст на дясна ръка и изкълчване на лява акромиоклавикуларна става и че в резултат
от същите е претърпяла неимуществени вреди. Изпитвала е болки и страдания,
особено интензивни през първите 2 - 3 седмици след произшествието и
оперативното лечение, неудобства от невъзможността да се обслужва сама и да се
храни пълноценно поради прием само на пюрирана храна за същия период от време, изпитвала
страх от случилото се – нарушен бил съня й и дълго време се страхувала да
пътува и шофира, и се смущавала от остатъчния й козметичен белег на лицето,
който се опитвала да прикрива с косата си. От съвкупната преценка на събраните
и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установява по
несъмнен начин, че претърпените от ищеца Х.С. увреждания са в причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на водача на автомобил Опел Астра, извършено
в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с
обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност,
вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на
исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), а доводите на ответника ЗАД ОЗК – З.АД в обратния смисъл - неоснователни.
Възраженията на
ответника ЗАД ОЗК - З.АД, че не са налице годни доказателствени средства в
настоящото производство, които да установяват осъществяване на виновно
противоправно поведение на водача на автомобил Опел Астра, са също неоснователни.
Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената
форма и ред, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява официален свидетелстващ
документ. Когато е съставен при задължително посещение от службите за контрол
на МВР на мястото на ПТП, както е съставен и констативният протокол за
процесното ПТП, той се ползва с обвързваща формална доказателствена сила не
само относно авторството на протокола, но и относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от служителя на МВР факти, относими към механизма на
ПТП-то, като местоположението на участниците в произшествието, характера и вида
на причинените щети и пострадалите лица, вида и състоянието на пътното платно,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други, и
неизгодните факти за лицето, чието изявление евентуално се възпроизвежда в
протокола. Удостоверените в констативния протокол № К-659 от 11.08.2015 г. обстоятелства,
релевантни към механизма на процесното ПТП – времето и мястото на настъпване на
процесното ПТП, състоянието на пътното платно на ул. Околовръстен път,
участвалите в произшествието МПС-та и тяхната посока на движение на пътното
платно, и характера и вида на причинените им щети, несъмнено установяват
механизма на настъпване на процесното ПТП и наличието на извършено от водача на
автомобил Опел Астра противоправно деяние, потвърдено в настоящото производство
и от мотивите на присъдата за установените факти, относими към състава на
деянието, и фактическите изводи на заключението на съдебната експертиза, поради
което и наведените от ответника възражения се явяват неоснователни.
Неоснователни са и
наведените от ответника възражения за причиняване на вредите при съизвършителство
с водача на автомобил Рено Клио. За последния ударът е бил непредотвратим от момента
на възникналата за него опасност на пътното платно – навлизащият се в пътната
му лента автомобил Опел Астра, управляван от М. С.. Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали то е извършено, дали е противоправно и
дали деецът е виновен, поради което в гражданския процес е изключена свободната
преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила
присъда, и относно които присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. В
случая от задължителната сила на представената присъда, а и от заключението на
експертизата, се установи по несъмнен начин, че водачът на автомобил Рено Клио не
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и не е налице осъществено
от последния виновно поведение, което да обосновава ангажиране на отговорността
му за настъпилите от произшествието вреди, респективно на гаранционно-обезпечителната
отговорност на неговия застраховател.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия
състав, обуславящ правото на вземане на ищеца Х.С. срещу ответника ЗАД ОЗК - З.АД,
а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от действащ към момента на процесното ПТП договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 257,
ал. 1 и 2 и чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) е обезпечил деликтната отговорност на
водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Опел
Астра. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от
представения протокол.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този
смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищецът Х.С. е претърпяла различни
по вид и тежест увреждания, част от които по своята медико-биологична
характеристика са представлявали средна телесна повреда, и са засегнали отделни
системи на човешкия организъм – нервна и опорно-двигателна системи. Процесът на
лечение и възстановяване на ищеца Х.С. е продължил 3 месеца, като предвид уврежданията
й и състоянието й след произшествието тя е имала нужда от постоянно обгрижване в
ежедневието от свой близък през период от около 2-3 седмици след произшествието
и след претърпяната костна операция, през част от които е била на постелен
режим, с поставена гипсова лонгета и значителна неудобства от храненията поради
невъзможността й да приема твърди храни. Продължавала да изпитва страх от
случилото се, който влиял и на съня й, и се смущавала от остатъчния й постоянно
видим белег на дясната буза и леко хлътване на скулата на лицето й, които тя се
опитвала да прикрива. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и младата възраст
на ищеца Х.С. – 24 години, чувствителността и значимостта на тази възраст към
външния вид и лимитите на застрахователната отговорност по задължителна
застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на произшествието – м. август 2015 г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, неудобства
и страх възлиза на 45000 лева, до който размер частичният иск за неимуществени
вреди следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер
от 80000 лева, като част от общо претендирания размер на обезщетението от
100000 лева – отхвърлен, като неоснователен.
По делото се
установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури
и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през м.
август 2015 г. ищецът Х.С. е извършила разходи за потребителски такси, оперативни
материали и битови условия общо в размер на 349 лева, които са били необходими
и използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания.
Следователно извършените от ищеца разходи са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на делинквента, отговорността на който е застрахована
при ответника, поради което искът за имуществени вреди също се явява доказан и
като такъв следва да бъде уважен изцяло за предявения размер от 349 лева.
Неоснователно е
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на
процесните вреди поради непоставяне на предпазен колан от ищеца Х.С.. Ответникът,
който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, не установи ищецът Х.С., като пътник в автомобил Опел Астра, със
своите действия да е нарушила правилото за движение по пътищата относно
използването на обезопасителен колан по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставяне
на такъв през време на движението на автомобила, както и с него тя да е
съпричинила настъпването на вредоносния резултат. От събраните по делото
доказателства не се доказа ищецът Х.С. при настъпване на процесното ПТП да не е
използвала обезопасителен колан, с който автомобил Опел Астра да е бил
оборудван. Напротив, по делото се установи по безпротиворечив начин, че уврежданията
й са могли да бъдат получени и при правилно поставен обезопасителен колан, който
не ограничавал тялото й от страничните движения и същите са били възможни в пълен
обем, като липсата на увреждания в областта на гърдите и корема били в резултат
от взривената въздушна възглавница на автомобила, а не от непоставен от нея
обезопасителен колан. Не се установи при пълно и главно доказване от ответника и
водачът на автомобил Опел Астра да го е управлявал след употреба на алкохол и
ищецът Х.С. – негова дъщеря, да е знаела като пътник в автомобила за посоченото
релевантно обстоятелство. По тези съображения съдът приема, че в случая не е
налице съпричиняване от ищеца Х.С. на процесните вреди, което да бъде основание
за намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По акцесорните
претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая функционалната
обусловеност на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по
застраховка Гражданска отговорност от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, за която е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3
от ЗЗД, съгласно която законната лихва върху обезщетението следва да бъде
начислена от датата на увреждането, и разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 226,
ал. 2 от КЗ (отм.) налагат извода, че в обема на отговорността на
застрахователя се включват и лихвите за забава, присъдени в тежест на
застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ
(отм.). Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.), която урежда отговорността
на застрахователя пред увреденото лице изключва възможността на застрахователя
да прави възражения за неизпълнение на задължението по чл. 224, ал. 1 от КЗ
(отм.) – съобщаването на предвидените в законовия текст обстоятелства, като
правна последица от неизпълнението на това задължение от застрахования по
застраховката Гражданска отговорност законът свързва с възможността
застрахователят с регресен иск да претендира от застрахования заплатените от
него лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ
(отм.) – арг. чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.). В този смисъл решение №
100/13.11.2009 г. по т.д. № 92/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 6/28.01.2010 г.
по т.д. № 705/2009 г. на ВКС, ІІ ГО и други.
Следователно в
разглеждания случай застрахователят отговаря пред увреденото лице за лихвите от
датата на застрахователното събитие (деликта) – 11.08.2015 г., за които
застрахованият-делинквент отговаря пред увреденото лице. Предвид изложеното и
диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорните претенции следва да
бъдат уважени, считано от 11.08.2015 г. за неимуществените вреди и от
07.08.2020 г. за имуществените вреди.
С оглед изхода на
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 722.43 лева – разноски по производството за държавна такса
и възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част на исковете, и на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. С.Д. сумата
1659.60 лева - представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
предоставената на ищеца безплатна правна помощ, определено съразмерно на
уважената част на исковете въз основа на възнаграждение от 2940.47 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 1715.63 лева,
представляваща доказани по производството разноски за адвокатско възнаграждение,
редуцирано на 3528.56 лева с включен ДДС поради прекомерност на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК, и за възнаграждения за вещи лица и свидетел и определени
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 913.96
лева, представляваща остатъка от дължимата по производството държавна такса съобразно
уважената част на исковете (1813.96 лева – 900 лева).
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З.АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Х.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) сумата 45000 лева, представляваща част от общо претендирано застрахователно
обезщетение от 100000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди от причинените
й травматични увреждания, изразяващи се в: контузия на главата;
мозъчно сътресение; хематом на дясното око; фрактура на външна стена на дясна
очна орбита; разкъсно-контузна рана в областта на дясна буза; фрактура на дясна
скулна кост на лицевия череп и външна стена на дясна очна орбита; фрактура на
8-ма киткова костица на дясна ръка; разкъсване на фалангиалната става на 5-ти
пръст на дясна ръка и изкълчване на лява акромиоклавикуларна става, в резултат от
осъществено на 11.08.2015 г. на ул. Околовръстен път в гр. София в посока от с.
Войнеговци към с. Казичене, в района на кръстовището с пътя за с. Локорско, пътнотранспортно
произшествие, настъпило по вина на водача на автомобил Опел Астра с ДК № *******
– М.Б.С., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка
Гражданска отговорност със ЗАД ОЗК - З.АД, заедно със законната лихва върху
тази сума от 11.08.2015 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 349 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за потребителски
такси, оперативни консумативи и битови условия за провеждане на лечението на
причинените й увреждания в резултат от посоченото пътнотранспортно
произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 07.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 45000 лева до пълния предявен размер от 80000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З.АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Х.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата 722.43 лева, представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З.АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адв. С.Д. от САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2
от ЗА сумата 1659.60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
предоставената на Х.М.С. безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА Х.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД
ОЗК - З.АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1715.63 лева - разноски по производството.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З.АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 913.96
лева – остатъка от дължимата държавна такса по производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на З.Б.И. АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** - трето лице помагач на ЗАД ОЗК - З.АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова