РЕШЕНИЕ
Номер 137905.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXVI наказателен състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
Секретар:Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20205330205586 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.Обжалвано е
Наказателно постановление № 19-6207-000798, издадено на 04.12.2019г. от
Началник на РУ-Труд при ОД на МВР-Пловдив, с което на П. Д. Г. с ЕГН
********** от гр.Пловдив, за осъществено административно нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДВП, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДВП е наложено
административно наказание "глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
поради недоказаност и наличие на процесуални нарушения водещи да
нарушаване правото на защита.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира доказателства, нито становище по същество за законосъобразност
на атакувания административен акт.
Жалбоподателя Г. редовно призован се явява лично, подържа жалбата,
чрез адв.Г., който моли атакуваното НП да бъде отменено.
След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
1
основателна.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя Г. бил наказана за това, че, управлявайки лек автомобил
Рено Лагуна с рег. номер ** изпреварил друг лек автомобил, при наличието
на знак В24 и непрекъсната маркировка М-1 в района на път трети клас номер
805, на км 4 между гр.Пловдив и с.Бвнковски. За гореописаното нарушение
му бил съставен АУАН с бл. номер 466772/10.11.2019г. за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДВП.Акта бил съставен в отсъствие на жалбоподателя и не му
предявяван, поради което не е подписан от нарушителя.
В хода на производството като свидетел бе разпитан актосъставителя
Г.В., който заяви, че подържа съставения АУАН и че видял лично
нарушението.
Съдът прие така описаната фактическа обстановка както въз основа на
показанията на св.Вълчев, които кредитира, така и от писмените
доказателства по делото, а именно АУАН, Заповед, Справка нарушител,
докладна.
От така изложената фактическа обстановка е видно, че са налице
доказателства за извършено нарушение, но с категоричност не може да се
установи такова да е извършено.Нормата по която е санкциониран водача
изисква при неправилно изпреварване, да не е създава опасност за
движението.Обратното квалифицира нарушението по друг състав на
ЗДВП.Непрецизното изписване в случая на нарушената норма все пак не е от
такова естество за да наруши правото на защита.
В случая обаче в хода на административнонаказателното производство е
допуснато друго нарушение, което е от категорията на абсолютните. В
административнонаказателната преписка няма доказателства АУАН след
съставянето му да е бил изпращан на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя или на съответната служба на МВР за
предявяване и подписване, както предвижда разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от
ЗАНН. Иначе казано, наказващият орган не е изчерпал всички възможни и
допустими процесуални действия за намиране на нарушителя, преди издаване
на наказателно постановление.Нещо повече няма и доказателства дали Г. е
бил канен за съставяне на АУАН, което също представлява нарушение на
ЗАНН, тъй като съгласно чл.40, ал.1 актът се съставя в присъствие на
2
нарушителя.
Дори и да се приеме и че горното също не е съществено процесуално
нарушение не може да бъде оставено без внимание от съда и поведението на
г-н Г. като водач на МПС, който става известен от преписката и приложената
по нея справка за нарушител.От същата е видно, че г-н Г. е правоспособен
водач на МПС от далечната дата 07.09.1984 година.За тези над 35 години
стаж като водач на МПС с процесното наказателно постановление е
санкциониран за първи път, от което следва че за целия този значителен
период от време това е единственото извършено от него нарушение по
ЗДВП.Факт е че липсват в справката дори и фишове за неправилно паркиране
или каквито и да е други дребни нрушения.От нарушението описано в АУАН
и НП няма данни да се произлезли значителни вреди, няма пострадали лица,
нито е увреда на лек автомобил, друго ППС или пътя.Ето защо според съда
разглеждания случай се явява маловажен и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено и поради наличието на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.Следвало е административно наказващия
орган, да предупреди нарушителя и да не съставя наказателно
постановление.
Предвид изложеното атакуваното НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. на жалбоподателя се следват направените в хода на
производството разноски за защитник.В случая видно от представеното
адвокатско пълномощно са заплатени 150лв. за възнаграждение на адв.Г..Има
направено възражение за прекомерност, в случай, че се надхвърля минимума
в наредбата, който към датата на сключване на договора за правна помощ,
след промените от началото на месец август е 300лв.Платеното адвокатското
възнаграждение е дори под минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения и в договора за правна помощ е посочено че е
платено изцяло в брой.С оглед изхода на делото, съгласно чл.63, ал.3 от
ЗАНН във вр. с т.6 от ДР на АПК ОД на МВР следва да бъде осъдено да
заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на
150 лева.
Поради горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Обжалвано е Наказателно постановление № 19-6207-000798,
издадено на 04.12.2019г. от Началник на РУ-Труд при ОД на МВР-Пловдив, с
което на П. Д. Г. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, за осъществено
административно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП, на основание чл.183, ал.3,
т.6 от ЗДВП е наложено административно наказание "глоба” в размер на 30
/тридесет/ лева. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на П. Д. Г. с ЕГН
********** от гр.Пловдив сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за направените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4