Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 908 18.04.2019 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, XXI
– ви граждански състав
На двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Ани Стоянова
Като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №4543 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молба на С.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***
и С.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и двамата с адрес за призоваване в ..................,
чрез адв.Т.М., уточнена с молба, вх.№27242/28.06.2018 г., против Община Бургас,
представлявана от Кмета Д.Н., с адрес в ................... и ТП „ДГС“ с адрес
в ............... и е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
С определение
№4875/29.06.2018 г., постановено по настоящето дело, потвърдено в тази му част
с определение №II-1857/28.09.2018 г.,
постановено по в.ч.гр.д.№1165/2018 г. по описа на БОС, производството е
прекратено спрямо ответното ТП „ДГС“ и върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по отношение на предявения спрямо ответната
Община Бургас иск за приемане за установено, че за ищците, като наследници на Н.С.Г.,
ЕГН **********, б.ж. на гр.Б., починал на ............ г., съществува правото
да придобият правото на собственост върху следния недвижим имот – парцел ......
на площ от 800 кв.м., съответстващ на УПИ .......... в кв....., м.“Р.“, с
идентификатор .............. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, предоставен му за ползване на основание ПМС №21/1963 г. по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
В исковата молба
се твърди, че ищците са наследници по закон на Н.С.Г.,***, на когото е било
предоставено право на ползване върху земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно земи
на площ от 800 кв.м., представляващи УПИ ....... в кв....... по плана на в.з.Р.
с идентификатор ............. по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Б., както и че през 1996 г. същият е депозирал молба пред ответната
Община с искане да му бъде призната възможността да бъде трансформирано
предоставеното му право на ползване в право на собственост чрез заплащане на
цената на имота на Община Бургас.
Твърди се още, че
ответната Община е отказала да трансформира предоставеното на наследодателя им
право на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на имота, с
мотив, че не се представя документ, удостоверяващ, че на наследодателят им е
било предоставено право на ползване върху процесния имот, надлежно учредено по
силата на някой от нормативните актове, изчерпателно избронеи в §63 от ПЗР на
ПМС №456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
В подкрепа на иска
са ангажирани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
В срока по чл.131 от ГПК ответната Община
Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователността й на подробно изложени аргументи, сред които и това, че липсват
писмени доказателства, обосноваващи категоричен извод, че в полза на
наследодателя на ищците е било предоставено право на ползване върху процесните
земи по цитираното постановление на МС. Ангажира писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните не
се спори, че ищците са наследници по закон на Н.С.Г., ЕГН **********, б.ж. на
гр.Б., починал на ............ г., като този факт се установява от приетото
като писмено доказателство Удостоверение за наследници,
изх.№94-01-19206/12.06.2018 г., издадено от Община Бургас.
Приети като
доказателства по делото са Молба, вх.№94-Н-73/23.07.1996 г., подадена от Н.С.Г.
до Председателя на ИК на ОНС Бургас, с искане да му бъде отстъпено право на
строеж в с.Р., кв....., парцел ......, Разрешение за строеж, издадено от
Странджански Народен Съвет, отдел „Архитектура и Благоустройство“ въз основа на
служебна бележка от Горско стопанство Бургас, служебна бележка,
рег.№623/07.08.1981 г., издадена от Директор ГС Бургас, които в съвкупност
установяват, че в полза на наследодателя на ищците е била предоставена за
ползване земеделска земя по ПМС №21 от 1963 г. с площ от 800 кв.м., находяща се
в парцел ....... в м.Р., в която впоследствие му е било разрешено да изгради
сезонна постройка.
По делото в
качестото им на свидетели са разпитани С.Х.И. и А.А.Б., от
показанията на които става ясно, че са съседи на наследодателя на ищците по
място на земеделско ползване, както и че навремето тези земи са били
предоставяни на служители на ГС по ПМС. И двамата свидетели сочат, че в имота
на наследодателя на ищците има изградена постройка.
Между страните не се спори, че понастоящем имотът, за който ищците, в
качеството на наследници на Н.С.Г. претендират да е бил предоставен на
наследодателят им за ползване по ПМС №21/1963 г. съставлява поземлен имот с
идентификатор ............... по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Б. и по предходен план съответства на УПИ ........ в кв........, както и че
е записан като собствен на Община Бургас въз основа на Акт за
частна общинска собственост №273, т.6, рег.13028/21-09.2007 г., приет като
доказателство по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи като такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това.
В настоящия казус ищците претендират признаване правото им да придобият
правото на собственост върху недвижимия имот, който според тях има наследствен
характер, тъй като ползвател на същия на основание ПМС 21/1963 г. е бил общият
им наследодател, а правото на ползване в случая е наследимо, което означава, че
след смъртта на
ползувателя, същият се замества в
правоотношението с административния орган от своите наследници.
В настоящия казус ищците
са наследници по закон на Н.С.Г. и този факт не е спорен по делото.
Спорния по делото
въпрос е дали техния наследодател има качеството на ползвател по смисъла на §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно
цитираната разпоредба - §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи следва да е било предоставено
на гражданите по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. Това обстоятелство се установява с
официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно
изискванията на нормативните актове, като в §63 от ПЗР към ПМС №456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ са изброени
актовете даващи основание да се претендират права по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а
именно: Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922
на Държавния съвет от 1989 г., Постановления на Министерския съвет №21 и
23/1963 г., №12/1971 г., №76/1977 г., №1/1981 г., №11/1982 г., №30/1985 г.,
№26, 58 и 67/1987 г. и №34/1989 г.
В
настоящия случай ищците представят като
доказателство служебна бележка, изх.№623/07.08.1981 г., издадена от Директора на
ГС Бургас, т.е. документ, издаден от ръководно длъжностно лице, което съдът приема
за годно доказателство, от което се извежда безспорен
извод за надлежно предоставено право на ползване по реда на акт от изброените в §63 ПЗР към ПМС №456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, на
съдържанието на което кореспондира и останалия, събран по делото писмен
доказателствен материал, като същият се допълва и от показанията на разпитаните
по делото свидетели и същото е наследимо, т.е. издадената от Директора на ГС
Бургас служебна бележка е документ, годен да удостовери надлежно учредено право
на ползвател и въз основа на нея на наследодателя на ищците следва да се
признаят прават на ползвател на спорния имот, поради което и искът следва да се
уважи като основателен и доказан.
На основание чл.78, ла.1 от ГПК в тежест на ответната община следва да се
възложат направените от ищците разноски, които са в общ размер на 610,00 лева,
от които 600,00 лева за платен адвокатски хонорар и 10,00 лева за издаване на
съдебни удостоверения.
Дължимата по делото държавна такса от 30,00 лева, която съдът констатира,
че не е събрана по делото следва да се възложи на ответната община с оглед
изхода на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Бургас, представлявана от Кмета
Димитър Николов, с адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26 че за ищците С.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес *** и С.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и двамата с
адрес за призоваване в ................., чрез адв.Т.М., като наследници на Н.С.Г.,
ЕГН **********, б.ж. на гр.Б., починал на ............. г., съществува правото
да придобият правото на собственост върху следния недвижим имот – парцел ........
на площ от 800 кв.м., съответстващ на УПИ ........ в кв......, м.“Р.“, с
идентификатор .............. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, предоставен му за ползване на основание ПМС №21/1963 г. по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Община Бургас,
представлявана от Кмета Димитър Николов, с адрес в гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №26 да заплати на ищците С.Н.П., ЕГН **********,
с адрес *** и С.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и двамата с адрес за
призоваване в ............, чрез адв.Т.М., сумата от 610,00 лева (шестстотин и
десет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
Община
Бургас, представлявана от Кмета Димитър Николов, с адрес в гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №26 да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от
30,00 лева (тридесет лева), представляваща дължима по делото държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.