Р Е Ш Е Н И Е
... / 16.2.2018 г.,
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско
отделение, ХІV състав в открито заседание на 16 януари 2018 година, в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15016 по описа на ВРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са в условия на кумулативно съединяване
осъдителни искове от И.Х.И. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** срещу З. „Б.И.” АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК **, представлявано от
Стоян Проданов и Крум Крумов с пр. осн. чл. 226, ал.1, вр.чл.225
от КЗ и пр.осн.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 20000
лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.07.2016 г. в гр.Варна;
иск за заплащане на сумата 835 лева,
представляваща обезщетение за забава от датата на увреждането до подаване на
молбата 30.11.2016 г.; иск за заплащане
на законна лихва върху главницата от
20000 лева, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на
сумата; иск за заплащане на сумата 226
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
04.07.2016 г. в гр.Варна; иск за
заплащане на законна лихва върху
главницата от 226 лева, считано от подаване на молбата до окончателното
изплащане на сумата;
Ищецът моли за уважаване на иска
и заплащане на разноски за
производството от ответника.
Ищецът излага следните твърдения и факти от които ищецът черпи права:
Твърденията в молбата са, че
ищецът И.Х.И. движейки се като велосипедист на 04.7.2016 г. около 11.40 часа в град
Варна, в района на „МОЛ Варна“, на ъгъла на бул. „Хр.Смирненски“ и магазин „Кауфланд“ се е движил по тротоара с личния си велосипед.
Виждайки, че водачът на задаващият се лек автомобил, управляван от Р.И. гледал
на другата страна, ищецът извикал, но след като водачът не обърнал внимание,
ищецът слязъл от велосипеда. В този момента, когато бил на пешеходната пътека
автомобилът го ударил, претърколил се на предния капак и паднал на пътното
платно. Бил откаран в Спешен център на МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, където му
били направени клинични прегледи изследвания.
Били констатирани следните травми: контузия в областта на десния лакът,
дясната длан, дясното коляно. Получил силни болки в областта на лявата гръдна
половина и пояса, в областта на дясната длан. Издадено било медицинско
удостоверение, установяващо временно разстройство на здравето, неопасно за
здравето. Някои от травмите останали и се изразяват в продължителни болки в областта на коленните стави. Освен
физическите травми, ищецът е преживял психически стрес и шок, свързани с
продължаващи болки и страдания, отсъствия от работа, страх от пътувания, страх
да ползва велосипеда си. Имуществените щени на
велосипеда са по кормило, зъбна ос, предна капла.
Застрахователят отказал да заведе щета и да му заплати обезщетение, поради
което за ищеца е налице правен интерес да подаде иск срещу ответното дружество.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника по иска. Оспорва същия по основание и по размер като сочи,
че същият е завишен прекомерно и неоснователно. Оспорва твърденията за
наличието на деликт, който да ангажира отговорността
на застрахователя, оспорва твърденията, че ПТП е настъпило от виновно противоправно поведение
на водача на автомобила Р.И.,
както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и травмите на
ищеца. Твърди, че е налице съпричиняване на вредата
от страна на пострадалия. Ищецът е нарушил правилата за движение преминавайки
по пешеходна пътека, управлявайки велосипед, за което е издадено Наказателно постановление на осн.чл.184, ал.1, т.1 ЗДвП. Оспорва констатациите в
издаденото на ищеца медицинско
удостоверение № 562/2016 г.
Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
Ответното дружество „Бул Инс” АД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от Стоян Проданов и
Крум Крумов е предявило обратен
иск пр.осн.чл.500, ал.1, т.3 КЗ и иск с пр.осн. чл.86 ЗЗД срещу Р.И.И. с ЕГН ********** за заплащане на всички суми в
размер на уважените искови претенции на
ищеца срещу него, както и разноските по делото.
Постъпил е отговор от ответника по обратния иск Р.И.И.,
чрез назначен особен представител адв.Я.Я. с който оспорва същия и моли за отхвърлянето му. Оспорва
твърденията в исковата молба относно описания
механизъм на ПТП. Искът на застрахователя против него е неоснователен,
тъй като не е осъществен състава на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Моли за отхвърляне на
иска и заплащане на разноски за производството.
В с.з. страните чрез процесуални
представители поддържат исковите молби и отговорите на същите.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове на И.Х.И.
срещу З. „Б.И.” АД:
От представения констативен протокол
за ПТП от 19.07.2016 г. се установява,
че на 04.07.2016 г. около 11.40 ч. в гр.Варна, на излизане от м-н „Кауфланд“ 2 с бул.“Хр.Смирненски“ ППС с рег. № В1674НА,
марка „Нисан“, модел „Микра“,
собственост на Р.И.И. с ЕГН **********, управляван от
същия, при потегляне от посоченото място блъска неправомерно преминаващия по
пешеходната пътека велосипедист И.Х.И. с ЕГН **********. В протокола са описани
травмите на велосипедиста и видимите щети по велосипеда по кормило зъбна ос и
преден калник. Протоколът е съставен след установяване на водача на лекия
автомобил, тоест след датата на ПТП.
На
велосипедиста е съставен АУАН и НП № 16-0819-002871/22.01.2016 г. на Началника
на група в сектор ПП-КАТ при ОД МВР Варна и му е наложена глоба за нарушение на
чл.184, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДП. С влязло в сила решение от 21.03.2017 г.,
постановено по НАХД № 5339/16 г. на РС Варна същото е отменено поради допуснати
съществени процесуални нарушения от наказващия орган при издаване на НП.
От представените с молбата
медицински документи се установява, че непосредствено след ПТП на пострадалият
велосипедист И.Х. оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД
и е проведена консултация със специалист хирург. Издадено е медицинско
удостоверение № 562 от деня следващ инцидента 05.07.2016 г. от заключението на
което се установява, че на ищеца са установени травматични отоци и ожулвания в
областта на десния лакът, дясното коляно, контузия на десния лакът, дясното
коляно, контузия в областта на лявата поясна
половина, контузия в областта на дланнопръстната
става на 5 пръст на дясната ръка. Описаните увреждания в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите доказателства се съдържат и в
приобщената към делото преписка от ОД на МВР Варна, сектор ПП.
Ответникът „Бул инс“
АД е представил преписка по заведена пред него щета за изплащане на
застрахователно обезщетение на пострадало лице № **********. От същата се
установява, че експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ на „Бул инс“ АД е определил
застрахователно обезщетение, което да се изплати на Ищеца И.И.
в размер на 100 лева, за което последният е посочил банкова сметка *** – листи
103-104 от делото.
От заключението на проведената СМЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява от
представените по делото медицински документи, че описаните в същите травми на ищеца И.Х. са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите са
получени от механизмите на действие на твърди,
тъпи предмети с удари с или върху такива. Травмите в конкретния случай са
повърхностни, изразяват се в оток и охлузвания по кожата. Обичайно пълно
възстановяване на такива травми настъпва след около 15 дни. Заключението не е оспорено от страните.
От заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че общата стойност за
отстраняване на щетите по велосипеда е 226 лева като заключението е направено
по свидетелски показания и снимков материал. Възможно е описаните увреждания да
настъпят по степен и вид по описания в молбата начин. Заключението не е оспорено от страните.
От заключението на
съдебно-психологичната експертиза, което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че в хода на
експериментално-психологичното изследване на
ищеца, вещото лице е приложило комплекс от психологични методики от
които се установява, че възникналото
ПТП и физическите наранявания от същото са предизвикали остър емоционален стрес,
шок, вътрешна тревожност, напрежение и симптоми на депресивно състояние. След инцидента тай се е изолирал от
останалите хора, затворил се е в себе си, променил е коренно начина си на
живот. Изпитва силен страх от движение с велосипед и автомобил. Вещото лице
посочва, че при ПТП стресът е голям и може да е за дълъг период от време. По
своята същност стресът има защитна функция.
За да се преодолее по-бързо този стрес е необходимо да се окаже
психологична помощ и подкрепа, каквато към момента ищецът не е потърсил. Към
момента на прегледа у ищеца се наблюдава състояние на стрес, тревожност и страх
от движение с велосипед. Същият споделя различни психологични и физиологични
симптоми сред които безсъние, загуба на апетит, вътрешно напрежение, нежелание
да общува и излиза с други хора, ниска мотивация за работа, като същите състояния са резултат от претърпяното ПТП. Заключението
не е оспорено от страните.
От събраните гласни доказателства се
установява, че свидетелят Георгиев случайно е станал свидетел на ПТП при което
е пострадал приятелят му И.. Пътувал с автомобила си по посока от Затвора към паркинга на м-н „Кауфланд“
до „МОЛ Варна“ и видял И. на капака на един автомобил – „Нисан
Микра“, червен на цвят. И. бил на тротоара управлявайки
велосипеда, след това слязъл, бутайки го на пешеходната пътека и тогава бил
блъснат от колата. Свидетелят видял как И. се претърколил и паднал настрани. Георгиев
направил ляв завой и отишъл при И., който вече бил седнал на тротоара и си
гледал охлузванията. Бил в шок и дезориентиран. Имал драскотини и кръв по
лакътя, коляното и дланта. Попитал го дали има нужда от помощ, И. отвърнал
отрицателно и свидетелят отишъл да си пазари в м-н „Кауфланд“.
Излизайки след 45 минути не видял И..
Видял, че велосипеда, който е син „Бегач“ има ожулвания по рамката, кормилото е счупено
и задната капла е изкривена.
Свидетелят Аронов
разказва, че след инцидента приятелят му И. му се обадил и го помолил да мине
през тях за да му занесе вода и храна. Разказал какво се е случило. Имал ожулвания
по дясното коляно и десния лакът, оплаквал се от болки в лявата част на тялото,
кутрето на дясната ръка било подуто. Свидетелят го посещавал около 10 дни след
работа и му носил храна, И. лежал, тъй
като имал болки. След случая И. се променил, изпаднал в депресия, споделил, че
има проблеми със съня, при натоварване го боли коляното.
Свидетелката Георгиева разказва,
че с И. са приятели. Посетила го един ден след инцидента за да види как е. Преди
това И. бил весел, общителен, спортувал. Сега е коренно различен, затворен е,
предпочита да стои сам в къщи. Споделил, че има болки в коляното и ще ходи на
рехабилитация.
При така установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Установи се от доказателствата по делото, че към датата на която
е станало ПТП-то – 04.07.2016 г. управляваният от водача,
който е причинил ПТП-то лек автомобил е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника „Бул инс” АД.
С оглед горното, съдът приема за установено по
безспорен начин, че лекият автомобил, причинил ПТП има задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответника, като договора е имал действие към датата на
ПТП. Следователно е налице възникнало застрахователно правоотношение по силата на което
за ответника е налице задължение да покрие отговорността
за причинените на трети лица имуществени вреди, при управление
на МПС. Деликтните действия на извършителя
попадат в предметния обхват на застраховката. В производството е установено по категоричен
начин, че за водача на
застрахованото МПС е възникнала
деликтна отговорност с кредитор ищеца поради което съдът
приема за установено, че е настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя на осн.чл.226, ал.1 и сл. от КЗ отм.
Същата е функция от отговорността на деликвента, поради което вземането
за обезвреда на неимуществените вреди съществува. Предявеният иск против застрахователя е основателен и следва
да се уважи.
По отношение размера на исковите
претенции:
Установи се от доказателствата по делото по
категоричен начин, че вследствие на ПТП в което е пострадал ищецът, той е претърпял
болки и страдания, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Травмите са повърхностни, същите се изразяват в оток и охлузвания по кожата като обичайно
периодът на възстановяване е 15 дни. След инцидента ищецът се изолирал,
затворил се в себе си, променил
начина си на живот.
Не излизал и нямал желание да се вижда с приятели, както
преди. При него се наблюдава състояние на силен емоционален стрес, тревожност и страх от движение с велосипед.
Проведеното изследване при изготвяне на заключението от
психолога показва депресивно състояние. Изпитва болки в коляното. Това
физическо и психическо състояние на ищеца се установява както от заключенията на проведените СМЕ и
СПЕ, а също така и от свидетелските
показания.
Възраженията на ответника са, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди
е завишено по размер като следва да се отчете и съпричиняване
от страна на пострадалия ищец. Твърди, че
велосипедист е нарушил ЗДВ,
конкретно чл.79 съгласно която норма
всеки велосипед трябва да е с изправни спирачки, звънец, устройство за
излъчване на бяла или жълта различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, светлоотразители
или светлоотразяващи елементи на колелата. Същият е нарушил и чл.113, ал.1, т.14 от ЗДП за
което на неправомерно преминаващият велосипедист И.И.
е съставен АУАН и е издадено НП.
Преценявайки
доказателствата по делото и твърденията в молбата съдът намира за установено,
че пострадалият преди момента на удара е
забелязал, че водачът на автомобила не го е видял защото е гледал на другата
страна. В исковата молба на 3 от делото същият е заявил „Забелязах задаващ се
лек автомобил и тъй като видях, че шофьорът не гледа в моята посока, извиках
няколко пъти „Хей“ през отворения прозорец на автомобила му, за да ми обърне
внимание, но той продължи да гледа в другата посока. За част от секундата взех
решение да сляза от велосипеда. Колелото бе още на тротоара, когато …….“. От това става ясно по безспорен начин, че
ищецът е забелязал автомобила и че водачът на автомобила не е забелязал
велосипедиста. Дори последният е извикал няколко пъти за да бъде забелязан. И
след като не бил забелязан от водача на автомобила, той предприел слизане от тротоара и движение по пешеходната
пътека. Ищецът не успя да установи в
производството по безспорен начин в кой момент
е преустановил движението си като велосипедист и е започнал движение като
пешеходец, както и че се е движел по тротоара бутайки велосипеда, а не карайки го, което е в нарушение на
правилата за движение, каквито възражения е направил ответникът по иска.
При това положение след като велосипедистът е
възприел потеглящият лек автомобил, възприел е, че водачът гледа на другата страна и не вижда, в този случай пострадалият не е следвало въобще да предприема каквато и
да е маневра за движение на пътното
платно. Ищецът също е нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 ЗДП, които
го задължават преди да предприеме каквато и да е маневра да се убеди, че няма
да създаде опасност за останалите участници в движението.
При
така установеното съпричиняване и на осн.чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде намалена отговорността
на прекия причинител на деликта, съответно на
застрахователното дружество. Предвид установения механизъм на настъпване на
ПТП, съдът счита, че съпричиняване от страна на
пострадалия следва да се определи в размер на 1/3, а на водача на лекия
автомобил в размер на 2/3. Приносът на водача на лекия автомобил следва да е
по-голям, тъй като водачите имат
по-голяма отговорност, вменена им от разпоредбите на ЗДП - чл.5, ал.2 и на чл.20
за осигуряване на безопасност на движението, особено в населено място.
Съдът
на основание чл.52 ЗЗД определя размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 6000 лева, като преки вреди от застрахователното събитие. Същата
сума представлява 2/3 от сумата 9000 лева. От него следва да се
приспадне изплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 100 лева,
поради което предявеният иск следва да се уважи до размера на 5900 лева. В
полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението,
считано от увреждането в който момента е настъпила изискуемостта на вземането
на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД. Следователно за периода 04.07.2016 г.
– 30.11.2016 г. до подаване на исковата молба в съда ответникът дължи
обезщетение върху сумата 5900 лева в размер на законната лихва. Изчислено с www.calculator.bg за същия период обезщетението за забава е 246.33 лева. За горницата до 835
лева акцесорният иск следва да се отхвърли.
По отношение на размера на претендираното
обезщетение за имуществени вреди в размер на 226 лева, съдът намира, че същите
са установени от заключението на САТЕ.
Между страните не е налице спор за
размера на този иск, поради което същият следва да се уважи в пълен размер.
На осн.чл.86 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава върху всяка главница, считано от
подаване на молбата 30.11.2016 г. до окончателното им изплащане.
При този изход на спора ответникът дължи на
ищеца разноски за производството за
уважената част на иска в размер на 1211.05 лева, а ищецът му дължи разноски
за отхвърлената част на иска в
размер на 2788.95 лева. По компенсация ищецът следва да заплати на ответника
разноски за производството в размер на 1577.90 лева.
По предявения иск на „Бул Инс” АД срещу Р.И.И. с ЕГН **********
с пр.осн.чл.500, ал.1, т.3 КЗ и
иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга
неотложна причина, като в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач. Предвиденото в цитираната разпоредба
право на регрес е правото на застрахователя, изплатил на правоимащите
лица сумата на застрахователното обезщетение да я иска от третото
лице, причинило повредата на застрахованата
вещ.
За основателност
на регресната претенция на застрахователя
следва да са
доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане,
причинено застрахователно събитие от трето
лице, което отговаря пред застрахования
въз основа на правилата на
деликтната или договорната отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования.
Съдът приема, че по
делото е установено наличието на сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ за автомобила на водача, причинил ПТП към датата на събитието
04.07.2016 г. за лек автомобил с рег. № В1674НА, марка „Нисан“,
модел „Микра“, собственост на ответника и управляван от същия по полица № 116001005925,
със срок от 31.03.2016 г. до 30.03.2017 г.
Установи се по безспорен и категоричен начин от доказателствата по
делото, че ответникът Р.И. е причинил ПТП, че от същото е пострадало лицето И.И., че посочения по-горе лек автомобил е
застрахован при ищцовото дружество – застраховател и
че причинилия ПТП водач Р.И. е напуснал
произшествието като същият не е оказал помощ на пострадалия и не е изчакал
пристигането на служители на МВР. Същият не е имал наранявания, а посочените пред застрахователя причини след установяването
му от органите на МВР също представляват нарушения по ЗДВ, различни от процесното. С оглед изложеното и предвид изхода на
предявения против застрахователя иск, съдът намира, че предявените от последния
съединени осъдителни претенции по регресния му иск са
изцяло основателни и следва да се уважат до размера на уважените искове срещу него.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството в
размер на 977 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът следва да заплати
дължимата държавна такса за уважените претенции по предявения срещу него иск на осн.чл.77 ГПК в размер на 190 лева.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от Стоян Проданов и Крум
Крумов да заплати на И.Х.И. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** сумата 5900
/пет хиляди и деветстотин/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.07.2016 г. в гр.Варна по вина на Р.И.И. с ЕГН **********, за което е образувана щета № ********** ведно със законната лихва, считано от 30.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата
246.33 /двеста четиридесет и шест
лева и 33 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 5900 лева от
датата на увреждането 04.07.2016 г. до подаване на молбата 30.11.2016 г.; сумата
226 /двеста двадесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.07.2016 г. по вина на Р.И.И. с ЕГН ********** за което е образувана щета **********, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 226, ал.1, вр.чл.225
от КЗ отм. и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 5900
лева до 20000 лева и за горницата над
246.33 лева до 835 лева.
ОСЪЖДА Р.И.И. с ЕГН **********
да
заплати на З. „Б.И.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от Стоян Проданов и Крум
Крумов сумата 5900 /пет хиляди и
деветстотин/ лева, представляваща дължимо
на пострадалото лице И.Х.И. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.07.2016 г. в гр.Варна по вина на ответника, за което е образувана щета № ********** ведно със законната лихва, считано от 30.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата 246.33
/двеста четиридесет и шест лева и 33 ст./
лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата 5900 лева от датата на увреждането 04.07.2016
г. до подаване на молбата 30.11.2016 г.; сумата 226 /двеста двадесет и шест/ лева,
представляваща дължимо на пострадалото
лице И.Х.И. с ЕГН **********
застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.07.2016 г. по вина на ответника, за което е образувана щета № **********, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Х.И. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** да заплати на
З. „Б.И.” АД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от Стоян Проданов и Крум
Крумов разноски за производството в
размер на 1577.90 /хиляда петстотин
седемдесет и седем лева и 90 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.И. с ЕГН **********
да
заплати на З. „Б.И.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от Стоян Проданов и Крум
Крумов разноски за производството в размер на 977 /деветстотин седемдесет и седем/ лева,
на осн.чл.78 ГПК
ОСЪЖДА Р.И.И. с ЕГН **********
да
плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна
държавна такса в размер на 190 /сто
и деветдесет/ лева, на осн.чл.77 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: