№ 5992
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110149168 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. С. срещу Т. А. К..
Ищецът твърди, че на 21.08.2021г. дал на ответника заем в размер на
9750лв., за което сключили договор, който трябвало да бъде върнат на
30.09.2021г., но това не било сторено.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 9750лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор
на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Изразява
съмнение дали положеният в договора подпис принадлежи на ответника.
Отрича сумата да е реално предадена.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.
Според чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Договорът за заем има реален характер – предаването на сумата е част
от фактическия състав по сключването. Ето защо, за да възникне
облигационно заемно правоотношение между страните, следва да бъде
доказано реалното предаване на заемните средства в полза на заемателя.
1
По делото е представен договор за паричен заем от 21.08.2021г.,
сключен между ищеца, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството
на заемател. В чл. 1 е предвидено, че заемодателят се задължава да предаде в
собственост на заемателя сумата от 9750лв., а последният да я върне съгласно
условията на договора. В чл. 2, ал. 1 и 2 е предвидено, че предаването на
сумата ще се извърши в брой при подписване на договора, а според ал. 3 –
подлежи на връщане в срок до 30.09.2021г., отново в брой. В чл. 9 е
предвидено, че сумата ще бъде употребена за заплащане на разходи за
поддръжка на собствен имот. В края на договора са положени подписи от
страните, като преди подписа и над „заемодател“ е посочено „предал сумата“,
а преди подписа и над „заемател“ е посочено „получил сумата“.
С оглед извършеното оспорване на положения подпис за заемател, по
делото е допусната, изслушана и приета съдебно-графическа експертиза,
която съдът намира за обоснована и кредитира изцяло. Според заключението
на вещото лице, при съобразяване на достатъчен сравнителен материал от
МВР, представляващ заявления за издаване на документи за самоличност, и
изследване степента на обработеност, вид, структурна сложност, размер,
наклон, темп на изпълнение и други признаци, подписът вдясно под текста
„заемател“ в договора за заем е изпълнен от Т. А. К., от чието име изхожда. От
това следва, че по делото е доказано с категоричност, че именно ответникът е
подписал договора в качеството на заемател.
Следващото спорно обстоятелство е дали сумата реално е предадена.
Както се посочи, в края на договора преди полагане на подписите и
саморъчното изписване на имената от страните, е удостоверено от ответника
като заемател, че е получил сумата. В тази част договорът има характера на
разписка за реалното получаване на сумата, която от своя страна представлява
частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена
сила относно получаването на сумата. Тоест, това изявление, изхождащо от
заемателя, представлява признание от негова страна на неизгодния факт за
получаване на сумата, както и за реалното й предаване от страна на
заемодателя, и е достатъчно за провеждане на пълно доказване досежно този
факт.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е доказано сключването
на договора за заем посредством подписването и реалното предаване на
заемните средства на ответника, поради което в тежест на последния се е
породило задължението да върне сумата в уговорения срок до 30.09.2021г.
Същият не твърди и доказва да го е сторил, поради което предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът,
който е доказал такива в размер на 390лв. за държавна такса и 600лв. депозит
за особен представител или общо 990лв., които следва да му се присъдят.
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съда и сумата от 250лв., представляваща
възнаграждението за допусната експертиза, платено от бюджета съгласно чл.
2
83, ал. 1, т. 5 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. А. К., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************************, да заплати на Д. Д. С.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес:
************************************, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
сумата от 9750лв., представляваща главница по договор за заем от
21.08.2021г., сключен в гр. София, с падеж на задължението 30.09.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.08.2024г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
990лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 5 Т. А. К., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************************, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата
от 250лв., представляваща възнаграждение по допуснатата експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3